№ 3937
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100512255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20155235 от 12.07.2021г., постановено по гр.дело №10365/2020г. по описа
на СРС, ГО, 70 с-в, ответникът „С.“ ООД, ЕИК **** е осъден да заплати на М. Н. Д., ЕГН
********** и на Д. Б. Д., ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумите от по
110000лв. на всеки от тях- обезщетения за неимуществените вреди- страдания от смъртта
на М. Д. Д., починала на 20.10.2019г. в резултат на трудова злополука, настъпила на
10.10.2019г., ведно със законната лихва от 20.10.2019г. до окончателното погасяване, като
исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от по 150000 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника по делото „С.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно не било уважено направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, която в голяма степен (според жалбоподателя 95%) допринесла за
настъпването на вредните последици. Дъщерята на ищците нарушила пряко задължителните
предписания за работа с процесната стелажна система, въпреки че била запозната с тези
правила. Твърди, че стелажната система е така проектирана, че от нея е невъзможно да се
падне, освен при изрично забраненото катерене по рафтовете, или през врата (каквато има
на всеки от етажите) която се отваря само при качване на стока. Твърди също така, че съдът
е допуснал особено съществено процесуално нарушение като е отказал назначаването на
СТЕ по поставените от ответника задачи с отговора на исковата молба. Разпитаните
1
свидетели не установили твърдения от ищците и приет от съда размер на претърпените
неимуществени вреди. Претендира отхвърляне на исковете изцяло или евентуално-
намаляване на присъдените обезщетения. Претендира и разноски за двете съдебни
инстанции.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищците оспорват същата и молят
решението на СРС да бъде потвърдено изцяло. Излагат подробни съображения относно
правилността на решението. Твърдят, че възраженията на ответника са останали недоказани,
а процесуални нарушения не са допуснати от първостепенния съд. Претендират адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за безплатно процесуално представителство, за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумите от по 150000 лева от
всеки един от ответниците- обезщетения за неимуществените вреди- страдания от смъртта
на М. Д. Д., починала на 20.10.2019г. в резултат на трудова злополука, настъпила на
10.10.2019г., ведно със законните лихви върху главниците за периода от датата на смъртта
на пострадалата до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между тях,
както и факта на настъпване на процесната злополука и характеризирането и като трудова
такава по смисъла на чл.55, ал.1 КСО.
Спорен между страните е въпросът относно размера на обезщетението във връзка с
разпоредбите на чл.201, ал.2 от КТ и на чл.52 от ЗЗД. Съгласно първата разпоредба
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Понятието „груба небрежност“ не е
легално дефинирано в гражданското право, но по аналогия от наказателното право може да
се определи като „съзнавана непредпазливост“- работникът осъзнава, предвижда
настъпването на вредоносните последици, но мисли да ги предотврати. От събраните в
2
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства действително може да
се направи извод, че пострадалата дъщеря на ищците е допуснала несъзнавана, обикновена
непредпазливост, която обаче не е основание за намаляване на определеното от съда
дължимо обезщетение. За да се приеме, че има груба небрежност би следвало ответникът да
установи с позволените от закона доказателствени средства, че пострадалата е знаела, че ще
падне от процесния стелаж и ще причини уврежданията си (вследствие на които на
20.10.2019г. е починала), но е мислела че ще ги предотврати. Такива доказателства по
делото не са представени от ответника. В тежест на работодателя е да докаже твърдението
си за наличие на груба небрежност, а такова доказване не е проведено с представените по
делото доказателства, поради което и възражението по чл.201, ал.2 КТ е недоказано. В тази
връзка съдът не споделя доводите на ответника за допуснати то първостепенния съд
процесуални нарушения относно допускането на СТЕ и разпит на свидетели. Поставените
от ответника въпроси към СТЕ, освен касаещите механизма на настъпване на злополуката
(който от своя страна е установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства),
са от правно естество и следва да бъдат решени от съда на базата на представените
доказателства. Искането за допускане на свидетели се е преклудирало с оглед факта, че
посочените в молба от 13.05.2021г. свидетели са служители на ответника и са могли да
бъдат посочени от него още в срока за отговор на исковата молба, което не е сторено.
Размерът на неимуществените вреди по чл.200 от КТ следва да бъде определен от съда
по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и въз основа на събраните по
делото доказателства. В тази връзка, както и първоинстанционният съд правилно е
преценил, от показанията на разпитаните по делото свидетели на ищците се установява
както естеството и задълбочеността на съществувалата между ищците и дъщеря им
емоционална връзка, така и обема и интензивността на претърпените от тях душевни болки
и страдания вследствие на настъпилата смърт на М. Д. при процесната трудова злополука.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обезщетения в размер на по 110 000 лева
за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди вследствие на процесната
трудова злополука и смъртта на дъщеря им, преценени в тяхната съвкупност, изцяло
отговаря на изискванията за справедливост залегнали както в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
така и съгласно ППВС 4/1968г.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено изцяло като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на процесуалния представител на ищците следва да се присъди
адвокатско вазнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на по 3730 лева за
процесуално представителство на всеки един от ищците, или общо 7460 лева съгласно
Наредба №1 на ВАдвС (в редакцията към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие- 04.05.2022г.).
Предвид изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20155235 от 12.07.2021г., постановено по гр.дело
№10365/2020г. по описа на СРС, ГО, 70 с-в.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК **** да заплати на адв.Л. С. Л. от САК с ЕГН:**********
сумата от 7460 лв. (седем хиляди четиристотин и шестдесет лева)- адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв и
Наредба №1 на ВАдвС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4