Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 11.07.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Б. Я., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1765 по описа на съда за 2015 г ., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Съдът е сезиран с искова
молба от Г.С.А., с ЕГН ********** против Х.В.Х. с ЕГН ********** и П.Д.Б., с
ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се
сочи, че първият от ответниците е внук на ищеца. На 29.04.2015 год. той го
упълномощил да извършва посочените в пълномощно действия по отношение на
собствените му имоти, придобити чрез делба на наследствени земеделски земи - имот
с № 116006 в землището на с.Таваличево, както и имот № 095021, находящ се в същото
землище. В пълномощно изрично посочил, че упълномощеният няма право да продава
тези имоти, като то било издадено на ответника поради твърдението му, че му е
необходимо с оглед декларирането на имотите за получаване на средства от
евросубсидии. Явили се при Нотариус Л.Х., където пред нея ищецът положил
подписа си в съкратен вид - параф, както и чрез собственоръчно изписване на
трите си имена под няколко екземпляра на пълномощни с идентично съдържание на
това посочено по-горе. Сочи, че не бил присъствал при полагане на
удостоверителните печати от нотариуса на това пълномощно. Доста по-късно, едва
след 30.04.15 г., узнал за извършеното прехвърляне на имота на втория ответник,
който му предоставил екземпляр от пълномощното, на което имало положен горе в
ляво на страницата само кръгъл печат на нотариуса. Това именно пълномощно се
твърди, че подписал лично ищецът. След като се разделили ответникът Х.Х. се
върнал при Нотариуса и заверил нотариално подписът на ищеца под пълномощно с
подменено съдържание, видимо доста различно от това на горното, т.е със права,
с които ищецът не се бил съгласявал, нито пък полагал подпис под пълномощно с
такова съдържание, което нотариусът бил заверил под рег.№ 1312/29.04.2015 год.,
а съдържанието му е отразил в рег.№ 1313, том първи, акт №18. Именно това
пълномощно било нищожно, поради липса на реално изразена воля, като се сочи, че
е възможно по технически начин първият ответник да е подменил съдържанието на
завереното от нотариуса пълномощно, отразяващо действителна воля вна ищеца,
изключваща правото на упълномощения да продава имотите или извършва други
транслативни сделки с тях.
На 30.04.2015 год.
ответникът Х.Х., използвайки „фалшивото“ пълномощно, като пълномощник от името
на ищеца, прехвърлил собствеността на земеделските земи на втория ответник,
чрез договор за покупко-продажба, оформен в нот.акт № 155, том I, рег.№ 2394,
дело 129/2015 год.на Нотариус Боян Алексов с рег.№ 325 при Нотариална камара-град
София. Този договор, поради липса на съгласие от страна на ищеца за сключването
му и използването на горното пълномощно с невярно и подменено касателно
представителната власт съдържание, също бил недействителен поради липса на
представителна власт и относително недействителен спрямо ищеца.
Ищецът твърди, че
вторият ответник - П.Б. владеел понастоящем двата процесни земеделски имота.
Поради горното се
поддържа искане съдът да признае за установено, че упълномощаването,
обективирано в пълномощно под рег.№ 1312/29.04.2015 год., съдържанието на което
е удостоверено под рег.№ 1313, том I, акт № 18 на нотариус Л.Х., с рег.№ 586
при Нотариална камара гр. София, е нищожно поради липса на съгласие и воля от
страна на ищеца, за предоставяне на право на упълномощения да извършва от
негово име разпоредителни сделки с имотите, описани в него.
Иска се и съдът да обяви
за недействителен спрямо ищеца, поради липса на представителна власт договор за
покупко-продажба на земеделски земи, оформен в нот.акт № 155, том I, рег.№
2394, дело № 129/2015 год. на Нотариус Боян Алексов с рег.№ 325 на Нотариална
камара-град София.
Поддържа се и искане
съдът да осъди ответника П.Б. да отстъпи собственоста и предаде владението на
имот с № 116006 в землището на с.Таваличево, Кюстендилска област, ЕКАТТЕ
72045,находящ се в м."Дъбравите" с площ от 4,603 дка, представляващ
нива, четвърта категория, при граници и съседи-имоти с № № 116005-нива, имот №
000631-полски път, имот № 116007-нива, имот № 116008-полска култура,имот №
116013-нива и имот № 116012-овощна градина, както и имот № 095021, също находящ
се в землището на с. Таваличево, Кюстендилска област, находящ се в
м."ЦИГАНКА", с площ от 1,801 дка, представляващ овощна градина, при
граници и съседи: имоти с № № 095019-овощна градина, № 095018-овощна
градина,кад.№ 000604-полски път и имот № 095022-овощна градина.
Претендират се и
сторените деловодни разноски.
Ответникът Х.В.Х. е
депозирал отговор на исковата молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131
от ГПК. Счита исковете за неоснователни и моли за отвхърлането им. Сочи, че
процените имоти били прехвърлени според законовите изисквания. Предявява
насрещен иск, който с определение на съда от 02.03.2016 г. не е допуснат за
съвместно разглеждане.
Ответникът П.Д.Б. е
депозирал отговор на исковата молба в рамките на едномесечния срок по чл. 131
от ГПК, постъпил с вх. № 3527/11.02.2016 г., както и друг такъв с вх. №
5424/08.03.2016 г. Сочи, че исковете са недопустими, а и неоснователни. Излага
подробни съображения.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, а ответниците
Х.В.Х. и П.Б. я оспорват.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложения по
делото нотариален акт №16/2014 г. ищецът Г.А. придобил по силата на доброволна
делба няколко недвижими имота, сред които и имот № 095021, както и имот с №
116006 в землището на с.Таваличево.
От представените по
делото скици на процесните имоти – на л. 32 и 33 от делото, се установяват
точните им граници и местоположение.
Според представените по
делото оценки на земеделски земи имот № 095021 има цена от 396 лв., а имот №
116006 – 2573 лв.
Според приложения по
делото нотариален акт № 155/2015 г. Г.С.А., действащ чрез пълномощника си Х.В.Х.
продал на Пламeн Д.Б. собствените си
наследствени земеделски недвижими имоти - с № 116006 в землището на
с.Таваличево, Кюстендилска област, ЕКАТТЕ 72045, находящ се в
м."Дъбравите" с площ от 4,603 дка, представляващ нива, четвърта категория, при
граници и съседи-имоти с № № 116005-нива, имот № 000631-полски път, имот №
116007-нива, имот № 116008-полска култура,имот № 116013-нива и имот №
116012-овощна градина, както и имот № 095021, също находящ се в землището на с.
Таваличево, Кюстендилска област, находящ се в м."ЦИГАНКА", с площ от
1,801 дка, представляващ овощна градина, при граници и съседи: имоти с № №
095019-овощна градина, № 095018-овощна градина,кад.№ 000604-полски път и имот №
095022-овощна градина. В нотариалния акт е вписано, че при извършването му е
представено пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 1312/29.04.2015
год., а на съдържанието рег.№ 1313, том първи, акт №18. на Нотариус Л. Х., вписана
в НК под № 586, с район на действие района на Районен съд – Кюстендил.
Представени са и два
броя пълномощни – първото с изрично вписване „без право на продажба“ на
процесните имоти и без данни за нотариалните удостоверявания, а второто – с
изрично вписване „да се разпорежда“ с тях, с нотариална заверка от 29.04.2015
г. на подписа под рег.№ 1312/29.04.2015
год. на съдържанието № 1313, том първи, акт №18 на Нотариус Л. Х..
Съгласно изисканите от
Нотариус Л. Х. заверени копия от пълномощно с рег. № 1312 и 1313/2015 г., както
и справка-удостоверение изх. №21/2016 г., ищецът упълномощил ответника Х.Х. да
се разпорежда с процесните имоти.
Изискано е нотариалното
дело по повод изготвянето на нотариален акт №155/2015 г., в което се съдържа
пълномощно с рег. № 1312 и 1313/2015 г., с вписани пълномощия за разпореждане с
имотите предмет на делото.
Събрани са и гласни
доказателствени средства чрез разпита на Нотариус Л. Х., от показанията на
която се установява, че представеното по делото пълномощно на л. 6, съдържащо и
клауза за разпореждане с процесните имоти, било съставено в нейната кантора по
искане на настоящия ищец, което той подписал след като му го прочела от
началото до края, а преди това му пояснила, че за соченото разпореждане ще са
необходими и две декларации, а тексата ще бъде по-висока, с което А. се
съгласил безусловно. Около две седмици след подписаването му ищецът отново
посетил кантората на Нотариус Х. и я уведомил, че бил измамен, а внукът му –
отв. Х., не се грижел за него и заявил, че вече не желае да му дава имотите си.
Заявил, че внукът му фалшифицирал пълномощното и показал друго, с различно
съдържание от удостовереното. На 01.06.2015 г. заявил пред Нотариуса декларация
за отказ от пълномощното.
Поради невъзможността да
се осигури по делото в оригинал пълномощно, което ищецът твърди, че е подписал в действителност,
той оттегли искането си за допускане на техническа експертиза, за установяване
на твърдените от него обстоятелства.
Останалите писмени
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се налага
подробното им обсъждане.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна
страна следното:
Предявените искове са с
правно основание по чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр.
чл. 44 от ЗЗД, чл. 42, ал.2 ЗЗД и чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). Те се възприемат за
допустими, като възраженията на ответника в обратен смисъл касаят
основателността на претенцията.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 44 от ЗЗД: Според възприетото законодателно
решение в разпоредбата на чл. 26, ал.
2, предл. второ от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва
съгласие, а според чл. 44 от ЗЗД,
правилата относно договорите, намират съответно приложение и към едностранните
волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват
права и задължения.
В съдебната практика е прието, че договорът е сключен при
липса на съгласие, когато то е изтръгнато
чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване,
създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, тъй като е дадено на
шега, като пример или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по
причини, не дължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие,
поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и
други, като във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже
с договора (Решение № 249 от 23.07.2010
г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК на ВКС, Решение № 813 от 7.09.2011 г.
по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС). Основанието за нищожност -
"липса на съгласие" за
извършване на упълномощителната сделка, обуславящо квалификация по чл. 26, ал.
2, предл. 2 от ЗЗД, изисква липсата на воля (при едностранните
сделки) и на съгласие (при договорите) да е съзнателна (съзнавана). В настоящия
случай, видно от съдържанието на пълномощното с нотариална заверка на
съдържанието рег.№ 1313, том първи, акт №18 на Нотариус Л. Х., вписана в НК под
№ 586, пълномощникът има право да продава или дарява, при
условия каквито договори, вкл. и да продава сам на себе си, имотите описани в
него. Отношенията този едностранен акт са такива на доверие и от степента на
това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще
учреди с пълномощното. От значение за съдържанието й обаче, е единствено волята
на упълномощителя, отразена в пълномощното, като при тълкуването му съответно
приложение намират правилата на чл. 20 от ЗЗД,
във вр. с чл. 44 от ЗЗД.
Заради това възражението за нищожност на пълномощното поради липсата на съгласие се явява неоснователно. Представеното
по делото такова на л. 6, съдържащо и клауза за разпореждане е било съставено в
кантората на Нотариус Л. Х. по искане на настоящия ищец, което той подписал
след като му го прочела от началото до края, а преди това му пояснила, че за
соченото разпореждане ще са необходичми и две декларации, а тексата ще бъде
по-висока, с което А. се съгласил. Твърденията в т.см. на Нотариуса не са
опровергани със средствата на ГПК, заради което съдът следва да им се довери.
Нещо повече, към пълномощното са съставени и подписани от ищеца декларации по
ДОПК и ЗННД с рег. №1316, съотв. 1317 от 29.04.2015 г., а св. Х. заяви
категорично, след като е прочела изготвеното пълномощно е разяснила също, че
има разлика в таксите, ако то обхваща и действия по разпорежане. Така изолирано и недоказано остава твърдението,
че ищецът всъщност е подписал пълномощно с друго съдържание – без право на
разпораждане. Представеното на л. 5 от делото е без нотариална заверка на
подписа и не може да се ползва с присъщата на тези документи доказателствена
сила. Атакуваното – на л. 6 от делото, е съставено е в предвидената форма
(съгл. чл. 37 от ЗЗД),
изрично отразява волята на представлявания за разпореждане с имотите описани в
него, както посочи и свидетелят Х., а съдържанието на представителните
пълномощия е ясно. Не се установи
намерението на упълномощителя да е било в друг смисъл, заради което този
иск е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД: В тази част
съдът е приел, че правната квалификация на иска се извежда от разпоредбата на чл. 42, ал. 2
от ЗЗД, доколкото се иска установяване нищожност на договора, като
ищецът твърди липса на съгласие, но се позовава на отсъствие на представителна
власт. Тази правна квалификация е
съобразена с решение № 1087/19.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 3059/2007 г. на III
г.о., решение № 259/22.04.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 799/2008 г. на IV г.о.,
решение № 545/09.06.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 1638/2008 г.,ІV г. о., ГК, решение
№ 1380 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6048/2007 г., II г. о., ГК, решение
№ 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., ГК. За
разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен при липса на съгласие,
договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а
относително недействителен - правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от
представлявания. Налице е относителна недействителност на сделката до
потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, поради което правната
квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е именно възприетата - по чл. 42, ал. 2
от ЗЗД.
Твърдението
за липса на представителна власт при скючването на сделката, материализирана в
нотариален акт № 155/2015 г., е свързано с твърдението, че при съставянето на
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 1312/29.04.2015 год., а на
съдържанието рег.№ 1313, том първи, акт №18. на Нотариус Л. Х., ищецът не е
изразил съгласие за разпореждане с имотите, описани в него. Така от извода на
съда, че искът за прогласяването му за нищожно поради липса на съгласие е
неоснователен, следва и че не може да бъде споределено твърдението за изначална
липса на представителна власт при сключването на атакувания договор, при
сключването на който ищецът е бил представляван по силата на това пълномощно. Несъмнен е фактът, че ответникът Х. е бил упълномощен от ищеца и от чието име е договарял с купувача – отв. Б., съобразно
разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД,
а с оглед обема на
предоставената му представителна власт, е имал правото да продава имота на
когото прецени и при цена и условия,
каквито прецени, по правилата на диспозитивната разпоредба на чл. 38, ал.1 от ЗЗД. Но дори и при сключването на процесния договор Х.Х. да е действал без представителна
власт, би била налице висяща недействителност, при която извършената сделка по
правило може да породи желаното правно действие при настъпването на
допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или
потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в
действителност на сделката от момента на нейното сключване (трансформацията е
една възможност, предоставена на лицето, от чието име е договаряно, да валидира
договора), а не би била налице изначална липса
на съгласие в случая на чл. 26, ал.2,
предл.2-ро от ЗЗД, в който случай законът не предвижда
потвърждаване.
Наред
с това към момента на сключване на разпоредителната сделка не са били
налице предпоставките на чл. 41 от ЗЗД,
доколкото няма данни ищецът да е оттеглил пълномощното си, нито да се е отказал
от него.
Изложеното
налага извод, че искането да се обяви за недействителен, поради липса на
представителна власт за сключването му от страна на ищеца на договор за
покупко-продажба на земеделски земи, оформен с нот.акт № 155/2015 год. е
неоснователно. Нещо повече, дори да се приеме, че поради неопитност, правна
неграмотност и поради умишлени действия на пълномощника, ищцът не е запознат с
правното действие на пълномощното и декларациите или с тяхното съдържание, това
не обяснява по какъв начин пълномощникът се е снабдил с документите за
собственост, легитимиращи ищеца като собственик на имота, които е представил за
изповядване на процесната сделка.
Следователно
сделката от 30.04.2015 г. е сключена за ищеца от лице действащо с надлежна
представителна власт, учредена с пълномощното с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 14.06.2011г., поради което искът по чл. 42, ал.2
от ЗЗД като недоказан по основание също следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността (ЗС): За да е основателна
ревандикационната претенция е необходимо да се е осъществил фактическият
състав на материалната норма, който включва установяване правото на собственост
на ищеца върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи без
правно основание, противопоставимо на ищеца.
В
случая активната
легитимация по предявения иск се определя от въведеното от ищеца основание за
пораждане правото му на собственост. Не се спори в производството, че той е
притежавал правото на собственост върху процесните имоти. С извършване на
валидна разпоредителна сделка обаче - продажба на 30.04.2015
г., е загубил правото на собственост, което е придобито от
ответника П.Б.. При това положение, както и с оглед горните изводи,
че не е налице порок при сключването на договора за продажба на земеделски
земи, материализиран в нотариален кат №155/2015 г., който да обоснове
недействителността му спрямо ищеца, то тази осъдителна претенция също се явява
неоснователна. Доколкото липсва първата кумулативно необходима предпоставка за
уважаване на иска, не се налага подробното осъждане на останалите такива, като
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан само на това
основание.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде уважено направеното искане от
ответника П.Д.Б., за присъждане на разноски в съответствие с представените
списък по чл. 80 от ГПК,
като с оглед изхода на спора следва да му се присъди сумата общо в размер на 500
лв. - заплатен адв. хонорар.
Водим от изложените съображения, съдът