№ 35
гр. Ловеч , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500067 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260122/ 16.11.2020 година на ***ския районен съд, по
гражданско дело № 695/ 2019 година по описа на същия съд, с което е признато за
установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на З. М. М., ЕГН
********** от с. Т.. общ. ***, ул. „Китка"№3, представляван от адв. С.Х., че
Потребителна кооперация „Братство", ЕИК *********, представлявана от председателя
В. Ц. Й., със седалище и адрес на управление с. Т., общ. ***, с процесуален
представител адв. С.С., е собственик по силата на оземляване по ЗТПС (отм.) и
правоприемство, на 650/1591 идеални части от следния недвижим имот с
идентификатор 43058.700.503 по КККР на с. Т.. одобрен със Заповед №РД-18-1909
28.11.2018 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота с. Т.. ул. „***.“, с трайно
предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг
обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 503, кв. 46 по КП от 1968
г.Присъдени са и направените по делото разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 260882/02.12.2020 година от З. М. М. от
с.Т., ул. *** № 3, Област Ловеч, чрез адв. С. К. Х. - АК-Ловеч, адрес на кантора:
гр.***, обл. Ловешка, ул.“ Г.С.Раковски"№2а, срещу решение от 16.11.2020г.
постановено по гр.д. № 695/2019 г. Считат, че така постановеното решение е
неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и на материалния закон
довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Излагат
съображения на първо място за недопустимост на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК,
поради липса на правен интерес. Посочват, че в случая наред със спора за
пространствения обхват на правото на собственост, е наличие и владение на
спорните части от ответника, поради което исковата защита следва да се
реализира чрез осъдителен иск за собственост.
Изтъква, че решението е необосновано и в частта относно, приетото от съда
правоприемство между КК „Браство“ съществувала през 1947г. и ПК „Братство“
регистрирана с решение на ЛОС от 26.03.1990г., тъй като по делото няма
категорични доказателства, че последната е правоприемник на съществувалата през
1947 г. Кредитна кооперация "Братство" с.Торос.
Считат за необоснован и извода на съда по отношение на правния извод, че
извършените правни сделки по приложените нотариални актове не са произвели вещно
-правно действие,без да е оборена доказателствената сила,както на констативния
нотариален акт на ТПК „***.", така и на последващите правни сделки.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и отхвърлен предявения иск като недопустим или като
неоснователен и незаконосъобразен.
Подаден е отговор на въззивна жалба вх. № 260160/ 01.02.2021 година отПК
„БРАТСТВО“, със седалище и адрес на управление: с. Т., ***, ЕИК *********,
представлявана от председателя на кооперацията В. Ц. Й. чрез С. П. С. - адвокат от
Адвокатска колегия -Ловеч с адрес: ***, по гр. дело № 695/2019г. по описа на Районен
съд – ***.
Моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно. Изтъква, че по делото безспорно е установено, че
ответникът е придобил имот, за който ищецът твърди,че го притежава на две
основания- по давностно владение и на деривативно основание -имотът е придобит от
ищеца чрез оземляване на Кредитна коперация „Братство", на която ищецът е
правоприемник. Първоинстанционният съд е приел,че ищецът е собственик на
деривативното основание, поради което и не е разгледал евентуалният придобивен
способ- давностно владение, за който също са събирани доказателства. От тях се
установява, че никога ответникът,нито неговите праводатели са владели процесния
2
имот и този факт е от правно значение за преценката на правния интерес от
предявяване на установителен или ревандикационен иск.
Във въззивната жалба е цитирано тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. по
т.д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, но не е посочено в конкретния случай защо
въззивникът счита, че е нарушено това тълкувателно решение.
От събраните по делото доказателства - най - вече от свидетелските показания,
се установява, че ищецът и към настоящия момент владее процесния имот, като никога
не е прекъсвал процеса на владението му.Поради тази причина и не е предявен
осъдителен иск, а само установителен по реда на чл.124ал.1отГПК.
На второ място относно оспорването от страна на въззивника на деривативният
способ на придобиване на процесния имот, посочва, че в мотивите на обжалваното
решение подробно са проследени и обсъдени издадените удостоверителни документи
от „съответните органи",чрез които се установява по безспорен начин
правоприемството между Кредитна кооперация „Братство"- с.Т. и ищеца, а не на база
исторически справки.
Невярно се твърди във въззивната жалба,че не била оборена доказателствената
сила на констативния нотариален акт на ТПК „***.", както и на последващите правни
сделки.Съдът е обсъдил всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, и е направил верни правни изводи относно
собствеността върху имота, предмет на установителния иск. Съдът е приел за
неоснователна тезата, поддържана от ответника, че след 10.09.1944 г. КК „Братство" не
би могла да придобие собственост.Първоинстанционният съд е обосновал и извод за
несъстоятелност на тезата на ответника,че КК „Братство", на която ищецът е
правоприемник, е била прекратена.
Изтъква, че изводът на първоинстанционния съд, че З.М. не може да се
легитимира като собственик на имота, предмет на исковата претенция, тъй като
неговият праводател не е бил такъв, е обоснован. Този изводсъдът мотивира с анализ
на многобройните писмени доказателства, от които се установява,че ТПК „***." е
собственик на сградата, но не и на 650 кв.м., представляващи съответната идеална част
от имота, които по предходния КРП от 1919 г. са били заснети в самостоятелен парцел
XI-322, кв. 57.
Предвид изложеното моли, да бъде постановено решение, с което да бъде
оставена без уважение въззивната жалба ведно с всички законни последици, като ни
присъдите и направените разноски за въззнвната инстанция.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв.С.Х., която поддържа въззивната
3
жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представя писмени
бележки. Претендира направените разноски.
За въззиваемата страна се явява адв. С.С., която оспорва въззивната жалба и
моли да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен – потвърден. Развива подробни съображения. Претендира разноски.
Изтъква, че в настоящото производство се прави опит да се пререши спор, който е
решен с влязло в сила решение.
От събраните по делото доказателства, приложени към гр.д. № 695/ 2019 година
по описа на РС-***, както и от становището на страните по делото, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема, за установено
следното:
С Акт за поземлена собственост № 1/ 10.07.1947 г., издаден на основание чл. 46
от Закона за трудовата и поземлена собственост от Дирекцията за земята, Кредитна
кооперация „Братство" - с. Т., ***ска околия, е оземлена със земя от Държавния
поземлен фонд, а именно: дворно място в землището на с. Т. с площ 0.650 дка при
съседи: улица от две страни, И. Ц. П.. н-ците на Тод. В. и М.Ц., а по плана - парцел
№11, кв. 57. Отразено е, че стойността на земята - 6500 лева е изплатена напълно
съгласно бордеро от 12.06.1947 г.
Видно от приложените протоколи №№ 9/ 26.08.1945 г.; 19/ 01.09.1945 г.; 11/
09.09.1945г.; 8/ 04.07.1946 г.; 9/ 06.08.1946г. и 14/ 24.08.1947г. на Управителния и
Контролен съдет на Кредитна кооперация „Братство“ в с. Т., ***ска околия, са взети
решения за изграждане и окончателно завършаване на кооперативния комбинат –
фурна, баня и пералня.
Представен е протокол №1/ 25.02.1951 година на Всестранна кооперация
„Братство“ с. Т., ***ска околия, от проведеното редовно годишно общо събрание на
кооперацията, на което се взело решение за отделяне на дърводелския, швашкия и
обущарския отдел, които да се обособят като самостоятелни кооперации. Разгледан е и
примерния устав на „Селкооп“. В протокола е отрацено, че не са направени изменения
на проекто-устава.
В приложената по делото историческа справка от 20.06.1974 година е посочено,
че Кредитна кооперация „Братство“ с. Т. е създадена през 1927 година, като
впоследствие през 1959 и 1960 година бил аобединен с Потребителните кооперация на
селата Пещерна и Дъбен. Съгласно протокол № 7/ 17.05.1973 година Потребителна
кооперация „Братство“ с. ***, се обединила с Районна потребителна кооперарция
„Витска долина“ с. ***.
4
От строителните документи – обяснителни записки, сметки, спесификация и
протокол от 10.01.1977 година на кописия по устна заповед на Председателя на РПК
„Витска долина“ с. Дерманци, се установява, че е звършен основане ремонт на обект
„Хлебопекарна“ с. *** (сега Т.).
Представен е амортизационен план за 1991 г. на РПК „Братство“ в който в р.І
Сгради, п. 1. е отразена фурна, баня шапрон с година на построяване 1950 г.
С констативен нотариален акт № 86, том І, дело № 223/ 1999 г., издаден въз
основа на обстоятелствена проверка, Трудово производителна кооперация „***.“ с. Т.,
Ловешка област, е призната за собственик по давностно владение върху следния
недвижим имот, находящ се в с. Т., Област Ловеч, а именно:дворно място от 1650 кв.м.,
представляващо парцел VIII-503 в кв. 467 по регулационния план на селото, заедно с
находящата се в него двуетажна масивна сграда от 240 кв.м., състояща се от девет
помещения и коридор на първия етаж и четири помещения, коридор и стълбище на
втория етаж.
С договор от 24.03.2004 г.,обективиран в Нотариален акт №35, том II, рег.№87,
дело 58/ 2004г. на нотариус Пламенка Трашлиева, ТПК „***." - в ликвидация, е
продала на З. М. М., следния свой недвижим имот: УПИ VIII-503 кв. 46 по плана на с.
Т., с площ 1650 кв.м., заедно с построената в южната част на имота двуетажна масивна
сграда със ЗП 240 кв.м.
На 22.04.2004 година купувачът М. е продал на С.Ц.С. ½ ид. ч. от описания, по-
горе недвижим имот, като продажбата е оформена с Нотариален акт №119, том II, рег.
№1198, дело №103 от 22.04.2004 г. на същия нотариус. Впоследствие ЗЗ.С. отново е
придобил същата идеална част от имота, видно от Нотариален акт №93, том III, рег.
№2919, дело №321 от 01.06.2006 г. на нотариус Трашлиева.
Видно от удостоверение изх. № КАО/ 01-388/ 05.09.2018 г. на Община ***,УПИ
VIII-503 кв. 46 по действащия регулационен план на с. Т., Община ***, одобрен със
Заповед № 448/ 1968 г. е идентичен с парцел ІХ-322 в кв. 57 и парцел ХІ в кв. 57-
описан в акт за поземлена собственост № 1/ 1947 година по стар недействащ план на
селото.
Представено е и удостоверение за търпимост на Масивна сграда, отразена в
плана като „СЕЛКООП“, реализирана в УПИ VIII-503 кв. 46 по действащия
регулационен план на с. Т., Община ***.
Издадено е удостоверение № 122/ 24.12.1991 година от Окръжен съд – Ловеч, от
което е видно че с Решение №122/26.03.1990 г. на ОС Ловеч, е регистрирана ПК
„Братство“, като правоприемник на Всестранна кооперация с. Т.. Съгласно
5
удостоверения № №111/ 18.10.2019 година; 162/ 14.12.2018 г. и 108/ 07.10.2019 г.,
издадениот Кооперативен съюз – Ловеч, ПК „Братство", регистрирана с Решение
№122/26.03.1990 г. на ОС Ловеч, е правоприемник на РПК „Братство" с. Т., ***ска
околия;на „Селкооп“, с. ***, Област Ловеч, и на Кредитна кооперация „Братство" - с.
Т..
Представени са доказателства, че ПК „Братство" е декларирала и заплащала
местни данъци и такси за земя от 650 кв.м. и сгради, находящи се на ул. „***" № 1 в с.
Т. въз основа за декларация от 22.02.2005 г.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза от чието заключение се установява, че към настоящия момент съгласно
КККР на с. Т.,процесният имот е с обща площ от 1591 кв.м., записан по разписен лист
на ПК „Братство“ с. Т. и З.М.. В северозападната част на имота са разположени сгради
с идетнификатор идентификатор 43058.700.503.1 с площ от 89 кв.м. иидентификатор
43058.700.503.2 с площ от 284 кв.м., съответно склад и фурна, които са функционално
свързани вътрешно. Тези сгради попадат в имота по стария регулационен план от 1919
година и са идентични с описаните в акт за поземлена собственост № 1/ 1947 г.,
приложените към делото нотариални актове (само земята), актуални и предишни
скици, строителни документи – планове, СМР и др. договорите за нем.
В имота се намират и сграда 3 и 4 – складови помещения и сгради 5 и 6, които са
двуетажни – на пъвия етаж са магазини, на втория – офиси, като в сграда 5 се намира
пощата. Между сграда на № 2 и сграда № 4 (отразено на ръка в комбинираната скица
към заключението на вещото лице) е изградена масивна ограда (зид) с метална порта.
Експертът посочва, че в кадастралния и регулационен план на с. Т., одобрен със
Заповед от 1919 г. имотът е нанесен като УПИ XI- 322, кв. 57, отреден „за фурна" без в
разписния лист към плана да е отразен собственик. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че площта на УПИ XI- 322приблизително равна на 650 кв.м.
В отменения кадастрален и действащия регулационен план на с. Т., одобрен със
Заповед от 1968 г. имотът е нанесен като УПИ VIII-503 в кв. 46. В този УПИ е
нанесена сграда с пл.сн. № 1180, записана в разписния лист на „Селкооп“.По сега
действащия кадастър сградата е заснета като два самостоятелни обекта с
идентификатори 43058.700.503.1 и 43058.700.503.2, представляващи съответно – склад
и фурна, с административен адрес с. Т., ул. „***“ №1. В протоколите на кооперацията
и в строителните документи сградите са описвани като „фурна, баня, шапрон".
В разписния лист има записи за собственици - ТПК “***.“, въз основа на
Нотариален акт №86/1999 г. и З. М. М. – нотариални актове от 2004 и 2006 г.
Вещото лице е отразило, че Акт за държавна собственост от 07.09.1966 г. е
6
съставен за новопостроената сграда през 1965 - 1966 г. - „поща", застроена в парцел IX-
322, кв. 57 по плана на с. *** (сега с. Т.). Този имот попада в югоизточната част на
имота -идентификатор 43058.700.503.
Имотът от 650 кв.м., описан в Акта за поземлена собственост от 1947 г.. според
актуалната кадастрална карта, одобрена със Заповед от 28.11.2018 г.. попада в
северозападната част на имот с идентификатор 43058.700.503. представляващ
урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за друг обществен обект,
комплекс", с площ 1591 кв.м. В кадастралния регистър като собственици на целия
имот са вписаниЗ. М. М. въз основа на НА №139/2006 г. и НА №99/2004 г. и при
условията на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и ПК „Братство" въз основа на Акт за поземлена
собственост №1/10.07.1947 г.
Назначена е и съдебно-икономическа експертиза от която се установява, че
земята и построената в нея сграда „Фурна, баня, шапрон“ с година на придобиване
1950 г. са били заведени в сметка 201 „Земи“ и сметка 203 „Сгради“ и са били
наличини, като част от имуществото на ПК „Братство“ с. Т. към 01.01.1991
година.Експертът е посочил, че в архивите е зпазена и главна книга от 1987г., в която
по счетоводна сметка „Земи“ е наличен остатък 5520.11 лева, което е отразено и в
амортизационен план за 1991 година, поради което експертът прави извод, че от 1987 г.
до 1991 г. не са осчетоводявани промени в земите на ПК „Братство“ с. Т.. Установява
се, че са са съгранени документи за плащането на ДНИ и ТБО за процесния обект –
земя с площ от 650 кв.м., представляващо парце ХІ в кв. 57 по плана на селото от 1919
г. отреден за фурна и сгради с презначение фурна и склад от 2005 година, както и
документи за заплащане на ел.енергия и вода от 1999 година до момента на
експертизата, като същите са намерили счетоводно отражение. Експертът посочва, че
при обединението през 1973 г. на Потребителна кооперация „Братство“ с. Т. и РПК
„Витска долина“ счетоводствата на двете кооперации са се водили поотделно. В края
на отчетните периоди са обединявани по позиции и общи суми двата баланса. В РПК
„Витска долина“, с. Дерманци няма запазени счетоводни документи на ПК „Братство“.
В Кооперативен съюз - Ловечне са запазени архиви за правените реорганизации по
години в кооперациите от съюза, в т.ч. протоколи за приемане и предаване на
имущество във връзка с обединяването или отделянето.
По делото са депозирани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
Х.П.М., П. И.ов П. и И. Д. И.ов. Свидетелят М. (83 г.) посочва, че знае фурната от
1953-54г. Към нея е имало баня и по-късно - цех за бозабоза. Зад фурната имало място,
където се разтоварвало брашното от камионите, като по – късно била изградена
сградата на ТПК и пощата, двете места били разделени.
При разпита на свидетеля П. П. (79 г.), председател на ТПК „***." от 1970 г. до
7
1979 г., впоследствие дългогодишен кмет на с. Т., твърди, че дворното място към
фурната винаги е било на ПК „Братство"(преди РПК и „Селкооп"). Към сградата на
ТПК, в която се помещавала и Пощата и ТКЗС, не е имала двор. Посочва, че когато бил
председател на ТПК „***." си складирали дърва в техния двор, тъй като нямали
собствен. Пояснява, че в периода 1979 г. до 1986/87 г. бил на кмет на селото за да
направят отводнителен канал на селото е искал разрешение от ПК „Братство", за да се
прекара през двора им и да бъде включен в тяхната канализация. Твръди, че всички
знаели, че дворът е собственост на „Селкоопа" (ПК „Братство") и никога ТПК „***."
или някой друг не е имал претенции към него. Посочва, че фурната е строена 1944 – 45
година, а сградата на ТПК „***." пред 1962-63 година.
Според показанията на свидетеля И. И.ов (68 г.), зам.председател на РПК
“Витска долина“ - с. Дерманци, в периода от 1983 до 1991 г. РПК – то включвало селата
Ъглен, Бежаново, Дерманци и Т.. Владението на фурната в с. Т. били осъществявано
след 1990 г. от ПК „Братство", както и празното място около фурната. Там си държали
дърва, нафта, от там влизали камионите към склада, за да разтоварват. Към фурната
имало и склад. Посочва още, че „никой не се е показвал като собственик на дворното
място“, не знае ТПК „***." да е владяла мястото зад фурната. Според свидетеля го е
владяла „Братство“ с. Т..
При установената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд счита, че така
предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:
Ищецът не е установил активната си материално правна легитимация по
установителния иск за собственост. За да бъде уважен искът за собственост следва, при
условията на пълно главно доказване, да са се установи, че ищецът е собственик на
процесния имот на заявеното основание – правоприемство и при условията на
евентуалност - давност, както и че владее процесната 650/ 1 591 ид.част от поземления
имот с идентификатор № 43058.700.503 по КККР на с. торос, Община ***, Ловешща
област.
Претенцията на ищеца за собственост се основава на правоприемство на
Кредитна кооперация „Братство" - с. Т., оземлена с процесния имот с Акт за поземлена
собственост № 1/ 10.07.1947 г., издаден на основание чл. 46 от Закона за трудовата и
поземлена собственост от Дирекцията за земята. При условията на евентуално е
заявено оригинерно придобивно основание – изтекла в полза на ищеца придобивна
давност.
По отношение на правоприемството.
Към 1947 година, видно от приложения акт за оземляване, Кредитна кооперация
„Братство" - с. Т. е съществувала. Твърдението е, че същата е регистрирана през 1927
година. Темпорално към твърдяната дата на учредяване и към датата на оземляването
8
по отношение на възникването на кооперативните сдружения е действал Законъ за
кооперативните сдружавания (обн. ДВ бр. 45/ 28.02.1907 г., изм. и доп. бр.48/
04.03.1911 г., отм. бр. 282/ 01.12.1948 г.). Съгласно чл. 9 след учредяване на
кооперацията, избраният управителен съвет следва да поиска вписването на
дружеството в търговския регистър при съответния окръжен съд и обнародване на
фирмата. В конкретния случай такова доказателство не е представено, но
съществуването на кредитната кооперация не е спорно между страните.
От събраните по делото доказателства Акт за поземлена собственост № 1/
10.07.1947 г., заключението на съдебно-техническата експертиза и удостоверението за
идентичност, се установява, че Кредитна кооперация „Братство” с. Т. е оземлена с
процесния имот, който към онзи момент е бил самостоятелен парцел от 650 кв.м. -
парцел №11, кв. 57 по плана на селото от 1919 г.
Потребителна кооперация „Братство", ЕИК *********, с. Т., общ. ***, (ищец-
въззиваем в настоящото производство) е регистрирана с решение от 26.03.1990 година
по ф.д. № 122/ 1990 година по описа на ОС – Ловеч, като РПК „Братство“, с. *** (сега
Т.) съгласно Указ № 922/1989г. за ползавне на земята и осъществяване на
селскостопанската дейност по реда на Указ № 56/ 1989г. за стопанската дейност.
От служебна справка в Търговския регистър и приложените към делото писмени
доказателства се установява, че с протоколно решение № 18/ 20.02.1990 година на
Годишно отчетно изборно събрание на РПК „Витска Долина“ с. Дерманци, Област
Ловешка, е взето решение за отделяне на клон *** (сега Т.) от РПК „Витска долина“.
На 27.02.1990 година е проведено учредително събрание, на което е учредена РПК
„Братство“ с. ***. По фирменото дело липсва разделитен протокол, от който да се
установи какво имущество от РПК „Витска Долина“ с. Дерманци, Област Ловешка, е
преминало към новоучредената кооперация. Такъв не е представен и в настоящото
производство, а и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че такива документи не са запазени в ПК „Братство“, нито от РПК „Витска
долина“ с. Дерманци и от Кооперативен съюз - Ловеч. Фактът, че са водени отделни
счетоводства и няма промяна в счетоводните записвания за стойността на
притежаваната като акти земя, не сочи, че процесният имот е бил в патримониума на
новоучредената кооперация.
При тези данни и предвид регистрационния режим съществувал и преди 1990
година, липсват безспорни доказателства за правоприемството между Кредитна
кооперация „Братство“ с. Т. и Потребителна кооперация „Братство", ЕИК *********, с.
Т..
Представените удостоверения от Окръжен съд Ловеч, че ПК „Братство",
9
регистрирана с Решение №122/26.03.1990 г. на ОС Ловеч, е правоприемник на
Всестранна кооперация с. Т.; Удостоверенията от Кооперативен съюз Ловеч, в
уверение на това, че ПК „Братство", регистрирана с Решение №122/26.03.1990 г. на ОС
Ловеч, е правоприемник на РПК „Братство" с. Т., „Селкооп" - с. *** и на Кредитна
кооперация „Братство" - с. Т., не са доказателство за наличие на такова
правоприемство.
Представените писмени доказателства: протоколи от заседанията на
управителния и контролен съвет на Кредитна кооперация „Братство", за взети решения
в периода 26.08. - 06.08.1946г. относно изграждането на фурна и изба и за узаконяване
на комбината, Протокол № 8/ 20.02.1990 г. РПК „Витска долина" - с. Дерманци, за
отделяне на кооперацията на с. *** (сега Т.), както и историческата справка, изготвена
през 1974 г. от Потребителна кооперация „Братство", също не установяват по
безспорен и несъмнен начин това правоприемство.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че поради липса на пълно
главно доказване на правоприемството между Кредитна кооперация „Братство" - с. Т.,
и Потребителна кооперация „Братство", ЕИК *********, с. Т., претенцията за
собственост върху процесната идеална част от недвижимия имот се явява
неоснователна и недоказана на това придобивно основание.
По отношение на придобивната давност.
В исковата молба е заявено и придобиване правото на собственост по давност,
чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на процесната 650/ 1 591 ид.част
от поземления имот с идентификатор № 43058.700.503 по КККР на с. торос, Община
***, Ловешща област, за периода от 2004 година до датата на исковата молба –
30.10.2019 година.
За да бъде придобит по давност недвижим имот съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал.1 от Закона за собствеността следва да се установи непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя – обективен и субективен елемент. При действието на чл. 154 от ГПК ищеът
следва да установи по несъмнен начин при пълно главно доказаване признаците на
владението, като предпоставка за придобиване правото на собственост по оригинерен
начин по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС, а именно: упражняване на фактическа власт
върху вещта с намерение за своене, като владението е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно в продължение на повече от десет години.
В конкретния случай не са представени убедителни и безспорни доказателства,
че въззиваемата кооперация – ищец, е владяла процесния имот непрекъснато, явно и
10
необезпокоявано повече от 10 година по см. на чл. 79, ал.1 от ЗС за периода от 2004
година до датата на подаване на исковата молба. Действително по делото са
депозирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Х.П.М., П. И.ов П. и И.
Д. И.ов, които посочват, че зад фурната и склада, процесното място се е ползвало за
товарене и разтоварване, за складиране на дърва, цистерна с нафта, от Селкооп
„Братство“, впоследствие ПК „Братство“, но не се установява намерението за своене на
вещта за процесния период след 2004 година. В показанията на свидетелите липсва
конкретика относно намерението за своенето и размера на претендираната идеална
част от дворното място по отношение на заявения период 2004 – 2019 г. (датата на
исковата молба). Св. М. посочва, че от около 5 години никой не обитава фурната, не
работи. Липсват данни за явно демонстиране по отношение на ответника, че
упражняват фактическата власт върху вещта като своя. Представените договори за
наем от 2008 година и 2010 година, касаещи фурната, също не установяват владението
по отношение на дворното място, тъй като предмет на договорите е сградата, за която
страните не спорят, че е собственост на ищеца – въззиваем в настоящото производство,
а от друга страна упражняването на фактическата власт е елемент и на държането,
която държателят упражнява за другиго.
Представените доказателства за деклариране на имота и заплащане на данъци,
също сами по себе си не доказват явно демонстирирано владение, достигнало до
знанието на ответника, като придобил имота въз основа на договора от 2004 година.
От заключението на вещото лице е видно, че сградата (фурна и склад) е
построена в стария парцел от 650 кв.м. В съдебно заседание е посочил, че дворът е
ограден със зид и метална врата (отразен със син химикал на скицата), което не
съответства на границите на стария парцел ХІ-322 по регулационния план от 1919 г.
По делото липсват данни кога е станало ограждането на имота, а освен то е видно, че
не се касае за ограждането на стария парцел от 650 кв.м. Следва да се отбележи, че
единият от свидетелите заявява, че имота не е ограден.
От приложените нотариални актове е видно, че ответникът е придобил през 2004
година, чрез покупко-продажба от ТПК „***.“ с. Т., целия УПИ VІІІ – 508, в кв. 46 по
плава на с. Т., с площ от 1 650 кв.м., включително и спорната част. Впоследствие
същата година е продал ½ ид.ч. от него на трето лица, а през 2006 година отново е
придобил чрез покупка тази част. След този период липсват безспорни доказателства,
които конкретно да установяват явно и необезпокоявано владение в продължение на
десет години
При така изложените съображения и при анализ на събраните доказателства,
съдът счита, че ищецът не е доказал при пълно главно доказаване правото си на
собственост на заявените основания и предявеният установителен иск за собственост
11
се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл решение № 122/05.06.2009 година на ***ския районен съд, по
гражданско дело № 627/ 2008 година по описа на същия съд, с което е признато за
установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на З. М. М., ЕГН
********** от с. Т.. общ. ***, ул. „Китка"№3, представляван от адв. С.Х., че
Потребителна кооперация „Братство", ЕИК *********, представлявана от председателя
В. Ц. Й., със седалище и адрес на управление с. Т., общ. ***, с процесуален
представител адв. С.С., е собственик по силата на оземляване по ЗТПС (отм.) и
правоприемство, на 650/1591 идеални части от следния недвижим имот с
идентификатор 43058.700.503 по КККР на с. Т.. одобрен със Заповед №РД-18-1909
28.11.2018 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота с. Т.. ул. „***.“, с трайно
предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг
обществен обект, комплекс, с номер по предходен план 503, кв. 46 по КП от 1968 г.,
следва да бъде отменено и вместо него постановено отхвърляне на исковата претенция.
При този изход на процеса, тъй като до приключване на устните състезания от
въззивника не са претендирани разноски, такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260122/16.11.2020 година на ***ския районен съд, по
гражданско дело № 695/ 2019 година по описа на същия съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Потребителна кооперация „Братство", ЕИК
*********, представлявана от председателя В. Ц. Й., със седалище и адрес на
управление с. Т., общ. ***, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде
признато за установено по отношение на З. М. М., ЕГН ********** от с. Т.. общ. ***,
че Потребителна кооперация „Братство", ЕИК *********, е собственик по силата на
оземляване по ЗТПС (отм.) и правоприемство, и изтекла в тяхна полза придобивна
давност на 650/1591 идеални части от следния недвижим имот с идентификатор
43058.700.503 по КККР на с. Т.. одобрен със Заповед №РД-18-1909 28.11.2018 г. на
изп.директор на АГКК, с адрес на имота с. Т.. ул. „***.“, с трайно предназначение на
територията урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг обществен обект,
комплекс, с номер по предходен план 503, кв. 46 по КП от 1968 г., като неоснователен
и недоказан.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 и 281 от ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13