Решение по дело №371/2021 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба на СУ „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ000670680, с адрес: гр. София, [улица], представлявано от Ректора проф. д.ф.н. А. Г., чрез адв. Н. А. – ***, срещу действие на Началника на СГКК Варна по промяна собствеността на поземлен имот /ПИ/ [идентификатор] и заличаване на обекти с [идентификатор] и [идентификатор], находящи се в [ПИ], по заявление на „Проприете Марин“ ЕАД.

Жалбоподателят оспорва извършеното действие по вписване на собственик и заличаване по негово искане на обекти, като го счита за незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Твърди, че СУ „Св. Климент Охридски“ е собственик на ПИ с [идентификатор], както и на обектите с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор] по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, находящи се в Университетска ботаническа градина – Варна, съгласно Акт за публична държавна собственост № 2619/24.08.1999г. Сочи, че към датата на извършените действия – 08.02.2021г. има неприключила административна преписка пред СГКК- Варна № 01-52576/31.01.2020 г. за промяна в КККР, състояща за във вписването на СУ „Св. Климент Охридски“ като лице притежаващо права върху [ПИ] и обекти с №№ [идентификатор] и [идентификатор]. В жалбата се твърди, че между СУ „Св. Климент Охридски“ и вписаните в кадастралния регистър съсобственици е налице висящо съдебно производство пред Варненски окръжен съд и преди разрешаването му с влязло в законна сила решение е недопустимо изменение на КККР.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че заличаването е неправилно, след като с влязло в сила решение спорът за материално право е решен в полза на СУ „Св. Климент Охридски“. Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на сторените разноски, съгласно представения списък.

Ответната страна – Началника на СГКК Варна, в писмено становище към писмо с.д.№ 3633/11.03.2021г. оспорва жалбата. Сочи, че по искане на собственика на ПИ с [идентификатор] „Проприете Марин“ ЕАД, съгласно [нотариален акт] е извършено изменение на кадастралната карта на район „Приморски“, гр. Варна, състоящо се в заличаване на сгради и идентификатори [идентификатор] и [идентификатор]. Изменението е извършено на основание чл. 53а т. 3 от ЗКИР, без издаване на изричен административен акт, тъй като се касае за заличаване на сгради, които са почти напълно разрушени и не представляват обекти за отразяване в кадастралната карта. Заличаването е извършено по указания в закона ред, след извършен оглед на място от служители на СГКК- Варна и констатиране на негодността на сградите. Счита за необосновано твърдението в жалбата, че заличените сгради попадат в имот собственост на СУ „Св. Климент Охридски“, тъй като АДС № 2619/1999г., с който се легитимира университета като собственик, се различава по площ и граници от процесния имот. Излага, че имот с [идентификатор] е собственост на дружество, поискало заличаването на сградите, което е правоприемник на собственик, чийто имот е възстановен със съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание ответната страна не се представлява.

Заинтересованата страна – „Проприете Марин“ ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи, че от представените по делото доказателства, към датата на извършване на процесното вписване и заличаване, дружеството се е легитимирало като собственик. Не е имало конкурентни нему права, подлежащи на вписване, поради което заличаването е било надлежно извършено. Нови вписвания следва да бъдат извършени, съобразно ново административно производство, което не е предмет на настоящото, т.е. заличаването е било съвсем законосъобразно.

Заинтересованата страна – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Варна, счита жалбата на СУ „Св. Климент Охридски“ за основателна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Предмет на производството са действия на началника на СГКК – Варна по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, касаещо заличаване на обекти с идентификатори [идентификатор], [идентификатор] в ПИ с [идентификатор].

С [нотариален акт],  И. Х. С., И. Я. С., М. Я. Т., Р. Д. А. и Я. Я. А. продават на „Проприете Марин“ ЕАД поземлен имот с [идентификатор]. Дружеството „Проприете Марин“ ЕАД е вписано като собственик в кадастралния регистър за имота.

Със Заявление вх. № 01-11931-13.01.2021г. от „Проприете Марин“ ЕАД е заявено извършването на услуга – отразяване на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралните регистри за сгради, които са премахнати – сграда с [идентификатор] и сграда [идентификатор] по КККР на гр. Варна. На 15.01.2021г. дружеството е уведомено, че е насрочен оглед на [имот номер] от служители на СГКК Варна на 18.01.2021г., като е необходимо да се осигури достъп. От служителите на СГКК Варна, извършили проверката, е съставен доклад с извършени констатации: към момента на огледа сгради с [идентификатор] и сграда [идентификатор] са почти напълно разрушени, като липсват част от стените и покрива. Направен е извод, че сградите не представляват обект на кадастъра за отразяване в кадастралната карта, предвид което същите могат да бъдат заличени.

Действията по заличаването на сградите в кадастралната карта и кадастралните регистри е извършено на 21.01.2021г.

С писмо рег. № 24-2965-01.02.2021г. „Проприете Марин“ ЕАД е уведомено, че е започнало административно производство по подадено заявление от СУ „Св. Климент Охридски“ за промяна на КРНИ, състоящо се от вписване на заявителя, като притежаващ права на управление съгласно АДС № 2619/1999г. за ПИ с [идентификатор], като е предоставена в 7-дневен срок да изрази становище и да направи писмени възражения по направеното искане.

Уведомлението е връчено на заинтересоването лице на 04.02.2021г., а на 10.02.2021г. е подадено възражение с вх. № 02-163-10.02.2021г., в което „Проприете Марин“ ЕАД излага, че е собственик на недвижимия имот и е вписан в кадастъра въз основа на [нотариален акт]. Възразява, че СУ „Св. Климент Охридски“ не притежава годен титул за собственост и няма дублиращи права по смисъла на чл. 53 ЗКИР. Сочи, че АДС е за съседен поземлен имот с [идентификатор]. Твърди, че с влязло в законна сила решение № 14155/29.10.2013г. по адм. дело № 9102/2013г. ВАС е потвърдил решение по адм. дело № 2206/2012г., с което Административен съд Варна е отменил Заповед № КД-14-030599/09.03.2011г. на Началника на СГКК – Варна и е приел, че заявлението на СУ „Св. Климент Охридски“ е недопустимо. Оспорва, като недопустимо подаденото заявление и счита, че не са налице законовите основания за уважаване на поисканото изменение. Прилага скица № 15-82140-29.01.2021г. за [ПИ] с вписан собственик „Проприете Марин“ ЕАД.

С определение в открито съдебно заседание проведено на 14.04.2021г. производството по делото е спряно до приключване на гр. дело № 3389/2020 по описа на Окръжен съд – Варна. С молба с.д. № 16947/14.11.2024г. жалбоподателят е представил Решение № 110 от 08.06.2023г. по в.гр.д. № 45/2023г. на Апелативен съд Варна, с което се признава за установено по отношение на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, че И. Я. С., М. Я. Т., Я. Я. А. и И. Х. С. не са собственици на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Варна и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК отменя [нотариален акт] на нотариус А. Г., район на действие PC – Варна. С определение № 5033/05.11.2024г. по к.гр.д. № 4980/2023г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 110 от 08.06.2023г. по в.гр.д. № 45/2023г. по описа на Апелативен съд Варна.

С Определение № 12085/18.11.2024г. производството по делото е възобновено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 2 ал. 1 ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения върху поземлените имоти /чл. 2 ал. 2 ЗКИР/. Данните по ал. 1 и ал. 2 т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри /чл. 2 ал. 3/. Същевременно, според § 1 т. 13 ДР на ЗКИР, „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.

Предмет на настоящото производство е извършеното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяващо се в заличаване на сгради в КККР и записването на трето лице като собственик на [имот номер], за който жалбоподателят е инициирал производство по изменение на кадастралния регистър, като лице притежаващо права на управление върху имота и сгради с [идентификатор] и [идентификатор]. Процесното изменение на КККР на гр. Варна е осъществено по реда на чл. 53а от ЗКИР, като посочената правна норма предвижда процедираното изменение да се осъществява без издаване на заповед. В този случай, на обжалване подлежи изразеното с действие волеизявление на органа, с което непосредствено се създават права и задължения на правните субекти, т.е. самото действие представлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл. 21 ал. 1 от АПК.

Жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР, като разполага с право на жалба, доколкото пряко се засягат неговите права и законни интереси. Видно от административната преписка, няма данни оспорващият да е уведомяван изрично за извършеното действие по заличаване на процесните сгради, поради което жалбата следва да се счита за подадена в срок. Изложеното обосновава, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 51 ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /чл. 51 ал. 2 ЗКИР/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община /чл. 51 ал. 3 ЗКИР/.

Изменението на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в правомощията на началника на СГКК - Варна по аргумент от чл. 51 ал. 2 от ЗКИР. Поради това следва да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Поради предвидената в закона възможност измененията в КККР да се извършат без издаване на писмена заповед, общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК са неприложими. Поради липса на законово изискване за писмена форма на изменението, фактическите и правни основания за действията на органа се съдържат в документите към административната преписка.

При извършване на изменението е спазено разписаното в чл. 51 ал. 3 от ЗКИР правило - административното производство е започнало с подаване на заявление от вписания в кадастралния регистър собственик на поземления имот до началника на СГКК - Варна, придружено от документ за собственост на имота, обект на кадастъра, какъвто документ представлява вписаното в Служба по вписванията – гр. Варна [нотариален акт]. Установено е и наличието на основание за извършеното отразяване на настъпили промени в КККР и за сгради с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на гр. Варна. В случая единственият легитимиран да иска актуализация на данните в кадастралната карта е дружеството „Проприете Марин“ ЕАД, като вписан собственик на процесния имот в кадастралния регистър.

Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани възраженията на жалбоподателя досежно незаконосъобразното заличаване на СУ „Св. Климент Охридски“ от кадастралния регистър, както производство и оспорването на отказа по заявление с вх. № 01-52-576-31.01.2020г. от СУ „Св. Климент Охридски“, за който по жалба на оспорващия е образувано адм. дело № 667/2021 г. по описа на Административен съд – Варна. В административното производство по изменение на КККР не се осъществява контрол за законосъобразността на предходно проведени процедури. Съотнесено в конкретния случай това означава, че съдът в това производство преценява верността на отразените в кадастралната карта данни от гледна точка на действителното състояние на недвижимия имот към момента на неговото нанасяне в кадастралната карта.

Съгласно чл. 62 ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, премахната сграда се заличава в кадастралната карта и кадастралните регистри след удостоверяване от органа, издал разрешението за премахване, или след постъпване на данни от общинската администрация. При липса на документи, удостоверяващи премахването, сграда се заличава въз основа на протокол, съставен от правоспособно лице по кадастър, след извършена от него проверка на място. По делото е представен протокол /неправилно наименуван доклад/ с констатация, че към момента на огледа сгради с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор] са почти напълно разрушени, като липсват част от стените и покрива. Направен е извод, че сградите не представляват обект на кадастъра за отразяване в кадастралната карта, предвид което същите могат да бъдат заличени. След като сградите не съществуват на място, това следва да бъде отразено в кадастралната карта.

Не могат да бъдат приети възраженията на СУ „Св. Климент Охридски“, че предвид приключилият спор за собственост между него и праводателите на заинтересованото лице, извършеното вписване е незаконосъобразно. Съгласно чл. 142 ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което повдигнатия спор за собственост не се отразява на законосъобразността на оспореното в настоящото производство вписване/заличаване. Исковата молба, по която е образувано гр.д. № 3389/2020г. по описа на Окръжен съд Варна е вписана на 01.02.2021г. – след извършване на оспореното вписване от 21.01.2021г.. За жалбоподателя е налице законовата възможност на основание чл. 53а ал. 1 т. 1 от ЗКИР да поиска изменение на КККР въз основа на влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното началник СГКК - Варна правилно е приложил материалния закон.

Извършеното от административния орган се явява законосъобразно, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона, а оспорването му е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С изход на делото сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка. Такива на ответника и на заинтересованата страна „Проприете Марин“ ЕАД не се присъждат, поради липсата на отправено от тях искане, а искането на заинтересованата страна държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Варна за разноски, се явява неоснователно.

 

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на СУ „Св. Климент Охридски“, БУЛСТАТ000670680, с адрес: гр. София, [улица], представлявано от Ректора проф. д.ф.н. А. Г. срещу действие на Началника на СГКК Варна по промяна собствеността на поземлен имот /ПИ/ [идентификатор] и заличаване на обекти с [идентификатор] и [идентификатор] находящи се в [ПИ], по заявление на „Проприете Марин“ ЕАД.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.