Решение по дело №2206/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6154
Дата: 2 октомври 2018 г. (в сила от 2 декември 2018 г.)
Съдия: Светлин Велков Михайлов
Дело: 20171100502206
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

София, 28.09.2018 год.

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-в състав в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлин Михайлов

                                                                 Членове: Пепа Тонева

                                                                                 Марина Гюрова

при секретаря  Антоанета Луканова....................…………....   и в присъствието на

прокурора ..............................................................................…………..като разгледа докладването от ……………….съдия Михайлов в.гр.дело № 2 206…. по описа за 2017 година и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Г.Е.Л., с която оспорва решение № 137 от 29.09.2016 г., постановено по гр.д. № 40 076/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е порочно, постановено неправилно при противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не следва да се обсъждат настъпилите след влизане в сила на решението на ВКС до постановяването на настоящето решение факти, свързани с плащането на претендираната сума, в образуваното изпълнително производство. Оспорва и решението, в частта, в която са отхвърлени насрещните претенции, като твърди, че от събраните по делото доказателства се установява противоправното поведение на ответника, настъпилите вреди и причинната връзка между тях. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищеца по първоначалния иск, като погасена чрез плащане, както и да осъди ответника по насрещния иск да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, както и сумата от 2 004.24 лв., представляваща имуществени вреди от заплатени такси в съдебното изпълнение.

                        Ответникът по въззивната жалба А.В.Б. редовно уведомен, оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

                        Съдът, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 137 от 29.09.2016 г., постановено по гр.д. № 40 076/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, че съдът е осъдил Г.Е.Л. да заплати на А.В.Б. сумата от 8 287  евро, представляваща неплатена част от цена по договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 49, том X, per. № 5894, дело № 1564 от 16.11.2007 г. на нотариус О.О., с per. № 109, действащ в района на PC - Балчик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 03.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 951.80 лв., представляваща направени по делото разноски; прекратил е производството по гр.д. № 40 076/2013 г. по описа на Софийския районен съд, по отношение на предявените насрещни искови претенции за сумата от 3 589.25 лв., представляваща неоснователно плащане извършено от Л. на Б. за законна лихва върху главницата от 16 207.96 лв. за периода от 03.06.2010 г. до 25.06.2012 г. по отменено решение по гр.д. № 25 365/2010 г. по описа на СРС, 28 състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното му плащане; отхвърлил е предявените насрещни искови претенции от Г.Е.Л. против А.В.Б. за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 1 500 лв., представляваща вреди за ищеца по насрещния иск за платени разноски за адвокат в образуваното изпълнително производство и сумата от 2 004.24 лв., представляваща заплатени от Л. такси по тарифата на ЧСИ по изп.д. № 210/2012 г., по описа на ЧСИ Н.Н.с per. № 810, действащ в района на ОС - Добрич, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.

            Не се спори между страните, а се установява и от приетия, като доказателство по делото заверен препис по реда на чл.183 от ГПК от нотариален акт № X, per. № 5894, дело № 1 564 от 2007 г. на нотариус О.О., с per. № 109, действащ в района на PC - Балчик, че на

16.11.2007      г. Г.Е.Л. е придобил чрез покупко-продажба от А.В.Б. недвижим имот, представляващ право на строеж за изграждане на апартамент № 26, нахдящ се в монолитна тухлена сграда - комплекс „Сюприйм Бийчфронт Апартментс“ в гр. Балчик, на трети жилищен етаж на сградата за сумата от 42 000 евро, от които сумата от 8 287 евро ще бъдат изплатени 14 дни след издаване на акт 15.

                        Не се спори между страните, а се установява и от приложения заверен препис от констативен акт е видно, че на 29.03.2009 г. е бил съставен акт образец № 15, а от представения заверен препис от удостоверение № 120 от 04.11.2009 г., издадено от главния архитект на община Балчик е видно, че обекта е въведен в експлоатация строеж, представляващ първи етап от жилищна сграда с открит басейн, 5 броя офиси, 34 броя апартаменти, магазин за хранителни стоки, технически помещения, със застроена площ от 718,67 кв.м., з разгърната застроена площ от 3 824,20 кв.м., ел. и ВиК отклонения.

                        Не се спори между страните, а се установява и от представените от ответника писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.06.2012 г. по гр.д. № 25 365/2010 г. по описа на СРС, 28 състав, е образувано изп.д. № 20128100400210 по описа на ЧСИ Н.Н., с per. № 810, действащ в района на ОС - Добрич. От изготвената от ЧСИ справка по същото дело се установява, към 25.07.2012 г. Г.Е.Л. има задължение в размер на 24 250.45 лв., от които: сумата от 16 207.96 лв. - главница, сумата от 3 589,25 лв. - законна лихва за периода от 03.06.2010 г. до 25.07.2012 г., сумата от 949 лв. - разноски по гражданското дело, сумата от 1 500 лв. - разноски по изпълнителното дело, и сумата от 2 004.24 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които: сумата от 24 лв. - по т. 1, сумата от 12 лв. - по т. 4, сумата от 48 лв. - по т. 5, сумата от 18 лв. - по т. 10, сумата от 15,50 лв. - по т. 31 за удостоверение за вещни тежести, скици, сумата от 15 лв. - по т. 31 за възбрана, сумата от 1 871.74 лв. - по т. 26.

                     Не се спори между страните, а се установява и от представената вносна бележка от 26.07.2012 г., че Х.Н.Х. е превел по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 24 363.60 лв. с основание: дълг на Г.Е.Л. по изп.д. № 20128100400210 и такси.

                     Не се спори, а се установява и от представения препис от молба, подадена от А.В.Б. до частния съдебен изпълнител на 27.07.2012 г. е видно, че върху същата е обективирано постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

            С атакуваното решение № 137 от 29.09.2016 г., постановено по гр.д. № 40 076/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, че съдът е осъдил Г.Е.Л. да заплати на А.В.Б. сумата от 8 287  евро, представляваща неплатена част от цена по договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 49, том X, per. № 5894, дело № 1564 от 16.11.2007 г. на нотариус О.О., с per. № 109, действащ в района на PC - Балчик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 03.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 951.80 лв., представляваща направени по делото разноски; прекратил е производството по гр.д. № 40 076/2013 г. по описа на Софийския районен съд, по отношение на предявените насрещни искови претенции за сумата от 3 589.25 лв., представляваща неоснователно плащане извършено от Л. на Б. за законна лихва върху главницата от 16 207.96 лв. за периода от 03.06.2010 г. до 25.06.2012 г. по отменено решение по гр.д. № 25 365/2010 г. по описа на СРС, 28 състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното му плащане; отхвърлил е предявените насрещни искови претенции от Г.Е.Л. против А.В.Б. за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 1 500 лв., представляваща вреди за ищеца по насрещния иск за платени разноски за адвокат в образуваното изпълнително производство и сумата от 2 004.24 лв., представляваща заплатени от Л. такси по тарифата на ЧСИ по изп.д. № 210/2012 г., по описа на ЧСИ Н.Н.с per. № 810, действащ в района на ОС - Добрич, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същия е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, обективно съединени с насрещни искове, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на така подадената въззивна жалба, съдът в настоящия си състав намира, че същата е допустима, като подадена от оправомощено лице и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

            В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с извода на съда по отношение на неприложимостта на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, както и по отношение на неправилността на изводите за недоказаност на предявените насрещни искове.

     Така наведените доводи за неправилност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за частично основателни. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания. Съдът трябва да отрази правното положение на страните такова, каквото е до момента на приключване на устните състезания, дори ако фактът се е осъществил пред въззивния съд. С оглед на така изразеното становище, настоящият съдебен състав намира, че изводите за неприложимост на цитираната разпоредба, в конкретния случай не следва да бъдат споделени. Видно от доказателствата по делото, след отмяната на решението, по което е образувано изпълнение и връщането за ново разглеждане, ответникът по първоначалния иск е изпълнил задълженията си, предмет на иска, поради което същият следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане. Ето защо, съдът намира, че атакуваното решение в тази част следва да се отмени и предявените искове се отхвърлят, като погасени.

По отношение на  доводите за незаконосъобразност на решението, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените насрещни искове, съдът в настоящия си състав намира, че крайният извод на първоинстанционния съд е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде успешно проведен така предявеният иск в производството ищецът следва да установи, при условията на пълното и главно доказване елементите от фактическия състав на деликта, а именно: действие или бездействие, вина, претърпени от ищеца вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и причинените вреди. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е налице противоправно действие от страна на ответника по насрещните искове, поради което правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил същите.

 Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ № 137 от 29.09.2016 г., постановено по гр.д. № 40 076/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, в частта, в която съдът е осъдил Г.Е.Л. да заплати на А.В.Б. сумата от 8 287  евро, представляваща неплатена част от цена по договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 49, том X, per. № 5894, дело № 1564 от 16.11.2007 г. на нотариус О.О., с per. № 109, действащ в района на PC - Балчик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 03.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.Б., с ЕГН **********,*** срещу Г.Е.Л., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. в гр. Москва, със съдебен адрес:***, адвокат Х.Х. иск сумата от 8 287  евро, представляваща неплатена част от цена по договор за покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 49, том X, per. № 5894, дело № 1564 от 16.11.2007 г. на нотариус О.О., с per. № 109, действащ в района на PC - Балчик, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 03.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като погасен чрез плащане.

                        ПОТВЪРЖДАВА  решение № 137 от 29.09.2016 г., постановено по гр.д. № 40 076/13 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 45 състав, в останалата част, като правилно и законосъобразно.

                        Решението подлежи на касационно обжалване, в 30 дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

                        Председател:                                                 Членове:1.

 

 

 

 

 

                                                                                                            2.