Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 28.05.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Анелия Маркова
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова гр.дело № 2271 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.11.2017
г. по гр.д. № 29939/17 г., СРС, І ГО, 42-ти състав е осъдил П.на Р.Б., с
адрес: гр. С., бул. „*******,
представлявана от Г.П.С.Ц.да заплати на основание чл.2,ал.1 от ЗОДОВ на Л.Л.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на обвинение, по което е оправдан по нахд
№ 18650/2013 г. по описа на СРС, 15 състав, ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,
като и отхвърлил иска, предявен от Л.Л.П.
против П.в частта за разликата над 5 000 лв. до пълния претендиран
размер от 25 000 лв. Осъдил е П.на Р.Б., с
адрес: гр. С., бул. „*******,
представлявана от Г.П.С.Ц.да заплати на Л.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 10 лв., представляваща съдебноделоводни разноски.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от ищеца Л.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.В. от САК, със съдебен адрес: *** в отхвърлителната му част, а
именно в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 5 000 лв. до претендирания иск в пълния размер от 25 000 лв. Сочи, че изводите на съда, досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, са
неправилни. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелстото,
че още в началото на периода, в който е бил в ареста, на ищеца е би нанесен
жесток побой от непознати арестанти и непознати полицаи, като е бил удрян с
юмруци и колена, съборен на земята и ритан. Получил е
множество кръвонасядания и охлузвания, което се
установява от показанията на разпитаната свидетелка Л.П.и съдебно-медицинско
удостоверение № 1-142/2013 г.. Тъй като е бил в ареста, не е имало възможност
да бъде наблюдаван от лекар и да бъде лекуван и затова е бил прегледан на
28.05.2013 г., след като временно е бил освободен от ареста, в периода между
определението на СРС, с което не се налага постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и определението на СГС, с което е наложена такава мярка
за неотклонение. Сочи, че ищецът бил задържан в един доста дълъг период от
време. Това задържане му е създало неудобства, негативни психически
преживявания, лишило е семейството му от неговото присъствие у дома. Освен
това, видно от епикриза, издадена от Университеска болница „Царица Йоана“, Клиника по
неврохирургия, на 25.06.2005 г. ищецът е претърпял сериозна черепно-мозъчна
операция, последиците от която няма да отшумят до края на живота му. Негативното
психическо и физическо наторваване, което е приживял от задържането му, съчетано с нанесения му жесток
побой, е оказало негативно влияние и върху здравословното му състояние, защото
той не трябва да се натоварва със сериозни негативни психически натоварвания.
Освен това, от представения по делото договор от 15.05.2013 г., комбинирана
скица за пълна и частична идентичност и от показанията на разпитаните свидетели
се установява, че ищецът е имал инвестиционни намерения за построяването на
автосервиз. Ищецът е бил арестуван и не е могъл да се снабди с необходимите
документи. Психически е бил разстроен и се наложила да бъде спряна процедурата
по изготвянето на строителни книжа. Вследствие на това забавяне е претърпял и
загуби, поради това, че доста по-късно е получил разрешение за ползването на
обекта и съответно доста по-късно е започнал неговата експлоатация съгласно
предназначението му. СРС неправилно е приел, че се касае за до претенция за
обезщетение за имуществени вреди, каквато не е предявена. Тези обстоятелства са
допринесли не само до материални вреди за ищеца, но и до морални такива, защото
се е притеснявал какъв ще е животът му в
бъдеще, дали изобщо ще може да реализира това свое инвестциционно
намерение, разстройвал се е, че се намира в безизходица, докато се е намирал в
ареста, когато е бил в невъзможност да се грижи за придвижване на процедурата.
В крайна сметка ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, но в
продължение на повече от 3 години е живял под непрекъснат страх от налагане на
наказание за неизвършеното от него престъпление. Цялото наказателно
производство-досъдебно и съдебно, му е причинило допълнително негативни преживявания,
които са се отразили зле както на здравето му, така и на психиката му.
Семейството му също е търпяло негативни преживявания. През този период са
починали един след друг неговите родители, ищецът и неговата съпруга са се
развели, под влияние на този наказателен процес. Неправилно съдът е приел, че
промяната във взаимоотношения на ищеца с околните не следва да се приеме като
елемент от обезщетението за неимуществени вреди, тъй като това били лични
отношения, а ищецът бил участник в други полицейски и наказателни производства.
Видно от представените справки от ответника, срещу ищеца не е имало друго
висящо наказателно производство, а ищецът никога не е бил осъждан за
престъпление от общ характер. Съдът неправилно е приел, че ищецът е наказателно
проявен, но видно от представените писмени доказателства, включително свидетелство
за съдимост, всички полицейски и прокурорски преписки, както и образуваните
срещу ищеца съдебни наказателни произвоства, са
завършили с неговото оправдаване и ищецът не е бил осъждан за престъпленията,
за които е бил обвинен. Съдът не е взел
предвид, че се касае за обвинение за извършване на престъпление, за което
веднага след като е било повдигнато обвинение срещу ищеца , са били направени
законодателни промени и нанасянето на побой над медицинския екип било уредено
като квалифицирано престъпление. Това се е случило поради активната негативна
медийна кампания, проведена срещу ищеца с активното съдействие на П.на РБългария, която давала информация и определяла ищеца като
престъпник, като криминално проявено лице. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваната
част и бъде присъдено обезщетение в размер на още 20 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
П.на Р България оспорва жалбата, като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена, ведно със законните последици.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал.1,
т.1,2 и т.33, пр.2 вр. чл.4 ЗОДОВ за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 12.08.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът Л.Л.П.,
ЕГН ********** твърди, че срещу него е било образувано досъдебно производство,
по което е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.325, ал.2 от НК.
Сочи се, че спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под
стража, а в ареста му бил нанесен побой, че образуваното производство се
отразило негативно на ищеца - останал лишен от подкрепата на своето семейство,
изпитвал стрес, имал опасения относно възможността за налагане на ефективно
наказание. Моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.
Ответникът П.на Р България в депозирания писмен отговор е оспорил исковете
по основание и размер.
Съдът констатира следното:
С решение от 11.11.2015 г., постановено по н.х.д № 18650/2013 г. по описа на СРС, 15 състав, е признат обвиняемия Л.Л.П. за невиновен в това, че е причинил лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 от НК по хулигански подбуди и съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение,
като решението е влязло в сила на
12.08.2016 г., когато е потвърдено с решение на СГС по внахд
№ 1527/2016 г. По досъдебното производство Л.П. бил привлечен като обвиняем на
25.05.2013г. От
депозираното съдебно-медицинско удостоверение № 1-142/2013г., се установява, че на Л.П. са били причинени увреждания, които представляват кратковременно разстройство на
здравето, неопасно за живота. С определение, постановено на 27.05.2013 г. по ч.н.д № 9248/2013 г. по отношение на Л.Л.П. не е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Постановеното определение е било отменено от СГС и е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, видно от в.ч.н.д № 2700/2013 г. по описа на СГС. С определение от 23.07.2013 г., постановено по ч.н.д № 12956/2013 г. по описа на СРС, 114 състав, е била изменена мярката задържане под стража в по-лека-парична гаранция от 500 лева. Постановеното
определение е отменено в частта относно мярката и е била определена мярка за неотклонение „подписка“ с определение на СГС, постановено на 30.07.2013 г. По делото е депозиран
договор, сключен между Л.Л.П. и „Колмер
2001"ЕООД, съгласно който дружеството се задължило да изработи проект за
едноетажна пристройка- автоработилница. Била е приета
епикриза от клиника по неврохирургия относно
проведено лечение на Л.П. с диагноза аневризма на супраклиноидна част на дясна вътрешна артерия. Депозирана е
справка от МВР-СДВР относно заявителски материали и полицейски регистрации на Л.Л.П.,както и справка от Национална следствена служба
относно водените наказателни производства. Като свидетели са били разпитани Л.П.и К.И.. От разпита на свидетелката Л.П., сестра на ищеца, се установява,
че брат й бил обвинен за престъпление- побой над медицински екип, поради което
бил задържан за 72 часа. Според свидетелката, след този случай здравето на
нейния брат се влошило, брат й започнал да вдига кръвно. Брат й останал без
подкрепа на своите близки, тъй като жена му го напуснала, децата му също не го
подкрепяли. По същото време нейният брат възнамерявал да открива автосервиз, но
строежът се забавил заради наказателния процес, а всички средства отивали за
разходи по делото. Свидетелят К.И.
твърди, че познава Л.П. от 2005 г., че през 2013 г. на абитуриентската вечер на
сина му възникнал конфликт с екип на спешна помощ и тогава Л.П. бил задържан.
По същото време Л. подготвял откриване на автосервиз, но когато се разбрало за
случая, част от хората се отдръпнали от него, на свидетеля е известно,че по
това време Л. влошил отношенията си със своя баща. Според свидетеля, Л. бил в
добри отношения с децата си, които поддържали своя баща. Свидителят
знае, че това е второ задържане за Л., като предишното задържане е от 2005 г.
По направените оспорвания във въззивната
жалба, СГС приема следното:
Отговорността за дейността на правозащитните
органи е регламентирана в
чл.2 ЗОДОВ. Според чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда от обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление. Предпоставките, за да възникне отговорността съгласно цитираната разпоредба, са наличие на
обвинение в престъпление и наказателно производство, което да е прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето. В конкретния казус е установено, че на ищеца Л.Л.П. е било
повдигнато обвинение, по което наказателното производство приключило с решение,
по което е бил признат обвиняемия Л.Л.П. за невиновен
в това, че е причинил лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК по хулигански
подбуди и съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение,
като решението е влязло в сила на 12.08.2016 г. Когато
обвинението срещу дадено лице приключи с влязла в сила оправдателна присъда
(или решение, доколкото в конкретния случай е внесено в съда постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба по
реда на чл.78а от НК ), обвинението се счита незаконно.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно
от съответния правозащитен орган, към което принадлежи
съответното длъжностното лице. Тя е обективна,
носи се независимо
дали вредите са причинени виновно
или не.
Настоящата инстанция също намира, че следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес, сътресения, влошено здравословно състояние, които са свързани
с неговото емоционално и психическо
равновесие. Ето защо ищецът П.
има право на обезщетение за вредите, представляващи пряка и непосредствена
последица от повдигнатото и поддържано обвинение срещу него. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства. Относно характера на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания съдът приема, че доказването им може да
се извърши с косвени доказателства, вида на тези
косвени доказателства не е ограничен от закона и е допустимо
това да са
свидетелски показания.
Относно оспореният размер на
обезщетението за неимуществени вреди, настоящата инстанция приема следното:
Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя
от съда по
справедливост. Съгласно трайно установена съдебна практика, понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди
него. Такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му, има ли влошаване
на здравословното състояние на ищеца и в каква степен и от какъв вид
е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Като критерии за преценка са и дългия несъобразен с разумния срок период,
през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Настоящата
инстанция съобразява както характера на престъплението по повдигнатото
обвинение и свързания с него размер на наказанието, така и основателния страх у
ищеца от налагането му, самооценката на
индивида за собствената му социална значимост, накърняването на моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване, въобще взема
предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, така, както е посочено в Постановление
на Пленума на Върховния съд № 4/23.12.1968 г. В решение № 63 от 18.03.2016 г.
на ВКС по гр.д. № 5124/2015 г., ІІІ ГО, ГК е посочено, че с незаконното повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление
се причинява вреди, които се изразяват в нравствени, емоционални и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се
приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие
е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено
и несигурно. Ето защо настоящата инстанция взема предвид и продължителността и интензитета
на претърпените негативни преживявания, като тази продължителност е неголяма-приблизително
3 години, както и краткия срок на провеждане на наказателното производство в
досъдебната фаза-ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем на 25.05.2013
г. и 10.07.2013 г. досъдебното производство е било внесено в съда на
предложението с постановение от 29.10.2013 г. за освобождване от наказателна отговорност, т.е. налице са
разумни срокове на досъдебното производство. Освен това, след изменение на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“-30.07.2013г. до
приключване на наказателното производство, ищецът е бил с най-леката мярка за
процесуална принуда-„Подписка“.
В решение № 63 от
18.03.2016г. на ВКС по гр.д. № 5124/2015 г., ІІІ ГО, ГК е посочено, че
обичайните вреди настъпват с незаконното повдигане и поддържане на обвинение
в извършване на престъпление,
като се причиняват вреди, които се изразяват в нравствени, емоционални и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. При твърдение за причиняване на болки
и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето и други
специфични увреждания, то тогава тези
болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени
в исковата молба, за да могат
да станат част от предмета
на иска. Ответникът трябва да има възможност
да се запознае
с твърденията на ищеца за тези
вреди, за да може да
се защити. В настоящия казус не може да се приеме, че става
въпрос за за причиняване на болки
и страдания над обичайните. Нещо
повече, СГС взема предвид и обстоятелствата, че претърпените от ищеца неимуществени вреди сами по себе си не са значителни,
доколкото не са довели до увреждане на психо-физическото
състояние на ищеца, поради липсата на твърдения за търсена и ползвана
медицинска или друга специализирана помощ или оказано трайно увреждане. По делото е направена справка от МВР-СДВР относно заявителски материали и полицейски регистрации, както и
справка от НСлС относно водените наказателни производства срещу ищеца. От тези
писмени доказателства може да се направи извод, че други наказателни производства, по които действително
няма данни, че той е бил осъден, но поради съвпадането на времевия период на тези
наказателни производства не може да се приеме, че всички претърпени от ищеца
вреди са били причинени именно от воденото срещу него производство, предмет на
настоящето дело. От друга страна, тези обстоятелства сочат на по-нисък интензитеет на твърдяните вреди.
Твърденията за нанасен побой над ищеца от непознати арестанти и полицаи, както
и обстоятелството, че не е могъл да бъде лекуван, освен, че не са
конкретизирани като дата кога е нанесен такъв побой от една страна, от друга не
може да се установи, че това е довело до влошаване на здравословното му състояние,
обстоятелство, което се установява и с други доказателствени
средства. Същото се отнася до твърдението за извършена мозъчна операция на
ищеца през 2005 г. и за нейното остатъчно влияние приблизително 10 години
по-късно, за което се изискват специални познания и съответно СМЕ, каквато по
делото липсва. Недоказани остават и твърденията за свързаността на кончината на
двамата родители на ищеца следствие воденото срещу него наказателно дело, както
и за влошаване на семейните отношения, довели до развод между съпрузите и
отношения на децата към техния баща/ищеца/. Тези обстоятелства не се
установяват от свидетелските показания, тъй като досежно
отношенията на децата към баща им, същите са различават съществено, а по делото
липсват други доказателства в тази насока.
Както е
посочено в решение № 15 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 3246/2013г., ГК, ІV ГО на
ВКС, с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който
произтича отговорността на държавата за
вреди като критерий за преценка
е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през
който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението
по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Както
бе посочено по-горе, настоящата инстанция съобразява, че наказателното
производство срещу ищеца е продължило в разумен срок, а що се отнася до публичното му разгласяване и свързаните с това последици, то по делото няма данни, доколкото е било налице
пубично разгласяване на престъплението, да е било
извършено от органите на Прокуратурата, за да носят отговорност за същото.
Неоснователни и
недоказани са и твърденията, че ищецът е претърпял неимуществени вреди във
връзка със забяване
на процедурата по изготвянето на
строителни книжа и намерението на ищеца да изгради автосервиз. Липсват данни за
връката между твърдяните
обстоятелства, но и за наличие на морални вреди за ищеца, свързани с
притеснения за бъдещо реализиране на това свое инвестиционно намерение.
СГС намира, предвид
всички посочени по-горе обстоятелства, включително, че неимуществените вреди са конкретно определими
и присъденото парично обезщетение за тях следва да
съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно
по размер за репарирането им-в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай,
като същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването
на конкретно претърпените неимуществени вреди.
По
делото е постъпила и втора въззивна жалба от ответника П.на Р.Б., с
адрес: гр. С., бул. „******* в
осъдителната част с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че по делото не са били
установени по несъмнен начин неимуществени вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с незаконно действие на правозащитните
органи-обвинението. Заявява се че размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 5000 лв. е силно завишен и не съответства на реално
претърпените вреди, като съдът не е взел
предвид вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността
и интензитета на претърпените негативни изживявания. Съдът не е отчел в
достатъчна степен краткия срок на провеждане на наказателното производство в
досъдебна фаза. Ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем на 25.05.2013 г. и 10.07.2013 г. досъдебното
производство е било внесено в съда на предложението с постановение
от 29.10.2013 г. за освобождване от наказателна
отговорност, т.е. налице са разумни срокове на досъдебното производство. Освен
това, след изменение на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“-30.07.2013 г. до приключване на наказателното производство, ищецът е
бил с най-леката мярка за процесуална принуда-„Подписка“. Тази мярка не се е
отразила в неговата неимуществена сфера, още повече да бъде присъдено обезщетение
в размер на 5 000 лв. По делото е направена справка от МВР-СДВР относно заявителски материали и полицейски регистрации, както и
справка от НСлС относно водените наказателни производства, но при определяне
размера на обезщетението липсва извод, че тези обстоятелства сочат на по-нисък
интензитет на твърдяните вреди. Направилно
съдът е приел за доказано твърдението на ищеца, че повдигнатото срещу него
обвинение се е отразило негативно върху здравословното му състояние и личния му
живот. Не следва да се ценят показанията на свидетелите в частта им относно
здравословното и психическо състояние на ищеца, като е недопустимо тези
обстоятелства да се установяват само със свидетелски показания. В хода на
процеса не са били ангажирани медицинска и съдебнопсихиатрична експертизи,
които да дадат заключение за наличието на влошено здравословно състояние и за връзктка му с увреждащото деяние. Съдът не е отчел и икономическия
стандарт в страната към момента на търпене на вредите, както и че
оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетение и компенсира до
известна степен търпените страдания. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваната част и да се произнесе по съществото на спора, като
предявеният иск бъде отхвърлен. В условията на алтернативност,
моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Моли да бъдат намалени и присъдените разноски съразмерно с уважената част на
иска.
Въззиваемият
по тази въззивна жалба Л.Л.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото
адвокат С.В. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва същата. Претендира
разноски.
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество частично
основателна.
Относно обстоятелстото за настъпване на претендираните
неимуществени вреди важи казаното по-горе. Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които в случая дават основание за присъждане на
обезщетение в размер на 3 000 лв. Претърпените психически преживявания от
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение с оглед тежестта на престъплението
и продължителността на наказателното преследване, както и на другите по-горе
изброени фактори, безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца. От
друга страна, не се установява ищецът да е претърпял съществени терзания,
психически преживявания, които да се отразили изключително негативно на неговите
близки и той да е преживявал и страдал за това, да е уронен неговия престиж и
този на семейството му в обществото.
Това налага
извод, че сумата от 3 000 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е
понесъл от повдигнатото обвинение, тъй като предназначението на обезщетението
за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение.
Предвид
гореизложеното, решението на СРС следва да бъде изменено в частта, в която
съдът е осъдил П.на РБългария да заплати на Л.П.
сумата над 3000 лв. до присъдените 5 000 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
вземането, както и в частта, в която е осъдил П.на РБългария
да заплати на ищеца направените разноски над сумата от 1, 20 лв. до присъдените
10 лв.
В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на спора и предявената претенция на въззивника /ищец/
не се следват разноски, както и на въззиваемия/ответник/,
тъй като последният не е направил такива за настоящето производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
от 20.11.2017г. по гр.д. № 29939/2017г. на СРС, І ГО, 42 състав, в частта, в
която съдът е осъдил П.на Р.Б., с
адрес: гр. С., бул. „*******,
представлявана от Г.П.С.Ц.да заплати на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ на Л.Л.П., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата над 3 000 лв.
до присъдените 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на обвинение, по което е оправдан по нахд
№ 18650/2013 г. по описа на СРС, 15 състав, ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и в частта, в която е осъдил П.на Р.Б. да заплати на Л.Л.П., ЕГН ********** разноски над 1, 20 лв. до
присъдените 10 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска
за сумата от 2000 лв., представляваща разликата между сумата
определена от СРС от 5 000 лв. и тази от СГС в размер на 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на обвинение, по което е оправдан по нахд № 18650/2013 г. по описа на СРС, 15 състав, ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 12.08.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.