РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Сливен, 17. 10. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 295 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с
чл. 34, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от А.Б.Б., ЛНЧ: **********, г. на ***, с адрес: ***, подадена против Решение №
9819 от 13.06.2023 г., издадено от Заместник-председателя на Държавната агенция
за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, в частта, с която на А.Б.Б. е
отказано разрешение да се с. на територията на Република България със с. с. –
С. Б.Б. и И. Б.Б..
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената част е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон при несъобразяване с разпоредбите на чл. 34 във връзка с §
1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗУБ. Изложени са съображения, че: административният
орган не е взел предвид, че според обичайното право, оспорващият като е. п. м.
в с., е о. за о. на н. си с.; административният орган е следвало да приложи
разпоредбата на § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ЗУБ по аналогия и за н. с. на
оспорващия. Моли решението в оспорената част да бъде отменено.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният
орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
В представени писмени бележки чрез упълномощен процесуален представител моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на оспорения акт.
Административният съд, въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 3874 от 16.05.2022 г. на Председателя на ДАБ
при МС, на оспорващия А.Б.Б., на основание чл. 75, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е п. х. с.
С Молба Вх. № 103 от 06.04.2023 г. по описа на ДАБ при
МС, оспорващият е поискал да му бъде разрешено с. на територията на Република
България със следните н. р.: с. М. Б. Х.; д. Х. Б.А., р. на *** г.; д. Ф. Б.А.,
р. на *** г.; д. Ф. Б.А., р. на *** г.; н. с. С. Б.Б., р. на *** г., г. на ***;
и н. с. И. Б.Б., р. на *** г., г. на ***. Посочил е в молбата, че се г. за н.
си с., тъй като р. им са п..
С оспорващия А.Б.Б. е проведено интервю на 25.04.2023
г. в присъствието на п. от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. №
УП 2752 от 25.04.2023 г. по описа на ДАБ при МС. По време на интервюто е
посочил, че: с. му М. Б. Х., т. му д. Х. Б.А., Ф. Б.А. и Ф. Б.А., и д. му с. С.
Б.Б. и И. Б.Б., ж. з. в ***, ***; н. с. ж. със с. и д. му, тъй като р. им са з.
и няма кой да се г. за т.
От събраните в административното производство
документи е видно, че: М. Б. Х., р. на *** г., г. на ***, е с. на оспорващия А.Б.Б.;
Х. Б.А., р. на *** г., Ф. Б.А., р. на *** г., и Ф. Б.А., р. на *** г., и т. г.
на ***, са д. на оспорващия А.Б.Б.; а С. Б.Б., р. на *** г., и И. Б.Б., р. на ***
г., и д. г. на ***, са н. с. на оспорващия А.Б.Б..
С Решение № 9819 от 13.06.2023 г., издадено на
основание чл. 48, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, на А.Б.Б. е
разрешено да се с. на територията на Република България със с. с. – М. Б. Х. и
д. си Х. Б.А., Ф. Б.А. и Ф. Б.А.; и е отказано разрешение да се с. на територията
на Република България със с. с. – С. Б.Б. и И. Б.Б.. В мотивите на решението в
частта му на отказ е изложено, че н. с. на молителя не попадат в обхвата на
категорията лица, които могат да бъдат определени като „членове на семейството“
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ, и за тях не се установяват положителните
предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, поради което молбата за с. с. на А.Б.Б.
на територията на Република България с н. н. с. С. Б.Б. и И. Б.Б. е
неоснователна.
Решението е и. от Д. К. – З.-п. на ДАБ при МС.
Със Заповед № 03-15 от 03.05.2022 г. на Председателя
на ДАБ при МС, издадена на основание чл. 52 от ЗУБ, на Д. К. – З.-п. на ДАБ при
МС, са д. п. по чл. 48, ал. 1, т. 1- 4 от ЗУБ, с изключение на п. да о. м. и в.
з.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореното решение е връчено на
оспорващия на 12.07.2023 г., а жалбата срещу решението е входирана в
деловодството на административния орган на 24.07.2023 г. и следователно е
подадена в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок.
Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният акт е издаден от Заместник-председател на
ДАБ при МС при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 52 от ЗУБ е
предвидено, че Председателят на ДАБ може да делегира на заместник-председателите
на ДАБ правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1- 4 от ЗУБ, с изключение на
правомощието да о. м. з. В разглеждания случай Председателят на ДАБ, в
съответствие с чл.
52 от ЗУБ, със Заповед № 03-15 от 03.05.2022 г. е д. на своя заместник-председател
п. по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – да взема решения по молби за с. на с.. Следователно
административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия.
Оспореният акт е постановен в изискуемата
форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването
му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити. Актът е обоснован. В него са изложени фактическите
обстоятелства, мотивирали административния орган да постанови оспорения акт.
Извършено е позоваване на правните основания, въз основа на които при наличие
на описаните факти е счетено, че не са налице предвидените в закона
предпоставки за уважаване молбата на ч.
В производството не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е
издаден, след като са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства.
С оспорващия е проведено интервю, по време на което са изследвани мотивите на
ч. по подадената от него молба; анализирани са събраните по преписката документи,
които са оценени в тяхната съвкупност.
Решението в оспорената част е издадено и в
съответствие с материалния закон. Административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Правилен е изводът на административния
орган, че не са налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, съгласно който ч.
с п. м. з. има право да поиска да се с. със с. си на територията на Република
България, при условие че с. връзки предшестват в. на ч. на територията на
страната. Оспорващият има качеството на ч. с п. м. з., тъй като с Решение №
3874 от 16.05.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС, му е п. х. с. Но н. с. на
оспорващия, с които желае да му бъде разрешено да се с., не са членове на
семейството на оспорващия по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. Съгласно
цитираната разпоредба, „Членове на семейството“ на ч. са: а) съпругът,
съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна
връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца; б) навършилите
пълнолетие, невстъпили в брак деца, които не са в състояние да осигурят с.
издръжката си поради сериозни здравословни причини; в) родителите на всеки от
съпрузите, които не са в състояние с. да се грижат за себе си поради напреднала
възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със
своите деца; и г) родителите, настойникът или попечителят на непълнолетното,
невстъпило в брак лице, на което е предоставена м. з. Очевидно е, че с. на ч.
не попадат в обхвата на лицата, изброени изчерпателно в § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ.
В тази връзка не се споделя твърдението в жалбата, че административният орган е
следвало да приложи разпоредбата на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗУБ по аналогия
и за н. с. на оспорващия. Разпоредбата на § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ЗУБ
съдържа легална дефиниция на понятието „членове на семейството“ на ч. По
отношение на това понятие не е налице
липсваща нормативна уредба, поради което е неприложимо правилото на чл.
46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, предвиждащо че когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта.
Неоснователни са и твърденията на
оспорващия, свързани с обичайното право. При наличие на законодателна
регламентация на условията, при които следва да бъде уважена молба на ч. за с.
с н. р. на територията на Република България, твърдяното в жалбата обичайно
право не може да намери приложение.
Поради изложеното, изводът на
административния орган, че не са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗУБ,
е правилен.
Административният акт в оспорената му част
е издаден при спазване на процесуалните и материалноправните правила. Събраният
по административната преписка доказателствен материал е анализиран от
административния орган и в резултат на това последният е постановил мотивирано
и обосновано решение. Въз основа на изложеното, законосъобразно
административният орган е отказал да разреши на А.Б.Б. да се с. на територията
на Република България със с. с. – С. Б.Б. и И. Б.Б..
По изложените съображения, решението в
оспорената част е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Б.Б., ЛНЧ: **********,
г. на ***, с адрес: ***, подадена против Решение № 9819 от 13.06.2023 г.,
издадено от Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет, в частта, с която на А.Б.Б. е отказано разрешение да се с.
на територията на Република България със с. с. – С. Б.Б. и И. Б.Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: