Решение по дело №112/2020 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260017

 

гр. Тутракан, 30.06.2022 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 112/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

 

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 258, предл. 2, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, чл. 92, чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ (уточнени впоследствие с Молба вх. № 1411/12.05.2020 г. - л. 50,  № 1852/15.06.2020 - л. 64) „ЮБЦ” ООД, представлявано от адв. В.Г. (л. 53), за установяване на вземането на ищеца, в качеството му на цесионер, предмет на Заповед № 617/13.12.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 676/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати:

1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл. 258, предл. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1 , предл. 1 от ЗЗД, въз основа на сключен Договор за мобилни услуги от 23.01.2018 г. за предпочетен номер +359********* сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника, потребени в периода: 23.01.2018 г. - 24.02.2018 г., възлизаща на 36,88 лв.;

1.2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима на т. 11 от договора за мобилни услуги поради прекратяване на договора по вина на ответника, състояща се в сбора от всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до края на уговорения срок на договора, възлизаща на 62,46 лв.;

1.3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима на т. 11 от договора за мобилни услуги поради прекратяване на договора по вина на ответника, състояща се в разликата стандартната цена на предоставено за ползване мобилно устройство марка: „Huawei”, модел: „Y6 2017 Grey” и заплатената от ответника такава, която неустойка възлиза на 176,41 лв.;

1.4. непогасена част от лизингово възнаграждение, дължимо на осн. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по Договор за лизинг от 23.01.2018 г. за предоставено за ползване с договора мобилно устройство марка: „Huawei”, модел: „Y6 2017 Grey”, размер на 79,59 лв.;

1.5. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сбора от сумите (355,34 лв.) от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (13.12.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

2. Производството е прекратено по отношение на вземането за мораторна лихва с Определение № 134/18.06.2020 г. (л. 67).

3. Ответникът С.Р.А. е депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначеният ѝ особен представител. адв. Д.Г. ***, с който заявява, че исковете са неоснователни.

3.1. Оспорва се възникването на облигационното правоотношение.

3.2. Направено е възражение за недействителност на договора за мобилни услуги, тъй като същият бил изготвен на шрифт по - малък от 10 в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

3.3. Оспорва се запознаването на ответника с ОУ.

3.4. Наведено е възражение за нищожност на неустойката за предсрочно прекратяване на договора поради противоречие на добрите нрави, като в условията на евентуалност е наведено и възражение за прекомерност на същата.

3.5. Оспорва се доставянето на ЕСУ.

3.6. Оспорва се прехвърлянето на вземането и уведомяването на длъжника за него.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. На 23.01.2018 г. е подписан Договор за мобилни услуги от 23.01.2018 г. за предпочетен номер +359********* сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника (л. 9).

5. На същата дата между същите страни е сключен договор за лизинг за мобилно устройство марка: „Huawei”, модел: „Y6 2017 Grey” (л. 11, на гърба).

6. На 12.07.2019 г. е сключен договор за цесия между „Теленор България” ЕАД, в качеството му на цедент и „Иновативни финанси” ООД, в качеството му на цесионер (л. 30).

7. На 29.11.2019 г. е сключен договор за цесия между „Иновативни финанси” ООД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер (л. 26).

8. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 106).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността на исковете

 

10. Съдът намира за основателни възраженията на особения представител на ответника, касаещи извършената цесия.

11. По отношение на сключения на 12.07.2019 г. договор за цесия между „Теленор България” ЕАД, в качеството му на цедент и „Иновативни финанси” ООД, в качеството му на цесионер, е приложено потвърждение за прехвърляне на вземанията срещу ответника, издадено от цедента „Теленор България” ЕАД (л. 28). На втората страница обаче не е посочен източника на прехвърлените вземания (Договор за мобилни услуги и др.). Освен това потвърждението е подписано от  Валентин Тончев, който няма данни да има представителна власт по отношение на „Теленор България” ЕАД. Потвърждението няма дата на издаване. 

12. По отношение на сключения на 29.11.2019 г. договор за цесия между „Иновативни финанси” ООД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, е приложено Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, издадено от цедента „Иновативни финанси” ООД (л. 45). Потвърждението е подписано от управителя на цедента - Ю. Ц.. След извършената справка в интернет - страницата на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установи, че Ю. Ц. е заличен като управител на „Иновативни финанси” ООД на 15.11.2017 г., което налага извода, че към  момента на издаването на Извлечението - 20.02.2020 г., същият не е разполагал с представителна власт по отношение на „Иновативни финанси” ООД.    

13. Освен това драстичната разлика в плътността на шрифта, на който е изготвен документа, от една страна и плътността на шрифта, с който е изписано „Управител” и е изпълнен подписа на издателя, будят у настоящия състав на съда сериозно съмнение, че сканиран образ от подписа е насложен от друг документ, т. е. че г-н Ц. не е подписал представеното извлечение.   

14. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност предявените искове срещу ответника С.Р.А., с ЕГН **********,***, за установяването на съществуването на вземанията на ищеца „Ю.” ЕООД, с ЕИК *********, предмет на Заповед № 617/13.12.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 676/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца, в качеството му на цесионер: цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), въз основа на сключен Договор за мобилни услуги от 23.01.2018 г. за предпочетен номер +359********* сключен между „Теленор България” ЕАД и ответника, потребени в периода: 23.01.2018 г. - 24.02.2018 г., възлизаща на 36,88 лв.; неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима на т. 11 от договора за мобилни услуги поради прекратяване на договора по вина на ответника, състояща се в сбора от всички месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до края на уговорения срок на договора, възлизаща на 62,46 лв.; неустойка по чл. 92 от ЗЗД, дължима на т. 11 от договора за мобилни услуги поради прекратяване на договора по вина на ответника, състояща се в разликата между стандартната цена на предоставеното за ползване мобилно устройство марка: „Huawei”, модел: „Y6 2017 Grey” и заплатената от ответника такава, която неустойка възлиза на 176,41 лв.; непогасена част от лизингово възнаграждение, по Договор за лизинг от 23.01.2018 г. за предоставено за ползване с договора мобилно устройство марка: „Huawei”, модел: „Y6 2017 Grey”, размер на 79,59 лв.; законната лихва върху сбора от сумите (355,34 лв.) от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (13.12.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

            След изтичането на посочените по - горе срокове делото да се докладва на заповедния съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: