Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 28.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
*** РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, седемнадесети състав, в публично
заседание на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10618 по описа на *** за 2012 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „***”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № 118,
вх.А, ет.2, ап.5 чрез процесуалния му представител адв. М.Д. срещу „***” ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. „***”, *** по реда на
чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № ***. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
6164/2012г. по описа на *** за следните суми: 1506.20
лв.. представляваща главница по фактура № *** г. по договор за изработка на
рекламна табела от 02.11.2010г., ведно със законната лихва от 11.05.2012 г. до
изплащане на сумата; 12.35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 03.12.2010 г. до 31.12.2010 г.; 7469.76 лв, представляваща неустойка по
чл. 9, ал. 2 от договора за периода 01.01.2011 г. до 10.05.20102 г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В
исковата молба са изложени обстоятелства за сключен между страните на
02.11.2010г. договор за изработка и монтаж на рекламна табела. Изработеното
следвало да бъде предадено и монтирано в срок от 10 работни дни след авансовото
плащане. Възнаграждението било уговорено в размер на 2510 лева и се дължало на
две части – аванс от 1506, 20 лева, който бил изплатен и доплащане в размер на
1506 лева в срок до 31.12.2010г. С приемо-предавателен протокол от 28.11.2010г.
на ответното дружество чрез неговия представител за търговския обект *** били
предадени и монтирани възложените рекламни табели. Работата била предадена
преди определения по договора срок – 02.12.2010г. Дължимата за доплащане сума
от 1506 лева е обективирана във фактура № *** г. На основание чл.9, ал.2 от
Договора ответникът дължал лихва за забава в размер на 1 % върху вземането за
всеки следващ просрочен ден, дължима при неплащане на цената в срок до
31.12.2010г. Претендираната лихва е за периода от 01.01.2011г. до 10.05.2012г.
– общо 496 дни.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с която се оспорват предявените искове по основание и по
размер. Признава се обстоятелството за сключен договор за изработка от
02.11.2010г. Твърди се, че лицето, посочено в исковата молба като приело
изпълнението по договора, не е упълномощено да сключва договори и да приема
изпълнение по тях, както и да извършва действия, с които да задължава
дружеството.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника заявява, че не
оспорва иска за главницата, а оспорва иска за неустойка.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представения
договор, че на 02.11.2010г. страните са сключили договор за изработка на
рекламна табела от обемни букви вътрешно осветени от светодиоди и светещи
реклами засветени от луминисцент. Договорено е възнаграждение в размер на
1506лева аванс и доплащане в размер на 1506,20 лева в срок до 31.12.2010г. В
чл.9, ал.2 от договора е предвидено, че при неизплащане от възложителя на
дължимата цена в срок до 31.12.2010г. същият дължи на изпълнителя лихва в
размер на 1 % върху вземането за всеки следващ просрочен ден.
Представена е фактура № *** г. за доплащане по договор
за изработка на светещи реклами на стойност 1506.20 лева. Същата е подписана от
представител от представителеи на двете дружества.
Между страните не се спори, че авансовото възнаграждение
в размер на 1506,20 лева е заплатено с банков превод от 18.11.2010г., както и
че допълнителното такова по фактура № *** г. на стойност 1506,20 лева не е
заплатено.
Не е спорно обстоятелството, а и се установява от
приемо-предаавателен протокол от 28.11.2010г., че ищецът е изпълнил
задълженията си по процесняи договор за изработка.
От заключението на назначената по
делото съдебно счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че
размерът на дължимата неустойка за забава по чл.9, ал.2 от Договра върху
главницата от 1506.20 лева за периода от 01.01.2012г. до 10.05.2012г. е в
размер на 7469.76 лева. Размерът на законната лихва върху главницата от 1506.20
лева за периода от 03.12.2010г. до 31.12.2010г. е 12.33 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК вр. с чл.258, 86 и 92 от ЗЗД.
С оглед признаването на иска за главницата, както и
предвид, че се установи сключването на процесния договор за изработка,
изпълнение на задълженията на ищеца по него и възникване на задължението на
ответника за плащане на допълнителната част от уговореното по договора
възнаграждение в размер на 1506.20 лева съдът намира искът по чл.422 от ГПК вр.
с чл.258 от ЗЗД за основателен.
Претенцията за законна лихва за забава в плащането на
главницата 1506.20 лева за периода от 03.12.2010г. до 31.12.2012г. съдът намира
за неоснователна. Срокът за изплащане на задължението за заплащане на
възнаграждението по договора за изработка съгласно чл.3, ал.2 от Договора е до
31.12.2010г. Следователно преди този момент ответникът не е изпаднал в забава.
Срокът за изпълнението на задължението на изпълнителя по договора за предаване
на изработената рекламна табела е уговорен в чл.2, а именно в срок до 10
работни дни след авансовото плащане. Същото е направено на 18.11.2012г., като
изработеното е предадено на 28.11.2012г. така, както е уговорено. С тзои факт
не се изменя падежа на задължението за плащане на втората част от
възнагражденето. Обстоятелството на издадената 03.12.2012г. фактура също не
може да дерогира уговорения в договора падеж. В този смисъл съдът намира, че
ответникът е изпаднал в забава едва от 01.01.2011г., с оглед на което мораторна
лихва преди тази дата не се дължи,
В чл.9, ал.2 от договора е уговорена лихва за забава в
плащането след 31.12.2010г., която по съществото си представлява неустойка за
забава по смисъла на чл.92 от ЗЗД, независимо, че е наречена „лихва” в
договора.
Ответникът е
направил възражение за ниюожност на горепосочената клауза за неустойка като
противоречаща на добрите нрави.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане
на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение, е: наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Когато
в съдържанието на договор е уговорена неустойка, настъпилите вреди, както и
размерът на вредите не подлежат на доказване.
От доказателствата се установи,
че ищецът е изправна страна по договора, а ответникът, неизправна, тъй като не
е заплатил половината от дължимото възнаграждение по договора заизработка в
размер на 1506.20 лева. Страните са уговорили, че при неплащане в срок до
31.12.2010г. възложителят дължи неустойка в размер на 1 % върху вземането за всеки просрочен ден.
Неоснователни са твърденията на
ответника, че уговорената неустоечна клауза е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави, поради липса на краен предел. Неустоечната клауза е действителна
и не са налице основания за нищожност, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г.
на ОСТК на ВКС не е нищожна клауза за неустойка
в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора.
При преценка дали уговорената
неустойка нарушава добрите нрави, когато е без уговорен краен срок, следва да
се отчитат фактори като равнопоставеност на страните, реципрочност на
задълженията, неоправдано висока база за начисляване, превишаваща многократно
действителните вреди на кредитора, дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част, както и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се
превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване /Решение № 140 от
20.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 408/2005 г., Търговска колегия, I о., докладчик съдията Радостина Караколева, Решение № 4
от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, Определение № 7 от 12.01.2010 г. на
ВКС по т. д. № 626/2009 г., II т. о., ТК, докладчик
председателя Лидия Иванова и Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK, докладчици
председателят Марио Бобатинов и съдията Емил Марков/.
Вярно е, че в клаузата на чл.9,
ал.2 от договора за наем не е уговорен краен срок, но това не води до нейната
нищожност, поради накърняване добрите нрави. Следва да се има предвид, че договорът
е сключен между търговски дружества, които са равнопоставени. От съдържанието му
съдът прави заключението, че клаузата на
чл.9, ал.2 е предвидена, с цел да защити кредитора от евентуалната забава на
длъжника и цели да го обезщети за вредите от неизпълнението в срок, като
страните са упражнили свободната си воля при уговарянето на клаузата за
неустойка и са я приели, че същата следва да бъде в размер на 1 % от неизплатеното в срок възнаграждение. Липсва друго уговорено
обезпечение за неизпълнението, което е съществено,
главно неизпълнение по настоящия договор от страна на ответника по смисъла на
чл.228 от ЗЗД. Действително общият размер на неустойката е 7469.76 лева е съществен при главница от 1506.2 лева лева, но той се дължи на продължителното неизпълнение от страна
на длъжника в рамките на почти година и половина.
В условията на евентуалност ответникът е направил искане за намаляване на
неустойката поради прекомерност. Същото е неоснователно с оглед разпоредбата на
чл.309 от ТЗ, съгласно която не
може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска
сделка, сключена между търговци. В настоящият случай договорът за изработка, по
който е уговорена неустойката, е сключен между търговски дружества.
По гореизложените
съображения съдът намира, че искът за дължимост на неустойката е основателен в пълния
предявен размер от 7469.76 лева и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и
действително направени по делото разноски, съобразно с уважената част от
исковете. Обстоятелството, че част от тях се признават от ответника съдът
намира, че не основание за намаляване на разноските, които дължи, предвид, че с
подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение в цялост същият е
станал причина за завеждане на делото. Ищецът е направил разноски по делото в
размер на 181.77 лева за държавна такса, 102 лева за депозит за вещо лице и
банков превод, 7 лева за съдебно удостоверение и банков превод, 1820 лева за
адвокатско възнаграждение. Съгласно списъка за разноски по чл.80 от ГПК ищецът
е направил и разноски за държавна такса и банков превод по обезпечението по
висящия иск в размер на 42 лева, които не са дължими, предвид което ответникът
не следва да бъде осъждан за тях. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Предвиденият минимум
на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 609,53
лева. Съдът намира, че платеното възнаграждение от 1820 лева не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Въпреки това следва да се отчете
обстоятелството, че са проведени 4 съдебни заседания, както и че е искано и
наложено обезпечение на висящите искове, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено на 1000 лева. ПО изложените съображения
съдът намира, че съобразно с уважената част от исковете ответникът следва да
заплати общо сумата от 1289 лева за направените от ищеца разноски по делото.
Мотивиран от горното, ***ят районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „***” ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, ж.к. „***”, *** дължи на „***”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № 118,
вх.А, ет.2, ап.5 на основание чл.422, вр. 415 от ГПК вр. чл.258 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД сумата от 1506.20 лева, представляваща главница
по фактура № *** г. по договор за изработка на рекламна табела от 02.11.2010г.,
ведно със законната лихва от 11.05.2012 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 7469.76 лв, представляваща неустойка по
чл. 9, ал. 2 от договора за периода 01.01.2011 г. до 10.05.20102 г., за която
сума е издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6164/2012г. по описа на ***.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено между
страните, че „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***,
ж.к. „***”, *** дължи на „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***” № 118, вх.А, ет.2, ап.5 на основание чл.422 вр. 415 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД сумата от 12.35 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
1506.20 лева за периода от 03.12.2010 г. до 31.12.2010 г., за която сума е
издадена Заповед № ***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6164/2012г. по описа на ***.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, ж.к. „***”, *** да заплати на „***” ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № 118, вх.А, ет.2, ап.5 сумата
от 1289 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: