ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500073 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.423 ГПК. Образувано е
по повод възражение по чл.423 ГПК на „Кубера Строй“ ООД с ЕИК *********, против
Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.2710/2021 г. по описа на
БРС.
Длъжникът твърди, че на 01.12.21г. е получил уведомление от „Уникредит Булбанк“
– АД за наложен запор върху банковата му сметка по изп.д.№608/2021г. на ЧСИ Д.Николов.
След няколко дни това направил справка в деловодството на БРС и узнал, че против
дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от „А1 България“ –
АД за вземания по договор №*********. Излага съображения и представя доказателства, че
този договор е бил прекратен на 01.11.2019г. и не дължи суми по него. Излага съображения,
че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, т.к. връчителят не е посетил
адреса три пъти в рамките на един месец, залепил е уведомление на входната врата на
входа, а не на апартамента, не е пуснал съобщение в пощенската кутия.
Възражението съдържа и искане за спиране на изпълнителното производство,
предвид извършване на разпределение на събраната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилото възражение по чл.423
ГПК, взе предвид следното:
На 19.04.21г. „А1 България“ – ЕАД – гр.София, е депозирало заявление по чл.410
ГПК, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника „Кубера Строй“ – ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.18,вх.2, ет.5, ап.15. На
20.04.2021г. е издадена Заповед за изпълнение №616. Същата е изпратена за връчване на
длъжника на посочения адрес на управление. Видно от отбелязването, извършено от
1
връчителя Б.Юлиева на 25.05.21г., адресът е посетен на 23.04. в 11.30 часа, на 05.05. в 12.00
часа и на 15.05. в 14.00 часа и никой не се е отзовал на оставените съобщения; не е намерен
представител, на когото да се връчи съобщение; на 25.05.21г. е извършено залепване на
входната врата на посочения адрес.
На 10.06.21г. е постановено разпореждане, с указание, т.к. адресатът е ЮЛ, да се
отради дали е афиширан офис и служители, съгласни да получат. На 15.06.21г., връчителят е
почерпил данни от домоуправителя И. и констатирал, че на *** се обитава от С., средния –
от сем.Х., десният е необитаем, хората живеят на село. Никое от тези семейства няма фирма.
Не е отрит представител, на когото да се връчи съобщението. На същата дата е извършено
залепване на уведомление на входната врата.
С Разпореждане от 02.07.19г., съдията – докладчик е констатирал редовност на
връчването на 30.06.21г., на осн. чл.50, ал.4 ГПК. На 04.08.21г. е издаден изпълнителен
лист.
На 23.12.21г. е постъпило настоящото възражение.
Бургаският окръжен съд, при така установената фактическа обстановка, като взе
предвид изложените от молителя съображения, за липсата на надлежно връчване на
заповедта за изпълнение намира, че подаденото възражение е неоснователно.
Нормата на чл.423 ГПК предвижда ред за защита на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение в няколко хипотези, когато той е бил лишен от възможност да оспори
вземането, защото: заповедта не му е била връчена надлежно; не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да
подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее; заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България. При наличие на една от тези
хипотези, длъжникът може подаде възражение до въззивния съд, пред който следва да се
докаже наличието на предпоставките по чл.423, ал.1 ГПК. Срокът, в който възражението
може да бъде подадено е едномесечен срок от узнаването на заповедта.
За юридическите лица са предвидени нарочни специални разпоредби. Съобразно
нормата на чл.50, ал.1 ГПК, мястото на връчване на търговец и на ЮЛ, което е вписано в
съответния регистър, е последния посочен в регистъра адрес. Според нормите на ал.3 и 4,
връчването става в канцеларията на всеки работник или служител, който се съгласи да
приеме съобщението; ако не бъде намерен достъп до канцеларията или никой не се съгласи
да приеме съобщението, връчителят залепва уведомление.
В настоящият случай, длъжностното лице по връчването е посетило адреса три пъти
в рамките на един месец, като на 25.05.21г. е извършило залепване на входната врата на
адреса, както изисква нормата на чл.50, ал.3 ГПК. След разпореждането на съда е направило
ново посещение и е събрало е сведения от домоуправителя, от които не е установило на
адреса да се намира офис на фирма. След като не е установило съществуването на действащ
офис и не е открило обозначителна табела, същото е извършило ново, второ залепване на
2
входната врата на адреса, въпреки че чл.50, ал.3 ГПК повелява, че второ уведомление не се
залепва. Не е посочено, че залепването е на входната врата на входа, в каквато насока е
интерпретацията на молителя. Следователно в полза на длъжника са извършени действия в
повече от изискваните от закона, за да му бъде връчена заповедта за изпълнение.
Поради изложените съображения, Бургаският окръжен съд въззивната инстанция
намира, че копие от заповедта за изпълнение е било връчено на молителя при условията на
чл.47, ал.5, вр. ал.1 ГПК, което съставлява редовно връчване. Ако са верни твърденията на
длъжника, че адресът е активен, то залепеното уведомление е следвало да бъде забелязано
от някого.
Молителят, който носи доказателствената тежест, не ангажира доказателства,
опровергаващи официалната удостоверителна сила на отбелязването, извършено от
длъжностното лице, че на посочения адрес няма канцелария/офис и служители на
дружеството, които да са били на разположение на датите, на които е отбелязано, че адресът
е бил посетен.
Аргументите, изложени от молителя досежно дължимостта на вземането не следва
да се разглеждат в настоящото производство, т.к. неговият предмет е друг.
Поради това въззивната инстанция намира, че връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника е надлежно, същият е имал възможност да оспори вземането по
реда на чл.414 ГПК и не са налице предпоставките за уважаване на възражението по чл.423
ГПК.
Неприемането на възражението обуславя оставяне на искането за спиране без
уважение.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.423, ал.1 ГПК, Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражението по чл.423 ГПК на „Кубера Строй“ ООД с ЕИК
*********, против Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д.2710/2021 г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Кубера Строй“ ООД с ЕИК *********, за
спиране изпълнението на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3