№ 2875
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20131872 от 04.06.2021г., постановено по гр.дело №43386/2020г. по
описа на СРС, ГО, 51 с-в, ответникът „Б.и.” АД, ЕИК **** е осъден да заплати на ищеца
„ДЗИ- О.з.”ЕАД с ЕИК****, на основание чл.411 от КЗ сумата от 258,44 лева-
застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил „Сузуки SX4” с
ДК№****, причинени от пътно-транспортно произшествие на 05.11.2019г. в гр.София на
кръстовището на бул.Васил Левски и ул.Оборище с лек автомобил "Мицубиши" с ДК №
****, по вина на водача на лек автомобил "Мицубиши", чиято отговорност е била покрита
от „Б.и.” АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва от
09.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 455,95 лева- съдебни разноски, като искът е отхвърлен за разликата над 258,44
лева до претендираните 362,76 лева.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ДЗИ- О.з.”ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на застрахования при ищеца водач. Претендира отмяна на решението на СРС в
обжалваната част и уважаване на иска изцяло, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба.
1
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Единственият спорен на етапа на въззивното производство въпрос е наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач. Както
правилно е отбелязал и първостепенният съд, съгласно разпоредбата на чл.50а от ЗДВп е
забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако
обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да
възпрепятства напречното движение. От събраните по делото доказателства се установява,
че обективно към момента на навлизането на лек автомобил „Сузуки SX4” с ДК№**** в
кръстовището, обстановката би го принудила да спре в кръстовището или да възпрепятства
напречното движение. При това положение единственото законосъобразно действие на този
водач е да не предприема маневрата „ляв завой“ и да не навлиза в кръстовището преди да се
убеди, че ще може да премине през същото без да спира в него или да възпрепятства
напречно движещите се автомобили. Започвайки извършването на такава маневра, водачът
на гореспоменатия лек автомобил е извършил нарушение на ЗДвП и поради това е налице
приетото от първостепенния съд съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по
жалбата не претендира такива.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20131872 от 04.06.2021г., постановено по гр.дело
№43386/2020г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в в обжалваната му част.
2
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3