№ 218
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110209918 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. Л. П., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 20 – 4332-024469/19.01.2021 г., издадено от началник група
в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 185 от Закона
движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че
цитираната като нарушена правна норма посочва срока за заплащане на
наложена с влязъл в сила акт глоба, но не съдържа забрана за управление на
МПС. Жалбоподателят счита, че незаплащането на наложени му глоби
доброволно води до принудителното им събиране, но не обуславя ангажиране
на административнонаказателната му отговорност. Незаконосъобразността на
НП се обосновава и от процесуална страна, като се акцентира, че в НП не е
посочено кога е влязло в сила НП, глобата по което не е платена, какъв е
размерът на дължимата глоба и какъв е срокът за заплащането й.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна - Началник група „АНД” в отдел „Пътна полиция“
1
в СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.12.2020 г. В. Б. Г. – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР
съставил срещу жалбоподателя М. Л. П. акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 348406/25.12.2020 г. за това, че на
същата дата в гр. София по ул. „Чепинско шосе” с посока на движение от
Северна скоростна тангента към ул. „Жак Дюкло” управлявал лек автомобил
„Мерцедес” Ц 180 с рег. № ******** и на петдесет метра преди ж.п. прелез
при извършената проверка е установено, че водачът не е изпълнил
задължението си да заплати в срок влязла в сила глоба по НП 18-*********
изд. на 13.04.2018 г., връчено на 30.09.2020 г. - нарушение на чл. 190, ал.3 от
ЗДвП и за това, че водачът не е представил контролен талон към СУМПС –
нарушение на чл. 100, ал. 1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения. Такива
обаче не постъпили впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
нарушението, квалифицирано по чл. 190, ал.3 от ЗДвП на 19.01.2021 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.
185 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП. Препис от
НП бил връчен на жалбоподателя на 07.07.2022 г., а жалбата била подадена на
21.07.2022 г.
Доказателствената съвкупност не е значителна, приобщени са справка –
картона на водача М. П. и заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на
СДВР, заповед № 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и
акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи. Съдът кредитира посочените заповеди, от които
извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО, първият
да съставя АУАН, а вторият – да издава НП.
В справката „Картон на водача” е отразено, че НП 18-0367-
000520/13.04.2018 г. е връчено на 20.11.2019 г. и същото е влязло в сила на
30.09.2020 г. По делото обаче не беше представено копие на цитираното НП,
нито са представени данни за датата на връчване и датата на влизане в сила,
доколкото отразеното в справката представлява изходящ от въззиваемата
страна документ, чрез който тя установява изгодни за нея факти и не може да
установи по категоричен начин посочените обстоятелства, още повече, че в
обжалваното НП се твърди, че НП 18-********* е връчено на 30.09.2020 г., а
не че е влязло в сила на тази дата.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по изложените в нея
2
съображения.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3 от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Гергана Владимирова Борисова „началник група към
СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено коя е групата. От
представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче се установява, че
считано от 29.10.2019 г. Гергана Владимирова Борисова е встъпила в
длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т.
2.10 от заповед заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е била компетентна към 19.01.2021 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати при издаването му съществени
нарушения на процесуалните правила, а така също и поради неправилно
приложение на материалния закон. На първо място при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на
изискванията на чл. 42, ал. 1 т. 4 от ЗАНН, тъй като и двата процесуални
документа не съдържат ясно описание на твърдяното нарушение. Твърди се,
че нарушението се е изразило в незаплащане в срок на дължима глоба. Не са
посочени обаче нито срокът, в който е следвало да бъде заплатена глобата по
НП 18-*********, нито е посочена дата на извършване на вмененото
нарушение, нито пък датата е изводима от описанието на нарушението.
Видно от текста на АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че „управлява
МПС … водачът не е изпълнил задължението си да заплати в срок влязла в
сила глоба по НП 18-********* изд. на 13.04.2018 г., връчено на 30.09.2020
г.“ Нито АУАН, нито НП съдържат ясно посочване какъв е срокът, в който е
следвало да бъде заплатена глобата, кога е започнал да тече и кога е изтекъл,
за да може темпоралният аспект на административното обвинение да бъде
ясен за наказаното лице. В АУАН и НП е посочено кога е връчено
наказателното постановление, но това обстоятелство по никакъв начин не
допринася за изясняване на датата на извършване на твърдяното нарушение,
доколкото е неясно дали е обжалвано или не наказателното постановление,
потвърдено ли е и ако да – кога е влязъл в сила съдебният акт, с който е
сторено това. В НП всъщност не е отразено изобщо дали НП 18-********* е
влязло в сила към датата на съставяне на АУАН, респ. дали глобата е била
дължима. Следва да се отбележи, че в справката „Картон на водач” е
отразено, че цитираното НП е връчено на 20.11.2019 г., тоест почти една
година по –рано от посочената в АУАН и НП. Липсата на ясно описание на
твърдяното нарушение и непосочването на датата на извършването му
3
ограничава съществено правото на защита на наказаното лице, като го лишава
от възможността да възприеме в пълнота фактическите рамки на
административното обвинение. Препятства се и съда да прецени спазен ли е
срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Посоченото нарушение на процесуалните
правила е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
На следващо място съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран за
деяние, което не представлява административно нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Посочената разпоредба очевидно не съдържа правило за
поведение, което да е насочено към водачите на МПС, доколкото единствено
регламентира срока за доброволно заплащане на наложени с влезли в сила
НП, фиш или съдебен акт глоби. Поради това незаплащането доброволно на
наложена глоба води до принудителното й събиране /с всички последици от
това за длъжника/, но не може да бъде основание за повторно санкциониране
на нарушителя. Принудителното събиране на наложените глоби се реализира,
съгласно чл. 1 от ДОПК от органите по приходите и публичните изпълнители,
въз основа на посочените в чл. 209, ал. 2 от ДОПК актове, сред които в т. 5 е
влязлото в законна сила наказателно постановление. Незаплащането
доброволно на наложена глоба не би могло да бъде основание за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на длъжника нито на
основание чл. 185 ЗДвП /обща санкционна разпоредба, приложена с
оспореното НП/, нито на основание която и да било друга санкционна
разпоредба от закона, тъй като е недопустимо в правова държава да се налага
наказание /пък било то и административно/ за неизпълнение на парично
задължение. Санкцията по чл. 185 от ЗДвП се налага в случаите, когато има
извършено нарушение на установените в ЗДвП правила, за които не са
предвидени в изрична санкционна разпоредба наказания, но не и за
неизпълнение на норма, съдържаща не правило за поведение, а указания
относно срок. С оглед изложеното атакуваното НП следва да бъде отменено
освен поради допуснато съществено процесуално нарушение и поради
неправилно приложение на материалния закон и обективна несъставомерност
на инкриминираното поведение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т.1 и т.2 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 – 4332-024469/19.01.2021 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 185 от Закона движение по пътищата на жалбоподателя М. Л.
П., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
4
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5