№ 3469
гр. Варна, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110110941 по описа за 2023 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, твърди че на 16.11.2017г. между
ответника Г. Д. К. и „Сибанк” ЕАД е сключен договор за банков кредит, по силата на който
банката е предоставила на К. кредит в размер на 10 000 лева. От своя страна К. се е
задължил да върне предоставената му в заем сума, ведно с договорна лихва, в срок до
16.11.2027г., на 120 месечни вноски, всяка в размер на 118.42 лева. Излага, че с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.12.2021г., банката е цедирала вземането си към
ответника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. До кредитополучателя на 17.01.2023г. е изпратено
уведомен за прехвърленото вземане. Тъй като К. не е изпълнил задължението си за
заплащане на падежиралите в периода 15.05.2019г. – 15.05.2023г. вноски, ищецът е подал
заявление по чл. 410 ГПК, като срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е
възразил в срока по чл. 414 ГПК. Твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение
длъжникът е извършил доброволни плащания сезира съда с искане за установяване
вземането на ищеца към ответника в размер на 3175.32 лева – представляваща непогасена
главница по падежирали в периода 15.05.2019г.-15.05.2023г. вноски, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.05.2023г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1003.70 лева – мораторна лихва, начислена за
периода от 15.05.2019г. до 15.05.2023г. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Д. К., чрез процесуалния си представтиел,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Оспорва сключеният договор за цесия да е породил действие с аргумент, че „Сибанк“
1
ЕАД не е изпълнила вмененото му от закона задължение да съобщи за прехвърленото
вземане. Счита, че законът изиска съобщаването да се извърши именно от стария кредитор
от една страна, а от друга поддържа, че липсва и надлежно упълномощаване от страна на
банката на настоящия ищец да съобщи за цесията. Оспорва на следващо място да му е
връчвано и уведомление за прехвърленото вземане. С оглед горното моли за отхвърляне на
исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 6440/2023г. по описа на ВРС, 34-ти състав, се установява,
че по заявление на „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу Г. Д. К. е издадена заповед №
2920/23.05.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 3175.32 лева,
представляваща падежирала в периода 15.05.2019г. – 15.05.2023г., но непогасена главница
по договор за потребителски кредит от 16.11.2017г., сключен със „Сибанк“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1003.70 лева -
непогасената договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 15.05.2023г., като горните
задължения са прехвърлени на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.12.2021г. Длъжникът е оспорил съществуването на вземането
в срока по чл. 414 ГПК.
Видно от приложеното на л. 12-16 от делото заверено от страната копие на договор за
потребителски кредит № PK17-00195507 от 16.11.2017г., че „Сибанк“ ЕАД е отпуснало на Г.
Д. К. кредит в размер на 10 000 лева. От своя страна кредитополучателят се е задължил да
върне в срок от 120 месеца от датата на първо усвояване, ведно дължимите лихви, такси и
комисионни, или общо сумата от 14 357.92 лева, при годишен процент на разходите от
8.07%.
Видно от представения договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г.,
че „Обединена Българска Банка“ АД (правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, видно от справка в
Търговския регистър по партида на банката) е прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
вземания, произтичащи от договори за кредит, които се индивидуализират в приложение №
1А към договора. Видно от приложеното на л. 43-44 приложение № 1А към договора е, че в
същото фигурира и вземането към ответника по договор за кредит от 16.11.2017г. (л.43-
гръб), с посочване размера на дължимата главница и договорна лихва.
Представено по делото е и уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне към ищеца (л. 8), като липсват данни то да е достигнало до
адресата си.
По делото е изслушано и заключението на вещо лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от
страните. От същото се установява, че извършените плащания по кредита са в размер на
2
2778.99 лева, като с тях са погасени главница в размер на 1406.81 лева, договорна лихва в
размер на 1327.95 лева и наказателна лихва в размер на 44.23 лева. Плащания са извършени
и към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като с тях кредиторът е погасил такси, разноски и лихва.
Задължението за главница по договора за кредит е в размер на 3195.34 лева по вноски за
периода 15.10.2019г. – 15.05.2023г. и договорна лихва в размер на 1814.42 лева, начислена за
периода 15.11.2019г. – 15.05.2023г. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при
изчисление на дълга е съобразило и извършените плащания към „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на
вземане на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в
посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с ответника,
че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе доказателства се установи, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД в
качеството си на цесионер, въз основа на валиден договор за прехвърляне на парични
вземания от 15.12.2021г., приложение № 1а, е придобило вземането на цедента от ответника
по договор за банков кредит № PK17-00195507 от 16.11.2017г., отчитан при правоприемника
на кредитора под № LD1931921668 (така в т. 1 от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза).
Първият спорен по делото въпрос е произвели ли са цесиите действие спрямо
ответника, с оглед въведеното от процесуалния представител възражение същите да не са
съобщени на К..
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и
в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото
прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез
плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т.н. Липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
3
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г.
на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС). С оглед
горното, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с
получения препис на исковата молба (разписка л. 56 от делото).
Установи се, че цедираното вземане произтича от сключен между ответника и
„Сибанк“ ЕАД договор за банков кредит № PK17-00195507 от 16.11.2017г., по силата на
който за банката е възникнало задължение да предостави на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000 лева, като страните не спорят, че кредитора е изпълнил това свое
задължение. При това положение и за ответника е възникнало задължение да върне
предоставения му кредит, като по делото липсват твърдения, а и доказателства, че К. е
заплатил дължимата главница и договорна лихва за периода 15.05.2019г. – 15.05.2023г. При
това положение следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
настоящата претенция, поради което и последните следва да бъдат уважени в рамките на
предявените размери.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в
размер на 83.58 лева и 180 лева адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 263.58 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното от ищеца
искане, ответникът Г. К. следва да бъде осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
направените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на
93.43 лева и 300 лева – възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” №4-6 срещу Г. Д. К., ЕГН **********, от гр. В.*****, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3175.32 лева (три хиляди сто седемдесет и пет лева
и тридесет и две стотинки), представляваща падежирала в периода 15.05.2019г. –
15.05.2023г., но непогасена главница по договор за потребителски кредит от 16.11.2017г.,
сключен със „Сибанк“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 22.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1003.70 лева (хиляда и три лева и седемдесет стотинки) - непогасената
договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 15.05.2023г., като горните задължения са
прехвърлени на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.12.2021г., за които суми е издадена заповед № 2920/23.05.2023г. за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6440/2023г., по описа на РС-
Варна, 34-ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Д. К., ЕГН **********, от гр. В.*****, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” №4-6, сумата от 263.58 лева (двеста шестдесет и
три лева и петдесет и осем стотинки), представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса от 83.58 лева и адвокатско
възнаграждение от 180.00 лева, както и сумата от 393.43 лева (триста деветдесет и три
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сторени в исковото производство
пред РС-Варна разноски за заплатена държавна такса в размер на 93.43 лева и 300 лева,
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5