№ 211
гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254500600719 по описа за 2025 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ж. А. К. (подадена чрез адв.А.
Б. - защитник), срещу присъда № 59/15.05.2025г. по НОХД№ 1419/24г. по
описа на Районен съд – Русе, с която същата е призната за Виновна в това, че
на 31.08.2020 г. в гр.Русе, обл. Русе в качеството й на длъжностно лице —
,,Талиман“ в „Пристанищен комплекс-Русе" ЕАД, на което е възложено и
работа на кантар, като извършва измерване на теглото на товарите, влизащи и
излизащи от пристанището с моторни превозни средства, както да издава
кантарни бележки, в кръга на службата си, съставила официален документ —
Контролен талон /кантарна бележка/ за измерено тегло № 169662/31.08.2020 г.,
в който удостоверила неверни обстоятелства — че товарен автомобил с peг. №
ВТ 6585 КК с водач Н.А.Н. е с бруто тегло 48 100 кг, с цел да бъде използван
тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, като случаят не е
маловажен, поради което на основание чл. 311, ал.1 от НК и чл. 36 и чл. 37,
ал.1, т.6, във вр. с чл.54 НК са й наложени наказания - „ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО“ да
заема държавна или обществена длъжност свързана с управление или пазене
на чуждо имущество за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е постановено отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, за изпитателен срок от
три години.
На подсъдимата са възложени направените разноски в двете фази
на наказателното производство.
В жалбата (останала сравнително бланкетна), изводимо от
съдържанието й се излага оплакване за неправилност на присъдата, поради
необоснованост касателно виновността, предвид останала недоказаност на
обвинението. Наведено е и твърдение за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила в съдебна фаза и с постановената присъда. Налице е
пояснение за последното, като се сочи, че липсва съпоставяне на всички
събрани доказателства по делото (което следва да се прецени като
необсъждане на противоречия в съвкупността и/или невземане на решения по
тях - липса на мотиви).
Прави се искане (алтернативни такива) за отмЯ. на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна от въззивната инстанция или за отмЯ. на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд.
В заседанието на въззивната инстанция жалбоподателя и
защитника му, не се явяват.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и пледира за
потвърждаване на обжалваната присъда.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, констатира правилност и законосъобразност на
2
същата, съответно неоснователност на атакуващата я въззивна жалба.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно
предмета на делото, определен от наведеното обвинение, са ангажирани и
събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин именно отчетената
от първата инстанция фактология, основание за промЯ. в която не се
констатира от въззивната инстанция, поради което не е необходимо само да се
повтаря й тук. Всъщност изводимо от пренията на страните пред първата
инстанция (източник предвид излагането пред въззивната посредством
жалбата, на само декларативно твърдение за недоказаност и необсъждане на
налични противоречия при постановяването на атакуваната присъда) се
оспорва, за разлика от приетото по фактите от първата инстанция, базирала се
на съвкупността и особено обстоятелствено въз основа на съответните
експертни изводи, че създаването на въпросния официален документ по
установената също по фактите хронология, не било резултат от съзнателно (от
там съставомерно) поведение на подсъдимата на 31.08.2020г., а случайно
(стоящо извън нейната воля и целенасочени действия както приема
обвинението и е възприето за доказано и от първата инстанция) събитие и
като такова се предлага да се приеме възможността за грешки в системата за
отчитане теглото на преминаващи превозни средства или неволно допусната
такава при служебната работа процесния ден, в това число поради
натовареността от множеството преминаващи камиони.
В аспекта на последното, проверката на анализната дейност на
първата инстанция, включително и тази дължима съобразно чл.305, ал.3, пр.2
от НПК (по открояване на спорните обстоятелства въз основа на източниците
и решението кои от тях се кредитират и защо, а съответно други не) показва,
че защитната теза била констатирана, подложена на проверка и съда достигнал
до извода за виновност (в частност за наличие у подсъдимата на изискваното
за съставомерността, психологично отношение), чрез подробни, логични и
правилни по преценка на въззивната инстанция съображения – като били
отчетен достатъчен комплекс от обстоятелства – самите несъмнени факти,
свързани със съставяне на документа, както и доказателствата от експертен
порядък (съответните експертни изводи) и доказателствената информация от
3
провежданите следствени експерименти, които заедно обсъдени не оставят
никакво съмнение в насока, че установените по хронология действия по
съставяне на документа в инкриминирания му вид и съдържание от една
страна е резултат от грешка (техническа или на подсъдимата като извършваща
служебната си работа), а от друга – сигурно обективиращи именно
подсъдимата като автор на последователните манипулации чрез съответната
компютърна програма – като вид целенасочени и последователно свързани,
съчетани с момента на преминаване, последвалото товарене и връщане на
камиона отново на кантара, така, че в резултат именно на тази, задължително
необходима хронология от действия (както следва и от експертните изводи),
процесния официален документ да бъде създаден, а в допълнение – от косвен
порядък правилно в подкрепа на решението за виновност (като индиция) било
съобразено и последващото поведение на подсъдимата (по премахване на
данни от документа), след като фактически дотогавашните й, съставомерни
действия, започнали да се изобличават.
Предвид това, противно на заявеното с жалбата за противоречие
на атакуваната присъда с изискванията на чл.305, ал.3, пр.2 от НПК, както и за
недостатъчност на доказателствата така, че присъдата да отговоря на
изискването за несъмненост при постановяване на осъдителна такава,
въззивната инстанция констатира обоснованост и правилност на същата
(съответно и на обосноваващите я, мотиви), поради което аргументите за
отмЯ.та й се явяват неоснователни. Не се установява и основание да се приеме
наличието на нарушение от категорията на съществените (не се констатира и с
друг характер), което да определи за основателно искането за отмЯ. на
присъдата и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане.
При извършената цялостна служебна проверка на делото,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени
нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон,
които да обуславят наличието на основания за отмЯ. или изменение на
обжалваната първоинстанционна присъда.
4
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната
присъда следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 59/15.05.2025г. по НОХД№ 1419/24г.
по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5