ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Несебър, 02.08.2016г.
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, шести състав, в
закрито заседание на втори август две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като
разгледа гр.д. № 379 по
описа на НРС за 2016г., намери следното:
Извършена
е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът счита, че
предявеният иск е допустим. Що се отнася до искането за отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК на АПДС № 2379/23.11.2001г., издаден в полза на НИМХ БАН, съдът
намира същото за недопустимо. Актуването
и деактуването на държавните и общинските имоти представлява вътрешнослужебна дейност
по отчитане и регистриране на имотите, поради което тяхното актуване и
деактуване не подлежи на съдебен контрол. Собствеността не се придобива въз
основа на тези актове, а тяхната цел е единствено отчетна и вътрешнослужебна.
Същите изобщо не се издават в рамките на охранително производство по чл. 530 и
сл. от ГПК, поради което и не подлежат на отмяна по специалния ред на чл. 537,
ал. 2 ГПК. С оглед изложеното искането на ищеца е недопустимо и следва
да бъде оставено без разглеждане, а производството в тази му част – прекратено.
Представените
към исковата молба и отговора писмени доказателства са относими, необходими и
приемането им е допустимо. В тази връзка с оглед изричното искане на ответника
и на основание чл. 183 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи
оригинали или официално заверени преписи от следните писмени доказателства:
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот добит чрез
обстоятелствена проверка от 1932г. и извлечение от Протокол № 36 на Комитета на
народната отбрана и външната политика – Постановление № 11/23.03.1949г.
С
оглед искането на ищеца и на основание чл. 186 от ГПК следва да бъде изискана
от Областния управител на гр. Бургас цялата преписка по издаването на АПДС №
2379/23.11.2001г. в полза на НИМХ БАН.
Искането
на ответника за допускане до разпит на трима свидетели следва да бъде уважено.
От
ищеца е направено искане за допускане на СТЕ, но в исковата молба не са
отправени въпроси към експертизата, поради което ищецът следва да уточни
въпросите си, като след това съдът ще се произнесе по искането за допускане на
СТЕ.
Следва
да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото, за което да
се призова и вещото лице по допусната по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането н.М.н.о. за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на АПДС №
2379/23.11.2001г., издаден в полза на НИМХ БАН, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 379/2016г.
по описа на Районен съд гр. Несебър в тази му част.
ПРИЕМА представените към исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл. 183 от ГПК ищеца да представи оригинали или официално заверени
преписи от приложените към исковата молба преписи от следните писмени
доказателства - нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
добит чрез обстоятелствена проверка от 1932г. и извлечение от Протокол № 36 на
Комитета на народната отбрана и външната политика – Постановление №
11/23.03.1949г.
ДА СЕ
ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Областния управител на гр. Бургас да
представи по делото цялата преписка по издаването на АПДС № 2379/23.11.2001г. в
полза на НИМХ БАН.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени
средства, чрез разпита на трима свидетели при режим на довеждане от ответника,
за установяване фактите и обстоятелствата, посочени в отговора на исковата
молба.
ДАВА възможност на ищеца в срок до откритото съдебно
заседание да конкретизира задачите си към поисканата от него съдебно-техническа
експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.10.2016г. от 14:00
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза.
УКАЗВА
на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 ГПК ако не вземе становище по отговора на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу него.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по делото, както следва:
От ищеца М.н.о. е предявен иск с правно основание чл. 108
ЗС, с който иска да се признае за установено по отношение на ответника Н.и.п.М.и Х. към
Българска академия на науките, че е собственик на недвижим имот с
идентификатор № 27454.14.83, находящ се в област Бургас, община Несебър,
землището на с. Емона, местност „Полихурит”, с площ от 2000 кв. м., категория
5, начин на ползване – специално предназначение, застроена площ от 134,70 кв.
м., при граници: на изток – море, на запад – общинска мера, на север – общинска
мера и на юг – море. Иска се ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца
владението върху имота. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че в
процесния имот е разположен фар „Емона”, който е бил пост 18 „Цар Крум” от
състава на бившата „Морска полицейска семафорска служба”. Излага, че
впоследствие фаровете са преминали към Военноморските сили. Твърди, че за имота
бил състав нотариален акт № 53 от 28.04.1932г., в който са описани следните
граници: на изток – море, на запад – общинска мера, на север – общинска мера и
на юг – море. Сочи, че с постановление № 11 от 23.03.1949г. на Министерски
съвет имотът е предаден с материалната си част и личен състав към
Министерството на народната отбрана, респ. Военноморските сили. Твърди, че
имотът се води във финансовия баланс на Министерството на отбраната. Навежда,
че ответникът владее имота без правно основание и отказва да го напусне.
Извършва анализ на документите, с които се е сдобил ответникът в периода 1974г.
– 2004г., като сочи, че те се отнасят за друг имот, с други граници и други
размери, различаващи се от имота, собственост на Министерството на отбраната.
Акцентира върху обстоятелството, че от ответника никога не е подавано заявление
пред ПК Несебър за възстановяване правото на собственост върху имота.
Издаденият АПДС № 2379 от 23.11.2001г. се оспорва като неправилен и издаден при
наличие на явна фактическа грешка, тъй като не са били налице изискванията за
издаването му, предвидени в закона. С тези доводи от съда се иска да признае за
установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на имота, като ответникът
да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху него.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника Н.и.п.М.и Х. към Българска академия на
науките е депозиран отговор, в който се заема становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди се, че ищецът не притежава право на собственост върху
процесния имот. Извършва се анализ на доказателствата, чрез които ищецът се
легитимира като собственик на имота - нотариален акт № 53 от
28.04.1932г. и постановление № 11 от 23.03.1949г. на Министерски съвет, като се
прави краен извод, че тези актове нямат връзка помежду си и не установяват
право на собственост на ищеца върху процесния имот. Сочи се, че липсва
идентитет между процесния имот и имотът, описан в нотариалния акт от 1932г.
Твърди се, че този нотариален акт няма конститутивно действие, като страната,
която се ползва от него, следва да докаже правото си на собственост. Развиват
се и подробни съображения за самостоятелни права на ответника върху имота. Сочи
се, че съгласно Решение К3-3 от 20.03.1975г. комисията за земята при МС е
отчуждила и предоставила терени в различни землища за изграждане на хидрометеорологични
станции, в това число и два декара държавна земя от 4-та категория в землище на
с. Емона за станция на нос Емине. Твърди, се че въз основа на това решение е
съставен Акт № 26, с който във владение е въведен БАН – Управление Хидрология и
метеорология. Навежда се, че е издадена и скица с местонахождението на имота.
Излага се, че въз основа на тези факти и обстоятелствата от Областния управител
на гр. Бургас е издаден и АПДС № 2379 от 26.11.2001г. в полза на ответника. С
тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли предявения иск. Претендират
се разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че е собственик на имота на твърдяното от него
правно основание – по силата на нотариален акт № 53 от 28.04.1932г. и
постановление № 11 от 23.03.1949г. на Министерски съвет.
Следва да докаже, че имотите се владеят от ответника.
Съдът напътва страните към доброволно уреждане на спора – чрез
сключване на спогодба, или чрез участие в процедура по медиация.
Определението,
в частта му, в която производството по делото е прекратено относно искането с
правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: