№ 359
гр. Дупница, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Б.
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100509 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. Н. срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД.
Ищецът твърди, че срещу него имало издаден изпълнителен лист по гр.д. № 953/2015г.
по описа на РС-Дупница, по силата на който следвало да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД следните суми: 3946,01 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 25.06.2015г. до изплащане на вземането, 2944,53 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2013г. до 20.10.2016г., 209,10 лв. - мораторна
лихва за периода от 20.01.2014г. до 11.06.2015г., 141,99 лв. – държавна такса и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че въз основа на цитирания изпълнителен лист
имало образувано изпълнително дело № 20167430400293 по описа на ЧСИ Е. Х., а
впоследствие и изпълнително дело № 20237430400985 по описа на ЧСИ Е. Х.. Сочи, че в
хода на делото взискателят е продал вземането си чрез цесия на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД. Поддържа, че по посоченото изпълнително дело нямало предприети
изпълнителни действия, поради което производството се смятало прекратено по право, а
извършените след това принудителни действия не били в състояние да прекъснат давността.
Смята, че след като в периода от 05.02.2018г. (когато е наложен запор върху банковата му
сметка) до 16.10.2023г. (когато е прекратено първото от цитираните изпълнителни дела) не
са предприемани никакви принудителни действия, задълженията по процесния
изпълнителен лист били погасени по давност. По изложените съображения моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи следните суми, за които
има издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнителен лист по гр.д.
№ 953/2015г. по описа на РС-Дупница: 3946,01 лв. – главница, 2944,53 лв. – възнаградителна
1
лихва за периода от 20.12.2013г. до 20.10.2016г. и 209,10 лв. - мораторна лихва за периода от
20.01.2014г. до 11.06.2015г.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че с издаване на изпълнителния лист
давността била прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност. Счита, че в
периода от 20.05.2016г. до 15.01.2024г. давността се смятала прекъсната с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ, като в случая същата била прекъсната с множество
действия по събиране на вземането. Счита, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия и не влияе на прекъсването на
давността. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от предявяването на иска, а именно че е налице висящо и
непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист. В
тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава изгодни за себе си
последици, а именно да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на погасителната давност за процесните вземания.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложените доказателства (л. 9) е
видно, че срещу ищеца има издаден изпълнителен лист от 11.08.2015г. по ч.гр.д. №
953/2015г. по описа на РС-Дупница, по силата на който следва да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните суми: 3946,01 лв. – главница, 2944,53 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2013г. до 20.10.2016г., 209,10 лв. - мораторна
лихва за периода от 20.01.2014г. до 11.06.2015г., както и сторените по делото разноски, а
именно: 141,99 лв. – държавна такса и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори и по въпроса, че въз основа сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД договор за цесия от 14.09.2018г.,
вземанията по процесния изпълнителен лист били прехвърлени на ответника.
Основният спор между страните се свежда до това дали през периода от 05.02.2018г. до
16.10.2023г. са се осъществили обстоятелства, водещи до прекъсване на давността, или
вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, по който въпрос съдът
намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Същата давност е приложима и когато вземането е
установено със заповед за изпълнение, като в този случай новата давност тече от влизане в
сила на заповедта (Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022г., IV г.о. и
др.).
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС и т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, за
вземания, за събирането на които има образуван изпълнителен процес преди 26.06.2015г.
2
давност не тече, като за тях давността тече от 26.06.2015г. След тази дата давността в
изпълнителния процес не спира, но на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД същата може да бъде
прекъсната при предприемане на действия за принудително изпълнение. За разлика от
исковото производство, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. За да избегне погасяване на
вземането си по давност, кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, в т.ч. като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсване настъпва при всяко изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не водят до прекъсване на
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Съгласно т. 3 от ТР № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС молбата за проучване на имуществото на
длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при
това проучване, молбата е редовна и прекъсва давността.
В задължителната за настоящия състав на съда съдебната практика (т. 3 от ТР № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС) се приема изрично, че погасителната
давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което
е настъпила перемпция. Този извод е мотивиран със съображението, че за давността водещо
значение има активността на взискателя, т.е. за прекъсването й е достатъчно наличието на
искане на кредитора за предприемане на определени изпълнителни действия. Пояснено е, че
при прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК санкцията за
взискателя се изразява в това, че губи възможност да събере от длъжника разноските по
перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка по предприетите
изпълнителни действия, но перемпцията не води до погасяване на правото му на
принудително изпълнение.
В настоящия случай от изисканите изпълнителни дела се установява, че за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 953/2015г. по описа на
РС-Дупница е имало образувано изпълнително дело № 20167430400293 по описа на ЧСИ Е.
Х., а впоследствие и изпълнително дело № 20237430400985 на ЧСИ Е. Х..
3
Видно от приложените по изпълнителните дела молби (л. 70, л. 94, л. 103, л. 115, л. 122,
л. 151), на 12.01.2018г., 26.11.2019г., 01.06.2020г., 22.06.2022г., 09.06.2023г. и 02.11.2023г.
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да направи справки за наличието на трудови
договори, банкови сметки и движими вещи, както и да наложи запор върху тях при наличие
на такива. Предвид изложеното по-горе (че в изпълнителния процес прекъсването на
давността настъпва многократно, с всяко отправено искане до съдебния изпълнител да
предприеме определен изпълнителен способ, вкл. когато молбата за проучване на
имуществото на длъжника е съединена с искане за налагане на запор върху имуществените
права на длъжника), следва да се приеме, че на всяка от посочените дати, на която
взискателят е искал от съдебния изпълнител да предприеме конкретни действия, насочени
към събиране на вземанията, е настъпвало прекъсване на давността, след което е започвала
да тече нова петгодишна давност. Обстоятелството, че предприетите по изпълнителното
дело действия не са довели до събиране на процесните вземания и до удовлетворяване на
кредитора са без правно значение за прекъсването на давността.
По изложените съображения, следва да се приеме, че давността за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 953/2015г. по описа на
РС-Дупница, не е изтекла.
Ето защо, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли
изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът за сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Дупница, ул. *** срещу
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че е
погасено по давност правото на принудително изпълнение на следните суми: 3946,01 лв. –
главница, 2944,53 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.12.2013г. до 20.10.2016г. и
209,10 лв. - мораторна лихва за периода от 20.01.2014г. до 11.06.2015г., за които в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 953/2015г.
по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Дупница, ул. *** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата от 100
ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5