РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1267
Гр. Пловдив, 03. 07. 2023 год.
Административен
съд - Пловдив, ХІ състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при
секретаря Д. Й. и с участието на прокурора Г. Г., като разгледа докладваното от
съдия Дичева адм. дело № 1089 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Настоящото производство е повторно във връзка с
Решение № 4302/24.04.2023 г., постановено по адм. д.
№ 9586/2022 по описа на ВАС, I О., с което Решение № 1380/14.07.2022 г.,
постановено по адм. д. № 1983/2021 г., в частта, с
която е отхвърлена жалбата на дружеството относно задълженията за допълнително
начислен данък върху добавената стойност в общ размер на 115 868.81 лв.,ведно с
прилежащите лихви в размер на 313.42 лв.
Образувано е по жалба на "МДЖИ търговска
компания“ ЕООД, ЕИК *********, против ревизионен акт № Р-16001620005519-091-001
от 06.04.2021 г., издаден от И.К.К., началник сектор
в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Е.К.С., главен инспектор по
приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение №
341 от 22.06.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на
допълнително начислен ДДС в размер на 115 868.81 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 313.42 лв., както и за допълнително установен корпоративен
данък за 2018 г. в размер на 4 668.57 лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 612.24 лв.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е
незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна в
обжалваната част и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител.
Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Я.,
счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а ревизионният акт
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, по доводи изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив излага становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да потвърди РА в обжалваната част.
С Решение 4302/24.04.2023 г. ВАС, I О., върнал делото за ново разглеждане с указания
съдът да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателства, относими към случая, и да се изложат пълноценни мотиви,
както и да се отговори на повдигнатите от жалбоподателя възражения в жалбата.
Спорът, в частта по ЗДДС е, осъществени
ли са действително от „МДЖИ търговска компания“ ЕООД ВОД към контрагенти от
Гърция, а именно: - ALEKSANDROV
ALEKSANDAR HRISTOV” с EL156671438; „Ε ΧΡΙΣΤΟΔΟΥΛΟΥ
ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ
ΙΚΕ” с EL801124371; „ΚΑΡΑ ΕΞΟΠΛΙΣΜΟΙ
ΞΕΝΟΔΟΧΕΙΩΝ
ΚΑΤΑΣΚΕΥΑΣΤΙΚΗ
ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ
ΙΚΕ” с EL800974656; „ΚΟΚΚΑΛΗΣ ΔΟΜΙΚΑ ΥΛΙΚΑ
ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ
ΙΚΕ” с EL801111824.
В хода на настоящото съдебно
производство не се представят нови доказателства.
При съобразяване със събраните по
делото доказателства, ССчЕ, извършена в предходното
съдебно производство и дадените от ВАС указания, след обстоен анализ, съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на
стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика –
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до
територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка, а съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на
освободените вътреобщностни доставки по чл.38 ал.2,
като документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната
доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Или иначе казано,
за да е налице ВОД, следва да са налице следните условия – доставчикът да е
регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга
държава членка; стоките да се транспортират или превозват до друга държава членка;
възмездност на доставката.
Съгласно чл.45 т.1 от ППЗДДС, в приложимата редакция към издаване на процесните фактури, за доказване на вътреобщностна
доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с
документ за доставката: - фактура за доставката, в която, когато
получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката; протокол по чл.117 ал.2 от закона - в
случаите на вътреобщностна доставка по чл.7 ал.4 от
закона; документ по чл.168 ал.8 от закона - когато доставчикът е физическо
лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона.
Съгласно чл.45 т.2 б."а" и б."б" от ППЗДДС документите, които доказват, че
стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава членка,
зависят от това кой от участниците в сделката осъществява превоза. Когато
стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова
сметка, какъвто е настоящият случай, като документи, доказващи изпращането и
транспортирането на стоката, се приемат транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото
потвърждение се посочва дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Когато
транспортът се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка,
пристигането на стоката на територията на друга държава членка се доказва с
транспортен документ, който удостоверява, че стоките са получени. Следователно,
писменото потвърждение на получателя или на упълномощено от него лице се приема
като доказателство, че е извършена ВОД, само когато превозът на стоките е
задължение на получателя им. В случая няма спор, че транспортът е извършен от
трето лице за сметка на доставчика, поради което доказването следва да бъде
чрез представяне на транспортен документ. Т. е. приложение следва да намери
разпоредбата на чл.45 т.2 б.“б“ от ППЗДДС.
От своя страна, чл.9 т.1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) указва, че товарителницата
удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на
стоката от превозвача, а чл.6 т.1 от КДМАПС указва какви данни трябва да съдържа товарителницата
(ЧМР): а) мястото и датата на съставянето; б) името и адреса на изпращача; в)
името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на приемането на стоката за
превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса на получателя; е)
обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за
опасните стоки - тяхното общоприето наименование; ж) броят на колетите,
особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или изразеното по друг
начин количество на стоката; и) разноските, свързани с превоза (превозна цена,
допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от
момента на сключването на договора до доставянето им); й) необходимите
инструкции за митническите формалности и други такива; к) указание, че
превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция.
Съгласно разпоредбата на чл.5 от Конвенцията,
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача,
и от превозвача. Образецът на международна товарителница представлява комплект
от седем с еднаква поредна номерация части, като първите три части, в левия
горен ъгъл имат номерация от 1 до 3, като предназначението на отделните части
е: - част 1: - международна товарителница (оригинал, отпечатан в червен цвят),
която се предава на изпращача; част 2: - международна товарителница (отпечатана
в син цвят), която се предава на получателя, която я подписва и поставя печата
си в кл.24; част 3: - международна товарителница
(отпечатана в зелен цвят), която остава у превозвача след приключване на
превозния договор; част 4-7: - отпечатани в черен цвят – използват се за
публично-правни, статистически и дру. Подобни цели,
предават се на митническите органи при преминаване на границата, ако бъдат
поискани.
В качеството й на документ, който удостоверява, само и
единствено, (и то с оборима презумпция) получаването
на стоката от превозвача, товарителницата не представлява доказателство за
прехвърляне на собствеността от доставчика "МДЖИ търговска компания“ ЕООД
към получателите на стоката – ALEKSANDROV ALEKSANDAR HRISTOV” с EL156671438;
„Ε ΧΡΙΣΤΟΔΟΥΛΟΥ
ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ
ΙΚΕ” с EL801124371; „ΚΑΡΑ ΕΞΟΠΛΙΣΜΟΙ
ΞΕΝΟΔΟΧΕΙΩΝ
ΚΑΤΑΣΚΕΥΑΣΤΙΚΗ
ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ
ΙΚΕ” с EL800974656; „ΚΟΚΚΑΛΗΣ ΔΟΜΙΚΑ ΥΛΙΚΑ
ΜΟΝΟΠΡΟΣΩΠΗ
ΙΚΕ” с EL801111824. От представените
по делото международни товарителници не може да бъде установено по безспорен
начин получаването на стоките.
За да формира този извод, настоящият състав констатира,
че, на първо място, „МДЖИ търговска компания“ ЕООД, в качеството си на
изпращач, не притежава международни товарителници (оригинал в червен цвят),
придружаващи оспорените фактури за ВОД. На второ място, в представените от
дружеството-жалбоподател ЧМР, в кл.24 липсват
попълнени данни за място и дата, на която стоките са получени от клиента в
Гърция; липсват име и подпис на получателите на стоките – гръцките контрагенти.
На трето място, вписаният в кл. 02 получател е
различен от посочения в кл.24 и стоката е получена от
дружество, което не е клиент на РЛ; На следващо място, не са посочени
регистрационните номера на транспортните средства, с които са транспортирани
стоките.
В този смисъл, съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя в насока, че представените ЧМР от РЛ и от
транспортните фирми са нередовни, вкл. откъм реквизити, подписи на получатели,
дата на получаване и регистарционни номера на
транспортните средства, както и получатели, които не са клиенти на дружеството
.
Не без значение
са и следните обстоятелства: - по данни на Агенция „митници“ модул
„Пътни такси и разрешителен режим“, за вписаните в ЧМР регистрационни номера на
МПС, няма регистриран изход през ГКПП на Р България; от представените ЧМР не
могат да се установят нито мястото, нито лицата, фактически участвали в
предаването, съответно, приемането на процесните
стоки поради липса на подписи, имена, длъжностно качество или каквито и да било
други идентификационни данни; шофьорите ,извършили транспорт по представените
пътни листове или посочени в модул „Пътни такси и разрешителен режим“, не са
назначени в съответната транспортна фирма по трудови правоотношения през
съответния период.
Отделно от това, следва да се отбележи, че от транспортните
фирми, вписани в ЧМР като превозвачи, не са представени удостоверения за
одобрение на ППС, превозващи опасни товари, издадени от ИА „Автомобилна
администрация“, както и ADR свидетелства на водачите на
превозните средства, а от РЛ не са представени доказателства, че декларираните
ВОД на стоки са възмездни.
Горното се подкрепя и от приетата в предходното
съдебно производство ССчЕ, приета без възражения от
страните. В този смисъл следва да се посочи, че констатациите на вещото лице
съвпадат напълно с констатациите на ревизиращия екип и не установяват нови
факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на публичните
задължения на дружеството.
Следователно, липсата на реквизити означава липса на
установената от закона от форма, което лишава тези частни писмени документи от
тяхната формална доказателствена сила, в резултат на
което, с тези частни писмени документи дружеството-жалбоподател не може да
докаже дори предаването на стоките на превозвача.
На следващо място, от дружеството-жалбоподател се
твърди, че превозът е за сметка на получателя, но от събраните по делото
доказателства се установява, че са налични документи за транспорт на стоката за
сметка на продавача, като транспортните разходи не са префактурирани
и това е само по отношение на транспорта, осъществен от „ТСТ транс ойл“ ЕООД. Що се отнася до извършеният транспорт на стоки
от „Ем Ес транс строй“ ЕООД не са издадени изобщо фактури за транспортна услуга.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че с
Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен
превоз на опасни товари се определят: задълженията на консултанта по
безопасността при превоз на опасни товари; редът за обучение на лицата,
занимаващи се с превоз на опасни товари; задълженията на водачите на моторни
превозни средства (МПС), извършващи превоз на опасни товари; изискванията към
пътни превозни средства (ППС), превозващи опасни товари; необходимите документи
за извършване на превоз на опасни товари; контролът при превозите на опасни
товари; задълженията на участниците в превоза на опасни товари; изискванията,
свързани с превоза, товаренето, разтоварването и обработката на опасни товари;
изискванията към проектирането, конструкцията, одобряването, изпитванията,
проверките и нанасянето на маркировки на опаковките, средноголемите
контейнери за насипни товари (IBCs), големите
опаковки и цистерните;
смяната на
вида транспорт и спиранията, наложени от обстоятелствата на превоза на опасни
товари.
В случая липсват и доказателства, че транспортните
фирми „ТСТ транс ойл“ ЕООД и „Ем Ес транс строй“ ЕООД
са изпълнили някое от условията в тази наредба, както по отношение
удостоверения за одобрение на ППС за превоз на опасни товар, ADR свидетелства
на водачите на ППС, липсват данни за лице-консултант по безопасност при превоз
на опасни товари, съгласно чл.8 от Наредбата, включително и по отношение на
съдове за превоз на опасни товари, съобразно разпоредбата на чл.42а от Наредбата.
Така констатираните и неопровергани от
дружеството-жалбоподател разминавания, несъответствия и липса на обвързаност
между изброените документи, липса на съответни разрешителни и квалификационни
документи, водят до единствения възможен извод, че е нарушени изискванията на
системата за ДДС при осъществяване на търговия на територията на общността.
В случая обаче, налице е и безспорният
факт, с оглед представената информация от Агенция „Митници“, модул „Пътни такси
и разрешителен режим“, която по никакъв начин не е оборена и не се представят
доказателства в обратния смисъл, че липсва изходящо от страната транспортиране
на стоката по посочените в ЧМР превозни средства в посока Р. Гърция.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни
възраженията в жалбата относно информацията от Агенция „Митници“, както и от ИА
„Автомобилна администрация“. Доказателства, оборващи тези констатации не се
представят. Не се представят и доказателства в насока необходимите разрешителни
за превоз на опасни товари; не се представят и доказателства за счетоводно
отразяване за изпълнението на договора с „Ем Екс
транс строй“ ЕООД, както заповеди за командировка на водачите на МПС.
От ревизираното дружество не са
представени документи и писмени обяснения, от които да е видно начин на
заявяване на стоките от страна на клиентите. Не е представена междуфирмена (търговска) кореспонденция във връзка с
уговаряне параметрите по доставките, сключени договори и др. установи се от
представените банкови документи, че разплащанията са с основание „плащане по
фактура“ и „захранване на сметка“ чрез внасяни на ръка суми от Р.И., за който
пък не се установява, нито от кого е упълномощен като представител на гръцките
клиенти, нито по какъв начин е получавал парите, не е участвал в преговорите
между дружеството-жалбоподател и клиентите от Гърция. Т. е. липсват доказателства за извършени
плащания от гръцките клиенти, които пък от своя страна, не са декларирали ВОП
на стоки от дружеството-жалбоподател.
В този смисъл, съдът намира за неоснователно
възражението, че само за 5 фактури се отнасят горните констатации, а за
останалите 12 бр. фактури не са изложени конкретни аргументи за липса на
доказателства относно осъществяването на транспорта и доставката в Гърция.
Предвид изложеното, съдът намира за
необходимо да отбележи, че без значение дали доставката е извършена на
територията на страната или се касае за ВОД, следва по категоричен начин да се
докаже, че е прехвърлена собствеността на стоката от доставчика на получателя,
като при доставките на територията на страната това доказване се извършва
съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД, а при ВОД – с доказване, че стоката е достигнала до
нейния получател на територията на друга държава членка. Само от процесните товарителници не се установява получаването на
стоките от посочените в процесните фактури получатели,
а други доказателства не са представени нито в хода на ревизията, нито в хода
на съдебното производство. Т. е., при доказателствена
тежест за дружеството-жалбоподател да установи по безспорен начин, че стоките
са достигнали до местоназначението си в Гърция, такива доказателства не бяха
събрани.
Всички тези обстоятелства подкрепят извода на органите
по приходите, че не се установява стоката в съответното ЧМР да е транспортирана
до територията на друга държава членка и да е пристигнала в другата държава.
Съгласно т.42 от решение на Съда на ЕС по дело С-409/04, терминът "изпратен(и)",
употребен в чл. 28а, § 3, ал. 1 и чл. 28в, б. "а", ал. 1 от Шеста
директива, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното
придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната
доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на
получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или
превозена в друга държава-членка и, че вследствие на това изпращане или
превозване, стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на
доставката. Т. е., кумулативно се изисква не само изпращане на стоката, но и
установяване факта на нейното получаване, което в настоящия случай не е
доказано.
Същото разрешение съществува и в т.31 от решението на
Съда на ЕС по дело С-273/11, според която освобождаването на вътреобщностната
доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е
прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че
посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че
вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала
физически територията на държавата членка на доставката.
В тежест на доставчика е да представи безспорни
доказателства, установяващи, че доставената от него стока, действително, е
превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя. В
практиката си Съдът на ЕС поставя на първо място извършването на реална
доставка, включително и при ВОД. Такива доказателства, както вече се посочи, не
са представени от дружеството-жалбоподател нито в хода на ревизионното, нито в
хода на съдебното производство.
Задължението за лихви като акцесорно
задължение следва съдбата на главното задължение. Доколкото в настоящия случай
е доказано главното задължение, доказано се явява и задължението за лихви за
забава.
Воден от изложеното, съдът намира, че жалбата в частта
за допълнително определени задължения за ДДС в размер на 115 868.81 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 313.42 лв., като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответната страна, които се констатираха в размер на 9 297.29 (девет хиляди
двеста деветдесет и седем и 0.29) лв., съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.45
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
"МДЖИ търговска компания“ ЕООД, ЕИК *********, против ревизионен акт №
Р-16001620005519-091-001 от 06.04.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 341 от 22.06.202 1 г. на директора на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ
на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 115 868.81 лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 313.42 лв.
ОСЪЖДА "МДЖИ търговска компания“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя М.Д.М., да заплати на Национална агенция по
приходите сумата 9 297.29 (девет хиляди двеста деветдесет и седем и 0.29) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: