№ 145426
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110158462 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
299917/25.10.2023 г., подадена от И. А. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. С------ през процесуален представител адв. Ю. Т- - САК,
преупълномощена от Адвокатско дружество „М- и съдружници",
представлявано от адвокат М- - САК. със съдебен адрес за кореспонденция:
гр. Со- срещу Е. Г. Г. - И.ова, ЕГН ********** с адрес: гр.С--, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева
(петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от изказвания на ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.10.2023г. - датата на увреждането до
окончателното плащане на задължението.
В обстоятелствената част се твърди, че от месец май 2023г. в най-
голямата „С-'' ЕАД, ЕИК -, се наблюдава напрежение, в резултат на което
срещу ищеца доктор И. К., който е изпълнителен директор на болница „М-" е
започнала цЕ.сочена кампания, инициирана от страна на доктор Е. Г. - И.ова -
ответник по настоящото производство, както и други лица от нейното
обкръжение. Кампанията срещу г-н К. е активна вече повече от половин
година, като ответникът е избрал национални медии, чрез които публично и
пред неограничена аудитория разпространява неверни и изопачени данни с
адресат - проф. д-р И. К. и неговият екип, по въпроси, касаещи ръководството
на болницата и финансовото й състояние.
Твърди, че г-жа Е. Г. - И.ова е започнала активно да коментира
случилото се по национални медии, чрез публикации в интернет
пространството, в социалните мрежи - Фейсбук. както и чрез организиране на
пресконференции в тази връзка.
1
Първо, сочи, че в предаването - К- Live, излъчено на 11 септември
2023г. с гости - д-р Е. Г., д-р А- и д-р С- К.. ответникът е изрекъл следните
клеветнически твърдения спрямо доверителя ми:
13:52 минута: ,,...и се започна един тормоз, една репресия... ";
13:59 минута: изпълнителният директор, всъщност, има безброй
нарушения, не едно
18:18 минута: „..-това е един прикрит трудов договор, тук сме в
нарушение... "
25:33: минута: ...имаме даже доказано, че това е системно
нарушение., така или иначе всички се правят, че проблем няма... "
Твърди, че на ищеца са му приписвани куп неправомерни действия във
връзка с подправяне на килограми на пациенти, за да бъдат лекувани с
апаратура, която е по - скъпо платена; говори се за „един прекрасен порочен
кръг", „за конфликт на интереси".
Второ, твърди, че на пресконференция на тема: „Как под погледа на
седем министри „М-" се превърна в бащиния на един професор", проведена
на 12.09.2023г. в Националния пресклуб към Българска телеграфна агенция,
ответникът е изрекъл следните клеветнически твърдения спрямо ищеца:
21:46 минута: „...едно лице, на което е поверено да управлява
дружество, чийто единствен собственик на капитала е държавата,
разходва публични средства...";
20:19 минута: „...нарушенията не се случват, ние бързо реагираме,
бързо ги потулваме и нещата всъщност са си мн хубави, той е добър лекар,
който персонала го харесва...един зависим персонал...";
20:47 минута: в нарушение на трудовата законодателство . след
което то се превръща в неща абсолютно законово, разрешено., легитимно и
оправдано... ".
Твърди, че ответникът също многократно твърдял, че печалбата на
изпълнителния директор И. К. била в пъти по - голяма от печалбата на
болничното заведение. Непрекъснато ответницата наблягала на
обстоятелството, че на г-н К. са дадени изключителни правомощия, в тази
връзка - той не позовлявал на останалите си колеги да работят с новата
медицинска апаратура и по - конкретно - с робота „Да Винчи". като се
внушава, че г-н К. е „виновен'" за влошения микроклимат в болницата, че той
е първоизточник на рисковете, в които са поставени пациентите, че
благодарение на него, установените в годините традиции и академизмът в
„М-" биват потъквани. Твърди се, че ищецът е обвинен в липсата на каквато и
да било методика на работа и ръководство, а атмосферата и организацията в
болницата, благодарение на него, е хаотична и анархична. Ответницата
говорила за тормоз над специализанти, репресия, сплашване, упражня кани от
г-н К..
По време на конференцията ответницата твърдяла, че ищецът получава
2
повече пари, които не съответстват на количеството извършена от него работа
- липсвало съответствие между получените възнаграждения и предоставените
от него медицински услуги, както и че по един невъобразим начин, г-н К.
разходвал публични средства.
Допълнително, по време на пресконференцията, ищецът бил иронизиран
публично, което е проява на безкрайно унизително и обидно отношение,
проявено към неговата личност, а именно:
28:59 минута: .какво прави професор К. толкова уникален...
29:21 минута: „-..президента обаче му даде награда...не можахме да
разберем точно за какъв принос...но дори президентът го намира за уникален
и за най-достоен от всички номинирани... ".
Твърди, че иронията е още с думите: „работлив човек, който изкарва
много пари", което неиминуемо води до асоциация, че нито е работлив човек,
нито от работа изкарва много пари, а напротив - получава неследващи му се
парични средства от незаконна дейност, което безспорно осъществява състава
на клеветата. Говори се за безочие, наглост, чувство на безнаказаност.
Счита, че така направени изказванията в контекста на темата на
пресконференцията, целят чрез насмешка да насочат вниманието именно
върху липса на посочените качества (уникалност, изключителност), както и за
липсата на принос, съответно достойнство, които да оправдаят получените от
него награди.
Трето, на пресконференция на тема: „Пазарлък, заплати и
шуробаджанащина в „М-", проведена на 21.09.2023г. в Националния пресклуб
към Българска телеграфна агенция, ответникът е изрекъл следните
клеветнически твърдения спрямо ищеца:
04:40 минута: „...когато институциите си затварят очите, общо
взето, не ни остава нищо друго да мислим...това е мафия на гърба на
бъдещето и. живота на децата на България.-.".
Твърди се, че И. К. осъществява конкурентна дейност чрез свързани
лица; че получава допълнителни възнаграждения в нарушение на договора му
за управление и контрол: „всички тези допълнителни възнаграждения
нямат правно основание да бъдат получавани от него"; че хората, които
подкрепят И. К. го подкрепят, защото са зависими от него, защото нямат
смелост да му се противопоставят; че проф. К. назначава лекари, които нямат
нужната квалификация да заемат съответната длъжност, още повече да
изпълняват длъжността; че са напълно зависими, защото са на пенсионна
възраст и се страхуват от К., за да не загубят работата си. Говори се, че
„точно приближените" на професор К., спазват един и същи модел.
Сочи, че с публичните си изказвания, г-жа Г. твърди, че И. К. не
притежава необходимите качества да носи съответните научни степени; не
бил преминал по академичния път - не е положил изискуемите изпити, не е
представил изискуемия брой статии и научни трудове, нито ги е защитил.
3
Последното несъмнено води до еднозначен извод за третите лица, че титлите,
които носи са незаслужени, придобити не по установения ред, а чрез
заобикаляне на установените правила; в академичното му кариера се
наблюдавали „ поредица от изключения ".
Твърди се, че ответникът говори за усещане за безнаказаност, твърди,
че и прокуратурата няма да открие нарушение - с последното се внушава, че
дори при наличието на престъпление, прокуратурата няма да повдигне
обвинение, което представлява пореден безмилостен опит за срИ.е авторитета
на г-н К.. По този начин, недвусмислено се настоява, че ищецът е извършител
на престъпления, които по своята същност се ползват е висока степен на
обществена опасност, а остава без наказание, което е недопустимо
потъпкване на ценностите, градени през годините -както в съдебната система
и в системата на здравеопазването, така и спрямо него като личност, а още
повече - подкопаното доверие на пациентите у неговата почтеност,
професионализъм и морал. Внушава се, че е подкрепян от лица, които се
ползват с авторитет в държавата, че има „гръб".
Четвърто, твърди, че в предаването - Честно казано с Л-, излъчено на
19.10.2023г. е гости - д-р Е. Г., д-р Л-, ответникът е изрекъл следните
клеветнически твърдения спрямо ищеца
03:48 минута: ...всъщност има дългогодишни...своеволия и нарушения,
които се извършват в болницата. . ";
09:53 минута: ,, ...нарушенията са очевидни...
12:33 минута: „...един трудов договор, на който той няма право... ";
14:45 минута: .,...и ако това не е конфликт на интереси...";
17:19 минута: „ Това е документна измама с цел финансово
облагодетелстване. ";
17:47 минута: „...системен характер на тези нарушения ";
19:28 минута: ., Нормативна уредба има, въпросът е, че никой не я
спазва. ";
20:58 минута: „Нормативна уредба има, въпросът е, че се тълкува
много избирателно.";
Пето, излага твърдения, че госпожа Е. Г., в личния си профил във
Фейсбук е споделила публикация на Национален синдикат „Защита", от който
и тя е част и в която публикация за пореден път спрямо доверителя ми се
отправят клевети, а именно:
„Национален синдикат „Защита" дава на главния прокурор директора
на ,, М-" за нарушения на българското трудово законодателство,
потъпкване на Конституцията на Републиката ",-
„Освен че си позволява да нарушава българското законодателство, да
отказва да води диалог със своите работници и техни
представители...трябва да отговаря на много неудобни нему въпроси затова
как се разходват публични средства, как се източва здравната каса, но си
4
позволява да не изпълнява предписанията на държавни контролни органи.
„... директор на държавна университетска болница може да получава
1,5 млн. лв. заплата, като в същото това време държавни и общински
болници тънат в мизерия и задължения за милиони левове?";
-..отвсякъде лъха на безстопанственост, самоуправство и
закононарушения. ";
„...не контролира своите подчинени и допуска да бъдат извършвани
документни измами или и той е съучастник в случващото се? "
Изразява мнение, че процесиите думи и изрази безспорно са
КЛЕВЕТНИЧЕСКИ, доколкото позорят името, честта и достойнството на
доверителя ми, който се ползва с авторитет не само сред колеги, а и сред
цялата общественост. Последните компрометират доверието освен на
обществото към една личност със значителен принос в медицината, а и още
повече бива разколебано доверието на пациентите на болничното заведение,
което представлява срИ.е и подкопаване авторитета, професионалните и
личностните качества на доверителя ми.
Ответникът си позволява да твърди с убеждение, че ищецът е системен
нарушител на Конституцията, на законите като цяло и в частност - на
трудовоправното законодателство; че е в пълно неизпълнение на служебните
си задължения и дори злоупотребява с последните, а дори и със здравето на
пациентите; обвинен е в разходване на публични средства, в извършване на
документни измами с цел финансово облагодетелстване, в „репресия“,
„тормоз" върху негови колеги, в отправяне на заплахи срещу конкретни лица
и дори е посочен като лице, което е част от „една мафия". Освен това, в
медийните изказвания на ответника, насочени към доверителя ми, се набляга
многократно на: „нарушения", „системни нарушения", „нарушенията са
очевидни", „безброй нарушения", „дългогодишни своеволия и нарушения",
„конфликт на интереси".
Ищецът счита, че подобни твърдения са недопустими, доколкото по
този начин. Е. Г. поднася на неограничената аудитория едни „БЕЗСПОРНИ
ФАКТИ", настъпили в обективната действителност. Обстоятелствата биват
обективно съобщени, а не се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност и именно
тези предпоставки обуславят квалифициране на съответното деяние като
клеветническо, доколкото се характеризират с достатъчна степен на
конкретност.
Още повече, обвиненията по адрес на ищеца за напускане на някои от
служителите на болницата, които ответникът ЗАЯВЯВА, че се дължат на
управлението на ищеца категорично НЕ ОТГОВАРЯТ НА ИСТИНАТА.
Напускането на съответните лица /лекари/ е по тяхно желание и преценка с
оглед получаване на по-високо трудово възнаграждение от друг работодател
и ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОВЛИЯНО от управлението на доверителя
ми. Изнесените данни по национални медии, че доктор Е. Г. е уволнена също
5
НЕ СА ВЕРНИ. Самата ответница е отказала преназначаването си на друга
длъжност.
В обобщение, ищецът счита, че от всички тези изказвания ответницата
е изказала клевета по адреса на ищеца – разгласила неверни твърдения спрямо
него и го засрамила пред обществото. Твърди, че всички тези думи са
декларативни и бланкетни, не са доказани, нямало установени нарушения от
извършените проверки, чрез изказванията си създавала усещане за извършено
престъпления от страна на ответника (приписване на неизвършено
престъпление). Счита, че изказванията са сведени до неограничен кръг от
хора и засилва интензитета на претърпените неимуществени вреди от страна
на ищеца.
Ищецът счита, че ответникът е извършил състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, като с изказванията на ответника по време на
медийните прояви, от които са цитирани конкретни думи и изрази, както и
коментарите пред колеги от болницата, са основание за ангажиране
гражданската отговорност на ответника по настоящото производство,
доколкото са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
както и елементите от фактическия състав на клеветата, съдържащи се в чл.
147 от Наказателния кодекс.
Излага твърдения, че в настоящия случай се касае за противоправно
поведение, под формата на действие, извършено от страна на доктор Г., което
се изразява в разгласяване на клеветнически твърдения по адрес на
доверителя ми. Съгласно чл. 147 от Наказателния кодекс, разгласяването на
несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено
престъпление, представлява клевета. В случая са налице клеветнически
твърдения, като последните преобладават и в двете форми - както
разгласяване на позорно обстоятелство, така и приписване на престъпление.
Излага правни доводи, че както в теорията, така и в практиката е
прието, че за да е налице формата на деянието „разгласяване на позорно
обстоятелство", последното следва да е достигнало до знанието на повече от
едно лице, а „позорно" е обстоятелството, с което се накърнява правото на
чест и достойнството на лицето и положителната обществена оценка за
личността му. Позорното обстоятелство, за да е налице, следва да е такова,
което се свързва с личността на ищеца, като макар и името му да не се
спомена изрично, то от общия замисъл и контекст на изречението да може да
се направи ясен и еднозначен извод, че несъмнено касае увреденото лице -
доктор И. К.. В този смисъл била постоянната практика на ВКС Решение №
439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2 773/2015 л на ВКС. ГК, IVГО.
Счита, че позорно обстоятелство е и твърдение за съществуването на
определен факт за пострадалия, отнасящ се до негови минали или настоящи
прояви от неговия личен живот ИЛИ негова!а професионална реализация,
например: отсъствие от работа, немарливо изпълнение иа служебните
залължения и др.. които са укорими от гледна точка на общопризнатите
6
морални норми или отразяващи отрицателни качества на субекта,
характеризиращи го негативно и конто са от естество да накърнят доброто му
име в обществото, да компрометира! честта и достойнството му.
При втората форма на деянието „приписване на престъпление", деецът
твърди пред трети лица, че пострадалият е извършил престъпление, което той
в действителност не е извършил.
Ищецът счита, че долупосочените процесии думи и изрази са
клеветнически:
,,-..и се започна един тормоз, една репресия... "; ,....тормозът над
специализантите-.. ";
,,.-.изпълнителният директор има безброй нарушения, не едно ";
„...това е един прикрит труов договор, тук сме в нарушение... ";
„...имаме даже доказано, че това е системно нарушение...така или
иначе всички се правят, че проблем няма... ";
„...едно лице, на което е поверено да управлява дружество, чийто
единствен собственик на капитала е държавата, разходва публични
средства...";
„...нарушенията не се случват, ние бързо реагираме, бързо ги
потулваме и пешата нали всъщност са си много хубави, той е добър лекар,
който персонала го харесва...един зависим, персонал... ";
нарушение на трудовото законодателство, след което се превръща в
нещо законово, разрешено, легитимно и оправдано... ";
„...доказани нарушения .. ";
„...когато институциите си затварят очите, не ни остава нищо друго
да мислим, освен че този порочен модел...това е мафия на гърба на
бъдещето и живота на децата на България...";
,, всички тези допълнителни възнаграждения, нямат правно основание
да бъдат получавани от него...
„работлив човек, който изкарва много пари .. ";
„ --.също така тормозът над специализантите...естествено са
сплашвани "
президента обаче му даде награда...не можахме да разберем
точно за какъв
принос, но дори президентът го намира за. уникален, за най-достоен
от всички номинирани... ";
..... просто всички се питат какви са толкова изключителните
качества, нали, на проф. К., че всеки да се опитва да оправдае всички
действия, нали и всички нарушения, които се извършват в нашата болница, а
те са многобройни, освен нали това, което досега изброихме, също така
тормозът над специализантите...естествено са. сплашвани.";
7
всъщност има дългогодишни своеволия и нарушения, които се
извършват в
болницата... ";
„...нарушенията са очевидни... ";
„...един трудов договор, на който той няма право... ";
и ако това не е конфликт на интереси... ";
,, Това е документна измама с цел финансово облагодетелстване. ";
„...системен характер на тези нарушения";
„ Нормативна уредба има, въпросът е, че никой не иска да я спазва. ";
„ Нормативна уредба има, въпросът е, че се тълкува много избирателно.";
„Нямаме нужда да чакаме прокурорското решение...има достатъчно
нарушения да бъде отсранен. ".
Твърди, че подобни изказвания, насочени единствено към унижаване и
срИ.е достойнството на ищеца и целящи да създадат една цялостна негативна
нагласа към личността на доктор К., е абсолютно противоправно поведение.
Нарушението на морални и етични норми за общуване със сигурност НЕ
попада в рамките на свободата на словото и противоречи, както на чл. 39, ал.
1 от Конституцията на Република България, според която ограничението на
свободата на мнение са правата и доброто име на другиго, така и на
прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България,
свобода на печата и другите средства за масова информация. Последната е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани по въпроси, които представляват интерес, но в нейното
съдържание не се включва възможността за разпространяване на неверни
данни, засягащи лични граждански и човешки права н не предпоставя
налагане на негативен подтекст. (Решение № 404 от 13.07.2010г. по гр. д. №
907/2009?.., Г. К. IIIг.о. на ВКС; Решение № 484 от 09.06.20Юг. по гр. д. №
1438/2009г., Г. К, III г.о. на ВКС). В този смисъл е и практиката на
Европейския съд по правата на човека, както п тълкуванията на
Конституционния съд (РКС № 7 от 4 юни 1996 по к.д. № 1/1996 г.).
Счита, че всяко едно от посочените по-горе твърдения по отношение на
ищеца е клеветническо. Твърденията са клеветнически, защото са
едновременно неверни и позорящи и честта и достойнството на проф. д-р И.
К., тъп като накърняват оценката на обществото за него, която той е градил с
тежък труд и дългогодишни усилия. Освен това, с част от изнесените
твърдения от ответника но отношение на ищеца се приписват на д-р К. и
извършването на престъпления. Следва да се отбележи, че самото приписване
на престъпление другиму, съгласно практиката на ВКС по чл. 45 от ЗЗД, е
всякога „позорящо обстоятелство“.
Излага доводи, че всички посочени изявления предизвикват еднозначна
негативна оценка на обществото за ищеца и са неверни. Така изнесените
твърдения уронват авторитета на доверителя ми, облъчват обществеността е
8
невярна информация, внушават еднозначна негативна негласа на обществото,
увреждат доверието на пациентите в болницата спрямо доктор К., водят до
много лоши последици в пациенто-потока на болницата, тъй като пациентите
са подложени на непрекъснати медийни атаки и не на последно място, всичко
това, води до тежки щети върху качеството на здравеопазването в страната.
Твърди, чеклеветническо е всичко, изнесено от ответника - невярно и
позорящо. Неверни и позорящи са изказванията за абсолютна непрозрачност
на управлението, доколкото обвинява доверителя ми в извършване на
незаконна дейност и по-конкретно - незаконно управление на болнично
заведение. С тези твърдения, ответникът е приписал на ищеца извършването
на тежки престъпления по НК, каквито ищецът никога не е извършвал.
Ищецът проф. доктор И. К. е с чисто съдебно минало.
Счита, че разгласените факти за доктор К. са неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и предизвикват еднозначна негативна
оценка на обществото за него. Чрез изнесените твърдения се създава
впечатление у неограничена аудитория, че доктор К. е извършил
престъпления по НК и че макар да е действал незаконно, той е останал
безнаказан за извършените от него престъпления, тъй като е бил пазен от
определени лица. Още повече, твърди се, че дори да иска да заличи следите
от извършеното: ,,...но понеже скандализира обществото...как да бъдат
заличени тези средства...което е още по-нелепо...".
Счита, че се поднася информация, приписва се поведение, което е
абсурдно, неморално, поетично, което има за цел единствено да опозори г-н
К., доколкото буквално се приписват неизвършени от него действия -
престъпления и закононарушения. Същевременно, за нито едно от
твърденията на ответника не е подкрепено с доказателства.
На следващо място, твърди, че доказването дали е било извършено
престъпление или не се доказва със съответния окончателен влязъл в сила акт
на компетентните държавни органи, а не чрез разпространение на неверни,
изопачени и лъжливи данни спрямо личност, ползваща се с изключителен
авторитет.
Публичното разпространяване на клеветнически твърдения, с което
някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза
извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.
39 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС. Така и Решение №
164/30.06.2016 г. по гр. дело № 5255/2015 г. на IVг. о. на ВКС/
Излага доводи, че по отделно и в своята съвкупност, разгласените
неверни твърдения и използвани изразни средства, визирани по-горе,
представят ищеца пред медицинската общност, респ. пред обществото като
цяло, в негативна светлина, като по един злепоставящ и опозоряващ го начин
уронват неговия престиж и накърняват честта и достойнството му като
личност и като осъществяващ своята дейност в една изключителна
9
чувствителна за българските граждани и много обсъждана в страната дейност
- здравеопазването. Същите представят г-н К. в недостойно, от гледна точка
на общоприетите морални разбирания, поведение, предизвикващо еднозначна
отрицателна оценка. Не е прието един честен и достоен човек, който се
ползва с голямо обществено доверие, обществена фигура със сериозна
биография и успехи да действа по описания от ответника начин.
Правото на мнение трябва да се упражнява така, че да не засяга доброто
име на другиго, а критиката, вкл. и на публични личности, не може ла се
използва за разгласяване на неверни, позорящи обстоятелства, каквито са
налице в дадената хипотеза. В случая се касае за увреждащо виновно
противоправно поведение на
Твърди се, че ищецът бил силно разстроен и шокиран от публично
изнесените от ответника спрямо доктор К. клеветнически твърдения, описани
по-горе. Създадено била силно негативно впечатление не само сред колеги,
приятели, познати и от неограничената аудитория, предвид дадената
гласност. Авторитетът му е необратимо уронен, а доброто име на доктор К. е
силно накърнено. Доверителят ми е бил злепоставен в обществото и напълно
неоснователно опозорен. Следва да се отбележи, че предвид благородната
професия, която практикува, както и приносите му в академичните среди, са
градени с години неуморен труд и е абсолютно несправедливо нечии
НЕВЕРНИ изказвания да сринат всичко, постигнато дотук. Публичното
унижение само по себе си е съсипало емоционалното, здравословното и
професионалното развитие на доверителя ми.
Сочи, че ответникът абсолютно незаконосъобразно е накърнил личната
сфера на ищеца и с незаконосъобразното си поведение е изкривил
обществената представа за доверителя ми от такава на достоен и уважаван
човек, в такава на престъпник и корумпиран човек, на безскрупулен такъв,
който действа незаконосъобразно и неморално и дори успява да се измъкне и
да остане ненаказан от властта за извършените от него престъпления.
Недопустимо било подобно неглижиране на етичните норми и добрия тон в
общуването, като едновременно с това да се прави опит подобни прояви като
обсъжданите в настоящата искова молба да се прикриват зад платформата на
свободното слово и необходимата социална критика.
Целта на публично изнесените клевети е била доктор И. К. да бъде
унизен, осмян и диксредитиран публично, както е и станало.
Госпожа Г. притежавала право на изразяване, включително и на
негативна оценка но отношение на качествата на определено лице, в случая
по отношение на ищеца, но това тя не следва да прави чрез отправянето на
клевети и обиди. Такъв език е недопустим дори и при изразяване на крайно
негативно мнение. Коментирането на поведението и личността на дадено
лице не може да бъде правено чрез използване на лични нападки и клевети
спрямо това лице, защото свободното изразяване на мнение е ограничено от
правото на лична чест, достойнство и добро име на това лице. Безспорно,
10
правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която
е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от
категорията на абсолютните права (по аргумент и от чл. 32, ал. 1 от КРБ).
Твърди се, че всичко това е рефлектирало и все още има ефект
изключително негативно върху емоционалната сфера на ищеца. От публично
разпространените, описани по-горе, клеветнически твърдения, ищецът е
преживял и все още преживява силни негативни психологически
разтърсвания - както в професионален, така и в личностен план. Все още е
силно разстроен и притеснен заради разколебаното обществено доверие в
личността му, утвърдена в общественото съзнание като достойна за чест и
уважение. Изключително негативен и шокиращ е бил отзвукът от изявленията
на ответника и последвалите от тях коментари в обществото - сред приятели,
познати и близки, което рефлектира негативно върху отношението към него,
върху себе оценката, самочувствието и емоционално - психологическото му
състояние. Въпреки, че ищецът се счита за човек, градил своя авторитет и
добро име в продължение на дълги, изпълнени с многобройни трудности
години, не е успял да устои на обществения натиск, последвал от
клеветническите твърдения на ответника, изнесени до неораничен кръг лица,
както и от обидите към ишеца. Вследствие на това е изпитвал и изпитва силно
смущение, напрежение, притеснение, стрес, като все още е силно потиснат и
разстроен от абсюлютно незаконосъобразната намеса на ответника в личната
му сфера.
Тези състояния не са преодолени към настоящия момент и ищецът все
още изпитва гореописаните негативни емоции и преживявания.
Позовава се на трайно установената съдебна практика на ВКС.
обективирана в Решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. 7046/2014 г. на ВКС,
Четвърто ГО, в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко
деяния обезщетението се определя глобално: „когато съдът установи наличие
на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени
вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на
кумулирания ефект от отделните деяния."
В случая, обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да бъде определено глобално от съда за всички клеветнически
твърдения, изречени от ответника по адрес на ищеца.
При решаване на спора по същество и определяне на дължимото му се
обезщетение от незаконосъобразното поведение на ответника, ищецът моли
вземете предвид и личността на ищеца. Същността на голяма част от работата
на ищеца е в основата на всяко човешко съществуване, а именно - здравето
като основна и най-висша ценност в живота на всеки човек. Чрез изречените
клеветнически твърдения по адрес па ищеца, както и другите посочени в
исковата молба неверни и позорящи обстоятелства, ответникът, както се
посочи, е накърнил не само честта и достойнството, но е разколебал и
общественото доверие в него като личност, градила авторитета си дълги
11
години. Доверието между хората е нещо субективно, то е дълбоко лично
приживяване с изцяло психологическа етиология. Ето защо, то би могло да
бъде драматично накърнено, дори при отправени публично обиди и клевети
от едно лице към друго, както е в настоящия случай.
Ищецът претендира разноски.
Посочва банкова сметка, на която ответникът може да преведа сумата:
Банка: УниКредит БулБанк АД, BIC: UNCRBGSG, IBAN: BG 85 UNCR
70001520020841, Титуляр: Адвокатско дружество „М- и съдружници“
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Молба до „Статис" АД с изх. № 1753 от 18.09.2023г.; 2.Диск. предоставен от
„Статис14 АД, ЕИК *********, съдържащ запис от предаването - „К- 1дуе", излъчено на
11 септември 2023г.; 3.Диск, предоставен от Българска телеграфна агенция, съдържащ
запис на пресконференция на тема: „Как под погледа на седем министри „М-" се превърна
в бащиния на един професор", проведена на 12.09.2023г.; 4.Диск, предоставен от Българска
телеграфна агенция, съдържащ запис на пресконференция на тема: „Пазарлък, заплати и
шуробаджанащина в ..М-", проведена на 21.09.2023г.; 5.Диск, предоставен от „Телевизия
Евроком" ООД, ЕИК *********,съдържащ запис от предаването „Честно казано с Л-",
излъчено на 19.10.2023г.; 6.Съпроводително писмо от „Телевизия Евроком" ООД, ЕИК
*********; 7.Справка от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел по партидата на „С-" ЕАД, ЕИК -; 8.Извлечение от личния публичен
профил във Фейсбук на Е. Г. Г. - И.ова с публикация от 19.06.2023г.
Моли съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на
призоваване.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
Цената на иска е 15 000 лева, поради което дължимата държавна такса
по чл.4 ТДТССГПК е в размер на 600.0 лева, която е платена с платежно на
16.10.2023 г. (л.28 от делото).
По редовността на ИМ
Предявен е иск с правна квалификация по чл.45 ЗЗД. За да бъде уважен
следва да са налице следните предпоставки: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) извършено от субект, с деликтоспособност; 3) деянието да е
противоправно; 4) субектът да е виновен; 5) настъпили вреди; 6) причинно-
следствена връзка между вреди и деяние.
За да бъде редовна исковата молба в обстоятелствената част трябва да
съдържа твърдения, които да отговарят на въпросите какво е деянието, кой го
е извършил, кога е извършено, къде е извършено, как е извършено и какви са
вредите. Съответно по този начин се установява същността на деликта
(действие или бездействие), субект, елементи от състава – време, място и
механизъм на извършване и резултата от деянието. Липсата на едно от тях е
нередовност на исковата молба, тъй като съдът не знае предмета на доказване,
а ответникът не може да се защити, съгласно чл.6 ЕКПЧ.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения
12
досежно вида деяние, кой, кога, къде и по какъв начин е извършено. Посочени
са вредите.
Не така е положението в петитума на исковата молба. В него липсва
отговор на въпросите – кога, къде е извършено деянието, и какво е деянието.
Диспозитивът на решението дава силата на пресъдено нещо, поради
което същият следва да е прецизно формулират като се посочи, че ищецът
(индивидуализация) иска да бъде осъден ответника (индивидуализация) да
заплати точно опредЕ. сума, която представлява считаните от ищеца вреди,
изразяващи се в (които следва да бъдат посочени), вследствие на действие на
ответника – какво действие, кога е извършено (време), къде е извършено
(място на извършване), по какъв начин е извършено (механизъм на деянието),
което действие се изразява в покрИ.ето на точно определен състав от
обективна и субективна страна, който ищецът счита, че е осъществен.
С оглед изложеното налице е противоречие между обстоятелствена част
и петитум, искането не е прецизно формулирано, Ето защо, съдът приема, че
искова молба с вх. № 299917/25.10.2023 г. е нередовна, на основание чл.127,
ал.1, т.4-5 ГПК, поради което на основание чл.129, ал.2 ГПК следва да бъде
оставена без движение, като се укаже на ищеца, в едноседмичен срок, считано
от получаване на настоящото разпореждане, да отстраните следните
нередовности по исковата молба, както и в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. да формулира точен, ясен и прецизен петитум с оглед горните указания,
в като посочи, че ищецът (индивидуализация на ФЛ) иска да бъде осъден
ответника (индивидуализация на субекта) да заплати точно опредЕ. сума,
която представлява считаните от ищеца вреди (какви вради), изразяващи
се в (които следва да бъдат посочени), вследствие на действие на
ответника – какво действие, кога е извършено (време), къде е извършено
(място на извършване), по какъв начин е извършено (механизъм), което
действие се изразява в покрИ.ето на точно определен състав от
обективна и субективна страна, който ищецът счита, че е осъществен.
като при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната,
на основание чл.129, ал.3 ГПК.
По държавната такса
Материалният интерес на иска е 1250 лева, поради което таксата по чл.1
ТДТССГПК, е 50.00 лева. Същата не е внесена.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Ю. Т. със съдебен адрес: гр. София, ул.
Странджа № 4, ет.4 което е валидно за всички инстанции (л.30 от делото).
По процедурата по чл.131 ГПК
С оглед изложеното процедура по чл.131 ГПК следва да се извърши
след отстраняване на нередовности.
Предварителни въпроси
13
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, опредЕ. с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за
всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 299917/25.10.2023
г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК вр. чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК,
като УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, да отстраните следните нередовности по исковата
молба, както и в същия срок да представи доказателства за това, както следва:
1. да формулира точен, ясен и прецизен петитум с оглед горните указания,
в като посочи, че ищецът (индивидуализация на ФЛ) иска да бъде осъден
ответника (индивидуализация на субекта) да заплати точно опредЕ. сума,
която представлява считаните от ищеца вреди (какви вради), изразяващи
се в (които следва да бъдат посочени), вследствие на действие на
ответника – какво действие, кога е извършено (време), къде е извършено
(място на извършване), по какъв начин е извършено (механизъм), което
действие се изразява в покрИ.ето на точно определен състав от
обективна и субективна страна, който ищецът счита, че е осъществен.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
14
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
живее или замине за повече от един месец в чужбина и нямат пълномощник
по делото в Република България, е длъжен да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Същото
15
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение, на основание чл.40 ал.2 от
ГПК всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на
който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес. При неизпълнение на това задължение, на основание чл.41 ал.2 от ГПК
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, опредЕ. с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16