Р Е Ш Е Н И
Е № 260461
гр. Пловдив, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 11890 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на обективно съединени искове с правно
основание чл. с 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 345 ТЗ, предявени от К. Ауто ЕООД
(понастоящем ООД), ЕИК *********, гр. Пловдив р-н Тракия, ж.к. Тракия, бл.
201В, вх. А, ет. 11, ап. 32 против И.А.Ч., ЕГН **********,*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8237,48 лв.- главница,
представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на МПС №
***, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 543,74 лв. – неплатена
договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба -18.07.2019 г. до
окончателното й изплащане. Претендират
се и разноски.
Ищецът твърди, че на 13.07.2018 г. в качеството си
на лизингодател е сключил с ответника в качеството на лизингополучател договор
за лизинг, по силата на който на лизингополучателя е предоставено за ползване
следното МПС, а именно: *** с рама № ***,
дата на първа регистрация 23.01.2012 г.Обектът на договора е предаден с приемо
– предавателен протокол от 13.07.2018 г.
Съгласно Приложение № 2 от сключения договор за лизинг ответникът в качеството
на лизингополучател се е задължил да заплаща сумите, включващи главница и
договорна лихва. Стойността на обекта на лизинга е 31200 лв. или 15952, 31
евро, като се договорили тази сума да бъде платена на 12 анюитетни вноски,
всяка по 2830,80 лв. или 1447,37 евро.
На 29.01.2019 г. е последното извършено плащане от
ответника. До тази дата е ответникът е заплатил обща сума в размер от 13 000
лв.от общо дължима към 15.01.2019 г. – 19815,60 лв. На 11.03.2019 г. е
изпратена нотариална покана до ответника за заплащане на дължимите суми, която
е връчена на ответника на същия ден. С поканата ищецът претендира заплащане на
дължимите към 11.03.2019 г. лизингови вноски в размер от 12 477,20 лв.
(получени след приспадане на платените суми) и връщане на автомобила. С оглед
възраженията на ответника, че е материално затруднен с нотариалната покана
ищецът е претендирал сумата от 10 199 лв. с цел да се избегнат съдебни
производства.
На 19.03.2019 г. ответникът е върнал обекта на
лизинга, като не е възразил относно размерите и дължимостта на исканите суми,
представляващи неплатени лизингови вноски, като е заплатил частично сумата от
3695 лв. и е обещал, че редовно ще плаща. Ищецът посочва, че общият размер на
дължимите суми за неплатени лизингови вноски към датата на връщане на
автомобила е 25477,20 лв., от който
ответникът е заплатил сумата от 16695,98 лв., като е останала дължима обща сума
в размер от 8781,22 лв., включваща сумата от 8237,48 лв.- главница и 543,74
лв.- договорна лихва. Моли исковете да
се уважат. Претендира законна лихва и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответника.
Оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Сочи, че копията на Приложение
№ 1 и Приложение № 2 към договора не са подписани от лизингополучателя, поради
и което оспорва същите. Твърди, че
липсват доказателства за направените
плащания от страна на лизингополучателя, както и за предаване на
автомобила. Оспорва доказатествената стойност на отразеното в Нотарилната
покана лично връчване на ответника, като сочи, че липсва разписка за това.
Оспорва основанието и размера на претендираните суми. Моли исковете да се
отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение по сключен договор за лизинг по силата на който
е предоставена на лизингополучателя гореописаното МПС за ползване, както и
наличието на уговорка за заплащане на лизингови вноски, съгласно уговорени от
двете страни размери и падежи на същите, предаването на лизинговия автомобил,
връщането на лизинговата вещ от
лизингополучателят, заплащането на част от сумите от лизингополучателя. Ищецът следва да установи и размера на
претенциите си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване на тези факти; да докаже положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираното вземане, като при установяване на
горните факти от ищеца за основателност на иска, следва да покаже, че е погасил
търсената сума.
В отговора на исковата молба особеният
представител на ответника е заявил, че оспорва подписите на ответника в копията
от документи, но след представяне на оригиналите и сверяването им в последното
по делото съдебно заседание заявява, че няма възражения.
От приетия като писмено доказателство договор за
лизинг от 13.07.2018 г. се установява, че същият е подписан от ищеца в
качеството на лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател. Въз
основа на този договор между страните е възникнало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът в качеството си на лизингодател е поел задължение на
предостави на ответника в качеството на лизингополучател за временно и възмездно ползване на
лизингополучателя и при възможност за последващо придобиване на моторното
превозно средство. В чл. 1 от договора е
посочено, че МПС-то е индивидуализирано в Приложение № 1 – неразделна част от
настоящия договор. В чл. 2, ал. 2 от договора е уредено поетото от
лизингополучателя задължение за заплащане на лизингови вноски, съгласно
условията на договора и Приложение № 2, неразделна част от него. В чл. 2, ал. 3
е предвидено право на лизингополучателя да придобие правото на собственост
върху обекта на лизинга след изтичате на срока на договора и след заплащане на
последната дължима лизингова вноска, съгласно Приложение № 2, неразделна част от
договора, и заплащане на всички други дължими плащания по договора. Съгласно чл. 3 от договора, същият влиза в
сила от датата на неговото подписване и след заплащане от страна на
лизингополучателя на първоначалната вноска и се сключва за срок от 12 месеца до
15.06.2019 г. Предвидено е подписване на
Анекс към договора, ведно с погасителен план за плащане на лизингови вноски –
Приложение 2 към анекса. В чл. 5 от договора е уговорено, че с подписването на
договора, страните се съгласяват, че обектът на лизинг е в надлежно състояние,
годно за ползване, констатирано от лизингополучателя, което не може да бъде
оспорено от него. Уговорено е заплащане
на лизингово възнаграждение на 15-то число на месеца по посочената в договора
за лизинг банкова сметка. ***.6, ал. 4 от договора за лизинг за ползваното
финансиране лизингополучателят заплаща на лизингодателя годишен лихвен процент
в размер на 3М EURIBOR + надбавка от 16 %, но
не по – малко от 16 % годишна лихва. Към датата на сключване на договора
приложимият размер на ГЛП за редовен дълг е 16 %. Уговорено е ежемесечно
плащане на лизингови вноски до 15 –то число на месеца. Съгласно чл. 21, ал. 1
лизингодателят може предсрочно да прекрати договора, чрез едностранно писмено
волеизявление, адресирано до лизингополучателя в случай, че лизингополучателят
е в забава на плащане на лизингова вноска или част от лизингова вноска, която
забава е продължила повече от 30 дни. В чл.22, ал.1 е предвидено, че
лизингополучателят е длъжен да върне обекта на лизинга на лизингодателя в
пет-дневен срок след прекратяване на договора, освен ако е упражнил правото си
за изкупуване на обекта на лизинга. Уговорено е за връщане на автомобила да се
подпише приемо – предавателен протокол. Във всеки случай на неизпълнение,
описан в раздел ІХ от договора е предвидено право на лизингодателя да прекрати
предсрочно договора с едностранно писмено предизвестие. Уговорено е в тези
случаи да се заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Приет е като писмено доказателство и едностранно
подписан от лизингодателя документ, удостоверяващ описанието на лизинговата вещ. Приложение № 1 не обуславя извод за липса на
предаване на лизинговата вещ, доколкото предаването е удостоверено в подписания
договор – чл. 5 от същия. В договора не е предвидено подписване на протокол за
предаване, каквото задължение е уредено при връщане на лизинговата вещ. Приет е
като писмено доказателство подписан от представител на ищеца Протокол за
предаване и приемане на МПС – обект на лизинг,
в който е отразено, че обектът на лизинга – описаното МПС, е предаден на
лизингополучателя на 13.07.2018 г.
В Приложение № 2 към договора за лизинг, са
отразени размерите и падежите на всяка лизингова вноска, като ответникът с
подписа си в договора за лизинг се е
задължил да заплаща лизинговите вноски в размерите и падежите, съгласно
Приложение № 2.
По делото е приета като писмено доказателства
нотариална покана, която е надлежно връчена на ответника на 11.03.2019 г., като
в поканата са посочени дължимите суми и е даден 3-дневен срок за плащане, след
който договорът се счита прекратен. С поканата е отразено, че следва да се
върне и лизинговия автомобил, съгласно клаузите на договора при предсрочно
прекратяване на същия, в 2 дневен срок.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството
на ищцовото дружество са осчетоводени плащания по договора за лизинг от страна
на ответника, с които е погасено задължение за договорна лихва в размер на общо
2004,36 лв. и задължение аз главница в размер от 14691, 64 лв. Съгласно
договора за лизинг общата дължима сума от ответника е 33969,60 лв., от която
сумата от 31200 лв. - главница и 2769,
60 лв. - договорна лихва. От отразеното в приетото по делото заключение
е видно, че ответникът не е заплаща в срок
и в пълен размер дължимите лизингови вноски, като след връщане на лизинговия автомобил са
останали дължими част от главницата по шест лизингова вноска, както и изцяло
главница и договорна лихва по 7-ма, 8-ма
и 9-та лизингова вноска, а именно: сумата от 8237,48 лв.- главница и 543,73
лв.- договорна лихва, както и обезщетение за забава в размер от 276,87 лв.
(Искът за обезщетение за забава в размер от 276,87 лв. е оттеглен с молба от 14.08.2019
г.) Вещото лице е посочило, че за периода от датата на сключване на договора за
лизинг 13.07.2018 г. до датата на проверката – 25.08.2020 г. ищцовото дружество
прилага двустранно счетоводно записване на стопанските операции, съгласно
Закона за счетоводството, като е регистрирано по ЗДДС от 14.03.2018 г. Ищецът
води редовно счетоводството си, като в частност задълженията на ответника по
договора за лизинг са редовно осчетоводени от ищцовото дружество по надлежните
счетоводни сметки, дневници и регистри.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на св. Н.К. – *** на управителя на ищцовото
дружество Н.К. се установява, че с ответника се познават дълги години, като
поради тази причина той е поискал да вземе автомобил на лизинг от дружеството
на дъщерята на свидетеля. Посочва, че в деня на сключване на договора за
лизинг, автомобилът бил предаден, като проблемите започнали още с плащането на
първата лизингова вноска, което се удостоверява и от изложеното от вещото лице в
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза – първата вноска
е платена на падежа, но не в пълен размер, като с платената сума е погасена
изцяло договорна лихва и частично главница. От приетото по делото заключение се
установяват и твърденията на свидетеля, че
и последващите плащания от страна на ответника са със забава и не в
пълен размер. Относно плащанията се установява, че голяма
част от тях са правени в брой от ответника, като са превеждани по банковата
сметка в лизинговия договор впоследствие. Св. К. не си спомня датата на връщане
на автомобила, като сочи, че това се е случило в друг салон „***“ на *** срещу
ТЕЦ, като е било след определения в нотариалната покана срок. По отношение на
връщането на лизинговия автомобил са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Л.К., който работи в салона „***“ и който посочва, че това
се е случило една седмица след 13 март, на която дата е бил рождения му
ден. Налице е противоречие между
свидетелите относно обстоятелството дали св. Н.К. е присъствал при връщане на
автомобила, но това обстоятелство е ирелевантно по отношение на претенцията,
доколкото не се оспорва изрично връщането на автомобила, като видно от периода
на претенцията, то същата е до изтичане на срока за изпълнение, даден с
връчената лично на ответника нотариална покана. В настоящото производство не са
предмет на разглеждане претенции за вреди на лизинговата вещ, поради и което не
следва да се обсъждат показанията на св. К. в тази насока. Св. К. удостоверява
марката и модела на предаденото МПС, а връщането на същото МПС се удостоверява
от показанията и на двамата свидетели.
С договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение /чл. 342, ал. 2 ТЗ/. Независимо какъв е видът на лизинговия
договор – оперативен или финансов и в двата случая лизингополучателят има
задълженията на наемател, съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД – да плаща
лизинговите вноски, да понесе всички разноски по ползването на лизингованата
вещ, по поддържането и текущия й ремонт, и да върне вещта след изтичане срока
на договора /чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ/, като страните могат да уговорят и
допълнителни задължения по договора за лизинг, например прехвърляне на
собствеността върху лизингования обект след изтичане на срока на договора.
Лизингодателят е поел задължение
да прехвърли на лизингополучателя правото на собственост върху отдадената на
лизинг вещ, като вещта е предоставена за ползване на лизингополучателя срещу
определено възнаграждение. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за
ползването съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ, в отклонение от която страните
по договора не са направили уговорки.
От приетите по делото писмени
доказателства и събраните гласни доказателства се установява предаването на
лизинговата вещ, като от заключението на съдебно – счетоводната експертиза са
удостоверени и извършените от ответника плащания. При разпределената
доказателствена тежест за ответникът не успя да докаже, че е погасил
задълженията си към ищцовото дружество в сочените размери и за посочените
периода. От събраните гласни доказателства се установява, че ответникът е
върнал лизинговата вещ след крайна дата – 15.03.2019 г., поради и което дължи
заплащане на лизингови вноски за процесния период.
В практиката на ВКС, включително и в цитираните от
въззивния съд решение № 62 от 25.06.2009 г. по т.д. № 546/2008 г., второ т.о. и решение № 8 от 22.02.2011 г. по т.д. №
546/2008 г., Първо т.о., а също и в решение № 218 от 05.07.2011 г. по гр. д. №
775/2010 г., Трето г.о., решение № 187 от 24.01.2013 г. по търг. д. № 436/2012
г., Второ т.о. и др. е дадено тълкуване, че вписванията в счетоводните
/търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена
сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални
свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ. По смисъла на закона те имат възможна /при съгласие на страните/
доказателствена сила. Като производна, основана на доказателствената сила на
първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и при
оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички
обстоятелства по делото /чл.182 ал.1 ГПК/. Тълкуването в практиката на ВКС е
дадено по спорове касаещи отчетническа имуществена отговорност или спорове за
изпълнение на договорни задължения.
В счетоводните книги се отразяват всички стопански операции, които водят до
изменения на имущественото и финансово състояние на предприятието по смисъла на
Закона за счетоводството, като счетоводното отчитане се осъществява на основата
на документална обоснованост на стопанските операции и факти, при спазване
изискванията на действащото законодателство за съставяне на документи.
Именно затова редовно водените счетоводни книги – при
спазване изискванията на Закона за счетоводството и въз основа на редовни
първични документи – се ползват с доказателственото значение по чл.182 ГПК. В настоящия случай от приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява редовно водене на
счетоводните операции по повод на процесната сделка, което също подкрепя
изводите на съда за обоснованост и доказаност на предявените искове, както по
основание, така и по размер.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски.
Ищецът претендира и представя доказателства за заплатени разноски в общ размер
от 1956,90 лв., от които сумата от 800
лв.- платено адвокатско възнаграждение, сумата от 775,20 лв.- депозит за особен
представител и 381,70 лв.- държавна такса, като същите следва да се присъдят
изцяло.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.А.Ч., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА К. Ауто ЕООД (понастоящем ООД), ЕИК *********, гр.
Пловдив р-н Тракия, ж.к. Тракия, бл. 201В, вх. А, ет. 11, ап. 32 сумата
от 8237,48
лв.- главница, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг на МПС № ***, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 18.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 543,74 лв. –
неплатена договорна лихва за периода от
15.01.2019 г. до 15.03.2019 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба -18.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1956,90 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПОС с частна
жалба.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ