№ 770
гр. Казанлък, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101192 по описа за 2025 година
Гражданско дело № 1192/2025 г. по описа на Районен съд- К. е
образувано по предявен иск от Р. И. П., ЕГН **********, адрес:
гр.********************, със съгласието на И. Я. П. с ЕГН ********** като
родител и законен представител чрез адв.М. П., АК-С.З. против К. К. Ш.,
ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** с адрес: с.
********************, в качеството им на родители и законни представители
на непълнолетния А. М. А. с правно основание чл.45 и сл., вр. с чл.4 ЗЗД и
цена на иска: неимуществени вреди - 15000 лева ; имуществени вреди -
416.35лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че познавал А. М. А.
от няколко години. До седми клас с него училив едно училище -
ОУ“********************“ гр.К.. На ********г. около 18ч. се разхождал в
парк „Р.” в гр.К. с двама приятели - Д. С. и С.Т.Б.. Били в близост до детската
площадка в парка, когато към тях се приближил А. М. А.. С него били още
няколко момчета от неговата компания. Той приближил към него и агресивно
го попитал на висок глас: „Ти кой искаш да биеш, бе? Защо искаш да биеш Г.“.
Той му отговорил, че на никого не се е заканвал с побой и никой не е искал да
бие. Тогава той го попитал: „На голям мъж ли ми се правиш ?”. А. бил нервен
и ядосан. Бил застанал много близо пред него - пред лицето му и не му давал
да се мръдне. Изведнъж, изненадващо за него, А. го ударил много силно с
глава в областта на носа, той отстъпил назад и в този момент последвал удар с
юмрук в областта на лицето. Изведнъж му причерняло. Чул го да му казва
„Ще те убия, бе, ей! Да не си стъпил повече в Р.а!“. В този момент няколко
момчета, които не познавал дошли, хванали А. и го отвели към вътрешността
на парк „Р.”. На него му течала много кръв от носа и от устата. Плюел кръв.
Установил, че докато А. му нанасял удари, от джоба му паднал мобилен
1
телефон м.“******** 7“. Вдигнал го от земята и видял, че е със счупен
дисплей, затова нямал възможност да се обади на 112 или на баща си. След
това с неговите приятели отишли до заведение в центъра на гр.К. -
„********”, където работил брат му - СтИ. П.. Тогава той се обадил на баща
му, който бил наблизо и дошъл веднага. Като го видял /по лицето и дрехите
имал кръв/, се уплашил и се обадил на тел. 112. На място дошли полицейски
служители и екип на ФСМП гр.К.. Отвели го в Спешния център, където го
прегледали, направили му рентген, след което го оставили за под наблюдение
за известно време. Няколко часа по късно го освободили.
Сочи, че на ********г. с майка си А.И.К. посетили кабинет по съдебна
медицина в гр. С.З., бил му извършен преглед от д-р Т. Т. С. - специалист
съдебен лекар при Съдебна медицина гр. С.З. и му било издадено
съдебномедицинско удостоверение с изх. № 64 от ********г. Видно от
заключението на същото, вследствие на нанесеният побой от А. получил
следните травматични увреждания: травматичен оток и кръвонасядане в
основата на носа, кръвонасядане и разкъсно контузна рана по лигавичната
повърхност на десния устен канал, което ми е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По случая била образувана пр.пр.№********. по описа на Районна
прокуратура С.З., ТО-К., която приключила с отказ да бъде образувано
досъдебно производство от ********г. В Постановлението си наблюдаващият
прокурор приел, че с деянието си спрямо него А. А. осъществил признаците
на състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130ал.1 от НК, а именно
причинявайки му лека телесна по хулигански подбуди. На основание чл.78,
вр.чл.61 ал.З т.1 от НК същият бил освободен от наказателна отговорност. По
отношение на А. М. А. ЕГН ********, видно от Решение *** по възпитателно
дело №********г. на МКБППМН при Община К., за извършеното спрямо него
деяние била наложена възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.4 от ЗБППМН -
„Поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги
заместват, със задължение за полагане на засилени грижи“.
Твърди, че получените телесни увреждания били пряка и
непосредствена последица от противоправното деяние на А. М. А. ЕГН
********. Дни наред имал много силно главоболие, от което не можел да спи
нощно време. Изпитвал силен дискомфорт. Имал отоци по лицето и не можел
да отиде спокойно на училище. Било го срам да отиде на училище. След
случилото се претърпял унижение и срам, тъй като телесните му увреждания
били в областта на лицето и нямало как да ги прикрие до оздравяването им.
Нанесените удари от страна на А. се отразили крайно неблагоприятно върху
психическото му състояние и личната му самооценка. Бил в шок, изпитвал
срам и унижениебило го страх да отиде в парк „Р.“, месеци наред ходил само
с приятел до училище.
Месеци след нанесеният побой продължавал да получава кръвоизливи
в носа, който изведнъж силно започвал да кърви. Често имал и затруднено
ностно дишане. На ********г. заради честото кървене и кръвоизливи в носа
посетил кабинет на д-р К.П.Д. - специалист по ушно-носно-гърлени болести
/оториноларингология/. При прегледа било установено: „риноскопия - оглежда
се разкървавяване във предна трета на назалния септум“. Били му изписани
капки за нос - Унифлокс и Анталерг, които трябвало да се капят ежедневно в
2
носа. Била му извършена и каутеризация в носа.
В следствие на противоправното поведение на А. М. А. претърпял
неимуществени вреди - болки, унижение, срам и накърняване на честта и
достойнството му, които вреди оценявал за себе си в размер на 15000.00 лв.
Съгласно чл.48 от ЗЗД „Родителите и осиновителите, които упражняват
родителски права, отговарят за вредите причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях.“ Понесените от него неимуществени
вреди били пряка и непосредствена последица от деянието, което А. М. А.
извършил спрямо него. Отделно от това претърпял и имуществени вреди - в
размер на 416,35лева, от които: 216,35 за лечение и извършени медицински
манипулации; 200,00 лева за смяна на счупения дисплей на мобилния
телефон. Стойността на смяната на дисплея струвала 200.00лева.
В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова
сметка: IBAN ******************** , BIC ******** , При „********“АД , с
титуляр адв.М. Г. П..
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците К. К. Ш.,
ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** адрес: с.Г.Ч., гр.К., ул.
„********, в качеството им на родители и законни представители на
непълнолетния А. М. А., да му заплатят солидарно обезщетение за
претърпените от мен неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, унижение, срам, накърняване на честта и достойнството ми,
вследствие причинената му лека телесна повреда по хулигански подбуди от
непълнолетния им син А. М. А. сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане
********г. до окончателното изплащане на сумата, както и
416,35лв./четиристотин и шестнадесет лева и 35ст/ имуществени вреди
изразходвани от мен за лечението ми.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
чрез процесуалния им представител. На същите е редовно връчен препис от
съдебните книжа.
Счита исковете за допустими, искът за имуществени вреди - изцяло
неоснователен, а искът за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. -
основателен до размера на 1000 лв., а в останалата част - неоснователен.
Сочи, че описаните в исковата молба обстоятелства, не отговарят на
фактическото положение.
Действително на ******** г. А. М. А. бил със свои приятели, посочени
в исковата молба в парк „Р.”. Р. също бил там с приятелите си Д. С. и С.Т.Б.. А.
и приятелят му Д. М. отишли при компанията на Р., за да разговарят по повод
закани от страна на Р. да се саморазправя с техен приятел Г..
ОСПОРВА твърденията, че А.:
- се приближил към Р. „агресивно”. Р. и двамата му приятели били
видимо по-едри на ръст момчета и А. нямал намерение да влизат във
физическа саморазправа с тях. Намерението му било единствено да
разговарят;
3
- е попитал Р. „На голям мъж ли ми се правиш?”, като бил нервен и
ядосан;
- е бил застанал много близо пред Р. - буквално пред лицето му;
- изненадващо ударил с глава ищеца, както и че му нанесъл
последващ в областта на лицето удар с юмрук;
- е казал „Ще те убия, бе, ей! Да не си стъпил повече в Р.а!”
Твърди, че в действителност фактическата обстановка била различна -
след като А. и приятелят му Д. М. отишли при Р. и компанията му, А. попитал
Р. дали действително се е заканвал да бие приятелят му Г.. Този разговор целял
единствено да се предотврати евентуална агресия от страна на Р. към момчето
спрямо, което отправяло закани, но не и да провокира напрежение между
страните. Р. и Д. С. започнали да се държат арогантно, побутвали се и се
подхилквали, като демонстрирали надменно, предизвикателно поведение. Д.
застанал заплашително пред А., казал: „Брат, не говоря с тебе!” В това време
Р. посегнал да удари А., който се дръпнал назад, а след това на свой ред ударил
с глава нападателя си.
Заявява, че ако ищецът не се е държал предизвикателно и не е посегнал
пръв да удари А. М. А., инцидентът нямало да се случи.
Сочи, че Р. Ю.П. допринесъл с действието си, като сам се поставил в
ситуация, от която да бъде пострадал, като предизвикал конфликта, в
следствие на който настъпили телесните му увреждания. Докато А. се
опитвал да разговарят спокойно, той се държал предизвикателно и надменно.
Пръв опитал да нанесе удар и реално започнал физическа саморазправа с А..
В този смисъл твърди, че е налице съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, който с агресивното си поведение обективно допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки с поведението си
неговото настъпване.
Твърди, че телефонът на Р. бил със счупен дисплей още преди случилото
се и щети по него в резултат на спречкването между двете момчета нямало. В
случай, че ищецът твърди, че телефона му е повреден в следствие на
действията на сина на ответниците, следвало да се претендира и доказва по
друг ред и евентуални щети по тази вещ, не можели да бъдат предмет на
настоящото производство.
Оспорва и следните твърдения, като неотговарящи на истината:
Не било вярно, че след случилото се ищецът е бил в шок, изпитвал срам
и унижение в следствие на извършените спрямо него действия, както и че
месеци наред не е ходил в парк „Р." поради страх да не се срещне с А. и той да
осъществи отправените заплахи спрямо него, че е променил начина си на
живот, както и останалите твърдения, обосноваващи претенциите за
неимуществени вреди, заплахи А. не е отправял към когото и да било.
Твърди, че седмица след случилото се Р. отново е бил с компания в парк
„Р.”, като видимо бил в добро настроение, смял се и очевидно се
забавлявал. Поведението му не издавало нито притеснение, нито срам, още
по-малко страх да не срещне А.. Едва няколко дни по-късно двамата се
срещнали в парк „Р.”, като отново всеки бил със своя компания. Разговаряли
спокойно и без притеснения. В този разговор А. се извинил на Р. и изразил
4
съжаление за стореното. Двете момчета си стиснали ръцете и се разбрали да
забравят за спречкването помежду си и да останат приятели.
Не било вярно и твърдението, че Р. не е ходил на училище.
Не било вярно твърдението, че ищецът е заплащал за лекарства през
посочения в исковата молба период.
Оспорва, че поради счупен дисплей Р. не е потърсил веднага помощ и
съдействие от тел.112. Ако действително състоянието на ищеца било
сериозно, както сочил в исковата молба, недоумение будил фактът защо никой
от придружаващите го лица не е звъннал от своя телефон на спешния номер
веднага след инцидента.
Възразяваме срещу претенцията за имуществени вреди изцяло, а за
неимуществените за размера над 1000 лв.
Твърди, че до инцидент между страните по делото не би се стигнало, ако
Р. И. П. не бе предизвикал с действията си ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
за имуществени вреди изцяло, а иска за неимуществени вреди за размера над
1000лв. и да присъди направените по делото разноски.
С протоколно определение от ******** г. съдът е изменил иска на
основание чл.214 от ГПК, както следва: ответниците К. К. Ш. и М. Т. А. в
качеството им на родители и законни представители на непълнолетния А. М.
А. солидарно да заплатят на Р. И. П. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение, срам,
накърняване на честта и достойнството му, вследствие причинената му лека
телесна повреда по хулигански подбуди от непълнолетния А. М. А. сумата от 7
000,00 лева /седем хиляди лева/, ведно със законната лихва от деня на
непозволеното увреждане - ********г. до окончателното изплащане на сумата,
като съдът е прекратил производството за сумата от 8000,00 лева поради
оттегляне на иска на осн. чл. 232 ГПК
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Не е спорно, че ответниците К. К. Ш. и М. Т. А. са родители на
непълнолетния А. М. А..
От приложената по делото пр.пр. № ******** 2024 г. на РП-С.З., ТО-К.,
се установява, че с Постановление от ******** г. наблюдаващия прокурор е
приел, че с деянието си А. А. е осъществил спрямо ищеца Р. И. П. признаците
на състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК, а
именно причинявайки му лека телесна повреда по хулигански подбуди. При
анализа на събраните доказателства наблюдаващия прокурор е достигнал до
извода, че извършеното от А. А. деяние е осъществено поради лекомислие. На
основание чл.78, вр. чл.61, ал.3, т.1 от НК същият е освободен от наказателна
отговорност. От приетото като доказателство по настоящото дело Решение №
******** г. възпитателно дело № ******** г. на Община К. е видно, че за
извършеното деяние на А. М. А. е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1,
5
т.4 от ЗБППМН – „Поставяне под възпитателен надзор на родителите или
лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на засилени грижи”.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, приложима по аналогия,
влязлата в сила присъда на наказателен съд /в случая – вл. в сила
Постановление от ******** г. по пр.пр. № ******** 2024 г. на РП-С.З., ТО-К./
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Тази разпоредба задължава съда при
преценка на фактите по делото, да се съобрази с приетите обстоятелства по
присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се
ползва със сила на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до
всички елементи на престъпния състав. Предвид горното съдът приема за
установено следното, съгласно Постановление от ******** г. по пр.пр. №
******** 2024 г. на РП-С.З., ТО-К. причиняването по хулигански подбуди на Р.
И. П. на лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и
кръвонасядане в основата на носа; кръвонасядане и разкъсно контузна рана на
лигавичната повърхност на десния устен ъгъл, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, претърпените вреди и
причинно – следствена връзка.
За съда произнасящ се по гражданскоправните последици от
извършеното деяние е задължителна за съобразяване само присъдата или
решението на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл.300
ГПК /, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на
принипите за непосредственост /чл.11 ГПК/ и свободно формиране на
вътрешното съдийско убеждение / чл.12 ГПК/. Единственото изключение
касае извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила
пред други органи. Съставените протоколи от тези органи са надлежно
доказателство за извършването на съответните признания, като в този смисъл
е и съдебната практика на ВКС – Решение № 170/ 12.10.2016 г. по гр.д. №
1952/ 2016 г. и Решение № 235/ 10.09.12 г. по г.д. № 703/ 11 г. В същото време,
всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици
от деянието
респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени
средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.
С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в
процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд,
независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на
досъдебното, респ. наказателното производство /в с.см. - Решение №
43/16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о., Решение № 36/
28.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 319/ 2011 г., II т.о.
По делото са приети Фиш за спешна медицинска помощ 0492732/
******** г. на МЗ-ЦСМП гр.С.З., Съдебномедицинско удостоверение №
******** г. на д-р Т. Т. С. – специалист съдебен лекар при УМБАЛ
„********************, 2 бр. рецептурни бланки, Фактура № ********** от
дата ******** г., 5 бр. касов бон, Амбулаторен лист № ********1ЕСD/
******** г. на д-р К.П.Д..
Приети са и веществени доказателства – 18 бр. снимки свалени от
фейсук профил „brother”, които ищецът не оспори, че са качени от него в
6
неговия фейсбук профил.
По делото е назначена Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № ******** г. с депозирано заключение, неоспорено, което съдът
възприема като добросъвестно и компетентно изготвено. Видно от
заключението вследствие на побоя на ******** г. Р. И. П. е получил
травматичен оток и кръвонасядане в основата на носа; кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана на лигавичната повърхност на десния устен ъгъл и
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин в Исковата молба
– при нанасяне на удар с глава в областта на носа и с юмрук в областта на
лицето. Същите както по отделно, така и в съвкупност, са причинили на
ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Те са пряка
причинна връзка с нанесения побой на ******** г. При правилно протичане
на оздравителния процес до пълното възстановяване от травматичните
увреждания е бил необходим срок около две –три седмици. На допълнително
зададени въпроси при изслушване на експертизата в с.з. в.л. отговори, че
твърдяното кръвотечение на носа на ищеца не е във връзка или резултат от
нанесените му телесни увреждания на ******** г.
По делото е назначена Съдебно-психологична експертиза с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема като добросъвестно и
компетентно изготвено. Видно от заключението в резултат на нанесени удари
от А. М. А. ищецът е развил състояние на „дистрес”. Към момента на
освидетелстване не се регистрират негативни промени в психологическото
състояние на освидетелстваното лице, които биха могли да бъдат резултат на
инцидента от ******** г. Р. П. се е справил сам със симптомите, появили се в
резултат на инцидента от ******** г.
В показанията си свидетелят Д. С., в присъствието на майка си Д. Д. М.,
сочи, че през изминалата година в парк „Р.“ били той, Р. и С.. А. дошъл с
неговата компания. Извикал Р. и го попитал защо е искал да бие Г. и да не
стъпва повече в „Р.“. А. ударил Р. в носа с глава и с юмрук от страна на
ухото. Пострадалият имал кръв от носа. Сочи, че бил в едни клас с Р., бил му
подут носа и се срамувал да излезе от стаята. След това не искал да ходи в
„Р.“, притеснявал се,притесняваше се, да не стане нещо подобно. Свидетелят
не е видял състоянието на телефона на ищеца преди побоя. Не установи кога е
паднал телефона, не си спомня.
По делото е разпитана и майката на ищеца - свидетелката А.И.К.-П.а,
желае да свидетелства. От показанията, ценени съобразно правилото на чл.
172 от ГПК, доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал
по делото, се установява, че след побоя над сина й, същият бил уплашен, с
главоболие. Баща му го водил 1-2 пъти заради носа за леки интервенции, след
това и при съдебен лекар. След инцидента бил уплашен, не искал да ходи на
училище, давала му болкоуспокояващи. Получавал кръвотечението от носа,
което започвало изведнъж, получавал го в продължение на месец.
В показанията си свидетелят Д. Р. М. – в присъствието на майка си
7
Д.Г.К. сочи, че миналата година месец април в „Р.“ били с А., Д. и други в
централната част на парка. А. тръгнал някъде, бил му приятел, притеснил се,
тръгнал след него, отишли към голямата част пред поликлиниката на детската
площадка. Той отишъл при Д., Р. и още едно момче. А. ги питал най-любезно –
има ли проблем, защо са искали да бият Г., те мълчали, питал ги два пъти
любезно, те му се изсмяли. Р. бил по средата, тръгнал със стъпка към него и А.
го ударил с глава в носа, за да се защити. Друг удар не е видял. След това,
разбрал от А., че му е писал, за да му се извини. 2-3 дни след инцидента в
„Р.“, му стиснал ръката и казал, че съжалява.
В показанията си свидетелят Т.С.Х., в присъствието на майка си М.Т.Т.,
сочи, че през миналата година, през м. април той, Д. и А. били на беседката в
парк „Р.“, А. тръгнал към посока площадката към поликлиниката. Д. тръгнал
след него, бил на около 5 метра от тях. След това някой извикал, обърнал се,
видял как Р. се е хванал за лицето, имало кръв. Разтървали ги. След това го
търсил, за да се извини, 2-3 дни след това му се извинил в „Р.“. Р. бил с
приятели. На извинението присъствал лично, видял го. Тогава му подал ръка,
извинил се. Самия удар не го видях. На извинението били той, А. и Д.. С Р. не
си спомнял кои са били, не ги познавал, това се случило в централната част на
парка.
Съдът не кредитира показанията на св. Д. С., тъй като същите
противоречат на останалия събран по делото материал – свидетелски
показания, сведение на ищеца по настоящото дело Р. И. П., както и на
сведенията на К.И.Д., Д.Д.Х., Д. Р. М. и на Т.С.Х., дадени на досъдебното
производство. Същият заявява, че А. е викнал Р. по настрани и го попитал
защо иска да бие Г. и да не стъпва повече в „Р.а”, докато останалите свидетели
заявяват, че А. е отишъл при три момчета, между които и Р.. Показанията на
този свидетел влизат в противоречие и в частта, касаеща периода от време,
през който Р. И. П. не е посещавал парк „Р.”. От сведение на Т. К.К. по ДП
приобщено към настоящото дело се установяват твърденията на А. М. А., че
още на същата вечер е съжалил за стореното и се е извинил на ищеца. „А. писа
на Р. в Инстарам и му се извини няколко пъти, пита го как е. Р. му отговори, че
му приема извинението, но било късно. В показанията си свидетелят Д. Р. М. и
Т.С.Х. установиха също, че след побоя А. се е извинил като е писал на Р., че му
е станало гадно. Бил е след това в „Р.”, стиснал му ръката и казал, че съжалява
– това е било 2-3 дни след инцидента. Разпитаният свидетел Т.С.Х.
потвърждава, че А. е търсил пострадалия да се извини, сочи, че 2-3 дни след
това му се е извинил пак в „Р.”. Р. е бил с приятели. На извинението
присъствал лично и го е видял. Тогава му подал ръка, извинил се и всичко
било ок.
Приетите веществени доказателства 18 бр. снимков материал, са с дати
преди и след инцидента. Не се оспори, че на всички от тях фигурира и ищецът
по делото. Видимо не се установява промяна в състоянието му, което да води
на извод, че Р. П. се чувства уплашен, притеснен или застрашен по някакъв
начин. Видно от снимка с дата 28 април /едва 14 дни след побоя/ Р. И. П.
позира с друго лице, като и двамата отправят неприличен жест, което по-скоро
е провокация към разглеждащия фейсбук профила му.
8
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму“, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното. Настоящият съд е сезиран относно последиците, произтичащи от
деянието, за което с Решение № ******** г. възпитателно дело № ******** г.
на Община К. е наложила наказание по ЗБППМН
Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване
наличието при условията на кумулативност на следните елементи от
фактическия състав: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма-
умисъл или небрежност. В случая от събраните
по делото доказателства съдът приема за доказано, че е налице
противоправно, въздигнато от закона в престъпление, деяние, извършено от А.
М. А., непълнолетен, установено с влязло в сила Постановление от ******** г.
по пр.пр. № ******** 2024 г. на РП-С.З., ТО-К., задължителен за гражданския
съд- арг.чл.300 от ГПК. Деянието е извършено поради лекомислие. Според
Постановление № 6/ 1975 г. на Пленума на ВС, което е задължително за
прилагане от съдилищата „Лекомислието е свързано с интелекта на
непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да
преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние,
последиците от извършването му и др.” В резултат на престъпното деяние, на
непълнолетния ищец са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени по време и за период около две-три седмица болки и страдание от
нанесените му: удар с глава в областта на носа и с и юмрук в областта на
лицето; а и уплаха, унижение и засрамване.
Съобразно разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като за неимуществени вреди то се определя по справедливост
от съда. Размерът му според установения критерий зависи от вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и
интензитета на изпитаните физически и душевни болки и други страдания и
неудобство.
Предвид разпоредбата на чл.48 от ЗЗД ответниците са длъжни да
поправят вредите, които непълнолетният им син А. А. виновно е причинил на
непълнолетния Р. И. П., като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД дължат се всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът
на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия
за всички отрицателни последици, които е претърпял в резултат на деянието.
За един период от време ищецът е търпял болки и страдания, доколкото е бил
нарушен телесният й интегритет, изпитвал е дискомфорт и неудобство в
ежедневието си. Същевременно възстановителният процес е в рамките на
около 14 дни, което е непродължителен период. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но
и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Безспорно е, че пострадалият Р. И. П. е
претърпял болки и страдания, които са продължили около 14 дни и следва да
9
бъдат репарирани с оглед разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.
При съобразяване с нормата на чл.52 от ЗЗД съдът преценява, че
обезщетение в размер на 3500 лв. е в състояние да обезщети причинените на
непълнолетния ищец неимуществени вреди. В този смисъл предявеният иск за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 3500 лв., а за
разликата над тази сума до претендираните след изменението на иска 7000 лв.
като обезщетение за причинени неимуществени вреди, претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Претенцията за имуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна и недоказана.
Разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗЗД предвижда родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, да отговарят за
вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят
при тях.Гражданската отговорност на родителите по чл.48, ал.1 от ЗЗД е
отделна и независима от отговорността на деликвента по чл.45 от ЗЗД, ако той
е непълнолетен. Ищецът е избрал да реализира правата си по реда чл.48, ал.1
от ЗЗД, като претендира обезщетение за неимуществени вреди причинени му
от А. М. А. – непълнолетен към ******** г. от неговите родители, които
следва да заплатят обезщетението за причинените неимуществени вреди.
Сумата представляваща обезщетение за нанесените вреди, следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на деликта ******** г. , както е
поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
На основание чл.78, ал.1 вр. с чл.80 от ГПК ответниците следва
солидарно да заплатят на ищеца направените по делото разноски,в размер на
843,77 лв.съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответниците направените по делото разноски в размер на 832,00 лв. за
прекратената в съдебно заседание от ******** г. част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответниците направените по делото разноски в размер на 364,00 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. Ш., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** в
качеството им на родители и законни представители на непълнолетния А. М.
А., ЕГН **********, всички с адрес: с. ********************, солидарно да
заплатят на Р. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.********************, със
съгласието на И. Я. П., ЕГН ********** като родител и законен представител
чрез адв.М. П., АК-С.З., сумата от 3500,00 лева /три хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, унижение, срам, накърняване на честта и
достойнството му, вследствие причинената му лека телесна повреда по
10
хулигански подбуди от непълнолетния А. М. А., ведно със законната лихва от
деня на непозволеното увреждане – ******** г. , като отхвърля иска в частта
до претендираните 7 000,00 лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.********************, със съгласието на И. Я. П., ЕГН ********** като
родител и законен представител чрез адв.М. П., АК-С.З., АК-С.З. иск срещу
К. К. Ш., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** в качеството им на
родители и законни представители на непълнолетния А. М. А., ЕГН
**********, всички с адрес: с. ******************** да заплатят сумата от
416,35 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и 35ст./, представляващи
имуществени вреди като неоснователен. .
ОСЪЖДА К. К. Ш., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН ********** в
качеството им на родители и законни представители на непълнолетния А. М.
А., ЕГН **********, всички с адрес: с. ********************, солидарно да
заплатят на Р. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр.********************, със
съгласието на И. Я. П., ЕГН ********** като родител и законен представител
чрез адв.М. П., АК-С.З. сумата от 843,77 лева /осемстотин четиридесет и
три лева и 77/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.********************, със съгласието на И. Я. П., ЕГН ********** като
родител и законен представител да заплати на К. К. Ш., ЕГН ********** и
М. Т. А., ЕГН ********** в качеството им на родители и законни
представители на непълнолетния А. М. А., ЕГН **********, всички с адрес: с.
******************** сумата от 1196,00 лева /хиляда сто деветдесет и
шест лева/, представляваща направени по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – С.З. в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11