Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3 3 9
гр. Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4576/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 16-002597/12.07.2019 г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с
което на ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пазарджик, ул. „Асен Златаров“ № 12, представлявано от И.Д.,
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекс на труда КТ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса
на труда.
Жалбоподателят чрез
представителя си моли да се отмени НП, като се твърди жалбоподателят да не може
да носи административнонаказателна отговорност, както и фактическата обстановка
от НП да не отговаря на действителната такава, поради липсата на връзка между
дружеството по ЗЗД и въпросните лица, попълнили декларация. Възразява се още,
че в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП липса
описание на нарушението.
Въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно, като подробно обсъжда възраженията на жалбоподателя
и реквизитите на НП.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят ДЗЗД
„Топлоизолация Пловдив 2016“ извършвало саниране на обект – жилищен блок в гр.
Пловдив, бул. „Дунав“ № 4 по проект „Енергийна ефективност. Дружеството по ЗЗД
било избрано за изпълнител на проекта и извършител на строителните работи.
На 18.06.2019 г. в
посочения обект била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пловдив, а именно свидетелите Д.Б. и А.П.. Те посетили обекта следобед,
между 13 и 14 ч. Пристигайки на обекта, забелязали подемник с кош, чрез който
на голяма височина се извършвала работа по санирането и фасадата на жилищния
блок. На него видели три лица, които били облечени с работни дрехи с изобразено
лого на жалбоподателя. Останалите работници обядвали на близо на една беседка.
Наблюдавали работата им около 30 мин., след което потърсили техническият
ръководител на обекта. Не намерили последния, но пък затова им се представило
едно лице като бригадир и той именно свалил от подемника трите лица.
Междувременно проверяващите влезли във фургон, стопанисван за целите на
строежа. Когато лицата слезли, се срещнали с Б. и П.. Последните двама им се
легитимирали, разяснили естеството на работата им и извършваната проверка.
Лицата споделили, че са наети да работят на обекта същия ден за времето от 8 до
17 ч. и ще получат възнаграждение за работата си в размер на 40 лв. на ден. Помолили
работниците да оформят споделеното в писмен вид, по повод на което били
съставени декларации по чл. 402 от КТ. Едно от тези лица бил и свидетелят Х.А.С..
В попълнената от него декларация той вписал именно информацията, която има дал
устно по-рано, включително че работи като „шпакловчик“. Когато пристигнал на
обекта, техническият ръководител Д.Х. споделил, че няма как да наеме лица, като
не знае как работят. Връчена му била призовка да бъдат представени от страна на
дружеството по ЗЗД в Инспекцията по труда документи.
След като били
представени писмени доказателства в ДИТ Пловдив се установило, че за периода
24.06.2019 г. – 03.07.2019 г. от страна на дружеството жалбоподател в
качеството му на работодател на 18.06.2019 г. на въпросния строителен обект, на
който се извършвало саниране по проект „Енергийна ефективност“, е приет на
работа Х.А.С. на длъжност „шпакловчик“ с установени елементи на трудово правоотношение.
Въз основа на
резултатите от проверката бил съставен АУАН № 16-002597/03.07.2019 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е
съставен в присъствието на свидетел и пълномощник на дружеството, за което е
представено заверено копие на нотариално заверено пълномощно. На същото лице е
връчен и актът и се е подписал на него.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за същото
нарушение.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Б. -
актосъставител, Д.П. – очевидец, както и
от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, заверено
от страната пълномощно с рег. № **/03.07.2019 г. по описа на Х.П., н. в район
РС Пазарджик, декларация по чл. 402 от КТ от Х.А.С., заповед № З-0058/11.02.2014
г. на ИА „ГИТ“.
Разпитана в съдебно
заседания свидетелката Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява, че при проверката, е била на тримата работници,
намиращи се на подемника и те са попълнили декларации по чл. 402 от КТ, в които
са отразени индивидуалните уговорки между тях и работодателя - работното време
към онзи момент, размер на възнаграждение, място на полагане на труда,
наименование на работодателя. Същите данни се подкрепят и от свидетеля П.,
който лично възприел всичко това, доколко изпълнявал служебните си задължения
заедно с актосъставителката.
Показанията на
свидетелите Б. и П. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие по между си и с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на представената декларация по
чл. 402 от КТ за лицето Х.А.С..
Същевременно
показанията на свидетелката Н.Б. също не противоречат на обсъдените по-горе. Те
всъщност установяват доказателствения факт, че Х.С. и останалите две лица са
работили на обекта. В този смисъл тя посочва, че след като поискала от
свидетеля Й.И. да ѝ изпрати работници, които да ѝ оправят
тавана на остъклената тераса. Обърнала
се към него, тъй като го била възприела като някакъв началник на работещите на
обекта. Той ѝ посочил С., А.А. и още едно лице. Те започнали да идват на
17.06.2019 г. и работата им продължила 3 дни, като обикновено идвали след 14 ч.
и работили по около 2-3 часа на ден. Това именно съдът намира да е в синхрон с
показанията на Б. и П., доколкото те споделят да са отишли между 13-14 ч., т.е.
около обяд. Ясно посочва Б., че помолила Й.И. да ѝ изпрати „работници“, а
самият него познавала от обекта, тъй като от самото начало на строителните
работи го виждала там. Наемането на С. и другите лица за допълнителна работа от
Б. не изключва полагането на труд от тези лица и за жалбоподателя. Всъщност
хронологическата последователност на изложените от свидетелката факти съвпада с
показанията на държавните служители относно реда при настъпилите събития. Предвид
изложеното съдът смята, че показанията ѝ са достоверни и следва да се
оценят с доверие, доколко и не противоречат на тези на Б. и П., а напротив
допълват ги, като установяват пряко и косвено релевантните по делото факти.
От друга страна в
хода на производството бяха разпитани и събрани показанията на свидетелите Х.С.,
Й.И., Д.Х., така и прочетени и приети представените пред
административнонаказващия орган писмени доказателства – декларации от Б., С., И.,
от Д.Б. и А.А.. Преди всичко съдът не оцени с доверие показанията на Х.С.,
защото ги намира за вътрешно противоречиви, нелогични и противоречащи на
попълнената от него декларация по чл. 402 от КТ. В този смисъл се прие, че
самият свидетел си противоречи като веднъж в показанията си споделя, че е бил
накаран да напише декларацията и не го е направил доброволно, а малко след това
споделя, че не е бил заплашван да я попълни, но не знае защо го е направил. Още
повече, че сам той заявява, че попълненото в декларацията отговаря на истината.
Потвърждава почерка си и подписа си при предявяването ѝ. Отрича в
последствие да е попълвал друга декларация, макар по делото да има и още една
/която макар и без правна стойност/, която е попълнена от него. С. споделя и,
че свидетелят Й.И. го е бил предложил на Б..
От своя страна
показанията на Й.И. противоречат на тези на свидетелката Б., както и на С..
Последните двама сочат именно И. да е бил човекът, който е предложил С. на Б..
Такова обстоятелство обаче не се споделя от самия И., а напротив, той разказва,
че не е предлагал С. като работник. Очевидно е противоречието между показанията
им именно по този факт.
Съдът оцени и
показанията на свидетелят Х. като изолирани и несъответстващи на останалите
събрани доказателства. Показанията му противоречат на тези на Б. и П.,
доколкото Х. твърди С. и още две лица да не са работили на обекта, а
служителите на ДИТ Пловдив са възприели лично същите три лица качени на
подемник с дрехи с инициалите на работодателя, а след разговор с тези лица, те
потвърдили, че работят за същото дружество, макар и от същия ден. Последното
между другото е спорно обстоятелство, тъй като самият С. казва, че от
предходния ден са работили и по работата, за която са били наети от
свидетелката Б..
Не следва да се
даде доверие и да бъдат ценени като доказателства представените писмени
декларации, изходящи от Н.Б., Х.С., А.А., Д.Б. и Й.И.. Те представлява по
същността си гласни доказателства в писмена форма, които не са предвидени като
доказателствени средства в административнонаказателното производство. В този
смисъл да недопустими и съдът не може да основе волята си на тях. Те следва и
бяха заместени от първоизточника, а именно от същите лица, които участваха в
процеса като свидетели и дадоха своите показания, които съдът вече коментира.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация
на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на правилата за наемане на работници и служители само с писмен
договор.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Посочената норма предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения според чл. 1, ал. 2 от КТ, а
трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. Следователно, за да е налице
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до
работа, без да е налице трудов договор сключен в писмена форма между него и
съответния работодател. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
В настоящия случай безспорно и несъмнено се установява от събраните
писмени и гласни доказателства контролните органи на Дирекция инспекция по
труда гр. Пловдив са констатирали именно това, че свидетелят Х.С. е приет на
работа най-късно на 18.06.2019 г., като работник, при установени елементи на
трудово правоотношение - работно време, работно място и трудово възнаграждение
възнаграждение, без с него да е сключен трудов договор в писмена форма. Това
именно поведение на санкционираното дружество е в разрез с разпоредбите на
закона, което изпълва изцяло състава на нарушението.
Не се споделя наведеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя, че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност
на дружеството поради липсата на правосубектност. Ясно и точно разписано в чл.
412а, т. 2 от КТ /в сила от 22.12.2017 г./ е, че за нарушения на трудовото
законодателство се налага имуществена санкция на юридическите лица и за
едноличните търговци, и на дружества, създадени по реда на Закона за
задълженията и договорите. Следователно независимо от неправосубектността на
дружеството по ЗЗД, то същото изрично е изрично предвидено като субект на
административнонаказателна отговорност, предвид деликатните и значими
отношения, които се охраняват по КТ.
От субективна страна не следва да е налице виновно поведение от страна на
санкционираното дружество по ЗЗД или неговия управител. Следва да се има
предвид, че в определени случаи ЗАНН допуска санкциониране на самите юридически
лица като изключение. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на юридическото
лице, на едноличния търговец или на дружеството по ЗЗД е обективна и тя не
зависи от вината на физическо лице. Достатъчно е да е осъществено нарушение на
цитираната норма, за да се наложи санкция. Субект на задължението е самото
юридическо лице, едноличен търговец или дружеството по ЗЗД и при неизпълнението
му се реализира отговорността на тези лица. Така Решение № 13127 от 10.10.2013
г. по адм. д. № 9658/2013 на ВАС.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 414, ал. 3 от КТ, която предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер 1500 до 15 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението, като е счел, че следва да се определи
наказание към неговия минимум в определените от закона рамки. В същото време не
е изложил аргументи защо наказанието следва да се определи малко над минимума,
тъй като последното е обусловено от установяване на отегчаващи отговорността
обстоятелства. В този смисъл такива не се установиха от съда. Нещо повече, само
по себе си нарушението също се характеризира със своята степен на обществена
опасност, което е предвидено от законодателя при определяне на размера на
наказанието – неговия минимум и максимум. Не се установи нарушителят да се
определя и като лице с висока обществена опасност, поради липсата на установено
поведение на неспазване на законодателството. Затова законосъобразното и
справедливо наказание следва да бъде определено в минимално зададения размер от
1500 лв., а наказателното постановление да се имени в посочения смисъл.
Определеното от съда спрямо жалбоподателя наказание ще отговаря на целите
по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 415в от КТ, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. „Маловажните“ нарушения,
установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението
да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не
е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за
разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, за налагане на същото по вид административно
наказание, а налагане на такава, но в многократно по-нисък размер /така
Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на Върховен
административен съд/. Изрично обаче, в чл. 415в ал. 2 КТ посоченото нарушение -
по чл. 61, ал. 2 КТ, е изключено от приложеното поле на маловажния случай.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят изрично е изключен от хипотезата на
чл. 415в от КТ, поради което извършеното нарушение не е маловажно. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно, но доколкото се прие
наложената санкция да е несправедлива, същото следва да се измени само по
отношение на размера ѝ, като се намали на законоустановения минимум.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
16-002597/12.07.2019 г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с
което на ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пазарджик, ул. „Асен Златаров“ № 12, представлявано от И.Д.,
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекс на труда е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2000 лева на 1500
лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.