№ 210
гр. Разград, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Валентина П. Д.
Атанас Д. Х.в
при участието на секретаря Дияна Р. Г.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно гражданско дело №
20223300500261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 495 от 16.07.2022 г. постановено по гражданско дело №
20223330100007 по описа за 2022 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А.а Т. от гр. Разград, ж.к. „Васил
Левски”, блок 3, ап. 4, иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на приетото
решение на проведеното на 01.12.2021 г. Общо събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в етажната собственост на бл. 3, намиращ се в
ж.к. „Васил Левски”, гр. Разград, с което е утвърден предложения договор
за възмездно ползване на помещение, собственост на ЕС, представляващо
обща стая със самостоятелен вход извън входа на блока, за срок от три
години, като общото събрание е задължил управителя да сключи този
договор с “Корона 07” ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. А.а Т. с ЕГН
********** от гр. Разград, ж.к. „Васил Левски”, блок 3, ап. 4, да заплати на
етажните собственици в Етажна собственост на бл. 3, намиращ се в ж.к.
„Васил Левски” в гр. Разград, сумата от 600,00 (шестстотин) лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволна от това решение останала С. Й. Г. / заместила като
правоприемник починалата в хода на производството ищца М. А.а Т., на осн.
чл. 227 ГПК/, която го обжалва. Намира решението за недопустимо,
неправилно, незаконосъобразно, като постановено при съществени
1
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение, с което исковите
претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран отговор от насрещната по
жалбата страна - собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим
на етажна собственост, находяща се в гр. Разград, ж.к. Васил Левски, блок 3,
представлявани от управителя Р. К. Р., чрез пълномощника адвокат М. И. от
АК – Разград. В отговора се сочи, че жалбата за нередовна, а по същество –
неоснователна и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат
се подробни съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, при
редовност в призоваването, въззивницата не се явява. Явява се
пълномощникът адвокат М. Е. от АК- Разград, която поддържа жалбата и
излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, при
редовност в призоваването, за въззиваемата страна се явява Управителя на ЕС
Р. К. Р. и пълномощника адвокат М. Т. И. от АК-Разград. Поддържат
представения отговор на жалбата и излагат подробни съображения.
Разградският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, като
съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното
по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявената с исковата молба претенция с основание чл. 40 от ЗУЕС за
отмяна на решенията, взети на процесното проведено ОС на ЕС.
При произнасянето си по правилността на обжалваното решение,
съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и
правни изводи за неоснователност на предявения иск, според оплакванията с
исковата молба и възраженията на ответника, и анализ на приетите по делото
писмени доказателства, които констатации и правни изводи въззивният съд
споделя /с изключение на извода, че не са събрани доказателства за
оспорване по чл. 16, ал.9 ЗУЕС – вж. л.13 РС/ и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е нужно да
ги преповтаря.
По направените с възивната жалба оплаквания, въззивният съд
допълва следното към мотивите на първоинстанционното решение, въз
основа на преценка на събраните доказателства:
В производството по предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС,
съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания за
незаконосъобразност на оспорените решения на ОС. Това е така, защото при
2
преценката законосъобразно ли е проведено общото събрание на етажните
собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от
наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения с
оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането
на решения от общото събрание, както и обявяването на решението. Във
всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те
определят спорния предмет. В този смисъл Решение № 37 от 20.04.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о., ГК. Ако определени пороци не са
въведени в спорния предмет по предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с
правомощие да основе крайния си извод за законосъобразност на оспореното
решения върху тях. В този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК.
В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността
на взетите решения от ОС на ЕС, съдържанието им се удостоверява с
протокола от това събрание. В това производство, в тежест на оспорващия,
т. е. на ищецът като етажен собственик по иска по чл. 40 от ЗУЕС, е да
докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок,
че въпреки това протокола не е поправен и че представения препис от
протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание, включително и факта, че такова изобщо не е
проведено /Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г.
о., ГК/. В конкретния случай ищецът е доказал, че е възразил срещу
съдържанието на протокола в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, видно от
документа озаглавен „Оспорване“ /връчено на управителя на 07.12.2022г./, но
не проведе в настоящия исков процес доказване на възраженията си
относно неговото съдържание. Ето защо въззивнитя съд приема, че
представеното по делото копие от този протокол от провелото се ОС на ЕС
удостодверява със обвързваща съда сила, че е проведено ОС на ЕС на
посочената дата и са се осъществили посочените в него действия по описания
начин, и са взети посочените в този протокол решения. Валидността на
протокола обаче, не е разнозначно на законосъобразност на взетите решения,
като с оглед оплакването на ищеца, че при провеждане на събранитео и при
вземане на решенията са нарушени разпоредби на ЗУЕС, съдът следва
отделно да изследва дали са били допуснати твърдените от ищеца нарушения
в този смисъл.
По възражението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд е
допуснал съществено процесуално нарушения, като е отхвърлил искането на
ищеца за приемане на писмени доказателства – молба за помощ и
съдействие, обръщение към собственици и живущи /с включени копия от
документи/, Експертно решение на ТЕЛК, кореспонденция – извлечение от
ел. поща., което нарушение води до отмяна на обжалваното съдебно
решение.
Горепосочените писмените доказателства, които не са били
допуснати от първата инстанция, бяха приети от въззивния съд, на осн. чл.
266, ал.3 ГПК. Неприемането им от първата инстанция не представлява
основание за отмяна на решеието и връщане на делото за ново разглеждане.
Тези доказателства, приети във въззивното производство, не променят извода
на съда за неоснователност на иска.
По възражението на жалбоподателя, че обжалваното решение на
ОС на ЕС е незаконосъобразно, тъй мандатът на управителя от две години,
който е започнал да тече от избирането му на 10.10.2018г. е бил изтекъл
още през 2020г.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС Управителният съвет /управителят/
продължават да изпълняват функциите си до избор на нов Управителен съвет
/управител/. Правомощията на управителя не са се прекратили, тъй като
законът изрично предвижда те да се запазят до избора на нов управител, за
3
какъвто по делото няма доказателства да е проведен. Така и Определение №
23 от 2.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 120/2021 г., II г. о., ГК, Определение №
319 от 23.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4933/2014 г., II г. о., ГК, Решение №
60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о., ГК.
По възражението на жалбоподателя, че договора за наем е и
договор за допълнителна поддръжка на общи части, а това изисква
мнозинство от 67 % ид.ч. от общите части, на осн. чл. 17, ал.2, т. 7 ЗУЕС, а
процесното решение на ОС на ЕС е взето само с мнозинство от 57.57 %
ид.ч. от общите части.
Решението по чл. 11, т. 10, б. "б" ЗУЕС за отдаване под наем на общи
части на сградата, попада в хипотезата на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС, съгласно която
извън случаите по чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, решенията на ОС на ЕС се приемат с
мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите
части на етажната собственост. В процесния договор за наем е предвидено
задължение за наемателя да поддържа наетото помещение, включително да
извършва за своя сметка всички текущи ремонти и поправки на повреди,
които са в следствие на ползването на недвижимия имот „или причинени от
негови клиенти, приятели, служители и трети лица“. Тези клаузи обаче не
представляват „възлагане на дейности по поддържането на общите части
на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици“ по
смисъла на чл. 17, ал.2, т.7 ЗУЕС, поради и което не е необходимо
предвиденото в тази норма мнозинство повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост.
По възражението на жалбоподателя, че упровителя на ЕС не е
позволил на пълномощника му Й. И. да се изкаже и направи предложения за
включване на клауза в договора за наем, както и че протокола не отразява
достоверно извършените действия.
В определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок ищецът е отправил
възражение срещу протокола, но все пак той е следвало да докаже, че
представения препис от протокола не отразява достоверно извършените
действия и взетите решения от общото събрание. Така и Решение № 5580
от 22.08.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 12956/2017 г. За доказване на това си
възражение, ищецът ангажира само показанията на свидетеля Й. И. –
пълномощника му, който го е представлявал на ОС и е негов низходящ.
Ценени по реда на чл. 172 ГПК тези показания не са достатъчни за доказване
на горепосоченото възражение. Ето защо, съдът приема, че Протоколът от ОС
удостоверява правилно и вярно провеждането на процесното ОС. Вж.
Решение № 1154 от 17.12.2019 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1592/2019 г. и
Решение № 2946 от 22.04.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 10224/2018 г.
По възражението на жалбоподателя, че на ОС на ЕС не е имало
гласуване дали процесното общо помещение да бъде отдадено под наем.
Вече се посочи, че ищецът е следвало да докаже, че представения
препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание. Както по - горе се посочи, съдът приема, че
ищецът не проведе доказване на възраженията си относно съдържанието на
протокола. Видно от преписа от протокола е, че е взето решение, с което
управителя е бил задължен да сключи процесния договор за наем.
По възражението на жалбоподателя, че оспорването на
съдържанието на протокола може да се направи пред съда, без да
необходимо преди това да е било извършено оспорване пред управителя по
реда на чл. 16, ал.9 ЗУЕС.
След изтичане на срока по чл. 16, ал.9 ЗУЕС за оспорване на
съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Така и Решение № 8
от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК.
4
Останалите, въведени от ищцовата страна възражения относно
законосъобразността на атакуваното решение на ОС на ЕС, настоящият
съдебен състав също намира за неосновантелни и недпокрепени от събраните
по делото доказателства.
Ето защо поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Само за прецизностост, относно редовността на исковата молба,
следва да се посочи, следното:
Ответници в производството по иск с правно основание чл. 40 от
ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на собствениците в етажната
собственост са самите собственици, които не са обжалвали решението. В чл.
41 от ЗУЕС обаче е предвидено, че те се представляват пред съда от
председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от
него лице. Касае се за изрично предвидено в чл. 41 ЗУЕС процесуално
представителство на етажните собственици, при което изискването на чл.
127, ал. 1, т. 2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за
призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на
етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и
адресите на всички етажни собственици. Това е законно представителство,
което е въведено с цел улесняване на процедурата по движение на делата, тъй
като при етажни собствености с множество различни собственици на
отделните обекти в сградата, тяхното отделно призоваване и връчване на
съобщения по делото би забавило процеса. Тази цел няма да бъде
постигната, ако съдът изисква вписване на имената и адресите на
отделните собственици като условие за редовност на исковата молба, а и
такова изискване при този специфичен иск няма. Достатъчно условие за
редовност на исковата молба е посочването на името и адреса на председателя
на управителния съвет (управителя) или на упълномощеното от него лице.
Така и Решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г.
о., ГК, Определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г.
о., ГК и Решение № 266 от 15.07.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. № 3/2022 г.
По разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора пред въззината инстанция, според който
предявеният иск се приема да е неоснователен, направените от
жалбоподателя – ищец разноски пред въззивния съд остават в негова тежест,
и искането му с основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тази насока не може да се
уважи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора в полза на
въззиваемата страта следва да бъде присъдена сумата 400 лв., представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред въззвната инстанция.
Воден от горните мотиви, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 495 от 16.07.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20223330100007 по описа за 2022 година на РС – Разград.
ОСЪЖДА С. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул.
Батак № 8, ет. 12, ап. 88, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. чл. 81 във р. чл.
273 ГПК, да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост - блок 3, находящ се в ж.к. „Васил Левски”, гр.
Разград, представлявани в производството от Управителя Р. К. Р., с адрес гр.
5
Разград, ж.к. Васил Левски, блок 3, апартамент 14, сумата 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя С. Й. Г., ЕГН
**********, правоприемник на осн. чл. 227 ГПК на починалата в хода на
производството ищца М. А.а Т., ЕГН **********, за присъждане на разноски,
като неоснователно.
Решението е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6