Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1983/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по жалба вх. № 10763/04.09.2020г.
на С.М.Щ., ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ № 20-0819-001379/23.08.2020г., издадена от В С И - полицейски инспектор,
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр. Варна.
С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената
заповед за незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателят твърди, че не е
управлявал посоченото моторно превозно средство – лек автомобил „*****“ с рег.
№ ****, а същият е бил паркиран на ул.“Е.Г.“ № 20. Твърди се още, че проверката
от контролните органи му е била извършена извън превозното средство. Счита, че
не са налице предпоставките за прилагане на
принудителна административна мярка. Направено е искане за отмяна на
заповедта.
Ответникът чрез процесуален представител юрисконсулт Г
оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.08.2020г. около 04.50 часа в гр. Варна по ул.“Е.Г.“
до № 20 в посока ул.“Д.“ жалбоподателят Щ. управлявал лек автомобил „*****“ с
рег. № *****, собственост на М.Щ.., като
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № АRBB-0079 за
установяване употреба на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 0039937, но водачът е отказал да получи талонът за медицинско
изследване и не се е явил в МБАЛ “С.А.“ гр.Варна да бъде изследван и по този
начин. Предвид установените факти на Щ. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 285462 от 23.08.2020г. Въз основа на съставения
АУАН ответникът е издал процесната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. По делото са представени Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна
относно установяване компетентността на ответника.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля Г.Х.Г.
Свидетелят посочва, че работи като младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Варна. Същият обяснява, че в описаната в АУАН дата и
час са били изпратени от дежурната част да съдействат на екип на Второ РУ гр.
Варна, който е спрял за проверка водач на МПС, със съмнение, че последният
управлява превозното средство под въздействието на алкохол. На място е бил екип
на Второ РУ и жалбоподателят Щ.. Според свидетеля, на жалбоподателя е било
предложено два пъти да му бъде извършена проверка за алкохол, но той
категорично е отказал, посочвайки, че не управлявал автомобила. Предвид отказа
да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, на Щ. е бил съставен
АУАН. Според свидетеля, полицейските служители от екипа на Второ РУ са видели Щ.
да управлява лекия автомобил.
В качеството на свидетел е разпитан и Я.П.М.,
полицейски служител, очевидец на нарушението, свидетел при съставяне на АУАН.
Свидетелят обяснява, че са били изпратени на скандал между момиче и момче на
ул.“Е.Г.“ № 20. При пристигането на адреса, вратата на апартамента е била
отворена от момиче. В жилището е имало и момче, като според свидетеля и двамата
са били във видимо нетрезво състояние. На момчето е бил съставен протокол за
предупреждение, след което момичето си е тръгнало. Свидетелят посочва, че
държането на момчето спрямо полицейските органи е било грубо. При обход с
патрулния автомобил след 10-15 минути същото лице е било засечено да управлява
лек автомобил „*****“. След като е видял полицейския патрул спрял автомобила и
тръгнал. Полицейските служители са го спрели, след което са поискали съдействие
от страна на екип на „Пътна полиция“. При пристигането на полицейския екип,
лицето е отказало да им представи документи на автомобила и свидетелство за
управление на МПС, както и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол. Според свидетеля въпросното лице е същото, което фигурира по
делото, а именно жалбоподателя Щ..
Предвид установената фактическа обстановка и след като
в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2
от АПК. В административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон. Съобразно
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установени с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи. Жалбоподателят оспорва установената фактическа обстановка,
твърдейки, че не е управлявал лекия автомобил, поради което не е налице виновно
поведение водещо до прилагането на принудителна административна мярка. Съдът
намира изложеното от жалбоподателя за защитна теза. В противовес на изложените
от жалбоподателя доводи са показанията на свидетелите Г. и М., полицейски
служители в ОД на МВР гр. Варна, като свидетеля М. е и очевидец на извършеното
от Щ. нарушение. Съвкупната преценка на доказателствата по делото - представени
с административната преписка в т.ч. и приложената докладна записка и
свидетелските показания, кредитирани от съда като непротиворечиви категорично
установяват извършено от жалбоподателя нарушение на установените със ЗДвП
правила. С оглед установените факти, правилно от административния орган е било
прието, че Щ. е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
Принудителната административна мярка е израз на административната
държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният
орган е посочил фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на
ПАМ, като освен, че изцяло съответстват на описаните в разпоредбата на чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, описаните факти са и доказани от събраните по делото
доказателства. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
целта на закона. Не са налице отменителните основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на С.М.Щ., ЕГН: **********
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ №
20-0819-001379/23.08.2020г., издадена от В.С.И., полицейски инспектор, Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: