Р Е Ш Е Н И Е
№ 300/23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и седми юни двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Р*Р*, като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 365 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 44/ 17.02.2017 г. по гр. д. № 30/2016 г.
на Районен съд – Димитровград е признато за установено по отношение на В.Д.Г. и Н.Г.М., че П.Н.Г. и М.Г.М. са собственици по
наследство на 2/ 3 ид. ч. от следните недвижими имоти:
1)
УПИ VI - 540, с площ от 3013. 928 кв. м. в кв. 68 по ПУП на с.
Крепост, община Димитровград, с административен адрес - с. К*, ул. „В* Л*"
№ *, ведно
с построените в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв. м., лятна кухня и гараж с обща РЗП
от 42 кв. м., жилище - стара къща с РЗП от
9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 16 кв. м., второстепенна сграда - плевня с РЗП от 35 кв. м.,
второстепенна сграда с РЗП от 55 кв. м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв. м., второстепенна сграда - обор
с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 10 кв. м., навес с оградни
стени с РЗП от 18 кв. м. и второстепенна сграда с РЗП от 12 кв. м.;
2)
Нива с площ от 9. 998 дка, четвърта категория в местността „Д*",
представляваща имот № 133023 по плана за земеразделяне на с.К*;
3)
Нива с площ от 9. 997 дка, четвърта категория, в
местността „Д*А*", представляваща имот № 120009 по плана за земеразделяне
на с. К*;
4)
Нива с площ от 11. 501 дка, шеста категория, в местността „Б*",
представляваща имот № 102012 по плана за земеразделяне на с. К*;
5)
Нива
с площ от 4. 006 дка, четвърта категория, в
местността „П*", представляваща имот № 044002 по плана за земеразделяне на с. К*;
6)
Нива с площ 0. 589 дка, седма категория, в
местността "Еф. лозе", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с. К*.
С решението са
отхвърлени предявените от М.Г.М. и В.Д.Г. против П.Н.Г. и М.Г.М.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на описаните имоти.
С решението е уважен
предявения от П.Н.Г. и М.Г.М. против М.Г.М. и В.Д.Г. иск с правно основание чл.
33 ЗС за същите имоти.
Недоволен от така постановеното решение е останал В.Д.Г., който го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност.
Иска да се отмени същото, вместо което се постанови ново, с което да се
отхвърлят предявените против него искове.
Недоволна от така постановеното решение е останала и Н.Г.М.,
която го обжалва в частта, в която е уважен предявения против нея иск по чл. 124 ГПК, в частта, в която е отхвърлен предявения против П.Н.Г.
и М.Г.М. иск по чл. 124 ГПК, както и в частта, в която е уважен искът по чл. 33
ЗС.
Въззиваемите П.Н.Г.
и М.Г.М. чрез пълномощника
си оспорват жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
С НА
№ 124,
том I, д. № 290/ 1996 г. М.*Г***С***е признат
за собственик на три дворни места, представляващи
урегулирани парцели VI, VII, VIII, за които е отреден имот пл. №
540 в кв. 68 по плана на с. К**, община Димитровград, ведно с построените в
последния имот двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки.
С Решение № 10 - 18
от 23.03. 1998 г. на Общинска служба по земеделие - Димитровград е възстановено на М.*Г***С***правото
на собственост
върху:
1) Нива с площ 0.
589 дка, седма категория, в
местността „Еф. лозе", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с. Крепост;
2) Нива с площ от 4. 006 дка, четвърта категория, в местността „П***",
представляваща имот № 044002 по плана
за земеразделяне на с. К*.
С Решение № 16 - 27
от 23.03. 1998 г. на Общинска служба по земеделие - Димитровград е възстановено на М.*Г***С***правото
на собственост
върху:
1) Нива с площ от 11. 501 дка,
шеста категория, в местността „Б*", представляваща имот № 102012 по плана за
земеразделяне на с. К*;
2) Нива
с площ от 9. 997 дка, четвърта категория, в местността „Д*А*", представляваща имот № 120009 по плана за
земеразделяне на с. К*;
3) Нива с площ от 9. 998
дка, четвърта
категория в местността „Д*", представляваща имот № 133023 по плана за
земеразделяне на с.К*.
Съгласно Удостоверение
за наследници № 203/ 08. 12.2015 г. М.*Г***С***е починал на 23.06.2006 г., като
е оставил за наследник Г***м***г***. Последният е починал на 03.12.2007 г., като след смъртта
си оставил трима наследници - П.Н.Г. - съпруга, Н.Г.М. и М.Г.М. – дъщери
(Удостоверение за наследници № 100/ 05.08.2009 г.).
По делото е
представено Саморъчно завещание от 09.09.2002 г., с което М.*Г***С***завещал на внучката
си Н.Г.М.
къщата и всички постройки в двора, лятната къща, гараж и постройки в с. Крепост, ведно с
всички ниви, описани от завещателя по местонахождение и площ.
С НА № 81, том III, рег. № 3454, н. д. № 389/2015
г. Н.Г.М.
е призната за собственик по наследство и завещание на следните недвижими имоти:
1) УПИ VI - 540, с площ от
3013. 928 кв. м. в кв. 68 по ПУП на с. К*, община Д*, с
административен адрес - с. К*, ул. „В* Л*" № 31, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна
сграда с РЗП от 160 кв. м., лятна кухня и гараж с обща РЗП от 42 кв. м., жилище - стара къща с РЗП от 9 кв. м., навес с
оградни стени с РЗП от 16 кв. м., второстепенна
сграда - плевня с РЗП от 35 кв. м., второстепенна сграда с РЗП от 55 кв. м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв. м.,
второстепенна сграда - обор с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от
10 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв. м. и второстепенна сграда с
РЗП от 12 кв. м.;
2) Нива с площ от 9. 998
дка, четвърта
категория в местността „Д*", представляваща имот № 133023 по плана за
земеразделяне на с.К*;
3) Нива
с площ от 9. 997 дка, четвърта категория, в местността „Д* А*", представляваща имот № 120009 по плана
за земеразделяне на с. К*;
4) Нива
с площ от 11. 501 дка,
шеста категория, в местността „Б*", представляваща имот № 102012 по плана за земеразделяне на
с. К*;
5) Нива с площ от 4. 006
дка, четвърта категория, в местността „П*",
представляваща имот № 044002 по плана
за земеразделяне на с. К*;
6) Нива
с площ 0. 589 дка, седма категория, в
местността „Еф. Л*", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с. К**.
С НА № 35, том V, рег. № 5756, н. д. № 699/ 2015 г. Н.Г.М. продала описаните
по – горе 6 недвижими имота на В.Д.Г. общо за сумата от 9900 лв.
Във връзка с направеното оспорване на
валидността на представеното саморъчно завещание пред районния съд е назначена
съдебно – графологична експертиза, според която същото не е написано и
подписано от М* Г* Ст**.
Пред въззивната
инстанция е назначена тройна съдебно – графологична експертиза, която дава
заключение, че текстът на саморъчното завещание и подписа на завещател вероятно
са изпълнени от едно и също лице. Текстът на завещанието, името „М* Г*Ст*“ и
думите под него „О**“ и „ плуг“ в описа на „внесен жив и мъртав инвентар“ са изпълнени от едно и също лице. В
заключението се сочи, че отсъствието на сравнителни образци от подписи на м***г***с***,
положени по време близко до това на подписа в саморъчното завещание, не дава
възможност да се извърши пълноценно сравнително изследване, поради което не
може да се установи дали подписите – образци и подписа на завещател – обект на
експертизата, са положени от едно и също лице.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби на ответниците В.Д.Г. и Н.Г.М. са подадени в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК, изхождат от надлежна страна и са насочени против акт,
подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими.
Производството по гр. д. № 30/ 2016 г. на РС –
Димитровград е образувано по искова молба на П.Н.Г. и М.Г.М., с която са
предявили против Н.Г.М. и В.Д.Г. при условията на обективно кумулативно
съединяване искове по чл. 124 ГПК, че са собственици на 2/ 3 ид. ч. от следните
недвижими имоти, които са придобили по наследяване и давност:
1) УПИ VI - 540, с площ от
3013. 928 кв. м. в кв. 68 по ПУП на с. К*, община Димитровград,
с административен адрес - с. К*, ул. „В* Л*" № 31, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна
сграда с РЗП от 160 кв. м., лятна кухня и гараж с обща РЗП от 42 кв. м., жилище - стара къща с РЗП от 9 кв. м., навес с
оградни стени с РЗП от 16 кв. м., второстепенна
сграда - плевня с РЗП от 35 кв. м., второстепенна сграда с РЗП от 55 кв. м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв. м.,
второстепенна сграда - обор с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от
10 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв. м. и второстепенна сграда с
РЗП от 12 кв. м.;
2) Нива с площ от 9. 998
дка, четвърта
категория в местността „Д*", представляваща имот № 133023 по плана за
земеразделяне на с.К*;
3) Нива
с площ от 9. 997 дка, четвърта категория, в местността „Д* А*", представляваща имот № 120009 по плана
за земеразделяне на с. К*;
4) Нива
с площ от 11. 501 дка,
шеста категория, в местността „Б*", представляваща имот № 102012 по плана за земеразделяне на
с. К**т;
5) Нива с площ от 4. 006
дка, четвърта категория, в местността „П*",
представляваща имот № 044002 по плана
за земеразделяне на с. К*;
6) Нива
с площ 0. 589 дка, седма категория, в
местността „Еф. Л*", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с. Крепост,
както и иск по 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/ 3 ид.
ч. от описаните имоти от В.Д.Г., която част му е прехвърлена от Н.Г.М..
От своя страна ответниците Н.Г.М. и В.Д.Г. са
предявили поотделно против ищците насрещни искове (неправилно квалифицирани от
районния съд като инцидентни установителни искове) с правно основание чл. 124 ГПК за процесните имоти, основаващи се на извършено в полза на Н.Г.М. саморъчно
завещание от дядо й М.*Г***С***и
прехвърлянето им от последната на В.Д.Г..
В срока за отговор на предявените насрещни установителни
искове П.Н.Г. и М.Г.М. правят искане за намаляване на извършеното в полза на Н.Г.М.
завещателно разпореждане до размера на 1/ 3 от процесните имоти поради
накърняване на запазената им част.
В.Д.Г. е обжалвал постановеното решение само в частта,
в която са уважени предявените против него искове по чл. 124 ГПК и чл. 33, ал.
2 ЗС, по отношение на които производството е висящо. По отношение на
отхвърления насрещен иск по чл. 124 ГПК решението не е обжалвано, поради което
в тази част същото е влязло в сила.
П.Н.Г. и М.Г.М. са предявили установителен иск за 2/ 3
ид. ч. от процесните имоти, но всъщност следва да се приеме, че са предявени
две отделни искови претенции за по 1/ 3 ид. ч., тъй като всяка една от ищците
притежава самостоятелно правно положение. Ищците претендират, че са собственици
на по 1/ 3 ид. ч. от процесните имоти на две основания, предявени при условията
на евентуалност - по наследяване от техния съпруг и баща Г***м***г*** и придобивна
давност.
По отношение на недвижимия имот в с. К* ищците се
позовават на НА № 124, т. I, д. № 290/ 1996 г., с което наследодателят на
страните М.*Г***С***е признат за собственик по давностно владение и продажба на
следните недвижими имоти: 1) Дворно място от 1050 кв. м. в с. К*, съставляващо
урегулиран парцел VIII, за който се отрежда
част от двор пл. № 540 в кв. 68 по плана на селото ведно с построените в имота
двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки; 2) Дворно
място от 860 кв. м. в с. К***, съставляващо урегулиран парцел VII,
за който се отрежда част от двор пл. № 540 в кв. 68 по плана на селото,
незастроен; 3) Дворно място от 540 кв. м. в с. К***, съставляващо част от
съсобствен парцел VI, за който се отреждат част от двор
пл. № 540 и част от двор пл. № 75 по плана на селото в кв. 68, незастроен.
Със Саморъчно
завещание от 09.09.2002 г. М.*Г***С***завещал на внучката си Н.Г.М. ***, както и
притежаваните от него земеделски земи.
М.*Г***С***е починал
на 23.06.2006 г., като е оставил за наследник Г***м***г***. Последният е
починал на 03.12.2007 г., чийто наследници се явяват ищците П.Н.Г. и М.Г.М. и
ответницата Н.Г.М..
На първо място
следва да се обсъди възражението на ищците за нищожност на представеното по
делото саморъчно завещание от 09.09.2002 г. поради това, че не е написано и подписано от
него от посочения като негов автор м***г***с***. В тази връзка по делото са назначени
две съдебно – графологични експертизи – еднолична и тройна, чиито заключения се
различават съществено относно авторството на завещанието. Назначената пред
районния съд еднолична експертиза е категорична, че завещанието не е написано и подписано от м***г***с***, докато приетата пред въззивната инстанция тройна експертиза дава
заключение, че текстът на саморъчното завещание и подписа на завещател вероятно
са изпълнени от завещателя м***г***с***. Въпреки че не изразява категорично
становище, че завещанието е написано и подписано от м***г***с***, а само
допуска тази възможност, съдът намира, че следва да се кредитира заключението
на назначената пред настоящата инстанция експертиза, като приеме, че М.*Г***С***е
действителният автор на завещанието. Съображенията за това са следните: При
изследване на представените по делото сравнителни образци, датиращи от 1946,
1964, 1981 и 2005 г., вещите лица са категорични, че същите са написани и
подписани от едно и също лице. Вещите лица са категорични и в това, че
подписите в сравнителните образци и подписът в генералното пълномощно от 2005
г., което е нотариално заверено и по отношение на което няма спор, че е подписано
от м***г***с***, са положени от едно и също лице. Наред с това от заключението
се установява, че текстът на саморъчното завещание и части от текста на
представения като сравнителен материал документ опис на „внесен жив и мъртъв
материал“ без дата, а именно думите „ороло“ и „плуг“ са изпълнени от едно и
също лице. Предвид становището на вещите лица, че представените по делото
сравнителни образци са написани и подписани от м***г***с***, както и че текстът
на завещанието и фрагменти от текста в описа на „внесен жив и мъртъв инвентар“
са изпълнени от едно и също лице, се налага единствения възможен извод, че
съдържанието на саморъчното завещание е изпълнено именно от м***г***с***.
Различията в почерка между завещанието и представените сравнителни образци според
вещите лица не са устойчиви, имат вариантен характер и се дължат на обективни
обстоятелства - голяма разлика във времето на изпълнение на сравняваните
текстове, спецификата на използваните средства за писане, развитие на почерка,
здравословни и възрастови причини. Следва да се отбележи, че поради голямата
разлика във времето на полагане на подписите
- сравнителни образци и подписа на завещател и отсъствието на подписи,
положени около датата на саморъчното завещание, липсва възможност да се
проследи развитието на подписния почерк, а от тук и вещите лица да направят
категоричен извод дали подписът в завещанието е положен от м***г***с***. Независимо
от това предвид категорично установените факти, че съдържанието на саморъчното
завещание е изпълнено от м***г***с***, както и изграденото от вещите лица
предположение, че предвид установените сходства в транскрипцията на подписа и
текстовата част на завещанието подписът най – вероятно е положен от м***г***с***,
следва да се приеме, че завещанието действително е подписано от завещателя м***г***с***,
като съществуващите съмнения относно верността на този извод се дължат
единствено на липсата на сравнителни образци от подписа, положени около датата
на саморъчното завещание. Отделно от това следва да се има предвид, че вещите
лица категорично изключват възможността почеркът и подписът да са обект на
имитация. По изложените съображения съдът намира, че въпросното саморъчно завещание не страда от сочените от ищците
пороци, обуславящи нищожността му, поради което със смъртта на завещателя М.*Г***С***е
породило присъщото му правно действие да транслира правото на собственост върху
притежаваните от него имоти на Н.Г.М.. От изложеното следва, че процесните
имоти не са придобити по наследяване
от сина му Г***м***г***, не са част от наследствената му маса и поради това
ищците не са придобили собственически права върху тях по наследяване.
Следващият въпрос,
който следва да се обсъди, е за обема на притежаваните от завещателя М.*Г***С***права,
предмет на саморъчното завещание. Според отбелязаното в НА № 124, т. I, д. № 290/ 1996 г. описаните в него имоти са
придобити по два начина – по давност и продажба. От своя страна ответницата Н.М.
твърди, че трите имота, описани в констативния нотариален акт, са изключителна
собственост на нейния дядо м***г***с***, като дворното място от 1050 кв. м.
ведно с построените в имота сгради е придобил по силата на завещание от неговия
баща Г* С* К*, а останалите два имота – чрез покупко – продажба преди
сключването на граждански брак с Д* Р* С*. В тази връзка по делото е
представено Публично завещание от 24.09.1945 г., с което Г* С* К**в е завещал
на сина си М.*Г***С***къща с постройките и място от 1 декар и 5 ара, находящи
се в с. К*, Хасковска околия, както и Записка № 8 от 06.06.1946 г. на нотариус
при Хасковския областен съд за вписване на Акт № 129, т. II
от 06.06.1946 г., с който Геню Стоев Кирев е прехвърлил на М.*Г***С***къща с
дворно място от три ара, находящи се в с. Крепост, Хасковска околия срещу
задължение за издръжка и гледане.
Поради изключително
лошото състояние на плана на селото от 1928 г. вещото лице Н. Д. по назначената
пред настоящата инстанция съдебно – техническа експертиза не може да се
ангажира с категоричен отговор за идентичност на имотите, предмет на
завещанието и нотариалното прехвърляне, с някой от имотите, предмет на НА № 124, т. I, д. № 290/ 1996 г., но предвид тяхната площ и
застроеност съдът намира, че имотът, предмет на публичното завещание, е
идентичен с парцел VIII –
540 с площ от 1072 кв. м., застроен с
жилищни постройки, а имотът, предмет на Акт № 129, т. II
от 06.06.1946 г., е идентичен с парцел VI
– 540 с площ от 554 кв. м.
От представените по
делото Акт за женитба № 3 и Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена №№ 37/ 20.06.2018 г. и 38/ 20.06.2018 г. е видно, че М.*Г***С***е сключил
граждански брак с Д* Р* С* на 23.01.1945 г.
От изложеното се
налага извод, че от трите имота, предмет на НА № 124, т. I, д. № 290/ 1996 г., парцел VIII – 540
от 1072 дка, идентичен с имота, предмет на публичното завещание, е
изключителна собственост на М.*Г***С***по силата на чл. 13, ал. 2 вр. чл. 103
ЗПР на СК от 1968 г. Останалите два имота – парцел VI
– 540 от 554 кв. м. и парцел VII – 540
от 855 кв. м., са съпружеска имуществена общност, тъй като парцел VI
– 540 от 554 кв. м., който е идентичен с имота, предмет на Акт № 129, т. II
от 06.06.1946 г., е придобит на възмездно основание от М.*Г***С***по време на
брака му с Д* Р* С* (чл. 13, ал. 1 вр. чл. 103 ЗПР на СК от 1968 г.), а предвид
липсата на доказателства за придобиване на парцел VII – 540 от 855 кв. м. от М.*Г***С***преди
брака му с Д* Р* С* по силата на легитимиращия ефект на констативния нотариален
акт следва да се приеме, че е придобит по давност по време на брака и съобразно
трайната практика на ВКС представлява имуществена общност.
От приетата по делото
съдебно – техническа експертиза се установява, че с изменението на
регулационния план през 1997 г. трите имота се обединяват в рамките на имот пл.
№ 540, за който е отреден парцел VI с
площ от 2507 кв. м. (1072 кв. м. от УПИ VIII – 540, 855 кв. м. от УПИ VII,
554 кв. м. от УПИ VI и 26 кв. м., придадени от парцел V – 75).
Върху
новообразувания парцел VI – 540 възниква смесена собственост, една част от която е изключителна
собственост на М.*Г***С***предвид едноличното притежание на парцел УПИ
VIII – 540 от 1072 кв. м., а
останалата част – СИО, какъвто е режима на останалите два имота. При това положение дяловете в съсобствеността
съответствуват на частите на имотите, включени в общия имот, съотнесени към
общата площ на същия.
При определяне
частите от имота изключителна собственост и СИО следва да се вземе предвид само
площта на отделните имоти, като се изключи придаваемата част от 26 кв. м. от
парцел V – 75, собствеността върху която след
присъединяването се определя от собствеността на целия имот. Общата площ на
трите имота е 2481 кв. м., при което 1072/ 2481 ид. ч. (43%) е изключителна
собственост на м***г***с***, а останалата част – 1409/ 2481 ид. ч. (57%) е СИО
между него и съпругата му Д* Р* С**. С последващо изменение на регулационния
план от 1998 г. е увеличена площта на новообразувания парцел VI
– 540 с 466 кв. м., представляваща част от закритата улица, която се придава
към имота. След присъединяването на тази част режимът на собствеността върху
нея е еднакъв с този върху новообразувания имот. Следователно от новообразувания
парцел VI – 540 от 2973 кв. м.
изключителна собственост на М.*Г***С***са 1278/ 2973 ид. ч. (2973 х 43%), а
останалите 1695/ 2973 ид. ч. са СИО.
След смъртта на Делка
Райкова Стоева на основание чл. 27, ал. 1 СК е прекратена имуществената
общност, поради което нейната част от имуществената общност от 1695/ 5946 ид.
ч. (1695/ 2973 х 1/ 2) по силата на чл. 9, ал. 1 ЗН се наследява поравно от
съпруга й М.*Г***С***и синът им Г***м***г***, като всеки от тях придобива 1695/
11 892 ид. ч. от имота. При това положение към момента на смъртта си на
23.06.2006 г. М.*Г***С***е притежавал 10197/ 11892 ид. ч. от поземления имот
(1278/ 2973 + 1695/ 5946 + 1695/ 11892), а останалата част от 1695/ 11892 ид.
ч. е била собственост на Г***м***г***.
Що се отнася до съществуващите
в бившия парцел VIII – 540 постройки, по делото не е спорно (в тази насока са показанията на св. Р*
В* и П*Р*), че те са построени по време на брака на М.*Г***С***и Д*** Р* С*. Независимо, че въпросните
постройки са изградени върху имот, еднолична собственост на един от съпрузите,
след като са построени по време на брака, те представляват имуществена общност
съгласно разясненията, дадени в ТР № 44
от 18.V.1971 г., ОСГК. Следователно след смъртта на съпругата си Д* Р* С* М.*Г***С***притежава
3/ 4 ид. ч. от постройките, а останалата 1/ 4 ид. ч. е притежание на сина му Г***м***г***.
По отношение на
земеделските земи по делото не е спорно, че те са изключителна собственост на м***г***с***,
на когото са възстановени по реда на ЗСПЗЗ.
От изложеното се
налага извод, че със съставеното саморъчно завещание от 09.09.2002 г. М.*Г***С***е
прехвърлил на внучката си Н.Г.М. притежаваните от него 10197/ 11892 ид. ч. от
процесния поземлен имот - УПИ VI - 540 в кв. 68 по ПУП на с. Крепост от 1998 г., 3/ 4 ид. ч. от
построените в имота постройки - двуетажната жилищна сграда, лятната кухня, гаража и
надстройката над гаража, както и пълната собственост върху възстановените му
земеделски земи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. В този случай наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на
обичайните дарове (чл. 30, ал. 1 ЗН). Правото на намаляване на извършените
завещателни разпореждания или дарения наследникът със запазена част може да
упражни чрез иск или възражение в исков процес за делба или собственост. Правото
на възстановяване на запазената част може да бъде упражнено от свое име и от наследниците
на наследник със запазена част, който не е упражнил иска си по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като това потестативно право на
наследника със запазена част, е имуществено, прехвърлимо и наследимо право, в
която насока е т. 3, б. „б“ на Постановление № 7 от 1973 г. на ПВС. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на
низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или
низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от
имуществото на наследодателя.
В случая ищците П.Н.Г. и М.Г.М. са
упражнили от свое име наследеното от наследодателя им Г***м***г*** право на
запазена част, но само до размера на придобитите права, а именно за 1/ 3 ид. ч.
за всяка една от тях от принадлежащото му право или за 1/ 6 ид. ч. от
наследството. В случая със Саморъчното завещание от 09.09.2002 г. М.*Г***С***е
завещал на Н.Г.М. цялото си недвижимо имущество, като по този начин е накърнил
запазената част на сина си Г***м***г*** от 1/ 2 ид. ч. По делото няма спор, че
описаните в завещанието имоти обхващат цялото наследство на завещателя м***г***с***,
поради което се касае за общо завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Поради
това съдът намира, че за възстановяване на запазената част на ищците като
наследници на Г***м***г*** извършеното от общия наследодател М.*Г***С***в полза
на ответницата Н.Г.М. универсално завещателно разпореждане следва да се намали
с по 1/ 6 ид. ч. за всяка една от тях. Твърденията на ответницата, че баща й Г***м***г***
е дарил на ищците общо 200 000 лв. от продажба на свой недвижим имот и по
този начин е допълнил запазената им част, са неотносими по делото, доколкото допълването
на запазената им част следва да стане с имущество на завещателя м***г***с***.
Възражението на ответницата Н.Г.М. за погасяване по
давност на правото на възстановяване на запазената част е неоснователно. Съгласно
т. 3, б. „г“ от Постановление
№ 7/ 28.11.1973 г. на ПВС искът за намаляване на завещания и на дарения
за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от
откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът
упражни своите права по завещанието. Упражняването на правата на заветника по
завещанието може да бъде извършено не само с правни действия, но и мълчаливо
чрез обикновени или фактически действия, които изявяват намерението му да се
ползува от него. По настоящето дело се установи от събраните гласни доказателства, че след смъртта на М.*Г***С***на 23.06.2006 г. в имота в
с. Крепост останали да живеят синът му Г***м***г*** и съпругата му - ищцата П.Н.Г.,
а след смъртта на Г* М* П* – съпругата П.Н.Г. и дъщеря му Н.Г.М.. Установи се
също така, че в началото на 2016 г. отношенията между П.Н.Г. и дъщеря й Н.Г.М.
силно се влошили, като ответницата изгонила майка си от къщата, която отишла да
живее при другата си дъщеря П.Н.Г. ***. Липсват доказателства ответницата Н.Г.М.
да е обявила на останалите наследници извършеното в нейна полза завещание.
При тези данни по делото не
може да се направи извод, че ответницата е демонстрирала по несъмнен начин
намерението си да се ползва от извършеното в нейна полза завещателно
разпореждане, поради което заявеното от ищците искане за намаляването му не е
погасено по давност. 5 – годишният давностен срок започва да тече от узнаване
от наследниците за извършеното завещателно разпореждане и упражняване правата
по него от заветника, а в случая ответницата Н.М. е известила останалите
наследници за съставеното в нейна полза завещание едва с отговора на исковата
молба.
Предвид основателността на искането за намаляване на
извършеното в полза на Н.Г.М. завещателно разпореждане с по 1/ 6 ид. ч. за
всяка една от ищците (общо 1/ 3) разполагаемата част на завещателя по отношение
на поземления имот възлиза на 18 699/ 35 676 ид. ч. ( 10 197/
11892 – 1/ 3), а запазената на ищците общо 11 892/ 35 676 ид. ч., при
което те придобиват от наследството на М.*Г***С***по 11 892/ 71 352
ид. ч. (11 892/ 35 676 х 1/ 2).
По отношение на съществуващите в имота постройки
разполагаемата част е 5/ 12 ид. ч. (3/ 4 – 1/ 3), а запазената – 4/ 12 ид. ч.
за двете ищци, при което те придобиват по 1/ 6 ид. ч. от наследството върху
постройките.
По отношение на земеделските земи разполагаемата част
е 2/ 3 ид. ч. (1 – 1/ 3), а запазената – 1/ 3 ид. ч. за двете ищци, при което
те придобиват по 1/ 6 ид. ч. от наследството върху земите.
Оставеното от Г***м***г*** наследство – 1695/
11 892 ид. ч. от поземления имот и 1/ 4 ид. ч. от постройките в него по
силата на чл. 9, ал. 1 ЗН се наследяват по равно от страните или всяка една от
тях придобива по 1695/ 35 676 ид. ч. от поземления имот и по 1/ 12 ид. ч.
от сградите.
От изложеното се налага извод, че Н.Г.М. е собственик
на 40 788/ 71 352 ид. ч. от поземления имот (18 699/ 35 676 + 1695/
35 676), на 2/ 4 ид. ч. от сградите (5/ 12 + 1/ 12) и на 2/ 3 ид. ч. от
земеделските земи, а всяка една от ищците на 15282/ 71 352 ид. ч. от
поземления имот, на 1/ 4 ид. ч. (1/ 6 + 1/ 12) от сградите и на 1/ 6 ид. ч. (1/
3 х 1/ 2) от земите.
При това положение предявения
от П.Н.Г. и М.Г.М. установителен иск следва да се разгледа на
второто, предявено при условията на евентуалност, основание – придобивна давност,
започнала да тече от смъртта наследодателя М.*Г***С***на 23.06.2006 г. и
продължена от страните по делото след смъртта на техния наследодател Г***м***г***
на 03.12.2007 г. Т. е. твърденията на ищците са за осъществено
съвладение, при което са придобили по давност по 1/ 3 ид. ч. от поземления имот
и сградите. В тази връзка от гласните
доказателства по делото се установи, че след смъртта на М.*Г***С***в имота в с. Крепост
останали да живеят синът му Г***м***г*** заедно със съпругата си - ищцата П.Н.Г.,
а след неговата смърт - съпругата П.Н.Г. и дъщеря му Н.Г.М., като от време на
време имотът се посещавал и от другата дъщеря М.Г.М.. В началото на 2016 г.
отношенията между П.Н.Г. и дъщеря й Н.Г.М. силно се влошили, като последната изгонила
майка си от къщата, която отишла да живее при другата си дъщеря си в Пловдив. При
тези данни по делото съдът намира, че след смъртта на М.*Г***С***на 23.06.2006
г. ищците П.Н.Г. и М.Г.М. първоначално чрез наследодателя си Г***м***г***, а
впоследствие и лично са владяли процесния имот заедно с ответницата Н.Г.М.. Те
са упражнявали фактическа власт върху имота с убеждението, че са собственици на
1/ 3 ид. ч. от него по наследяване, поради което и намерението им своене е било
за тази идеална част. От своя страна ответницата е съзнавала, че ищците
осъществяват фактическа власт върху имота с намерение да го своят за полагащата
им се по закон 1/ 3 ид. ч. Владението им е продължило до началото на 2016 г.,
когато Н.Г.М. е изгонила майка си от къщата при сестра си в гр. Пловдив, с
което същото е било прекъснато. От изложеното следва, че от 23.06.2006 г. до
началото на 2016 г. не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен
срок, поради което ищците не са придобили съответна идеална част от него по
давност. Отделно от това дори и да се приеме, че ищците са загубили владението
в по – късен момент, давността е била спряна преди да изтече на 23.06.2016 г. с
предявяване на насрещния установителен иск от Н.Г.М. с отговора на исковата
молба на 16.05.2016 г.
Не следва да се
обсъдят доводите на Н.Г.М. във въззивната жалба, че е придобила процесните
имоти по давност, тъй като твърдения в тази насока не се съдържат нито в
отговора на исковата молба, с която е предявила насрещния установителен иск,
нито в допълнителния отговор от 26.09.2016 г. Съгласно т. 4 от ТР № 1/ 09.12.2013 г.
по т. д. № 1/
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният от П.Н.Г. и М.Г.М. иск по чл. 124, ал.
1 ГПК следва да се уважи за 15 282/
71 352 ид. ч. от поземления имот за всяка една от тях, за 1/ 4 ид. ч. от
сградите и за 1/ 6 ид. ч. от земеделските земи. Насрещният установителен иск на
Н.Г.М. следва да се уважи за 40 788/ 71 352 ид. ч. от поземления имот, за 2/ 4
ид. ч. от сградите и за 2/ 3 ид. ч. от земеделските земи.
Съсобственият характер на процесните имоти ги
подчинява на режима на чл. 33, ал. 1 ЗС, уреждащ условията за продажба от
съсобственик на своята част на трето лице. Ответницата Н.М. е имала право да
продаде само своята част от процесните имоти на трето лице и то само ако преди
това я е предложила на ищците при същите условия, като по делото не се събраха
доказателства в тази насока. Неизпълнението на посоченото задължение поражда
правото на ищците да изкупят тази част при действително уговорените условия. По
делото не са налице доказателства, че въпросните имоти са продадени в цялост на
цена, различна от посочената в нотариалния акт, а именно за сумата от 9900
лв. Направените във въззивната жалба на
третото лице – купувач В.Д.Г. доказателствени искания в тази насока – за
прилагане на н. д. № 699/ 2015 г. на Нотариус № 398 – Румяна Велева, в което се
съдържало обратно писмо за действително платената цена за имотите, са
преклудирани, тъй като подобни твърдения не са заявени с отговора на исковата
молба, а се правят за първи път във въззивната жалба.
Възражението, че предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е
преклудиран поради изтичане на двумесечния срок от продажбата, е неоснователно,
тъй като същата е извършена на 13.11.2015 г., а искът е предявен на 11.01.2016
г., т. е. два дни преди изтичането му.
По изложените съображения съдът намира, че в случая са
налице предпоставките по чл. 33, ал. 2 ЗС, поради което на ищците П.Н.Г. и М.Г.М. следва да се признае
правото да изкупят частта на ответницата Н.Г.М. от процесните имоти, която тя е
продала на В.Д.Г., чрез заплащане на нейната равностойност. Тъй като частта на
прехвърлителката Н.М. върху процесните имоти е различна, равностойността й
следва да се определи чрез определяне на аритметичната стойност на идеалните й
части от трите имота, възлизаща на 58% - (40 788/ 71 352 + 2/ 4 + 2/ 3)/
3. Частта на Н.М. от процесните имоти е в размер на 5 742 лв. (9900 х 58%)
или всяка една от ищците следва
да заплати на третото лице – купувач В.Д.Г. сумата от 2871 лв. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето
решение.
Предвид изложеното
обжалваното решение следва се отмени изцяло, вместо което се постанови ново
съобразно изложените по – горе изводи.
С оглед изхода на делото въззивниците Н.Г.М. и В.Д.Г. следва да заплатят на въззиваемите
направените за двете инстанции разноски в размер на 2876. 42 лв. за ДТ, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице или всеки един от тях следва да им за заплати
сумата от 1438. 21 лв. В присъдените разноски не се включват платените такси към
община Димитровград за издаване на скици и удостоверения, тъй като нямат
характер на разноски по производството.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 44/ 17.02.2017 г. по гр. д. № 30/2016 г. на Районен съд – Димитровград,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
извършеното Саморъчно
завещание от 09.09.2002 г., с което М.*Г***С***с ЕГН **********, починал на
23.06.2006 г., е завещал на Н.Г.М. цялото си имущество, с 1/ 3 ид. ч., като
възстановява на П.Н.Г. и М.Г.М. запазената им част от по 1/ 6 ид. ч. от
наследството на м***г***с***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.М., ЕГН **********,*** и В.Д.Г., ЕГН **********,***,
че П.Н.Г., ЕГН **********,*** и М.Г.М., ЕГН **********,***, всяка една от тях е
собственик по наследяване на:
15 782/ 71 352 ид. ч. от УПИ VI
- 540, площ от 2973 кв. м. съгласно
заключението на вещото лице, в кв. 68 по ПУП на с. Крепост, община
Димитровград, с административен адрес - с. К*, ул. „В* Л*“ № **, трайно
предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване;
1/ 4 ид. ч. от построените в
имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв. м., лятна кухня и гараж с обща
РЗП от 42 кв. м., жилище - стара къща с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени
с РЗП от 16 кв. м., второстепенна сграда - плевня с РЗП от 35 кв. м.,
второстепенна сграда с РЗП от 55 кв. м., навес без оградни стени с РЗП от 15
кв.м., второстепенна сграда - обор с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с
РЗП от 10 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв. м. и второстепенна
сграда с РЗП от 12 кв.м.,
1/ 6 ид. ч. от: 1) Нива с площ от 9. 998 дка, четвърта категория в местността „Д**",
представляваща имот № 133023 по плана
за земеразделяне на с.К*; 2) Нива с
площ от 9. 997 дка, четвърта категория, в местността „Д* А**", представляваща имот № 120009 по плана за
земеразделяне на с. К**; 3) Нива с площ от 11. 501 дка, шеста категория, в местността
„Б*", представляваща имот №
102012 по плана за земеразделяне на с. К*; 4) Нива с площ от 4. 006 дка,
четвърта категория, в местността „П*",
представляваща имот № 044002 по плана
за земеразделяне на с. Крепост; 5) Нива
с площ 0. 589 дка, седма категория, в
местността "Еф. Л*", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с.
К**,
като
предявените искове над уважения размер до 1/ 3 ид. ч. върху гореописаните имоти
за всяка една от ищците ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Н.Г. и М.Г.М.,
че Н.Г.М. е собственик по наследяване на:
40 788/ 71 352 ид. ч. от УПИ VI
- 540, площ от 2973 кв. м. съгласно
заключението на вещото лице, в кв. 68 по ПУП на с. К*, община Д**, с
административен адрес - с. К**, ул. „В* Л*“ № 31, трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване;
2/ 4 ид. ч. от построените в
имота двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв. м., лятна кухня и гараж с обща
РЗП от 42 кв. м., жилище - стара къща с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени
с РЗП от 16 кв. м., второстепенна сграда - плевня с РЗП от 35 кв. м.,
второстепенна сграда с РЗП от 55 кв. м., навес без оградни стени с РЗП от 15
кв.м., второстепенна сграда - обор с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с
РЗП от 10 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв. м. и второстепенна
сграда с РЗП от 12 кв.м.,
4/ 6 ид. ч. от: 1) Нива с площ от 9. 998 дка, четвърта категория в местността „Д*",
представляваща имот № 133023 по плана
за земеразделяне на с.К*; 2) Нива с
площ от 9. 997 дка, четвърта категория, в местността „Дермен Алан", представляваща имот № 120009 по плана за
земеразделяне на с. К*; 3) Нива с площ от 11. 501 дка, шеста категория, в местността
„Б***", представляваща имот №
102012 по плана за земеразделяне на с. Крепост; 4) Нива с площ от 4. 006
дка, четвърта категория, в местността „П***",
представляваща имот № 044002 по плана
за земеразделяне на с. Крепост; 5) Нива
с площ 0. 589 дка, седма категория, в
местността "Еф. лозе", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с.
Крепост,
като
предявеният иск над уважената част ОТХВЪРЛЯ.
ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 81,
том III, рег. № 3454, нот. дело №389/2015 г. от 09.07.2015г.,
нотариус Р** В** с рег. №398 на Нотариалната камара на Р.България, с който Н.Г.М.
е призната за собственик по завещание над 40 788/ 71 352 ид. ч. от УПИ VI
- 540, с площ от 3013. 928 кв. м. в
кв. 68 по ПУП на с. К*, община Димитровград, с административен адрес - с.К*,
ул. „В* Л*“ № 31, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, над 1/ 2 ид. ч. от построените в имота
двуетажна жилищна сграда с РЗП от 160 кв. м., лятна кухня и гараж с обща РЗП от
42 кв.м., жилище - стара къща с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от
16 кв. м., второстепенна сграда - плевня с РЗП от 35 кв. м., второстепенна
сграда с РЗП от 55 кв. м., навес без оградни стени с РЗП от 15 кв. м.,
второстепенна сграда - обор с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от
10 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 18 кв. м. и второстепенна сграда с
РЗП от 12 кв. м., над 2/ 3 ид. ч. от 1) Нива с
площ от 9. 998 дка, четвърта
категория в местността „Д**", представляваща имот № 133023 по плана за земеразделяне на с.Крепост; 2) Нива с площ от 9. 997 дка, четвърта
категория, в местността „Дермен Алан", представляваща имот № 120009 по плана за земеразделяне на с. Крепост; 3) Нива с площ от 11. 501 дка, шеста категория, в местността
„Б***", представляваща имот №
102012 по плана за земеразделяне на с. Крепост; 4) Нива с площ от 4. 006
дка, четвърта категория, в местността
„Поляни", представляваща имот № 044002 по плана за земеразделяне на с. К**; 5) Нива с площ 0. 589 дка, седма категория, в
местността "Еф. лозе", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с.
Крепост.
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на П.Н.Г. и М.Г.М. на прехвърлените
от Н.Г.М. на В.Д.Г. с НА № 35, том V, рег. № 5756, н. д. № 699/ 2015 г. 40 788/
71 352 ид. ч. от УПИ VI
– 540, площ от 3013. 928 кв. м. в
кв. 68 по ПУП на с. К*, община Д*, с административен адрес - с. К*, ул. „В* Л*“
№ 31, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, 1/ 2 ид. ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда
с РЗП от 160 кв. м., лятна кухня и гараж с обща РЗП от 42 кв.м., жилище - стара
къща с РЗП от 9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 16 кв. м., второстепенна
сграда - плевня с РЗП от 35 кв. м., второстепенна сграда с РЗП от 55 кв. м.,
навес без оградни стени с РЗП от 15 кв. м., второстепенна сграда - обор с РЗП
от 9 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 10 кв. м., навес с оградни стени с
РЗП от 18 кв. м. и второстепенна сграда с РЗП от 12 кв. м., 2/ 3 ид. ч. от 1) Нива с площ от 9. 998 дка, четвърта категория в местността „Д***",
представляваща имот № 133023 по плана
за земеразделяне на с.К**; 2) Нива с
площ от 9. 997 дка, четвърта категория, в местността „Д* А**", представляваща имот № 120009 по плана за
земеразделяне на с. К***; 3) Нива с площ от 11. 501 дка, шеста категория, в местността
„Б**", представляваща имот №
102012 по плана за земеразделяне на с. Крепост; 4) Нива с площ от 4. 006
дка, четвърта категория, в местността „П**",
представляваща имот № 044002 по плана
за земеразделяне на с. Крепост; 5)
Нива с площ 0. 589 дка, седма категория, в
местността "Еф. лозе", представляваща имот № 008014 по плана за
земеразделяне на с.
К***, за сумата от 2871
лв., която всеки един от изкупвачите П.Н.Г. и М.Г.М. следва да заплати
на В.Д.Г. в едномесечен срок от влизането
в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Н.Г.М. да заплати
на П.Н.Г. и М.Г.М. направените по делото разноски в размер на 1438. 21 лв.
ОСЪЖДА В.Д.Г. да заплати
на П.Н.Г. и М.Г.М. направените по делото разноски в размер на 1438. 21 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.