О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   гр. Габрово, 14.06.2019г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

          Габровски окръжен съд в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В.Генжова

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Кр.Големанова

                                                                                С.Миланези

  при секретаря..............., като разгледа докладваното от съдията Генжова В.ч.гр.д.№ 183 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ал.3 ГПК.

          Обжалвано е определение №308/ 05. 04.2019г. по гр.д.№1082/2018г. на Габровският районен съд с което е отхвърлена молбата на „ДЕА” ЕООД гр. В.Търново, чрез пълномощника му адв. Т. Г. -САК, за изменение на решение №64/19.02.2019г. постановено по гр.д.№1082/2018г. на СРС, в частта досежно разноските, като неоснователна.

          В жалбата се излага, че определението на ГРС било необосновано и неясно. От мотивите му не ставало ясно защо първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските.

          Правилно съдът приел, че са разгледани два иска в условията на евентуалност. Твърди обаче, че този факт не водел до дължимост на адвокатско възнагрлаждение за всеки един от исковете. Застъпва становище, че при предявени в условията на алтернативност или  евентуалност искове,е дължимо само едно адвокатско  възнаграждение.Цитира практика на ВКС, в която твърди, че е застъпено изложеното от него  становище. Счита, че с оглед размера на предявената претенция и съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи възнаграждение в размер на 300 лв. Претенцията на другата страна, която била уважена от съда е  за сума 2.4 пъти по-висока.

Твърди, че не е налице и фактическа и правна сложност на делото. Макар да били предявени два иска, то изложената в исковата молба съвкупност от факти по двата иска е една. Освен това ответникът не ангажирал никакви доказателства по делото, поради което счита, че фактическата и правна сложност не е над обичайната.

          Претендирано е обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което да се  измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като се съобрази направеното в срок възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

          Ответника по жалбата  е подал отговор, с който оспорва частната жалба. Излага подробни съображения за неоснователността й, и в подкрепа мотивите на обжалваният съдебен акт.

            Окръжният съд счита, че обжалваното определение на районният съд е неправилно ,а  подадената срещу него частна жалба следва да се уважи по следните съображения:

За да отхвърли молбата по чл. 248 ГПК, съдът е приел, че са предявени и разгледани два иска, макар и при условията на евентуалност, които са различно правно основание, а ответникът е участвал активно в процеса, като е подал писмен отговор, участвал е в двете открити съдебни заседания и е представил писмени бележки. Предви на това заплатеното му от неговия довереник адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. не е прекомерно, с оглед хипотезата на чл. 78, ал.5 ГПК.

Видно от данните по делото, че пред първоинстанционния съд ищецът е предявил спрямо ответника в условията на евентуалност два иска, с цена от 120 лв. Производството се е развило с участието на ответника, който е подал писмен отговор, взел е участие в двете съдебни заседания, проведени по делото и е изготвил писмени бележки. Съдът е разгледал и отхвърлил и двата иска. Ответникът е представил доказателства, че е заплатил на своя процесуален представител възнаграждение в размер на 720 лв., от които  120 лв. ДДС, доколкото упълномощеното от него дружество е регистрирано по ДДС и за това са представени доказателства по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определеното възнаграждение за  един иск е в размер на 300 лв.

При тези установявания, настоящата инстанция счита, че възражението за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 ГПК, на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответника  е основателно  по следните съображения:

В конкретния случай са предявени  два иска в условията на евентуалност, като и двата са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Правните последици от отхвърлянето или прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични - съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение.В този смисъл е трайната съдебна практика,  обективирана в Определение № 70/05.02.2018г. по ч.т.д. № 257/2018г. на ВКС, Іт.о.. Ако исковете бяха комулативно съединени и страната, която претендира присъждането им е заплатила на адвокат възнаграждение  съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и бе представила документи за извършеното плащане, то несъмнено би и се дължало такова, по двата иска.Настоящия случай обаче не е такъв. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че в случая се дължи едно адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждение по чл. 7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. Върху тази сума се дължи и ДДС в размер на 60 лв., доколкото по делото са представени доказателства, че представляващото ответника адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС.

Не могат да бъдат споделени доводите, че в случая предявените при условията на евентуалност искове са с висока фактическа и правна сложност. Доказателствената тежест е била разпределена на ищеца и той е ангажирал доказателства в хода на същия. Самото производство е продължило в рамките на  шест месеца и са проведени само две открити съдебни заседания.

При тези установявания, възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение се явява основателно.

Ще следва на осн. чл. 78, ал.5 ГПК ,адвокатското възнаграждение на ответнатата страна да бъде намалено на 360 лв. , от които 300 лв. адвокатски хонорар и 60 лв.  за ДДС. На това основание обжалваното определение следва да бъде отменено,  а решението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено в частта за разноските, за сумата над 360 лв., на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

          По изложените съображения съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОТМЕНЯВА определение №308/ 05. 04.2019г., постановено  по гр.д.№1082/2018г. на Габровският районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

          ИЗМЕНЯВА решение №64/19.02.2019г., постановено по гр.д.№1082/2018г. на Севлиевски районен съд, в частта досежно разноските, като

ОТМЕНЯВА решение №64/19.02.2019г., постановено по гр.д.№1082/2018г. В ЧАСТТА, с която „ДЕА”ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес гр. ***, ул.”***” № *,вх.*,ет.*,ап.* е осъдена да заплати на „БАЛЕЯ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **, ул.”***” разноски над 360 лв./ триста и шестдесет лева/  и до размер на 720 лв., на осн. чл. 78, ал.5 , във вр. с ал.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: