№ 365
гр. В. 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320200791 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. А.
Ж., ЕГН: ********** с адрес: гр. В. ул. „Г.“ №21 против Наказателно
постановление № 05 – 04/ 08.06.2023 г. на Началник на отдел „Рибарство и
контрол – Западна България“, гр. София, към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ ( ГДРК) към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА) със седалище гр. Бургас, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл.70, ал. 1от ЗРА „глоба“в размер
на 1500 лв. за извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА. На основание чл.
90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 1 брой риболовна въдица,
марка “ Casting 40G 450”, 7 броя водачи и 1 брой макара, марка “Cardinab” и
на основание чл. 90,ал. 2 от ЗРА е постановено на жалбоподателя да заплати
парично обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на
общо 4,00 лв., което е изчислено съгласно т. 44 от Приложението към чл. 1
във вр. С чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на
рибните ресурси в сила от 07.12.2001г. в полза на републиканския бюджет.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Моли за отмяна на обжалвания
акт като незаконосъобразен и необоснован. Изтъква се,че извършеното деяние
макар формално да осъществява признаците на нарушение по чл. 32,ал. 1 от
ЗРА с оглед степента на обществена опасност на извършеното, личността на
нарушителя, настъпилите вредни последици, представлява именно маловажен
случай по смисъла на чл. 28,ал. 1 от ЗАНН.
Представител на ответната страна не се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
1
На 23.05.2023г. при извършена рутинна проверка на р. Дунав, р. км 808/
N 44.3’21.375” E 23.2’0.628/ било установено, че жалбоподателят извършва
любителски риболов с една риболовна въдица в работно положение. При
проверката същият е представил валиден билет за любителски риболов №
2744095. Бил е установен улов на 0,600 кг. Риба от вида – уклей, забранен за
улов . Съгласно Констативен протокол № 05 – 139 – 084/23.05.2023г. уловът е
върнат във водите на р. Дунав. Съставен бил АУАН № В 0032012 от
23.05.2023 г. за нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Актът бил предявен на Ж.,
който го подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение № В 0032012 от 23.05.2023 г., Наказателно
постановление № 05-04/08.06.2023г., писмо с изх.№ 94 - 00 -
3583/22.06.2023г., известие за доставяне № 5300490061655 и гласни такива –
разпита на актосъставителя Г. Г.. Показанията на актосъставителя следва да
бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания
му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното
нарушение е съставен от длъжностно лице по чл. 91, ал. 1 от ЗРА.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 91, ал. 4 от
ЗРА, какъвто се явява и началник на отдел "Рибарство и контрол – Западна
България“. Предвид изложеното за съда няма съмнение относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 23.05.2023
г. в 19: 15ч. извършвал любителски риболов във водите на р. Дунав през
размножителния период на рибата в нарушение на разпоредбите на
Приложение № 1, към чл. 32, ал. 1 от ЗРА и заповед на Министъра на
земеделието. При риболова бил установен улов на 0,600кг. Риба от вида
уклей., която била върната обратно в р. Дунав.
С разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА се забранява улова на риба през
периода на тяхното размножаване съгласно Приложение № 1, като съгласно
ал. 7 на същият член, в случаите на прилов по време на забраната, уловените
екземпляри се връщат незабавно във водата. Според чл. 70, ал. 1 от ЗРА,
който лови риба в периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, се наказва с
2
глоба от 1 500 до 3 000 лв.
Със заповед № РД 09-439 от 12.04.2023 г. на министъра на земеделието,
е бил забранен улова на риба през периода на нейното размножаване в
рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА по отношение
пролетно-лятно размножаващите се риби в българския участък на р. Дунав
през периода 15.04.2022 г. до 31.05.2022 г. включително.
От доказателствата по делото категорично се установява, че
жалбоподателят Ж. е осъществявал любителски риболов с една риболовна
въдица в работно положение. Той е притежавал валиден билет за любителски
риболов. Съгласно чл. 32, ал. 7 от ЗРА, в случаите на прилов по време на
забраната на видове риба, които попадат в забраната, уловените екземпляри
следва да се върнат незабавно във водата независимо от тяхното състояние.
При извършването на проверка от служителите на ИАРА е била установена
описаната в АУАН риба, която е била поставена в кофа. Същата била от вида
"уклей", която е попадала в установената със заповедта на министъра забрана.
Съдът счита, че е налице допуснато нарушение от страна на
административнонаказващия орган, изразяващо се в неприлагането на чл. 28
от ЗАНН, предписващ освобождаване от административно наказателна
отговорност при установена маловажност на деянието.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя; като за маловажни случаи на административни
нарушения съгласно чл. 28, б. "а" от същия закон наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ЗАНН и ЗРА не съдържат дефиниция за маловажен случай, поради
което и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение нормата на чл. 93, т. 9 НК; според която преценката за
маловажност се извършва с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно
преценката за "маловажност" трябва да се прави на база фактическите данни
във всеки конкретен случай предвид вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и т. н., при съобразяване
характера и целите на административно-наказателната отговорност.
Предвид горните критерии и фактите, установени в съдебното
производство, в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 от
НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното
административно нарушение като маловажно. В случая конкретното деяние,
за което жалбоподателят е санкциониран се изразява в нарушение на чл. 32,
3
ал. 1 ЗРА, извършено чрез улов на риби в малко количество – общо 0,600 кг.
уклей, върнати незабавно във водата, при липса на вредни последици от
нарушението, които обстоятелства в своята съвкупност обуславят извод за
изключително ниска степен на обществена опасност на деянието, още повече,
че и според АНО причинена вреда на рибните ресурси е в размер на 4.00лв.
Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на
обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността на
нарушителя, или най-малкото да изложи мотиви, защо не прилага посочените
норми. Въпросната преценка с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН
следва да предхожда налагането на санкцията, предвидена в закона. Като не е
извършил дължимата преценка наказващият орган е постановил акта си в
противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон, което
предпоставя и отмяната му, в съответствие с Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк н. д. № 1/2005 г. на ВКС. Според посоченото решение
преценката на административно наказващият орган за маловажност на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е и конкретния
случай, това е и основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона.
С оглед на представените фактически обстоятелства и правни доводи,
съдът счита, че постановлението следва да се отмени като незаконосъобразно,
а съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено
предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 05 – 04/ 08.06.2023 г. на Началник на отдел
„Рибарство и контрол – Западна България“, гр. София, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ ( ГДРК) към Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА) със седалище гр. Бургас, с което на С. А. Ж., ЕГН:
********** с адрес: гр. В. ул. „Г.“ №21 е наложено административно
наказание на основание чл.70 ал. 1от ЗРА „глоба“в размер на 1500 лв. за
извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от
ЗРА, е постановено отнемане в полза на държавата на 1 брой риболовна
въдица, марка “ Casting 40G 450”, 7 броя водачи и 1 брой макара, марка
“Cardinab”.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. А. Ж., ЕГН: ********** с адрес: гр. В. ул. „Г.“
№21, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на решението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със
седалище в гр. Бургас, ул. "Княз Александър Батенберг" № 1 да заплати на С.
А. Ж., ЕГН: ********** с адрес: гр. В. ул. „Г.“ №21 сумата 400 лв.,
4
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в брой.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14
дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5