Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
гр. Враца 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.09.2021 г. /двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 273 по описа на АдмС –
Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Враца,
депозирана чрез директора * Н. Й., против Решение № 260090 от 26.03.2021 г.,
постановено по АНД № 52 по описа на РС – Враца за 2021 г., с което е отменено
издаденото от касатора НП № 23-332-СД/31.12.2020 г.
В касационната жалба са изложени подробни съображения
за неправилно формирани от решаващия съд изводи, досежно допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неправилно посочване както в АУАН, така и в НП на
датата на извършеното нарушение. Твърди се, че предвид естеството на нарушението –
изсичане на растителност под електропровод в р. „**“ без разрешение, не винаги
е възможно да се установи точната дата на извършване на нарушението, поради
което е достатъчно да се посочи точната дата, на която е констатирано. АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити, правилно
са посочени, както нарушените разпоредби, така и санкционната такава и не е накърнено
правото на защита на санкционираното лице. Иска се отмяна на решението като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП.
В с.з. касаторът РИОСВ – Враца се
представлява от * П. С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - „Ч.Р.Б.“
АД, чрез процесуалния си представител * Ц. М., в писмен отговор намира касационната
жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно, обосновано и
законосъобразно и отправя искане към съда да го остави в сила. Претендира
разноски за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за
основателност на касационната жалба, тъй като независимо, че АНО не е установил
точния момент на извършване на сечта, не е налице ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и
след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК ,
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение №
260090/26.03.2021 г., постановено по АНД № 52/2021 г. на Районен съд – Враца, с
което е отменено издаденото от Директора на РИОСВ - Враца НП № 23-332-СД/31.12.2020
г. С последното на ответника в настоящото производство – „Ч.Р.Б.“ АД за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева.
За да постанови този резултат, при извършената проверка за
законосъобразност на санкционния акт, районният съд от правна страна е приел,
че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни
органи, при редовна процедура по връчването им, но при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Въз основа на
представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и
съвкупно, е безспорно установено, че при извършена планова проверка на 09.07.2020 г. в р. „**“ от ** при
РИОСВ – Враца е констатирано изсичане на растителността под въздушен
електропровод, преминаващ през поземлен имот с идентификатор 12259.187.76, изключителна
държавна собственост в защитена територия, без да са представени документите,
регламентиращи тази дейност. За констатираното е съставен КП №
332-СД/09.07.2020 г., а в последствие и АУАН № 23-332-СД/31.12.2020 г. В акта и
последвалото го НП е прието, че ответника по касация „Ч.Р.Б.“
АД е извършил нарушение на чл. 13, ал. 2 от Закона за защитените територии, като
за дата на нарушението е посочена датата на извършената проверка. В мотивите на
оспореното решение съдът е посочил, че остава неясно как наказващият орган е
приел нарушението да е извършено именно на датата на проверката, след като включително
в с.з. актосъставителят, разпитан в качеството на свидетел, заявява, че на тази
дата на място не е установено изсичане, почистване на терена или каквито и да
било други индикации, че нарушението е извършено непосредствено преди
проверката и то в същия ден. В решението съдът се е позовал на утвърдената съдебна,
а и за наказващите органи практика, съгласно която в случаите, в които не може
да се установи точната дата е следвало АНО да посочи период от време обхващащ
датата, на която е сигурно, че нарушението не е извършено, до датата, на която
е установено. Посочването на дата в санкционния акт, за която няма никакви
доказателства да е извършено процесното изсичане, съдът е приел за съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на нарушителя, което обуславя незаконосъобразност на НП и
отмяната му на това основание.
Решението е правилно. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, дори само на посоченото основание, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от
въззивния съд, се споделят в пълнота и от настоящата инстанция. В допълнение
следва да се посочи, че цитираната в АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.
13, ал. 2 от Закона за защитените територии съдържа няколко хипотези, като в
санкционния акт АНО не е конкретизирал в коя попада твърдяното нарушение, което
също ограничава правото на защита на санкционираното дружество.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН
урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. За да предизвика целените с издаването му правни
последици НП, като писмено обективирано волеизявление, с което се налага
санкция, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обема
наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени
в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания,
от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с
оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Задължителният реквизит,
съгласно цитираните по-горе разпоредби изисква като дата на нарушението да се
посочва не произволна такава, а точно тази, за която се твърди и са събрани
доказателства, че е извършено нарушението и е недопустимо императивно изискуеми
от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши със законосъобразни актове.
По тези съображения и
след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената
против него касационна жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно отправена се явява
неоснователна.
Такива се дължат на ответника по
касация, но не както са претендирани в отговора по касационната жалба, а само
за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, които на
основание чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 27е от
Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съдът определя в размер от 100 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260090
от 26.03.2021 г., постановено по АНД № 52/2021 г. на Районен съд – Враца, с
което е отменено издаденото от Директора на РИОСВ – Враца НП №
23-332-СД/31.12.2020 г.
ОСЪЖДА РИОСВ - Враца да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, сумата
от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.