№ 511
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20225001000486 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят М. ЕООД, редовно призован, се представлява от
адв. Б. К., с пълномощно по делото.
За ответника по жалбата Х. ЕООД, редовно призован, се явява
адв. Д. Б.-С., упълномощена по делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
Образувано по въззивна жалба на М. ЕООД срещу решение №
15/19.05.2022 г., постановено по т.д. № 6/2022 г. на Окръжен съд Кърджали, с
което са отхвърлени предявените при условия на евентуалност искове на М.
ЕООД против Х. ЕООД за заплащане на сумата в общ размер 59 070 лв. с
ДДС, на основание чл. 327 ТЗ по главния иск, представляваща стойността на
продадени стоки, индивидуализирани в проформа фактура № 78/18.04.2018 г.,
1
с наименование на стоките, количества, единична цена, както е описано в
диспозитива на решението. Отхвърлен е евентуалният иск за заплащането на
същата сума на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, като парична
равностойност на получените от Х. ЕООД без основание стоки,
индивидуализирани в проформа фактура № 78/18.04.2018 г. Във въззивната
си жалба дружеството жалбоподател е изразило становище, че решението е
неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Изложени са аргументи, че се касае за допуснати нарушения на
основни начала, регламентиращи дейността на съда при разглеждане на
делото в първото открито съдебно заседание, които нарушения са ограничили
правото на защита на ищцовото дружество. Посочено е, че в разрез с нормата
на чл. 46 ал. 3 ГПК съдът не е допуснал събирането на доказателства,
насочени към установяване на релевантните в исковата молба фактически
твърдения. Твърди се, че решението е неправилно и поради необоснованост
на фактическите изводи на решаващия състав на Окръжен съд Кърджали, и че
в нарушение на чл. 195 ал. 1 ГПК, а оттам и на процесуалните правила за
постановяване на решение при напълно разяснено дело, съдът не е назначил
счетоводна експертиза. По-подробни аргументи в тази насока се съдържат в
жалбата, въз основа на които е поискано да бъде отменено обжалваното
решение, като неправилно, и да бъде осъден ответникът да заплати на
дружеството ищец исковата сума в посочения по-горе размер, ведно със ЗЛ
върху главницата, считано от завеждане на ИМ до окончателното изплащане
на задължението. При условия на евентуалност се иска да бъде осъден
ответникът да заплати същата сума на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД.
В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от
Х. ЕООД, в който е изразено становище, че жалбата е изцяло неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Конкретни
доводи в тази насока са изложени в отговора. Поискано е жалбата да се
остави без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, да се потвърди. Заявено е искане за присъждане на
разноските, сторени в настоящото съдебно производство.
В отговора на въззивната жалба, в условията на евентуалност, е
заявено доказателствено искане, ако съдът приеме за допустимо искането на
жалбоподателя за разпит на един свидетел, то на ответника също да бъде
2
допуснат до разпит един свидетел, в режим на довеждане, който да установи
дали към датата на издаване на процесната проформа фактура Х. ЕООД е
получавало процесните стоки.
Адв. К. – Поддържам жалбата, както и заявените доказателствени
искания. В таз връзка бих искал да доуточня, че всъщност окончателната
лента преклузия за предприемане на съответните процесуални действия,
всякога е свързана със задължението на съда да изготви доклад, съобразно чл.
146. В настоящия случай проект за доклад по делото в първата инстанция
нямаше. Такъв за първи път беше изготвен в първото по делото заседание и
именно във връзка с дадените указания от съда и разпределената от съда
доказателствена тежест, ние направихме и искането за разпит на въпросния
свидетел. Въпросното искане дори е направено и предварително, като с него,
най-общо, ние целим да докажем, че ищцовото дружество е изправна страна
по процесната доставка. В тази връзка не сме съгласни, че едновременно с
исковата молба ищецът трябва да изчерпи абсолютно всички свои искания по
доказателства, при все че след исковата молба ответникът има на
разположение и срок за отговор, с който той би могъл да направи и своите
оспорвания. Именно в тази връзка вече ищецът следва да прецени какво
процесуално поведение да предприеме оттам насетне. В настоящия случай
първата инстанция изначално е лишила довереното ми дружество да си
докаже исковата претенция, всъщност да си докаже въведените в самата
искова молба твърдения.
Отделно от това, при наличието на данни за счетоводно записване
при една от страните на процесната доставка, съдът и служебно беше длъжен
да назначи счетоводна експертиза. Също така ние предварително сме
поискали да ни бъде дадена възможност за ангажиране на насрещни
доказателства в молбата преди първото по делото заседание, наред с искането
ни за разпит на един свидетел.
Затова аз считам, че са допуснати множество процесуални
нарушения.
Искането на въззиваемото дружество считам за неоснователно,
тъй като със същото това дружество се домогва да докаже твърдян от него
отрицателен факт. За същия положителен такъв ние сме поискали свидетел и
смятам, че в крайна сметна при нас е тежестта на доказване на съответния
3
положителен факт. Смятам, че не следва да се допуска.
Адв. Б. – Изцяло поддържам отговора на въззивната жалба. Моля
да отхвърлите, като неоснователно и преклудирано искането за допускане до
разпит на свидетел от въззиваемата страна, както и направеното с въззивната
жалба искане за назначаване на експертиза, предвид доводите, изложени в
отговора на въззивната жалба.
Съдът счита, че следва да бъде уважено заявеното във въззивната
жалба доказателствено искане за допускане до разпит на едни свидетел при
режим на довеждане, който е посочен като имена, адрес и месторабота в
самата въззивна жалба. Искането е заявено на основание чл. 266 ал. 3 ГПК,
като се сочи, че с показанията на същия свидетел ще се установява
извършването на твърдяната от ищеца доставка от него на ответника.
Съдът счита, че действително е допуснато процесуално
нарушение, като не е допуснат свидетел за установяване на същите
обстоятелства пред първата инстанция. Искането за това е заявено с нарочна
писмена молба, представена от ищеца преди първото по делото съдебно
заседание. В същото заседание съдът е чел доклада по делото и съгласно чл.
146 ал. ГПК, както и чл. 375 ал. 1 ГПК, съдът, с оглед доклада по делото, е
длъжен а даде възможност на страните, както за становища по доклада, така и
да предприемат съответните процесуални действия, вкл. и да ангажират
доказателства в изпълнение на предоставената им от съда възможност.
В случая обаче съдът е приел искането на ищеца за ангажиране на
гласни доказателства за преклудирано, което не е така, предвид
обстоятелството, че именно в първото съдебно заседание съдът е чел доклад
по делото, с който съответно е разпределил доказателствената тежест и е
указал на ищеца, че следва да установи обстоятелства, свързани с доставката
на стоката, в която връзка е и поискано ангажирането на гласни
доказателства.
С оглед на това съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 266 ал.
3 ГПК относно заявеното искане за ангажиране на гласни доказателства пред
настоящата инстанция.
Що се касае до другото доказателствено искане да бъде допусната
ССЕ, в отговор на задачата, която е формулирана във въззивната жалба, то
съдът намира, че това искане е неоснователно. То също се обосновава от
4
жалбоподателя с разпоредбата на чл. 266 ал. 3 ГПК, като се твърди, че съдът е
следвало служебно да назначи експертиза в отговор на посочената във
въззивната жалба задача, но хипотезата на посочената норма не е приложима
в случая, тъй като тя изисква първо да е заявено пред първата инстанция
съответното доказателствено искане и съдът, поради процесуални нарушения,
да не го е допуснал. В случая досежно експертизата тази хипотеза не е
налице, тъй като изобщо не е искано назначаването на такава експертиза от
ищцовата страна.
Съдът счита, че следва да се уважи заявеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане и да се допусне до разпит един свидетел, тъй като
искането се прави във връзка с опровергаване на обстоятелства, за които
насрещната страна иска допускане на техен свидетел.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в следващото съдебно заседание един
свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени във въззивната жалба.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя да бъде
допусната ССЕ в отговор на задачата, формулирана във въззивната жалба.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на
въззиваемото дружество за следващо съдебно заседание.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 09.11.2022 г. от 10.45 часа, за
които дата и час страните да се считат за редовно уведомени чрез
процесуалните им представители.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.59 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5