Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.11.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1749 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.07.2019
г. по гр.дело № 57500/2016 г., СРС, ІІ ГО,
64 с-в е осъдил А.М., гражданин на Република Кипър, роден на ***г. да плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 814,70 лева - цена за топлинна енергия,
доставена до имот на адрес : гр. София, ул. „******и 10, мезонет 1, с аб. №
413367 за периода 01.09.2013г. - 30.04.2015г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (13.10.2016г.) до окончателното плащане, сумата от 43,27 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на забавата
08.08.2014г. - 24.08.2016г., сумата от 30,92
лева - цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2013г. -
30.04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(13.10.2016г.) до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за цена за топлинна енергия за периода м.05.2013г. -
м.08.2015г., вкл., иска по чл.86, ал.1 ЗЗД върху цена за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 115,39 лева, както и изцяло иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4,68 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата
08.08.2014г. - 24.08.2016г. Осъдил е А.М., гражданин на Република Кипър, роден на ***г. да
плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 598,31
лева - разноски.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби
С
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Т.Ж.в частта, в
която СРС е отхвърлил частично исковете за сумата от 115,39 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ и за сумата от 4,68 лв.,
представляваща обезщетение за забава за законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение.
Посочено е, че в раздел ІХ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“,
чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и
ответника/, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ, а именно в
30-двевен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца той
е изпаднал в забава за тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият А.М., гражданин на Република Кипър, роден на ***г., с адрес: гр.София, СО,
район „Красно село“, ул.“******, мезонет № 1, чрез назначения му по делото
особен представител адвокат Д.С.,*** оспорва същата.
С въззивна жалба от А.М., гражданин на Република Кипър, роден на ***г., с
адрес: гр.София, СО, район „Красно село“, ул.“******, мезонет № 1, чрез
назначения си по делото особен представител адвокат Д.С.,*** в частта, в която
съдът е А.М., гражданин на Република Кипър, роден на ***г. да
плати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ сумата от 814,70 лева - цена за топлинна енергия,
доставена до имот на адрес : гр. София, ул. „******и 10, мезонет 1, с аб. №
413367 за периода 01.09.2013г. - 30.04.2015г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (13.10.2016г.) до окончателното плащане, сумата от 43,27 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за топлинна енергия за период на забавата
08.08.2014г. - 24.08.2016г., сумата от 30,92
лева - цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2013г. -
30.04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(13.10.2016г.) до окончателното плащане и
в частта на присъдените разноски. Развиват се доводи, че между страните не е възникнало
валидно облигационно отношение, тъй като ответникът няма качеството на
потребител на ТЕ, че той не е приел ОУ на ищеца, поради което не е обвързан от
тях, че по делото не е установено действителното количество ТЕ, че е изтекла
погасителната давност за търсените вземания, че съдебните експертизи не следва
да бъдат кредитирани. Обсъжда се и назначената по делото ССЕ. Прави се искане
по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на присъдените разноски, като се
счита, че такива не следва да се присъждат за юрисконсултско възнаграждение. Моли
се съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части.
Третото лице помагач също не взема становище по въззивните жалби.
С определение 15.11.2019 г. по гр.д. № 57500/2016 г., СРС, ІІ ГО, 64 състав
е оставил без уважение искане от
ответника А.М. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на поставеното по делото
решение от 24.07.2019г. в частта за присъдените в полза на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
СГС приема, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивнвият съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното
решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по
същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на А.М.
да плати сумата от 814,70 лева - цена за топлинна енергия, доставена до имот на
адрес : гр. София, ул. „******и 10, мезонет 1, с аб. № 413367 за периода
01.05.2013г. - 30.04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (13.10.2016г.) до окончателното плащане, сумата от 115,39 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.08.2014г. -
24.08.2016г„ сумата от 30,92 лева - цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.05.201 Зг. - 30.04.2015г„ ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (13.10.2016г.) до окончателното плащане, сумата от 4,68 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 08.08.2014г. - 24.08.2016г
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът чрез назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който
е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е, че е собственик или вещен
ползвател на имота. През процесния период не били съставяни и представяни
фактури от ищеца. Направил е и възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност.
От правна страна:
От представените по делото писмени доказателства настоящата инстанция също
приема за установено по делото, че ответникът е собственик на процесния имот и съответно
потребител на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението
с ДВ, бр. 54 от 2012 г. По делото е депозиран нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 146, том II, per. № 10773, дело № 278 от 2010г.,
от който се установява, че ответникът е
закупил процесния имот на 17.12.2010г., поради което следва да се приеме за
установено, че за процесния период
ответникът е бил носител на правото на собственост върху имота и в това
качество е бил клиент на топлинна енергия (чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на
ЗЕ) и е бил обвързан от облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди -
чл.150, ал.1 ЗЕ, като за част от процесния период са действали Общи условия,
одобрени с решение № ОУ - 001/07.01.2008г. на ДКЕВР, а след 12.03.2014г. - Общи
условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Неоснователно се
явява възражението, че друго лице е подало заявление за откриване на партида на
имота. Видно от представеното заявление - декларация и пълномощно към него, ответникът
е подал заявление за откриване на партида на свое име на 08.03.2011 г., като
заявлението е подадено чрез пълномощник - Нона Янкулова.
Неоснователно се явява и възражението, че по делото не е установено
действителното количество ТЕ, тъй като същата се установява от назначената по
делото СТЕ. Според вещото лице, в сградата-етажна собственост, в която се
намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово
разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано
от третото лице - помагач. Консумираната топлинна енергия е заплащана чрез
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ.
Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на
топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период/. След отчет на
средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между
прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът
изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените
до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или
сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период. СТЕ установява, че стойността на действително потребеното
количество топлинна енергия в имота за процесния период е 917,15 лева,
формирана като разликата между начислените за периода суми по прогнозна
консумация в размер на 933,32 лева и сума за получаване в размер на 16,17 лева.
Интерес представлява извършеното „оспорване“ от особения представител на
ответника на „двете“ експертизи, както и развитите мотиви във връзка с „приета“
по делото ССЕ, след като по делото не е била допускана и приемана такава
експертиза.
Относно възражението за изтекла погасителна давност за м.05.2013
г.-м.08.2013 г. включително, то съдът е
приел, че за този период същото се явява основателно, но това не се отразява
върху изводите за дължими суми, защото за посочения период не са начислявани
суми за ТЕ, съгласно заключението на вещото лице.
Срокът за плащане на месечните дължими суми за ТЕ за процесния период- 01.05.2013г. -
м.02.2014г., в който важат правилата на старите ОУ, е 30 - дневен след изтичане
на месеца, за който се отнасят - чл.З3, ал.1 ОУ, одобрени с решение № ОУ -
001/07.01.2008г. на ДКЕВР, а за периода м.03.2014г. - м.04.2015г. съгласно
чл.33 от Общи условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, е 30
- дневен след публикуването на дължимите суми в интернет страницата на ищеца. За
последното няма доказателства по делото.
При това ответникът е бил в забава в плащането на процесиите задължения,
отнасящи се за периода 01.05.2013г. - м.02.2014г., и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за процесния период, чийто размер възлиза на
сумата от 43,27 лева, определено на основание чл.162 ГПК. За периода
м.03.2014г. - м.04.2015г. не са представени доказателства за изпълнение на
задължението на ищеца за публикуване на месечните задължения на интернет
страницата, от което следва, че обезщетение за забава относно тези задължения
не се дължи, защото не се доказа ответникът да е изпаднал в забава за плащането
им преди подаването на исковата молба. Действащата през периода м.03.2014г. -
м.04.2015г.- чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Анализът на цитираната
нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2
ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните
вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия
през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта,
т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях.
Изводът е, че в конкретния казус искът за цена за доставена топлинна енергия, доколкото се претендира
по-ниска сума от дължимата и съгласно диспозитивното начало, правилно е бил в
пълния предявен размер, но само за периода м.09.2013г. - м.04.2015г. и е отхвърлен
за остатъка от периода. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази главница законосъобразно
е бил уважен до сумата от 43,27 лева и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер.
Най накрая неоснователно
се явява възражението, направено във въззивната жалба на ответника, че не се
дължи изобщо юрисконсултското възнаграждение. Същото се дължи по силата на
закона-чл.78, ал.8 ГПК и е правилно определено от районния съд в минимален
размер. Настоящата инстанция препраща към подробните мотиви на СРС, досежно
дължимостта на юрисконсултското възнаграждение.
При този изход на спора
и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 24.07.2019 г. по гр.дело № 57500/2016
г. на СРС, ІІ ГО, 64 с-в.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.