Р Е Ш
Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София……………..г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Иван Киримов
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело
№ 16271 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 58 състав под № 183630 от 04.08.2019г., постановено по
гр.дело № 58900/2018г. в частта, с която е допусната на основание чл.34 от
Закона за собствеността, вр. с чл.27 от Семейния кодекс от 1985г. /отм./ делба
на следния недвижим имот: апартамент с идентификатор 68134.4334.2003.1.5 по
кадастралната и кадастралните регистри на гр.София, находящ се в гр.София,
ж.к.“****“ № 1, бл.****с площ от 61,53 кв.м., при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж -
С.О.С с идентификатор 68134.433.2003.1.4, С.О.С с идентификатор
68134.4334.2003.1.6; под обекта- С.О.С. с идентификатор 68134.4334.2003.1.2 ; над обекта- С.О.С. с идентификатор
68134.4334.2003.1.8, който жилищен обект се намира в сграда № 1 , изградена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4334.2003, заедно с прилежащите към
апартамента избено помещение № 5 с квадратура от 3,59 кв.м. , заедно с 3,762%
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който имот
по описание в документа за собственост
/договор за продажба на държавен недвижим имот от военно жилищен фонд по реда
на Наредба за държавните имоти от 29.10.1991г./ представлява апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к.****,
бл.610 , вх.****, състоящ се от: две стаи , кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
61.53кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 5 с полезна площ от 3,59кв.м.
и ведно с 3,762% ид.ч. от общите части на сградата и заедно със съответното
право на строеж върху терена, при съседи на жилището: от север- стълбище,от юг-
тревна площ, от изток- ап.№ 6, от запад- ап.№ 4, отгоре- ап.№ 8 и отдолу – ап.№
2, при съседи на избеното помещение: от север-улица, от юг-коридор, от
изток-мазе № 6 и от запад- мазе № 4, между следните съделители и при следните
квоти:
Д.К.П.-
1/ 2 ид.ч. и
С.И.П.-
1 / 2 ид.ч.
Въззивницата-ответник С.И.П.
поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Поддържа
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при изготвяне на доклада
по делото, както и такова, при събирането на доказателствата, произтичащо от
отказа за допускане на поискания от нея трети свидетел за установяване на
владението върху процесния имот. Въззивницата-ответник поддържа необоснованост
на изводите на първата инстанция, с които е прието, че по делото не се
установява да е упражнявано от нея владение върху процесния имот. Намира в тази
връзка, че неправилно от съда са преценени показанията на ангажираните от нея
свидетели, като част от тях необосновано са игнорирани. Счита, че показанията
на свидетелите не са ценени от СРС в тяхната времева последователност и при
съвкупна преценка с останалите събрани по делото доказателства. Намира, че от
първата инстанция необосновано са приети за доказани факти в подкрепа на
защитната позиция на ищеца, за които факти, обаче, липсват доказателства по
делото. Поддържа постановяване на обжалваното решение в нарушение на
задължителното тълкуване дадено с ТР № 1/06.08.2012г. Твърди, че от нея като
съсобственик на процесния имот е установено и демонстрирано спрямо другия
съсобственик- ищецът владение върху неговата идеална част от процесния имот, по
отношение на която ид.част упражняваното от нея държане е трансформирано във
владение, което е противопоставено на ищеца. С изложените доводи , подробно
развити в жалбата въззивницата-ответник мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявеният от ищеца иск за делба да бъде отхвърлен, тъй като собствеността
върху процесния имот принадлежи в пълен обем на нея. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият – ищец Д.К.П.
оспорва жалбата, като неоснователна по доводи, подробно развити в депозирания в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор, с които обосновава искането си за
потвърждаване на обжалваното решение. Намира, че изготвеният от първата
инстанция доклад по делото е в съответствие с изискванията на нормата на чл.146
от ГПК. Възразява, че не са налице сочените от ответницата процесуални
нарушения, които да са допуснати от
съда. Твърди, че събраните по делото
гласни доказателства опровергават възражението на ответницата за явно
манифестирано на „своене“ на процесния имот без противопоставяне от негова
страна. Моли настоящата инстанция да съобрази наличието на признание на
ответницата в подадената от нея молба за защита по ЗЗДН, по която е образувано
гр.д.№ 24360/2017г. по описа на СРС, на факта, че пет години преди подаване на
молбата се е съгласила ответникът по
това дело /ищец по настоящото/ да обитава жилището с идеята да бъдат нормално
семейство. Наличието на признание на ответницата, че не счита целия процесен
имот като „свой“ ищецът поддържа , че се съдържа и в подадената от нея
декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която в графата относно това дали е единствен
собственик на процесното жилище ответницата е отбелязала – „не“. Въззивамият – ищец
поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства, както и писмени
такива, включително представената от ответницата домова книга, се установява фактът , че той /ищецът/ винаги е считал
процесния имот като свой и е живял в него продължително през различни периоди от
време. Не претендира разноски по делото
за въззивното производство. При условията на евентуалност заявява възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиницата-ищца .
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът
е сезиран с иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 от Закона за
собствеността.
С
обжалваното решение искът е уважен като делбата на процесния имот е допусната
между страните по делото при равни квоти- по 1 / 2 ид.ч.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК и при дължимата проверка
за спазването на императивните правни норми.
Настоящият
съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
обоснована основателността на предявения иск, изведени при правилно установени
факти със събраните по делото доказателства. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във
връзка с доводите, заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема
следното:
Между
страните по делото няма спор, а тези правно – релевантни факти се установяват и
със събраните и неоспорени писмени доказателства, че през 1991г. страните са
придобили в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ процесния имот с
договор за покупко- продажба от 29.10.1991г., сключен по реда на Наредба за
продажба на държавните имоти. СИО е прекратена и трансформирана в обикновена
съсобственост при равни дялове – по ½ ид.ч. за страните от момента на
влизане в сила на бракоразводното решение , с което бракът между тях е
прекратен - 19.05.1997г. , на основание чл.27 от СК от 1985г. /отм., но
приложим към правно релевантния момент на прекратяването на брака между
страните с влязлото в сила съдебно решение/. С влязлото в сила на посочената
дата бракоразводно решение от
13.03.1997г. по гр.д.№ 1607/1996г. е одобрено постигнатото между страните
споразумение по реда на чл.99,ал.3 от СК от 1985г. /отм./, с което споразумение
страните са се съгласили изрично, че оставащото в обикновена съсобственост
процесно семейно жилище остава за ползване от ответницата и роденото от брака
между страните дете Красимира П., като родителските права по отношение на
детето се предоставят на майката /ответница по настоящото дело/.
Правният спор между страните е по въпроса дали
през 1998г. /посочена като начален момент на периода на придобивната давност в
отговора на ИМ/ ответницата е трасформирала упражняваното държане върху
собствената на ищеца ½ ид.ч. от процесния имот - във владение и по
въпроса дали това е било манифестирано на ищеца, респ.- дали е било отблъснато
владението на последния върху ½ ид.ч. като едно от правомощията на
правото му на собственост. Налице е правен спор и по въпроса дали ответницата
считано от 1998г.- до датата на предявяване на исковата молба /05.09.2018г./ е
упражнявала явно спокойно и непрекъснато владение върху целия процесен
имот, поради което се легитимира като едноличен собственик на същия.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно с обжалваното решение е прието за
неоснователно възражението на ответницата за еднолично притежание на целия
процесен имот, като по отношение на ½ ид.ч. – собствена на ищеца правилно
е прието, че не е доказано упражняваното от ответницата държане да е
транформирано във владение, не е доказано така твърдяното установено владение
да е явно , да е доведено до знанието на
ищеца и съответно – да е отблъснато владението на последния върху тази 1/ 2
ид.ч. от процесния имот, както и владението да е упражнявано от ответницата явно
в изискуемия 10 годишен давностен срок по чл.79,ал.1 от ЗС.
Настоящият
съдебен състав приема, че от възникване на обикновената съсобственост между
страните /с влизане в сила на бракоразводното решение 1997г./ - до навършване
на пълнолетие на роденото от брака между страните дете, ищецът не е могъл да
упражнява фактическа власт върху процесния имот, / като обективен елемент на
правомощието владение на правото му на собственост върху ½ ид.ч./ ,
поради наличие на обективна правна пречка. Тази правна пречка произтича от правните последици на влязлото в
сила бракоразводно решение, с което съсобственият процесен жилищен имот е
предоставен за ползване на ответницата и общото на ответницата и ищеца дете, на
основание чл.99,ал.3 от СК от 1985г. /отм./. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че за периода от време от
1998г. /посочена като начален момент на придобивната давност от ответницата/ - до 2002г., когато роденото през 1984г. от
брака дете на страните е навършило пълнолетие, ответницата не би могла да се
позовава на придобивна давност, именно поради наличието на горепосочената
правна пречка за ищеца. Нещо повече, дори да се приеме за основателна тезата на
ответницата, че за този период от време приложение намират задължителните
указания на ТР № 1/06.08.2012г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС и няма правна
пречка и в рамките на този период от време, тя да променила упражняваното
държане върху собствената на ищеца ½ ид.ч. - във владение, съдът приема,
че в съответствие с доказателствената тежест по чл.154,ал.1 от ГПК и
разясненията на посоченото ТР ответницата не е доказала конкретните
действия, с които е обективирала явно и недвусмислено намерението си за
владение на собствената на ищеца ½ ид.ч. и съответно- е отблъснала неговото
владение. Твърдяната от ответницата смяна на външната входна врата на
процесното жилище веднага след развода /1997/1998г./, с която ответницата
поддържа, че е целяла да преустанови
фактическата власт на ищеца и да препятства достъпа му до имота, освен че не се
установява безспорно от събраните по делото доказателства, не може да бъде
ценена като факт, с който да е реализирана твърдяната от ответницата явна и
недвусмислена трансформация на държането във владение върху собствената на ищеца
½ ид.ч. от процесния имот и
отблъсване на владението на последния върху тази идеална част. Смяната на
входната врата на жилището може да
произтича от различни причини /за сигурност, естетически/. Ето защо, в
доказателствена тежест на ответницата е установяване не само на факта на
смяната на входната врата, но и на твърдяната от ответницата причина за
смяната, както и на обстоятелството, че
тези два факта са доведени до знанието на ищеца. Съдът намира, че ангажираните
от ответницата гласни доказателства за тези факти не ги установяват. Показанията на св.Т., която установява смяната
на входната врата непосредствено след развода именно с оглед сочената от
ответницата цел и замяната на вратата с нова - бяла луксозна, противоречат на
показанията на другия свидетел на самата ответница- св.К.. Св.К. заявява, че
към сочения от първата свидетелка момент вратата на процесното жилище е била
дървена, а външната врата на процесното жилище е била сменена от ответницата
при ремонта през 2010г. При наличието на това противоречие в
показанията на свидетелите на ответницата не може да се приеме за безспорно
установен твърдяният от ответницата факт
на смяната на входната врата на процесния имот през 1997/1998г. На следващо
място, именно поради възможните различни причини за смяната на входната врата
на процесното жилище в доказателствена тежест на ответницата е да установи
наличието на сочената от нея причина, която да е стигнала до знанието на ищеца,
за да се приеме наличието на промяната на анимуса й по отношение на неговата
½ ид.ч., за която тя има качеството на държател. Такива безспорни доказателства
по делото не са ангажирани от нея, доколкото съдът не кредитира показания на
св.Т. за установения от нея момент на смяната на входната врата и причината за
това, с оглед горепосоченото противоречие с показанията на другия свидетел на
ответницата. В тази връзка съдът приема,
че твърдяната от ответницата промяна на анимуса през 1998г. по отношение на
собствената на ищеца ½ ид.ч. от имота се опровергава от извънсъдебното й
признание, съдържащото се в подадената от нея декларация – приложение № 1 към
данъчната декларация по ЗМДТ от 01.06.1998г.
/л.35 от първоинстанционното дело/ , на неблагоприятния за нея
правно-релевантен факт, че притежава процесния имот в съсобственост с друго
лице /ищеца/. В т.1.3 на Приложение № 1 към декларацията ответницата изрично е
декларирала, че не е единствен собственик на процесния имот през 1998г. По
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява през 1998г. от ответницата е било променено намерението й /анимуса/ по
отношение на собствената на ищеца 1/ 2ид.ч. от процесния имот, тази промяна да е била явна и тя да е
обективирана пред ищеца, респ.- да е било отблъснато владението на последния. Не
се установява тази промяна на анимуса на ответницата да е настъпила в последващ
момент /след 1998г./, както и твърдението й за дезинтересиране от страна на
ищеца от процесния имот след 1998г. Установеният с показанията на разпитаната по
делото свидетелка Т. факт, че при посещенията на процесния имот до 2007г., /когато свидетелката се е преместила от кв.****-
в кв.Красно село/ за срещи на кафе с ответницата, не е виждала други хора освен ответницата и
дъщеря й , не може да обоснове извод, че ищецът се е дезинтересирал от имота и
не пребивава в него по твърдяната от ответницата причина. Дори ищецът да е
отсъствал в посочените от свидетелката моменти, причините за това биха могли да
са различни - работа, помощ и гледане на
болен родител. От друга страна, свидетелката на ответницата – св.К. установява,
че е виждала ищеца при посещение в процесния имот през 1999г., като поводът е
бил служебно парти, организирано от ответницата в процесния имот, на което
свидетелката е била поканена и на което ищецът също е присъствал. Св.К.
потвърждава, че ищецът е живял в процесното жилище след развода с ответницата, тъй като е имал
здравословни проблеми, /свидетелката заявява, че от ответницата знае, че те са
били свързани с алкохол/, и за него са се грижили ответницата и дъщеря й.
Наличието на обективни причини ищецът да не ползва процесния имот през част от
спорния период от време се установява при съвкупна преценка на показанията на
свидетелите и на двете страни по делото. И двете свидетелки на ответницата
установяват, че през част от спорния период от време ищецът е живял извън София
- при майка си, като свидетелката К. уточнява, че това е било преди втория
ремонт, извършен от ответницата през 2010г.
Този факт, потвърден и с показанията на свидетеля на ищеца- св.Г., като
последният свидетел изяснява и причината за това- майката на ищеца е била болна
и той се е грижил за нея. От друга
страна, от показанията на св.Г. се установява, че след развода, извън времето,
през което ищецът се е грижил за майка си извън София , до 2017г. ищецът е живял именно в процесното
жилище. Свидетелят установява, че живее в съседен блок, като е ползвал за
превоз до местоработата си автомобила на
ищеца поне няколко пъти в седмицата в периода 2014г.- 2017г., а преди това в
периода 2004г. - 2005г. отново са ходили заедно на работа с ищеца. Установява,
че в посочените периоди от време вечер се е разделял с ищеца пред блока на последния,
а сутрин са се виждали отново , ищецът е бил преоблечен , избръснат , поради
което свидетелят извежда единствения логичен житейски извод, че ищецът е живял
в процесното жилище до 2017г. . От показанията на св.Г. се установява, че
ищецът е напуснал процесния имот и е заживял в кв.Люлин, /фактът, че ищецът е
живял в този квартал потвърждават и
двете свидетелки на ответницата/, едва преди 2 години назад от датата на
разпита му в съдебно заседание /20.03.2019г./. Посоченият от свидетеля момент
на напускането на процесното жилище от ищеца съвпада с издадената срещу ищеца
по искане на ответницата заповед за незабавна защита от 24.04.2017г. по реда на
чл.12 - чл.19 от Закона за защита от семейното насилие, по която впоследствие е
издадено влязло в сила решение на СРС от 13.11.2017г. по гр.д.№ 24360/2017г. ,
с която искането за защита на ответницата е отхвърлено. Съдът кредитира
показанията на с.Г. относно горепосочените факти като почиващи на негови преки и непосредствени впечатления и приема,
че са достоверни, тъй като се
потвърждават относно установени конкретни факти от свидетеля от
събраните по делото писмени доказателства, а за част от установените от него
факти и от показанията на свидетелите на ответната страна. Показанията на този
свидетел се подкрепят и от представените от самата ответница макар и
избирателно писмени доказателства- извлеченията от книгата за приходите и
разходите на етажната собственост, в която се намира процесния имот. Видно от
извлеченията от домовата книга за м.11.2011г. са отразени трима обитатели на процесния
имот /страните по делото и тяхната обща дъщеря/, а не двама /ответницата и
дъщеря й/, като тримата обитатели са декларирани и за периода м.01.2016г. – м.02.2017г. Извлечението
от домовата книга опровергава твърдението на ответницата, че след 1998г. ,
/включително и след 2010г., когато от ответницата е бил извършен големият ремонт на жилището,
установен с показанията на двете нейни свидетелки/, ответникът никога не е
живял в процесния имот или това е било инцидентно. Представената от ищеца
молба, изходяща от ответницата от 20.04.2017г., по която е образувано
горепосоченото дело по Закона за защита от домашното насилие, също съдържа признание
на ответницата на неблагоприятния за нея факт, че 5 години назад от датата на
подаване на молбата , живее заедно с ответника в процесния имот и има ключ от
него - факт, установен и с показанията на св.Г.. Що се отнася до показанията на
свидетелите на ответницата, както вече бе посочено по-горе, от тях не се
установява безспорно ответникът да не е живял в процесния имот след 1998г. и
причината за това да е била недопускането му от ответницата с мотива, че счита
целият имот за свой собствен, който мотив да е бил обективирана/доведен до знанието на
ищеца.
С
оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от
ответницата в съответствие с носената от нея доказателствена тежест не е
установено при условията на пълно и главно доказване твърдението й , че е
придобила по давност собствената на ищеца ½ ид.ч. от процесния имот,
поради неустановена промяна на анимуса й за тази идеална част от качеството й
на държател – във владелец по явен и недвусмислен начин, която промяна да е
обективирана пред ищеца и съответно- да е отблъснато владението на последния ,
респ. – не е доказано упражняването на твърдяното от ответницата владение върху
собствената на ищеца идеална част явно
през посочения от нея период от време от 1998г.- до датата на
предявяване на исковата молба по настоящото дело /2018г./, с която от ищеца е
прекъсната давността, на основание чл.116,б.“б“ от ЗЗД, вр. с чл.84 от ЗС.
Настоящият
съдебен състав приема, че не са налице сочените от въззивницата-ответник
процесуални нарушения , които да са допуснати от първата инстанция при изготвянето
на доклада по делото и събирането на доказателствата. Изготвеният от първата
инстанция доклад по делото в частта на разпределението на доказателствената
тежест между страните съответствие на разпоредбата на чл.154,ал.1 от ГПК. При
заявено от ответницата възражение за придобивна давност по отношение на
собствената на ищеца идеална част от процесния имот, законосъобразно с доклада
по делото от първата инстанция е указано, че ответницата следва да докаже
наличието на законоустановените предпоставките за придобиване на идеалната част
на ищеца на оригинерно основание. Неоснователно се явява и заявеното от
въззивницата-ответник възражение за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение при събирането на доказателства по делото, обосновано с отказа за
допускане на трети свидетел, поискан с отговора на исковата молба. Събирането
на това гласно доказателство , поискано с отговора на исковата молба, касае
ирелевантни за първата фаза на делбата
факти, тъй като с него се цели установяване на обстоятелства имащи
евентуално правно значение за претенции по сметки между страните, които
подлежат на разглеждане във втората фаза на делбата.
По
гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба на
ответницата се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в атакуваната
с тази жалба част- правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 58 състав под № 183630 от 04.08.2019г., постановено по гр.дело №
58900/2018г. в обжалваната част, с която е допусната на основание чл.34 от
Закона за собствеността, вр. с чл.27 от Семейния кодекс от 1985г. /отм./ делба
на следния недвижим имот: апартамент с идентификатор 68134.4334.2003.1.5 по
кадастралната и кадастралните регистри на гр.София, находящ се в гр.София,
ж.к.“****“ № 1, бл.****с площ от 61,53 кв.м., при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж -
С.О.С с идентификатор 68134.433.2003.1.4, С.О.С с идентификатор
68134.4334.2003.1.6; под обекта- С.О.С. с идентификатор 68134.4334.2003.1.2 ; над обекта- С.О.С. с идентификатор
68134.4334.2003.1.8, който жилищен обект се намира в сграда № 1 , изградена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4334.2003, заедно с прилежащите към апартамента
избено помещение № 5 с квадратура от 3,59 кв.м. , заедно с 3,762% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който имот по описание в документа за собственост
/договор за продажба на държавен недвижим имот от военно жилищен фонд по реда
на Наредба за държавните имоти от 29.10.1991г./ представлява апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к.****,
бл.610 , вх.****, състоящ се от: две стаи , кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
61.53кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 5 с полезна площ от 3,59кв.м.
и ведно с 3,762% ид.ч. от общите части на сградата и заедно със съответното
право на строеж върху терена, при съседи на жилището: от север- стълбище,от юг-
тревна площ, от изток- ап.№ 6, от запад- ап.№ 4, отгоре- ап.№ 8 и отдолу – ап.№
2, при съседи на избеното помещение: от север-улица, от юг-коридор, от
изток-мазе № 6 и от запад- мазе № 4, между следните съделители и при следните
квоти:
Д.К.П.-
1/ 2 ид.ч. и
С.И.П.-
1 / 2 ид.ч.
В
останалата част, с която е отхвърлено искането на ищеца Д.К.П. по чл.344,ал.2
от ГПК, като необжалвано първоинстанционното решение имащо в тази част характер
на определение е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.