РЕШЕНИЕ
№ 925
гр. Бургас, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:П.а К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100501158 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на Ж. М. Д. от *** -
ищец по гр.д. № 1092 /2022 год. по описа на Карнобатския районен съд
против решение № 98/12.05.2023 год. ,с което са отхвърлени предявените от
въззивника , действащ чрез пълномощника си- адвокат Д.Вълева - БАК, със
съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Г. Димитров № 6 против „БАЛКАН АГРО
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, ул. Патриарх Евтимий № 12, представлявано от управителя Кирил
Гроздев искове с правно основание: по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
на уволнението му извършено със Заповед № 9 от 07. 09. 2022 г. на
Управителя и представляващ търговско дружество „БАЛКАН АГРО ГРУП“
ЕООД за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2
от КТ за възстановяване на предишна работа- на длъжността „тракторист“ в
„БАЛКАН АГРО ГРУП“ ЕООД ; по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ – за осъждане на
работодателят „БАЛКАН АГРО ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Карнобат, ул. Патриарх Евтимий № 12, да му
1
заплати обезщетение за времето през което е останал без работа поради
уволнението за периода от 07. 09. 2022 г. до 07. 03. 2023 г. , но не повече от 6
месеца в размер на брутното трудово възнаграждение за тези шест месеца –
4260 лева като неоснователни,както и в частта ,с която са отхвърлени
исковете на въззивника за заплащане на трудово възнаграждение за месец
август над сумата от 191, 64 / сто деветдесет и един лева и шестдесет и
четири стотинки/ лева до претендираната сума от 550, 94 /петстотин и 17
петдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева и трудово възнаграждение
за месец септември 2022 г. в размер на 137, 74 /сто тридесет и седем лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева, като неоснователен и в частта ,с която
въззивникът-ищец е осъден да заплати на ответното дружество 1602,77 лв. –
разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,необосновано и неправилно в атакуваните части ,при
процесуални нарушения .
Сочи се на първо място ,че съдът не е преценил правилно събраните по
делото доказателства ,а някои от тях въобще не е обсъдил в решението си
.Счита се ,че работодателят не е спазил изискванията на установената в КТ
процедура по налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание“уволнение“,което е самостоятелно основание за отмяната на
обжалваната заповед ,извън това ,че ще отрича ищецът да е извършил
вмененото трудово нарушение.Сочи се ,че ищецът се е явил на работа в
посочените в докладната записка на М. М. – организатор производство в
ответното дружество ,но не е допуснат и е бил върнат от работа и е чакал да
бъде повикан отново /в какъвто смисъл са показанията на св. Д. /.За
недопускането си ищецът е подал сигнал до Инспекцията по труда и копие от
отговора е приложено по делото .
На второ място се сочи ,че в отправената покана от работодателя до
ищеца да даде писмени обяснения не се сочат датите ,на които той не се е
явил на работа ,което е съществено нарушение на процедурата .Налагането на
наказание за нарушения на трудовата дисциплина ,което е извън предмета на
исканите обяснения изключва това нарушение от възможността за него да
бъде търсена дисциплинарна отговорност .Ищецът не е дал писмени
обяснения ,но недаването на такива не може да се тълкува в негова вреда.
2
Счита се ,че самата заповед за налагане на наказание не отговаря на
изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ-не са посочени конкретните дати ,на които
ищецът не се е явил на работа,липсва елемента кога е извършено
нарушението и в този смисъл не е изпълнено законовото изискване за
мотивирането й.Самата заповед е съставена на 22.09.2022 г. ,а се сочи ,че
ищецът не се е явил на работа до 07.09.2022 г. –от ищеца не са искани
писмени обяснения за периода до 07.09.2022 г.В поканата за даване на
обяснение не е посочено ,че следва да се дават такива за „неизпълнение на
преките трудови задължения ,залегнали в индивидуалния трудов договор
,предвидени в КТ и дл.характеристика“,което само по себе си представлява
ново ,различно основание от неявяването на работа и за такова нарушение не
са искани писмени обяснения.От заповедта не става ясно и от кога се
прекратява трудовото правоотношение .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважат изцяло исковите претенции .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си представител , в
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че
при постановяване на атакуваното решение в сочената част не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че решаващият съд е обсъдил подробно и
задълбочено представените доказателства и е направил правилни и
обосновани изводи .
Заповедта за наказание е издадена при спазване на изискванията на чл.
189 ,чл. 193-194 КТ .Работодателят ,чрез прекия ръководител на ищеца –М.
М. –организатор на производство , е търсил работника на предоставените от
него телефони за връзка и жилищен адрес за уведомяване на причините за
отсъствие и да го покани да даде обяснения за това.Поради невъзможността
да осъществи контакт с ищеца е предприел действия за връчването на
поканата , на акта за дисциплинарно наказание и уведомлението за
прекратяване на трудовия договор ,чрез пощенска пратка с обр. разписка и
нотариална покана ,в района на посочения от работника адрес.Писмената
покана е връчена лично на работника на 28.08.2022 г. /видно от обр. разписка
/ и до издаване на заповедта за дисцихплинарно наказание ищецът не се е
3
явил и не е дал обяснения.Заповедта е връчена чрез майката на ищеца –
свид. Д. на два пъти – на 20.09.22 г.-с препоръчана пощенска пратка и
втория път – чрез нотариус Великов на 09.10.2022 г.-от показанията на свид.
Д. става ясно ,че книжата са били предадени на ищеца.Следователно ,дори и
да се приеме ,че дисциплинарното производство е приключило с
получаването на заповедта /на 09.10.2022 г. /,то и тогава следва да се приеме
,че е спазена процедурата и срока по чл. 194 КТ ,още повече ,че и до тази дата
ищецът не се е явил на работа и не е посочил причината за отсъствието си
.Показанията на свид. Д.-майка на ищеца, следва да се ценят при условията на
чл. 172 от ГПК .Тези показания възпроизвеждат казаното от ищеца ,а що се
отнася до твърденията ,че бил болен ,то такива твърдения липсват в исковата
молба и не са доказани .
Доколкото трудово възнаграждение се дължи за положен от ищеца труд
,а такъв той не е полагал от датата на самоволното си напускане,то за времето
от 11.08. до 09.10.2022 г. такова не му се дължи.Правилността на
уволнението обуславят и законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение ,поради което исковете за възстановяване на
работа и за обезщетение за времето ,през което е останал без работа , са
неоснователни .Въззивната жалба е неоснователна според въззиваемата
страни и по отношение на отхвърлителната част на решението по предявените
искове по чл. 242 КТ-за заплащане на дължимо ,но неплатено трудово
възнаграждение за м. август и септември 2022 г.Излагат се подробни мотиви
против въззивната жалба в тази връзка.
Моли се за потвърждаване на решението и отхвърлян на въззивната
жалба.И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по
делото .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.
1 т.1-3 КТ,по чл. 242 вр. чл. 128 т. 2 –за изплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за м. юли , август и септември 2022 г.,като делото е висящо
в частта ,с която са отхвърлени исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и в
отхвърлителните части по исковете за неизплатено трудово възнаграждение
4
за сочения период .
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства, се установява, че на 05. 07. 2022 г. между ищеца и ответника
„БАЛКАН АГРО ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, ул. Патриарх Евтимий № 12, е сключен трудов договор № 82 / 05.
07. 2022 г., с който работодателя възлага, а служителят приема да изпълнява
длъжността „Тракторист“ с място на работа земеделски земи стопанисвани от
дружеството на територията на община Карнобат, както и други обекти на
работодателя включени в търговското му дружество, или такива с които
работодателя има сключен договор с трети лица за предоставяне на услуги.
Посочено е, че непосредственото изпълнение на трудовите задължения се
осъществява в отделен обект, според утвърден график и съгласно конкретна
необходимост. Работодателят приема да заплаща на служителя при точно и
качествено изпълнение на задълженията му трудово възнаграждение в размер
на 710 лева основно възнаграждение, както и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит по 0, 6 % за всяка година
трудов стаж; възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22 и 06 часа възнаграждение в размер не по малък
от 0, 15 на сто от минималната работна заплата установена за страната.
Посочените са и удръжките от трудовото възнаграждение-за осигурителни
вноски, които са за сметка на служителя, за данъци по ЗДДФЛ, за вреди
причинени на работодателя по небрежност или по повод изпълнението на
трудовите задължения. Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от
6 месеца, като срока за изпитване е в полза на работодателя.
На 16. 08. 2022 г. е съставена докладна от М. Ж. М. .- организатор
производство в „БАЛКАН АГРО ГРУП“ ЕООД до Управителя на същото
дружество, с която същият е уведомен, че ищецът Д.. не се е явявал на
работното си място от 11. 08. 2022 г., 12. 08. 2022 г., 15. 08. 22 г. в три
последователни дни. Посочено е също така, че докладващият не е уведомен
от Д. или друг за причините за неговото отсъствие, както и не е представен
болничен лист или друг документ установяващ тази причина. Посочва, че на
11. 08. 2022 г., 12. 08. 2022 г., 15. 08. 22 г. около 12 часа е търсил Д. на
посоченият от него адрес в *** и телефон за връзка, но не го е открил и не му
е отговорил. На адреса по външни признаци е нямало никой.
5
На 28. 08. 2022 г. до ищеца е съставена покана от ответното дружество, в
която е посочено, че същият е извършил нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и трудовите си задължения и считано
от 11. 08. 2022 г. в продължение на повече от три работни дни не се е явил в
офиса на дружеството или на работното си място и не е представил документ
доказващ невъзможността да изпълнява трудовите си задължения, както и не
е дал обяснения. Поканен е в 3-дневен срок, считано от датата на получаване
на поканата да се яви в офиса на дружеството с посочен адрес или на
работното място, уговорено с трудовия му договор, за да бъде изслушан
относно нарушението на трудовата дисциплина. Предупреден е в случай, че е
възпрепятстван да се яви лично, в същият 3 дневен срок считано от датата на
получаване на поканата да изпрати писмени обяснения до адреса на
управление на работодателя или до адреса на работното си място, като посочи
и/или приложи доказателства за наведените от него факти и твърдения.
Посочени са и последствията от неявяването или непредставянето на писмени
обяснения.
Поканата за даване на писмени обяснения е изпратена чрез лицензиран
пощенски оператор и е връчена лично на ищеца на 29. 08. 2022 г., според
приложеното известие за доставяне. Ищецът не се е явил за да даде
обяснения, не е изпратил и писмени такива. Предвид неявяването на ищеца и
непредставянето от него на писмени обяснения, работодателят- ответното
дружество е счело, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е
изпълнена и на 07. 09. 2022 г. управителят на дружеството е издал
оспорваната в настоящото производство Заповед № 9 и е наложил
дисциплинарно наказание уволнение на ищец. Заповедта е изпратена до
адреса на ищеца чрез лицензиран пощенски оператор и му е връчена чрез
неговата майка на 20. 09. 2022 г. съгласно приложеното известие за
доставяне. Повторно същата заповед е връчена с нотариална покана, чрез
нотариус Т. Великов, с рег. № 323 на НК на 09. 10. 2022 г. на майка му св. М.
Д., за което е попълнена и съответната разписка.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
неоснователни исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ-за признаване уволнението
за незаконосъобразно ,за възстановяване на предишната длъжност и
заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ и настоящият съдебен състав
6
изцяло споделя мотивите на първостепенното решение ,към които препраща
на осн.чл. 272 от ГПК .
Предвид неявяването на работника-ищец на работа в продължение на три
и повече работни дни ,роботодателят е отправил писмена покана за
изслушването му и даване на обяснения за безспорно извършеното
дисциплинарно нарушение.Писмената показана за даване на обеснения по чл.
193 от КТ е изпратена до ищеца и получена лично от него на 29.08.2022 г.
/което е доказано с приложеното известие за доставяне и не е оспорено от
ищцовата страна /.Въпреки това , ищецът не се е явил да даде обеснения и не
е представил пред работодателя писмени обяснения /което също не се оспорва
от ищцовата страна /,при което е приложена нормата на чл. 193 ал. 3 КТ –
обясненията на работника не са изслушани или дадени по негова вина и в
този случай се счита ,че работодателят е изпълнил задължението си по чл.
193 ал. 1 КТ .Възражението във въззивната жалба ,че съдържанието на
поканата за даване на обяснения не съответства на законовите изисквания
,доколкото в нея не били посочени датите ,на които ищецът не се е явил на
работа и за които следва да даде обяснения,т.е. по отношение на датите на
неявяване на работа има неопределеност и това представлявало съществено
нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание ,е
неоснователно.Всъщност в поканата ясно и красноречиво е посочен периода
на неявяване на работа ,за който следва да бъдат дадени обясненията –„в
периода след 11.082022г.“,като до получаването на поканата работникът не
се е явил на работа /факт ,който не се оспорва от ищцовата страна /.Затова не
може да се говори за неопределеност на срока ,в който ищецът не се е явил на
работа и за който е поканен да даде обяснения пред работодателя
.Наказанието не е наложено „извън предмета на исканите обяснения „,както
се сочи във въззивната жалба ,поради което правилен е изводът за спазване на
процедурата по чл. 193 при издаване на атакуваната заповед.
Неоснователно е и възражението за нарушаване изискванията на чл. 195
ал. 1 от КТ при издаване на заповедта за уволнение ,нито пък възражението
,че в нея не са посочени конкретните дати на неявяването на работа от
ищеца.При налагане на дисциплинарното наказание е спазена разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от КТ, относно формата и съдържанието на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, а именно писмена форма и
мотивираност, като в същата са посочени- нарушителя- ищецът Д. ,
7
извършеното нарушение- чл. 190, ал. 1, т. 2 /неявяване на работа в течение на
три последователни дни / в КТ са посочени два такива/, датата на
извършването му- от 11. 08. 2022 г. до 07. 09. 2022 г., наказанието и
законовия текст, въз основа на който се налага- „Дисциплинарно уволнение“,
чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Затова правилно е прието
от районния съд , че при налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ на ищеца е спазена процедурата за неговото
налагане,включително и относно формата и съдържанието на заповедта за
уволнение по чл. 195 КТ .При това достатъчно е доказването само на едно от
посочените основания за налагане на дисциплинарното наказание,за да бъде
то законосъобразно /в тази връзка неоснователно е възражението ,че в
заповедта било записано и друго нарушение на трудовата
дисциплина-„неизпълнение на преките трудови задължения „,което не било
посочено в поканата за даване на обяснения/.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна по отношение на
решението в частта ,с която са отхвърлени исковете почл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ.
Що се отнася до частичното отхвърляне на исковете по чл. 242 вр. чл.
128 т. 2 КТ ,във въззивната жалба липсва изложение на основанията за
обжалване и евентуалните пороци на съдебното решение в тази част
.Независимо от това настоящият съд счита и в тази част решението за
правилно и съобразено с представените доказателства ,включително и
заключението на приетата счетоводна експертиза.От заключението на вещото
лице, е видно, че на ищеца за месец юли е начислена работна заплата
пропорционална на договореното основно трудово възнаграждение според
отработените дни. Същата е в размер на 540, 95 лв. брутна заплата и включва
основна заплата за 16 отработени дни. В посоченият месец ищецът е ползвал
два дни неплатен отпуск, за което време не му е начислявано трудово
възнаграждение. От така посочената брутна работна заплата са направени
удръжки- 123, 61 лв. осигуровки и данъци, след които нетното
възнаграждение възлиза на 417,34 лв. За месец август на ищецът Д. е
начислена работна заплата в размер на 246, 96 лв.- брутна заплата за
отработени 8 работни дни, като 15 дни са посочени като самоотлъчка. От
начислената брутна заплата, удръжките за осигуряване и данъци са в размер
на 55, 32 лв., и нетното възнаграждение е в размер на 191, 64 лв..За месец
8
септември на същия не е начислена работна заплата, а е 10 посочено, че 20
работни дни същия е бил в самоотлъчка.Както правилно е посочил районният
съд ,работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е
уговорил и то точно и добросъвестно, съобразно предвиденото в чл. 124 и чл.
125 от КТ, като работодателят му дължи уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа съгласно чл. 128 от ГПК. При
непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува
само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника,
а именно: при неизпълнение на трудовите норми, при престой и
производствена 12 необходимост, при производство на некачествена
продукция. В случая се доказва, че ищецът не се е явявал на работното си
място и не е престирал работна сила, поради което не му се следва и трудово
възнаграждение, което се дължи както съобразно КТ, така и съобразно
сключения трудов договор при точно и качествено изпълнение на
задълженията му.
При това положение правилно и с оглед разпоредбата на чл. 78 от ГПК
са били разпределени и разноските по делото ,поради което решението
следва да бъде изцяло потвърдено .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/12.05.2023 г. постановено по гр.д. №
1092/2022 г. по описа на Районен съд-Карнобат.
РЕШЕНИЕТО в частта относно исковете по чл. 344 ал. 1 т. -3 КТ
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните ,а в останалата част – по
исковете по чл. 242 вр.чл. 128 т. 2 КТ е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10