О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
4117/19.12.2019г.
гр. Шумен, 19.12.2019 г.
Районен съд Шумен, IX-ти състав, на деветнадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в закрито заседание, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 3298/2019 г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от В.В.А., против Земеделска кооперация за производство и услуги “Орало“ с.
Осмар, община Велики Преслав, област Шумен.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който прави
възражение за местна неподсъдност на делото, като намира, че искът е следвало
да се предяви през съда по седалището на ответника - РС Велики Преслав, което
съвпада с мястото където ищцата е полагал труд. Моли делото да бъде прекратено
и изпратено по подсъдност на ВПРС.
Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото, съгласно правилата за
подсъдност извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 119 ГПК, може да се прави само от
ответната страна най-късно в срока за отговор на исковата молба. В разглеждания
случай тези предпоставки са налице, поради което възражението се явява допустимо.
По общо правило от разпоредбата на чл.
105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района, на който е постоянният адрес
или седалището на ответника. Това означава, че установеното в закона общо
правило е искът да се предявява пред съда по седалището на юридическото лице,
срещу което е предявен искът. По делото се установява, в т. ч. и с приложена от
ищеца Справка от търговския регистър, че седалището на ответника - юридическо
лице е в гр. Велики Преслав. Предвид твърденията в исковата молба, че спорът
между страните е трудов по смисъла на чл. 357 КТ, е налице хипотеза на изборна
местна подсъдност. Изборната местна подсъдно представлява предоставена на ищеца възможност, при
наличие на предвидените в закона критерии, само и единствено по негов избор да
предяви иска си и пред друг съд, който не е местно компетентен да разгледа
спора по правилата на общата или особената местна подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ГПК
работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той
обичайно полага своя труд. Следователно с разпоредбата на чл. 114 ГПК, като
алтернативна на общата местна подсъдност по чл. 105 и чл. 108 ГПК, е дадена
възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,
където той обичайно полага своя труд. Тази законова разпоредба представлява
специално правило, което дерогира общата подсъдност, в случаите, които касаят
искове по трудови спорове и при предявяване дава привилегия на ищеца да избере
подсъдността. В този случай ищцата е имала две алтернативни възможности при избора на
местна подсъдност да предяви иска пред районния съд по седалището на ответника
– работодател или пред районния съд по мястото, където обичайно е полагала своя
труд. Мястото, където работникът обичайно
полага своя труд,
или мястото
на работа, е
задължителен реквизит на трудовия договор и като такъв – следва да бъде
уговорено писмено между страните, съгласно правилата на чл. 62, ал. 1 КТ и чл.
66, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 КТ, за място на
работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият
договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Твърдението на ответника относно мястото на работа на ищцата е с. Осмар,
Община Велики Преслав, а по данни от Споразумение № 00002 за прекратяване на трудовия
договор, ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“ при ответника. При
наличието на тези доказателства се налага извода, че преди прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата е била с място на работа в гр. Велики Преслав, където е и
седалището на ответника. Подадената исковата молба е в Районен съд Шумен, който е по постоянния
адрес на ищцата, съобразно отразяването на такъв в документи по делото. При
това положение ответникът разполага с процесуалната възможност да възрази и да
дерогира избраната в нарушение на закона обща местна подсъдност, като заяви
искане делото да се разгледа от съда по седалището му.
Предвид изложеното настоящия състав на
ШРС намира, че тъй като работното място, на което ищцата е полагал труда си не
попада в съдебния район на РС - Шумен, възражението на ответника по чл. 119,
ал. 3 вр. чл. 105 ГПК за неподсъдност на делото, с оглед обстоятелството, че
седалището му също се намира в гр. Велики Преслав се явява
основателно, поради което настоящият съд вече не е местно компетентен да
разглежда делото и производството по него следва да бъде прекратено, като бъде
изпратено на РС - Велики Преслав,
който е местно компетентния съд съгласно правилата за общата местна подсъдност
по чл. 105 ГПК, тъй като в неговия съдебен район се намира седалището на
ответника.
Водим от гореизложеното, на основание чл.
119, ал. 3 вр. чл. 105 и чл. 108, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прекратява производството по ГД №
3298/2019 г., по описа на ШРС, 9-ти състав, поради местна неподсъдност на
делото.
Изпраща делото по подсъдност на Районен
съд - град Велики Преслав
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,
съгласно чл. 121 ГПК.
Районен
съдия:…………………….