Определение по дело №489/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260069

 

 гр. Пловдив, 19.10.2020 година

 

          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:                                                                        

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                         ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ                                           

                                              ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно дело № 489 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подаден на 23.09.2020 г. протест на ОП – *против Протоколно определение от 15.09.2020 г. по НОХД №1457/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с изготвянето на внесения в съда обвинителен акт.  

В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение на окръжния съд, като се набляга на два основни момента. Първият е, че никъде в нормата на чл. 304б, ал.1 от НК не е поставено изискването на законодателя при изписването на изпълнителното деяние да бъде посочено лицето или лицата, от които е поискан и/или получен неследващия дар. Ако в действителност е налице подобно изискване към изписването на състава на престъплението, тогава би следвало да са използвани думите „другиго“ или „някого“, за да се налага подобна конкретизация. Това е посочено в обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт, като не е нарушено правото на защита на обвиняемото лице. Вторият е, че не е наложително в обстоятелствената част от акта да се излагат съображения, защо посочените в диспозитива на повдигнатото обвинение главни инспектори по приходите при ТД на НАП – * са приети за длъжностни лица по смисъла на НК. В този смисъл, според прокурора, са изпълнени изискванията на ТР. №2/07.12.2002 г. по т.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Затова се предлага отмяната на атакуваното определение, като делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подсъдимата Р.И.и нейните защитници – адв. Т. К. и адв. Р. К.са уведомени за постъпилия частен протест, но не са изразили становище.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия протест и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но като цяло е неоснователен.

Производството по настоящото дело е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – * срещу обв. Р.А.И. за извършено престъпление по чл. 304б, ал.1 от НК.

Окръжният съд, основателно е констатирал, че на досъдебното производство са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения.

На първо място, за съставомерността на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК е необходимо деецът да е поискал и/или приел някакъв неследващ му се дар като насрещна престация за поет ангажимент да въздейства върху длъжностно лице и да го мотивира да вземе определено решение в желаната посока от лицето, предоставило облагата, като е без значение, дали извършителят е успял да упражни влияние и да повлияе за постигането на целения с неследващия се дар резултат.

В тази връзка е съвсем логично в диспозитива на повдигнатото обвинение да се отрази от кого деецът е поискал и/или приел неследващия му се дар, за да се въздейства върху определено длъжностно лице при взимането на съответното, благоприятстващо лицето, предоставило облагата решение. И това е така, защото съставът на чл.304б, ал.1 от НК за т.нар. „търговия с влияние“ се явява специален спрямо общия състав на престъплението „пасивен подкуп“ по чл.301 от НК, където също не е посочено изрично изискването при поискването и/или приемането на неследващия се дар от извършителя, това да е сторено спрямо другиго или винаги при една подобна неправомерна престация следва да има ясна ответна страна. В този смисъл и обвиняемото лице без този реквизит на повдигнатото обвинение, не би могло да реализира пълноценно правото си на защита по смисъла на т.4,1. и т.4,2 от ТР. №2/2002г. по т.д. №2/2002г на ОСНК. Неслучайно при проследяване на трайната практика на ВКС се установява, че в повдигнатите обвинения, респ. и в произнесените впоследствие присъди, винаги се посочва и лицето, от което се иска или приема дар или каквато и да е облага, която не му се следва.

На второ място, с оглед на  спецификата на изпълнителното деяние по чл.304б, ал.1 от НК, важен негов елемент се явява и обозначаването на длъжностното лице спрямо което деецът поема като ангажимент да въздейства, за да го мотивира да вземе определено решение в насоката, желана от лицето, предоставящо облагата. Поради тези причини, винаги се търси корелация на връзката между дееца и съответното длъжностно лице, спрямо което първият да разполага с реалната власт да упражни влияние при вземането на решение във връзка със службата му. И докато спрямо дееца законодателят не поставя изискване да обладава длъжностно качество, това е задължително за последния в корупционната верига. Въпреки това се явява твърде рестриктивно изискването към представителя на държавното обвинение да се вменява задължение изрично да посочва в обвинителния акт, при коя от визираните хипотези в чл.93, ал.1, т.1, б.“а“ или „б“ от НК попада това длъжностно лице. Достатъчно е да се уточни неговата длъжностна позиция, която да позволява да се вземе целеното решение във връзка със службата му, за да се даде обективната съставомерност на визираното престъпление в чл.304б, ал.1 от НК. Доколко това изискване е спазено, ще следва да се прецени отново след коригирането на повдигнатото обвинение срещу обв. Р.И.и изготвянето на новия обвинителен акт.

В заключение, законосъобразно окръжният съд е преценил, че повдигнатото обвинение на досъдебното производство в постановлението за привличане на обвиняем, така и във внесения от ОП - *обвинителен акт, не отговарят на изискванията на закона, което води до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, като налага прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се остави без уважение подадения протест на ОП – *в основната му част, досежно повдигнатото обвинение срещу подс. И., като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пловдив и се върне делото на прокурора за изпълнение на дадените указания, уточнени допълнително и от настоящата съдебна инстанция, поради което и на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

         

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 15.09.2020 г. по НОХД № 1457/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с повдигнатото обвинение срещу подс. И.. 

         

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

                                                                ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

               

                 2.