РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Търговище, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 52 от 03.04.2024 г., постановено по гр. дело № 448/2023
година по описа на Поповския районен съд, съдът е обявил за
недействителен спрямо „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Ю. Х. Ю., обективирания в Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 124, том V, pег. № 3580/20.08.2018 г. на нот. П. Н., вписан в СВ - Попово
под акт № 39, том VII, вх. peг. № 2758/ 20.08.2018г., ДОГОВОР ЗА
ДАРЕНИЕ на недвижим имот от 20.08.2018 г., по силата на който Б. Б. М.,
ЕГН **********, от гр. *******, ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап.
****, е прехвърлил на Б. Б. М., ЕГН **********, от гр.********, ул. “*******“
№ ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** и на Р. Б. М., ЕГН **********, от гр.
*******, ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, съсобствената си
¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с
предназначение „за жилищни нужди“ в гр. Попово, и именно: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 57649.503.2635.4.7 по КК и КР на гр.Попово,
1
одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, без последващо изменение в КК и КР, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ
от 103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сграда № 4, разположен в поземлен
имот с идентификатор 57649.503.2635, с адрес на имота: гр.Попово, обл.
Търговище, бул. „Михаил Маджаров “ № 28, ет. 4, ап. 7, ведно с прилежащи
части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и таван № 2, с
площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 57649.503.2635.4.8, под обекта -
57649.503.2635.4.5, и над обекта - няма, който имот по документ за
собственост - Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под №
135, том II. вх. рег. № 744/22.08.1997г. на СВ - Попово, представлява: жилище
апартамент № 7, на IV жилищен етаж, в жилищен блок „Герман Титов",
застроен в общинско дворно място, парцел I в квартал №121, на бул. „Михаил
Маджаров“ № 28 в гр. Попово, състоящ се от хол, две спални, кухня, баня с
тоалетна, антре и две тераси, със застроена площ от 103.50 кв. м., при
съответни граници, ведно с таванско помещение № 2, със застроена площ от
13,30 кв.м. и избено помещение № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м., ведно
с 11.73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
като е отхвърлил иска за разликата над ¼ ид.ч. от този имот до
претендираната ½ ид.ч. от него. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение са постъпила две въззивни жалби:
1. От Б. Б. М. с ЕГН ********** от гр. *******, ул. „********" № ****, вх.
****, ап. ****, в която същият излага следните основни съображения: От
показанията на свидетелите по делото, които съдът кредитира изцяло, се
установява по безспорен начин, че той и бившата му съпруга Г. М. към
момента на придобиване на имота чрез „Договор за доброволна делба" през
1997 г. са били във фактическа раздяла, и съобразно трайната съдебна
практика имотът, който е придобит през време на фактическа раздяла, е
индивидуална собственост на придобилия го съпруг. Според въззивника,
всички доказателства по делото — писмени и свидетелски показания водят на
категоричен извод, че той не е собственик на въпросния имот, независимо, че
участва в сделката, обективирана в НА от 20.08.2018 г. и следователно тази
сделка няма увреждащ характер спрямо ищеца, тъй като не намалява
имуществото си. Моли за отмяна на атакуваното решение в частта, в която
2
искът е уважен.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
Н А ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София. бул. „Д-р Петър Дертлиев" 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.Ю. - Изпълнителен директор,
чрез ст. юрисконсулт Н. Я. И., в който отговор се акцентира на следното:
„АСВ" ЕАД оспорва твърдението на ответника, изложено в отговорите им
по делото, както и в депозираната въззивна жалба, по отношение на това, че Б.
М. не е собственик на ид. ч. от процесния имот. За разлика от дарението /и
подобно на покупко-продажбата/, ид.ч. от имота, придобит по време на брак от
единият съпруг срещу задължение за издръжка и гледане, става собственост и
на двамата съпрузи. Оттук и изводът, че твърденията на ответниците следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Идеалната част от процесния имот,
описан в исковата молба, е придобит вследствие на доброволна делба на
наследствен имот, с възмезден характер, а именно срещу гледане и издръжка,
и следва да се приеме, че Б. М. се явява съсобственик в процесния имот.
С оглед на изложеното се моли съдът да остави без уважение въззивната
жалба като недоказана и неоснователна, а обжалваното решение да остави в
сила като правилно в обжалваната му част.
2. Постъпила е въззивна жалба и от Р. Б. М., ЕГН **********, и постоянен
адрес: гр. *******, ул. „*******" № ****, в която се излага следното: По
съществото на спора има или няма увреждане на кредитора с въпросната
разпоредителна сделка, обективирана в НА от 20.08.2018 г., счита изводите на
първостепенния съд за неправилни. С показанията на свидетелите, които били
приети изцяло от съда, се установява по безспорен начин, че родителите й Б.
М. - ответник по делото и майка й са били във фактическа раздяла по време на
придобиване на въпросния имот, а съгласно обобщената съдебна практика
имотът, който е придобит през време на фактическа раздяла, е индивидуална
собственост на придобилия го съпруг. Моли за отмяна на решението в
атакуваната му част.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца чрез ст. юрисконсулт
Н. Я. И., с който въззивната жалба се оспорва и се моли да бъде потвърдено
съдебното решение в обжалваната му част.
Решението не е обжалвано от ответника Б. Б. М..
3
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивниците не се явявят. Постъпили са техни
писмени молби за даване ход на делото с изразено становище за поддържане
на подадените от тях въззивни жалби.
Въззиваемата страна също не изпраща представител. Постъпила е молба от
юк. Н. И. с вх. № 2521/28.06.2024 г. за даване ход на делото в нейно отсъствие,
поради невъзможността й да се яви за съдебното заседание, в която изразява и
становище по същество, ведно с приложени към молбата списък на
разноските и пълномощно.
Съдът, след като констатира, че всяка една въззивна жалба е подадена срок
и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник, който се е разпоредил с
идеална част от свой имот след възникване на задължението като е дарил тази
идеална част на своите деца – останалите ответници по делото. Моли да бъде
обявен договора за дарение от 2018 година за относително недействителен
спрямо тях в качеството им на кредитор на първия ответник, на основание чл.
135 от ЗЗД.
По фактите съдът съобрази следното:
Ответникът Б. Б. М. и свидетелката Г. Н. М. са бивши съпрузи. Те са
сключили граждански брак на 04.04.1982 година, който е бил прекратен
впоследствие с Решение № 4738 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1852/2010 г. по
описа на Районен съд - Благоевград чрез развод по взаимно съгласие.
От приложения договор за доброволна делба на недвижим имот от
22.08.1997 г., вписан под № 135, том II, парт. 120, том XXXII в НС на Районен
съд - Попово, се установява, че бащата на Г. Н. М. е починал на 25.02.1992
година като във връзка със смъртта му е възникнала съсобственост по
отношение на процесния имот, поради което Р. Н. М., Г. Н. М. и тяхната майка
Р. Н. А. са извършили доброволна делба на процесния апартамент в гр.
Попово като притежаваната от Р. Н. А. по наследство идеална част се
предоставя на двете сестри Г. и Р. при равни части срещу поето от тях
задължение за издръжка и гледане на майка им до смъртта й при учредено в
нейна полза право на ползване върху имота.
4
На 03.08.2007 година Райфайзенбанк (България) ЕАД отпуска на ответника
Б. Б. М. и съпругата му към този момент Г. Н. М. кредит в размер на 142 100
лв., с краен срок на погасяване на кредита - 25.07.2023 г. Видно от договора,
кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху имот, находящ се в гр.
Разлог. Поради неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит
от 03.08.2007 г., банката подала заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. №845/2011 г. на РС-Разлог. По посоченото дело
била издадена заповед за незабавно изпълнение №2976/28.05.2011 г., както и
ИЛ против Б. Б. М. и Г. Н. М. за сумата от 132 264.41 лв. На 22.06.2017 г. било
подписано Приложение №1 към Рамков договор от 11.11.2016 г. между
„Райфазейнбанк (България)“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
съгласно който банката прехвърлила на „АСВ“ ЕАД всички вземания към Б. Б.
М., произтичащи от Договор за банков кредит от 03.08.2007 г.
На 20.08.2018 г. се сключва договор за дарение, обективиран в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 124, том V, рег. № 3580/20.08.2018 г. на
нот. П. Н., вписан в СВ - Попово под акт № 39, том VII, вх. рег. № 2758 от
20.08.2018 г., по силата на който Г. и Б. М.и, в качеството им на дарители и
родители на Б. и Р. М.и, прехвърлили безвъзмездно съсобствената си ½
идеална част от недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с
предназначение за жилищни нужди в гр.Попово, и представляващ:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57649.503.2635.4.7 по КК и КР
на гр.Попово, одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, без последващо изменение в КК и КР, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от
103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сграда № 4, разположен в поземлен
имот с идентификатор 57649.503.2635, с адрес на имота: гр.Попово, обл.
Търговище, бул. „Михаил Маджаров “ № 28, ет. 4, ап. 7, ведно с
прилежащи части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и
таван № 2, с площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма, при съответни
съседни самостоятелни обекти в сградата, който имот по документ за
собственост - Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под №
135, том II. вх. рег. № 744/22.08.1997 г. на СВ - Попово, представлява: жилище
апартамент № 7, на IV жилищен етаж, в жилищен блок „Герман Титов",
застроен в общинско дворно място, парцел I в квартал №121 на бул. „Михаил
Маджаров“ № 28 в гр. Попово, състоящ се от хол, две спални, кухня, баня с
5
тоалетна, антре и две тераси, със застроена площ от 103.50 кв. м., при
съответни граници, ведно с таванско помещение № 2, със застроена площ от
13,30 кв.м. и избено помещение № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м., ведно
с 11.73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Няма спор по делото, че така описаният дарен имот е идентичен с имота,
предмет на доброволната делба от 22.08.1997 г.
През 2021 г. от страна на Б. Б. М. било заведено гр.д. №953/2021г. по описа
на ОС-Благоевград по чл. 439 от ГПК. С Решение №1298/02.11.2022 г. по
в.гр.д. №1261/2022 г. на АС-София е отменено решението по гр.д. №953/2021
г. по описа на ОС- Благоевград, и предявеният иск за признаване за
установено, че Б. Б. не дължи суми, представляващи предмет на принудително
изпълнение по ИД № 1003/2011 по описа на ЧСИ Г. Ц., които суми били
визирани по ИЛ, издаден по ч.гр.д. №845/2011 г. на РС-Разлог, в рамките на
производство по чл. 417 от ГПК, е отхвърлен. Така посоченото решение не е
допуснато до касационно обжалване, видно от Определение №2029/06.07.2023
г. по гр.д. №441/2023 г. на ВКС, III г.о.
По делото са разпитани свидетели, чиито показания са в насока, че Галина и
Б. не са изпълнявали задълженията си да гледат и издържат майката на Г. – Р.
А., както и че Г. и Б. към 1997 година вече били разделени, поради което Б.
нямал принос в придобиване на имота, който той, заедно с Г., дарили на децата
си.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно
право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на
конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите
на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД: ищецът да
е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което
уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на
кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е
договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е въззмездно.
Кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично
вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да
не е изискуемо. Вземането може да е възникнало преди извършване на
6
увреждащото действие и в този случай правото на кредитора се упражнява
съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ако вземането на кредитора е възникнало след
извършване на увреждащото действие, правото на кредитора се упражнява
съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Обявената относителна недействителност
възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото
състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато
имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го
уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в
зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по
отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е
възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае че има кредитор, но
въпреки това извършва разпоредителна сделка, длъжникът винаги съзнава, че
го уврежда. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за
увреждането на кредитора е необходимо само когато увреждащото действие е
възмездно, какъвто не е настоящият случай.
В конкретния случай единственото възражение на въззивниците е в
насока, че въззивникът Б. М. изобщо не е бил собственик на дарения
апартамент, по отношение на който се претендира относителна
недействителност на сделката за разпореждане.
В тази връзка съдът приема следното:
Съвместният принос е в основата на съпружеската имуществена общност.
Ако такъв е налице, има общност, ако липсва - общност не възниква. Законът
определя двете възможни форми на приноса – с пряко материално съдействие
за придобиване на имуществото и с косвено – и установява законно
предположение за съществуването му. В основата на всяко законно
предположение лежи нормалното състояние на нещата /”това което
обикновено става”/. Когато е налице отклонение от нормалното състояние на
брачните отношения, съпругът, който твърди това, следва го установи като
докаже пълна липса на съвместен принос /нито с пари, нито с труд, нито с
работа в домакинството или отглеждане на децата/ от другия съпруг и тогава
7
имуществото ще се третира не като общо за двамата, а като лично. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от сега действащия СК, съпружеска имуществена общност са
само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в
резултат на съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време
на брака единият съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на
собственост върху недвижим имот/, без това да е станало на абсолютно лично
основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по
който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена
общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това може
да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен
установителен иск по чл.21 ал. 4 СК, но не и в рамките на настоящото
производство.
За възникването на съпружеска имуществена общност определящ е
момента на придобиването на правото на собственост. Когато имуществото е
придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност и не
се влияе от последваща промяна в обстоятелствата. При сключване на договор
на прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане, собствеността се прехвърля със сключване на договора, независимо
че изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане предстои след
датата на подписването му. Следователно с подписването му по време на
брака, възниква бездяловата съпружеска собственост, по силата на закона.
Оборването на предположението за съвместен принос е възможно само по
съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 21 ал.
4 СК, както съдът посочи по-горе.
В настоящия случай се установява, че Б. Б. М. и Г. Н. М. са били
съпрузи към 22.08.1997 г., когато е сключен договорът за доброволна
делба.
Имотът, предмет на делбата, е придобит от родителите на Г. М. през
декември 1968 година по време на действие на СК от 1968 година, който
въвежда института на семейната имуществена общност. Общият наследодател
на съделителите, както е посочено в самия договор за доброволна делба, е
починал на 25.02.1992 година. В договора е посочено, че имотът е съсобствен,
което означава, че към момента на сключване на този договор двете сестри Р. и
Г. са имали по наследство от баща си по 1/6 идеална част, а майка им Р. Н.
8
А. като преживяла съпруга е била собственик на 4/6 идеални части от този
апартамент.
От съдържанието на договора за доброволна делба се установява, че
майката прехвърля на дъщерите си срещу издръжка и гледане своите идеални
части като по този начин всяка от дъщерите става собственик на ½ идеална
част от недвижимия имот. При положение, че майката Р.Н. А. е била
собственик на 4/6 идеални части от имота, то тя е прехвърлила на всяка от
дъщерите си срещу задължение за издръжка и гледане по 2/6 идеални части от
имота. Именно тези 2/6 идеални части от имота са били придобити от
съпрузите М.и в режим на СИО, а 1/6 идеална част от имота Г. М. е
придобила по наследство от баща си и тази идеална част е била нейна
индивидуална собственост. Тъй като съпрузите М.и се развеждат през 2010
години, то собствеността върху притежаваните от тях недвижими имоти в
режим на СИО, по отношение на които не е налице договореност в съдебното
решение за развода, се превръща в обикновена съсобственост. След
прекратяване на брака Г. М. е била индивидуален собственик на 2/6 идеални
части от процесния апартаментът, а ответникът Б. М. - на 1/6 идеална част от
този имот. Именно тази 1/6 идеална част той е дарил на децата си с дарението
през 2018 година, поради което предявеният иск е основателен само до
размера на 1/6 идеална част от процесния имот.
В обобщение съдът приема, че ищецът се явява кредитор на първия
ответник още преди извършване на процесното дарение. Ответникът Б. М.
извършва дарение на 1/6 идеална част от имот, която притежава, в полза на
децата си, по който начин уврежда своя кредитор като намалява имуществото
си. Без значение е и обстоятелството дали кредитът е бил обезпечен с
възможност за принудително изпълнение спрямо друго имущество или по
друг начин и ред. Предявеният иск е частично основателен и следва да се
уважи за 1/6 идеална част от процесния имот.
Решението на Поповския районен съд следва частично да се отмени за
разликата над 1/6 идеална част от имота до посочената в съдебното решение
¼ идеална част от него, като в отменената част искът следва да се отхвърли.
Решението следва да се потвърди в останалата му обжалвана част.
По разноските: така предявеният иск е с цена в размер на 17 475.05 лева,
която сума е половината от данъчната оценка на имота. Данъчната оценка на
9
имота следователно е в размер на 34,950.10 лева. Настоящият въззивен състав
приема, че искът е основателен за 1/6 идеална част от имота или в парична
оценка това е сумата от 5 825.02 лева. Следователно искът е уважен в размер
на 33.33%. При това положение за първа инстанция ищецът има право да му
бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на иска в размер на
187.38 лева. Ответниците Б. М. и Р. М. имат право на разноски за всеки един
от тях за сумата от 400.02 лева съобразно отхвърлената част от иска (66.67%).
Относно разноските във въззивната инстанция: Материалният интерес във
въззивната инстанция е в размер на ¼ от данъчната оценка на имота или
сумата от 8,737.53 лева. Въззивната жалба е основателна за 1/12 идеална част
от имота или за сумата от 2,912.51 лева (33.33% основателност) и
неоснователна за 2/12 идеални части от имота или за сумата от 5,825.02 лева.
При това положение въззивниците имат право на разноски в размер на 14.56
лева за внесената от тях държавна такса. Въззиваемата страна има право за
юрисконсултско възнаграждение, което се претендира първоначално в размер
на 500 лева, а впоследствие – в размер на 600 лева. Съгласно Наредбата за
заплащането на правната помощ „за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.“. Същото може да бъде
увеличено до 50% при дела с материален интерес над 10 000 лева. На базата
на тези текстове и съобразно извършените по делото процесуални действия от
юрисконсулта на ищеца, съдът счита, че следва да определи възнаграждение в
размер на 300 лева за въззивната инстанция като съобразно изхода от
въззивното производство на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 200.01 лева, като всеки един от въззивниците следва да
поеме заплащането на сумата от 100.05 лева.
В обобщение, за по-голяма яснота, съдът приема, че предявеният иск е
основателен за 1/6 идеална част от процесния имот, тъй като 2/6 идеални
части са били индивидуална собственост на бившата съпруга на ответника Б.
М., а последният е бил индивидуален собственик само на 1/6 идеална част от
него. За първа инстанция ищецът има право на разноски в размер на 187.38
лева, а ответниците-въззивници – по 400.02 лева. За въззивна инстанция
ищецът има право на разноски в размер на 200.01 лева, а въззивниците – по
14.56 лева. Съдът следва частично да отмени първоинстанционното решение
за присъдените в полза на ищеца разноски само за разликата над 187.38 лева,
както и допълнително да присъди в полза на ответниците Б. М. и Р. М. сумата
10
от 100.01 лева за разноски в първата инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 52 от 03.04.2024 г., постановено по гр. дело №
448/2023 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която
съдът е обявил за недействителен спрямо „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Ю. Х. Ю., обективирания в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 124, том V, pег. № 3580/20.08.2018г. на нот. Полина Ненова,
вписан в СВ - Попово под акт № 39, том VII, вх. pen № 2758/ 20.08.2018 г.,
ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим имот от 20.08.2018 г., по силата на
който Б. Б. М., ЕГН **********, от гр.*******, ул.“*******“ № ****, вх. ****,
ет. ****, ап. ****, е прехвърлил на Б. Б. М., ЕГН **********, от гр. *******,
ул.“*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** и на Р. Б. М., ЕГН
**********, от гр. *******, ул.“*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****,
съсобствената си ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в урбанизирана
територия, с предназначение „за жилищни нужди“ в гр.Попово, и именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57649.503.2635.4.7 по КК и КР
на гр.Попово, одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, без последващо изменение в КК и КР, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от
103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сграда № 4, разположен в поземлен
имот с идентификатор 57649.503.2635, с адрес на имота: гр.Попово, обл.
Търговище, бул. „Михаил Маджаров “ № 28, ет. 4, ап. 7, ведно с прилежащи
части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и таван № 2, с
площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 57649.503.2635.4.8, под обекта -
57649.503.2635.4.5, и над обекта - няма, който имот по документ за
собственост - Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан под №
135, том II. вх. рег. № 744/22.08.1997г. на СВ - Попово, представлява: жилище
апартамент № 7, на IV жилищен етаж, в жилищен блок „Герман Титов",
застроен в общинско дворно място, парцел I. в квартал №121, на бул. „Михаил
11
Маджаров“ № 28 в гр. Попово, състоящ се от хол, две спални, кухня, баня с
тоалетна, антре и две тераси, със застроена площ от 103.50 кв. м., при
съответни граници, ведно с таванско помещение № 2, със застроена площ от
13,30 кв.м. и избено помещение № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м., ведно
с 11.73 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
само за разликата над 1/6 (една шеста) идеална част до присъдената ¼
(една четвърт) идеална част от този имот, като в така отменената част
постановява.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Ю. Х. Ю., срещу Б. Б. М., ЕГН **********, от гр.
********, ул.“*******“ №****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, Б. Б. М., ЕГН
**********, от гр.*******, ул.“*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** и
Р. Б. М., ЕГН **********, от гр. *******, ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет.
****, ап. ****, иск за обявяване на относителна недействителност на
обективирания в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том V,
pег. № 3580/20.08.2018г. на нот. П. Н., вписан в СВ - Попово под акт № 39, том
VII, вх. peг. № 2758/ 20.08.2018г., ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим
имот от 20.08.2018 г., по силата на който Б. Б. М., ЕГН **********, от
гр.*******, ул.“*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, е прехвърлил на
Б. Б. М., ЕГН **********, от гр. *******, ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет.
****, ап. **** и на Р. Б. М., ЕГН **********, от гр*******, ул. “*******“ №
****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, САМО за разликата над 1/6 идеална част
от имота до присъдената ¼ идеална част от имота, като неоснователен, на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 52 от 03.04.2024 г., постановено по гр. дело №
448/2023 година по описа на Поповския районен съд, в частта му, в която е
осъден Б. Б. М., ЕГН **********, от гр.*******, ул. “*******“ № ****, вх.
****, ет. ****, ап. ****, Б. Б. М., ЕГН ********** от гр.******, ул. “*******“
№ ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** и Р. Б. М., ЕГН ********** от гр. *******,
ул. “*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Х. Ю., СУМАТА
12
от 281.11 лв (двеста осемдесет и един лева и 11ст.) за направени разноски по
делото, съобразно уважената част на иска, само за разликата над 187.38 /сто
осемдесет и седем лева и 38 ст./ лева до присъдената сума от 281.11 лева.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.
Х. Ю., ДА ЗАПЛАТИ на Б. Б. М., ЕГН **********, от гр. *******, ул.
“*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, сумата от 100.01 /сто лева и
една стотинка/ лева за направени разноски по делото, съобразно отхвърлената
част на иска, за първа инстанция, както и сумата от 14.56 лева разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю.
Х. Ю. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. М., ЕГН **********, от *******, ул. “*******“
№ ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, сумата от 100.01 /сто лева и една
стотинка/ лева за направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част
на иска, за първа инстанция, както и сумата от 14.56 лева разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Б. Б. М., ЕГН **********, от гр. ******, ул. “*******“ № ****,
вх. ****, ет. ****, ап. ****, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Ю. Х. Ю., направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 100.05 /сто лева и 5 стотинки/ лева съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН **********, от ******* , ул. “*******“ № ****, вх.
****, ет. ****, ап. ****, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Ю. Х. Ю., направените по делото разноски за
въззивната инстанция в размер на 100.05 /сто лева и 5 стотинки/ лева
съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52 от 03.04.2024 г., постановено по гр. дело
13
№ 448/2023 година по описа на Поповския районен съд, в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС-София само при условията на чл. 280
и чл. 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14