№ 26594
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110113721 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 1104/08.02.2022 г. на РС – Р..., подадено от „И...“
ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Б. П.,
ЕГН ********** за сумата от 1 500 лв. – главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 335740 от 12.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, 297,02 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 12.04.2021 г. до 07.01.2022 г. и 684 лв. – договорна
неустойка по чл. 3 от договора за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 684 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 12.04.2021 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Уговорката в договор за предоставяне на кредит от разстояние № 335740 от 12.04.2021
г. за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери
1
поръчители и то които да отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на
кредитодателя от изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и
прехвърляне на същото в отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на
кредитодателя да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска
обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването
му и така се постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на
неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в
патримониума на потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за
правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК,
ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността
се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 1104/08.02.2022 г. на РС – Р..., подадено от „И...“
ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Б. П.,
ЕГН ********** за сумата от 684 лв., представляваща договорна неустойка по чл. 3 от
договора за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 335740 от 12.04.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2