№ 15387
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
СъдебниВЕНЦИСЛАВ Б. НЕНКОВ
заседатели:ОЛГА Н. ВЛАДОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора К. З. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20241110210922 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Е. Й. Й., редовно призован, явява се лично, доведен от Затвора – гр.
София. За него се явява адв. Е. П., упълномощен защитник.
СРП, редовно призована, изпраща прокурор К. Г..
СЪДЪТ докладва на страните постъпили по делото справка за съдимост
за осъденото лице, ведно с бюлетини към нея, справки от НСлС и от ГДИН -
МП.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
ЗАЩИТНИКЪТ: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не се разкриват процесуални пречки пред даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ по формуляр на
досие №102/2024 г., изготвено за нуждите на ГДИН - МП:
Е. Й. Й., ЕГН: **********, роден на ХХХ, в гр. София, българин,
българско гражданство, осъждан, неженен, средно-специално образование,
безработен, адрес: ХХХ
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие и
доказателствата, по чл.275 от НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ: Няма да правим отводи на Председателя, състава на
съда, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва чрез прочитане искането на СРП за извършване на
групиране на наказания, постановени с влезли в сила отделни присъди спрямо
осъдения Й., с правно основание чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр.чл.25, ал.1 от НК.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам за какво се води производството. Няма да
соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТАТА: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че постъпилите по делото справки разкриват относимост към
2
предмета на доказване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото справка за съдимост за
осъденото лице, ведно с бюлетини към нея, справка от НСлС и справка от
ГДИН - МП.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, поддържам внесеното от СРП предложение, изготвено по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вида в който е представено. Видно от актуалната
справка за съдимост на осъжданото лице, същият е многократно осъждан,
общо 22 на брой пъти, като в един от тези случаи същият е освободен от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК. Към настоящия момент многократно са били правени
групирания на наложените на осъденото лице наказания. Същите са подробно
посочени във внесеното от СРП предложение. Следва да се посочи, че най-
благоприятният вариант за групиране на наложените 21 броя наказания, се
свърза със формирането на четири отделни групи общи наказания, както
следва: В първа група следва да бъдат включени наказанията, наложени на
осъдения по НОХД № 4413/2018 г., по описа на СРС и по НОХД № 6680/2018
г., по описа на СРС, като бъде определено едно общо наказание в размер на
най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Така
посоченото общо наказание вече е било предмет на предходно групиране и е
изцяло изтърпяно, поради което и не следва да бъде на наново определяно,
респ. да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Същото се
отнася и за общото наказание по втората група осъждания, предложено от
СРП, включващо наказанията наложени на Й. по следните наказателни
производства – НОХД № 16045/2018 г. на СРС, НОХД № 5392/2018 г. на СРС,
3
НОХД № 459/2019 г. на СРС, НОХД № 2165/2019 на СРС, НОХД № 1251/2019
г. на СРС, НОХД № 473/2019 г на СРС, НОХД № 14082/2019 г. на СРС, НОХД
№ 10297/2019 г. на СРС. Общото наказание е формирано от наказанията по
посочените производства също е изцяло изтърпяно. Третата група общи
наказания, предложени от СРП, включват наказанията, наложени на Й. по
НОХД № 2685/2020 г. на СРС, НОХД № 19183/2019 г. на СРС, НОХД №
5037/2019 г. на СГС, НОХД № 2695/2020 на СГС, НОХД № 1653/2020 г. на
СРС, НОХД № 835/2021 г. на СРС, НОХД № 9337/2020 г. на СРС и НОХД №
1048/2023 г. на СРС. Посоченото общо наказание по третата група също е
изтърпяно и по отношение на него важи казаното за първите групи, че не
следва да бъдат формирани наново, нито да бъдат свързвани с настоящото
производство. В този смисъл е ТР № 3 на 2009 г. на ВКС. Предмет на
обсъждане е предложената от СРП четвърта група общи наказания, която
включва наказанията по последните четири осъждания на Й., както следва: по
НОХД № 13350/2023 г. на СРС, НОХД № 39/2024 г. на СГС, НОХД №
4878/2024 г на СРС, като наказанията наложени на осъденото лице по
посочените производства касаят престъпления, извършени в условията на
съвкупност преди да е имало налице влязъл в законна сила съдебен акт, за
което и да е от тях и в този смисъл налице е предпоставката на чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23 ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между
посочените дела, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което
следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Отделно от това,
поддържам предложението на СРП и в частта относно приложението на чл. 24
от НК, като моля да увеличи така определеното общо наказание с 4 месеца, до
общ размер от 2 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Аргумент в подкрепа на искането
на СРП в приложението на чл. 24 от НК, се явява обремененото съдебно
минало на осъденото лице, обстоятелството, че въпреки сравнително младата
му възраст същият многократно е извършил тежки умишлени престъпления,
за които са му били налагани наказания „Лишаване от свобода“, търпени
ефективно и въпреки това наказанията не са оказали върху него своето
поправително въздействие и не са изпълнени целите в чл. 36 от НПК. При
определяне на общото наказание, моля да се приложи към размера на същото
разпоредбата на чл. 59 от НК, респ. чл. 25, ал. 2 от НК, като от размера на
същото бъде приспадното времето, през което осъденото лице е било
4
задържано по реда на ЗМВР и НПК в рамките на наказателните производства,
включени във формираната съвкупност, а така също и изтърпяната част от
наказанията, включени в съвкупността. В този смисъл моля за произнасяне.
ЗАЩИТАТА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
в настоящото наказателно производство, моля да се произнесете с окончателен
съдебен акт, с който да уважите предложението относно предложението по
последната четвърта група, последните три наказания в частта за най-тежко
наказание, по размера на най-високото, а именно на две години, като ще моля
да не уважавате направеното искане, направено по чл. 24 за увеличаване на
така определеното най-тежко наказание с четири месеца по аргументите,
които изложи. Прокуратурата беше действително много обстойна в началото,
но най-вероятно не за пълнота, а за утежнение положението на осъдения
коментираше предходните групи, които не са предмет на настоящото
производство. В настоящото наказателно производство трябва да разгледаме
три наказания, като най-тежкото от тях е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от две години. Считам, че в момента на налагане на това
наказание при определяне на най-общото наказание от две години, не са
настъпили обстоятелства, които да утежняват положението на осъдения, както
и да дават основания за лишаване на така наложеното определено и
потвърдено от няколко инстанции наказание в размер на най-тежкото основно
от две години. Не считам, че с увеличаване, с уважаване на искането на
Прокуратурата в частта по чл. 24 за увеличаване с четири месеца, би
изпълнило целите на наказанието за поправяне на осъдения, а напротив.
Действително, точно младата му възраст считам, че е основание да му се даде
шанс. Действително има 22 осъждания, но предмет на настоящото
производство са последните три и считам, че всичко друго е за утежняване
положението на осъдения да се коментират осъждания, които са вече
изтърпени и минали. Поради това, моля да определите едно справедливо
наказание, да приложите закона и да не уважите искането на прокуратурата за
прилагане на чл. 24 и за увеличаване на наказанието с четири месеца.
Благодаря!
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Какво да кажа, уважаема госпожо Председател? Те
5
говорят за дела, които интересното е, че те дори не си правят труда да Ви
кажат, де факто, те Ви лъжат и не казват, че аз доброволно съм върнал всичко
и съм си признал тези грешки, за да може всичко да се приключи и да не се
повтарят тези работа. Да, случило се е. Признавам си вината. Не ми казват в
затвора какво става. С тези завишения не могат да ме променят, защото те ме
вкарват със сто човека, които са мангали, с извинение. Пушат билки, с
кетамини се друсат. Санитар ме правят, освестявам ги, дойдат ми надрусани,
пребивам го като куче, наказват ме мен. Идва вторият и той яде бой. Каква
превъзпитателна цел? Те идват, влезнат в килията, нашамариш го и кое по-
напред - да работиш ли, да слушаш ли или да изпълняваш. Те не ми дават
никаква информация изтърпях ли си присъдата… Никой нищо не ми казва. Аз
не знам, дали Вие можете да ми кажете. То, това е несериозно. Инспекторът
единият излезна в болница. Идват инспекторките - те пък се огледаха в мен и
никой никаква информация не ми дава, за да знам. Аз ходя на работа като
санитар. Умират хора, само нося трупове. То, това е несериозно. На 26 години
какви неща видях... Моля да не завишавате, защото не смятам, че това ще ми
помогне. То, ако е писано да се правят глупости, те ще се правят и след тези
четири месеца завишение. Аз тези две години, които ги взех на Градски съд, ги
взех насила. Аз нямах друг избор, защото ми казаха, че ще ми дадат десет
години. Аз не бях извършител на това престъпление, но ме принудиха да
направя споразумение. Нямаше как, неизбежно беше. Аз не съм бил никога
лъжец. Не знам. Това е. Благодаря Ви!
На основание чл.297, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на осъденото лице.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Съжалявам за извършените деяния, моля да не
завишавате, тъй като смятам, че с поведението си сега, което показвам в
Затвора гледам да съм по-спокоен и да не създавам неприятности и мисля, че
съм готов да бъда почтен гражданин на Република България и това завишение
може да ме повреди, защото се събирам с хора, които няма какво да ми дадат,
като пример за работа, за живот, за семейство. Това са деградирали хора и това
ми е молбата към Вас да не ми бъде завишавана присъдата.
6
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдът установи следното:
Производството е по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК
Образувано е във връзка с искане на СРП за извършване на групиране на
наказанията по постановените спрямо осъдения Е. Й. Й. влезли в законна сила
съдебни актове.
В проведеното открито съдебно заседание прокурорът предлага да бъде
извършено групиране на наложените с отделни присъди на лицето наказания,
като без да се разкъсват определените с предходен, влязъл в сила акт на съда
групи, бъде допълнена тази от тях, включваща наложеното наказание по
НОХД №13350/2023 г. по описа на СРС, постановено за отделно изтърпяване,
с последващите осъждания по НОХД №20241100202039/2024 г. по описа на
СГС и НОХД №4878/2024 г. по описа на СРС. Счита, че следва да бъде
определен размер от две години „Лишаване от свобода“ като общо най- тежко
наказание, с приспадане на периодите, през които лицето е търпяло санкцията,
наложена му по някой от постановените съдебни актове, респ. задържане под
стража, домашен арест или фактическо задържане на друго процесуално
основание. Излага съображения, че именно с така предложеното групиране ще
бъде спазен принципът на най- благоприятното съчетание на наказания за
осъденото лице, с оглед най- ниския възможен размер на евентуално
увеличение на общите наказания по всяка от групите и общия техен размер,
съобразно ТР №3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Предлага да се приложи
разпоредбата на чл.24 от НК, като счита за справедливо и съответно на
обществената опасност на осъдения и неговата противоправна дейност
увеличение на общото най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ с четири
месеца и определяне на окончателен размер на подлежащото за изтърпяване
наказание от 2 години и 4 месеца, при първоначален строг режим. Предлага да
бъдат приспаднати и периодите, през които осъденият е търпял наказание или
мярка за неотклонение, респ. фактическо задържане по някое от делата,
включени в съвкупността.
Защитникът споделя принципно предложените от представителя на
7
държавното обвинение параметри, но моли съдът да не прилага разпоредбата
на чл.24 от НК. Счита, че аргументите на прокуратурата са твърде
неубедителни и изключително съсредоточени върху предходни осъждания на
лицето, които не са поставени във фокуса на вниманието при настоящото
групиране. Настоява да бъде отчетена младата възраст на подзащитния й,
дългия период от живота му, преминал в условията на пенитенциарни
заведения и отсъствието на възможност за ресоциализация чрез изкуственото
завишаване на размера на наложеното общо най- тежко наказание.
Осъденото лице се солидаризира със становището на своя защитник. Изразява
несъгласието си с предложеното увеличение на общото най- тежко наказание,
което следва да му бъде определено. Като основен аргумент изтъква липсата
на социална среда, която да способства неговото поправяне и личностово
развитие.
При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорираните по делото
писмени доказателства – актуална справка за съдимост, преписи от
бюлетините за съдимост и справка от НСлС и ГДИН - МП, относими към
съдебното минало на осъдения Й., се установява, че по отношение на същия в
периода 2018 г. – 2024 г. са постановени общо 21 /двадесет и една/ влезли в
законна сила съдебни акта, с които са му наложени наказания за извършени
престъпления. Сред тях релевантни за предмета на настоящото производство
са:
1. Влязло в сила на 13.12.2023 г. определение за одобряване на споразумение
по НОХД №13350/2023 г. на СРС, с което Й. е признат за виновен за
извършено на 26.06.2022 г. престъпление по чл. 297, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което да
бъде търпяно при първоначален строг режим;
2. Влязло в сила на 05.06.2024 г. определение за одобряване на споразумение
по НОХД №20241100202039/2024 г. /2024 г. на СГС, с което Й. е признат за
виновен в извършено на 23.09.2023 г. престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 от НК,
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години, което да бъде търпяно при първоначален строг режим;
3. Влязло в сила на 16.07.2024 г. определение за одобряване на споразумение
по НОХД №4878/2024 г. на СРС, с което Й. е признат за виновен в извършено
на 11.09.2023 г. престъпление по чл. 206, ал.3, вр.ал.1 от НК, като му е
8
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което
да бъде търпяно при първоначален строг режим.
Видно от справката за съдимост, с предходни присъди спрямо Й., на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, са извършвани групирания на
различни наказания, наложени в периода 2018 г. – 2023 г. Последното от тях е
постановено по НЧД №10291/2023 г., определението по което е влязло в сила
на 06.02.2024 г. Обособени са били две групи наказания, в първата от които са
включени общо осем отделни присъди, а във втората, като подлежащо на
отделно изтърпяване, е било поставено наложеното по НОХД №13350/2023 г.
по описа на СРС. По първата формирана с предходното съдебно определение
съвкупност не се налага промяна, доколкото съдебните актове, които тя
обхваща, са влезли в сила преди датите на престъпленията, наложените по
които наказания са относими за предмета на настоящото производство. Налага
се обаче допълване на втората група, към която е отнесено единствено
наказанието по НОХД №13350/2023 г., доколкото след влизане в сила на
съдебния акт, с който тя е определена, като факт са настъпили осъжданията по
НОХД №39/2024 г. по описа на СГС и НОХД №4878/2024 г. по описа на СРС,
деянията по които са извършени преди по включеното във втората
обсъжданата група дело да е имало влязла в сила присъда. Всички останали
групи, оформени в периода 2018 г. – 2023 г. по отношение на наказанията,
наложени с предходни съдебни актове, не следва да бъдат разкъсвани,
доколкото осъжданията, отличени като предмет на настоящото дело, са за
престъпления, извършени в хипотезата на рецидив спрямо вече групираните
такива.
От справките, изходящи от НСлС и ГДИН –МП и бюлетините към тази за
съдимост се установяват конкретните периоди на престой на осъдения в
условията на следствените арести и затворите по изтърпяване на наказания
„Лишаване от свобода“, мерки за неотклонение „Задържане под стража”,
„Домашен арест“, както и фактически задържания на основание чл.64, ал.2 от
НПК и по чл.72 от ЗМВР, относими към предмета на настоящото дело.
При тези фактически данни, съобразявайки датите на извършване на
отделните престъпни деяния и моментите на придобиване на юридически
стабилитет на изброените съдебни актове, както и установения в съдебната
практика принцип за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант
9
на групиране, Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки
визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК за формиране на
една група с наказания. В нея следва да бъдат включени наказанията,
наложени по НОХД №20241100202039/2024 г. по описа на СГС, НОХД
№4878/2024 г. по описа на СРС и НОХД №13350/2023 г. по описа на СРС,
измежду които да бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. Този извод се налага предвид
обстоятелството, че деянията по всеки от посочените съдебни актове са
извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Този съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице и
предпоставките по чл. 24 НК за увеличаване на размера на определеното общо
наказание по формираната група. Разпоредбата на чл. 24 НК предоставя
възможност на съда да прибегне до увеличаване на общо определеното
наказание, като упражняването на това правомощие е допустимо единствено,
ако се установи по несъмнен начин, че това наказание е несправедливо,
недостатъчно от гледна точка на конкретно формираната съвкупност от
престъпления и не на последно място - не би съдействало за постигане на
целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Съдът е длъжен да съобрази
цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на
извършените деяния, личната обществена опасност на самия подсъдим,
подбудите за извършване на престъпленията и другите отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съобразявайки изтъкнатите принципни положения и указанията на
върховната съдебна инстанция по приложението на закона, материализирани в
т.1 от Постановление № 4 от 28.06.1965 г. по н. д. № 2/1965 г. на Пленума на
ВС, е видно, че в конкретния случай се касае до съвкупност от отделни
престъпни посегателства, насочени преимуществено срещу еднородни
обществени отношения, регламентиращи неприкосновеността на личната
собственост, извършени в кратки темпорални интервали, с което е
демонстрирана тревожна тенденция за незачитане на установения в страната
правов ред. Престъпленията, наложените за които наказания се обсъждат
понастоящем, са реализирани в условията на рецидив. Към последните,
получили държавна санкция, обаче е пристъпено в кратко отстояние от време
(по- малко от месец) от момента, в който осъденият е бил освободен от
поредното изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“, чието налагане
10
принципно е следвало да възпре дееца от последващи неправомерни прояви и
да му въздейства предупредително. Реализацията на отделните деяния в
групата е дадена също в интервал от около десет дни, с което негативният
обществен отзвук на стореното от Й. се засилва. Действително, вредите,
причинени по част от деянията, наказанията по които подлежат на групиране,
не са с висока номинална стойност и са били възстановени, а наказателните
производства са приключили със споразумения. Тези обстоятелства обаче не
следва да се изтъкват с предимство, доколкото са отчетени от решаващите
състави по същество и са довели до приложението на привилегироващи
осъдения институти при индивидуализация на размерите на следващите му се
наказания. Те обаче не могат да занижат общото впечатление от
продължилата във времето твърде дълго престъпна дейност на осъдения,
издаваща, че целите, преследвани с предходните му наложени наказания са
били компрометирани. Възрастта на дееца не би могла да се разглежда като
смекчаващо обстоятелство, което да доведе до отказ от прилагане на по-
висока по тежест санкция. Й. е навършил пълнолетие преди непренебрежим
период от време от осем години, поради което той не следва да бъде
разглеждан като лице, което не е в състояние при желание да контролира
поведението си, да избира житейски примери, които да следва и да възпитава
устои срещу изкушения, водещи го до неправомерни действия. Що се отнася
до съвместното съжителство в условията на затвора с други осъдени лица, то
не би могло да се разглежда като основание да се занижава размера на
санкцията. Именно тази социална среда следва да посочи на осъдения
паралела между общественополезното и обществено вредно поведение, като
изцяло на неговата воля е оставен изборът, дали да извлече поука за бъдещия
си житейски път и да се въздържа от престъпления и нарушения. Този съд не
се съгласява и с довода, че осъжданията, които не подлежат на групиране
понастоящем и наказанията, по които са били изтърпени, не следва да бъдат
поставени във фокуса на внимание при преценката на вида и обема на
държавна принуда, която е нужно да бъде приложена. Именно множеството
предходни престъпни посегателства, реализирани от дееца, тяхната
съсредоточеност изключително върху еднородни защитени от закона
обществени отношения, каквито са засегнати и с престъпленията, наказанията
за които подлежат на кумулация понастоящем, оправдава наложителността от
приложение на института на чл.24 от НК. Така ще бъде преодолян ефектът на
11
„поглъщане“ на по- леките наказания, включени в обсъжданата група, ще се
отчете поредното множество и ще се постигне справедливост, като се създаде
усещане у осъдения, че наказанието е неизбежно, когато отсъства воля за
поправяне на поведението.
Несъмнено в случая се касае за завишена степен на обществена опасност
на личността. Изтъкнатите особености на престъпната деятелност на
осъденото лице и очертаващите се чрез тях трайно изградени престъпни
нагласи водят до заключението, че заложените в нормата на чл.36 от НК цели
на наказанието ще бъдат реализирани единствено посредством завишаване на
определеното общо най- тежко такова и при настоящото групиране. Ето защо
съдът намира, че общото наказание „Лишаване от свобода” следва да бъде
увеличено, но с 2 /два/, а не с 4 /четири/ месеца, доколкото последното би се
явило прекомерно упражнена държавна принуда, която не е съответна на
обществената опасност на деянията и дееца. При това като окончателен следва
да се определи за изтърпяване размер, възлизащ на 2 /две/ години и 2 /два/
месеца. Така увеличеното наказание следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Определено в този размер, то не е прекомерно, не
надвишава максимума от ½ и сбора на отделните включени в съвкупността
наказания, нито максималния размер предвиден за наказанието „Лишаване от
свобода”. Индивидуализирана в тези рамки, санкцията се явява справедлива и
пропорционална държавна принуда за извършените множество престъпления,
ще допринесе за отстраняване от съзнанието на осъдения Й. на формираните
отрицателни възгледи и навици и за ефективното му превъзпитание, а на
следващо място - ще окаже възпитателно и предупредително въздействие и по
отношение на останалите членове на обществото. Личната превенция на
наказанието не би била изпълнена без прилагането на визирания нормативен
регламент, който е предвиден, за да предотврати формирането на чувство за
безнаказаност у дееца за някои от включените в съвкупността престъпни
деяния. Единствено по този начин ще бъде обезпечена и генералната
превенция на наказанието, тъй като визираните в разпоредбата на чл. 36 НК
цели са диалектически свързани и не следва да се конкурират.
На основание чл.25, ал.2 от НК от фактическия срок на изтърпяване на
определеното общо най- тежко наказание по групата следва да бъдат
приспаднати времевите периоди, през които осъденото лице е търпяло
наказания „Лишаване от свобода”, наложени му за престъпленията по някое от
12
делата, включени в новосформираната група.
От определеното общо наказание следва да бъде приспаднато времето, през
което осъденото лице е изтърпявало мярка за неотклонение „задържане под
стража” и/или „домашен арест”, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2 НПК и
по чл. 72, ал. 1 ЗМВР по делата, включени в съвкупността.
Така мотивиран, въз основа на изложените фактически и правни доводи,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ на осъдения Е.
Й. Й., ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на 2 /две/ години измежду наказанията, наложени по
НОХД №13350/2023 г. на СРС, НОХД №20241100202039/2024 г. на СГС и
НОХД №4878/2024 г. на СРС.
УВЕЛИЧАВА на основание чл.24 от НК размера на определеното общо
най- тежко наказание „Лишаване от свобода” с 2 /два/ месеца, като определя
окончателен размер от 2 /две/ години и 2 /два/месеца, което на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг”
режим.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на СРП за увеличение на
размера на общото наложено най- тежко наказание за остатъка над 2 месеца
до 4 месеца.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК ЗАЧИТА времето, през което
осъденият Й. е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл.64, ал.2 от НПК
или е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" или „Домашен
арест” по делата, включени в съвкупността.
На основание чл.25, ал.2 НК ПРИСПАДА времето, през което осъденият
Й. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” по някоя от присъдите,
включени в съвкупността.
Определението подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС по реда на глава ХХI от НПК.
13
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Протоколът изготвен в съдебно заседание приключило в 10:55 часа.
Препис от протокола да се издаде на защитника и на осъдения, на когото
бъде изпратен за връчване чрез Директора на Затвора – София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14