№ 9096
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди дв.есет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докл.ваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110109252 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от З. „Б.В.И.Г.“ ., срещу З. „О..З..“ ., с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
4493,40 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска – 22.02.2022г., до окончателното й изплащане, както и
сумата 34,95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
горната главница за периода 25.12.2021г.-21.02.2022г. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 27.05.2017г., по първокласен път . в района на гр.
С.З. е настъпило ПТП по вина на водача на т.а. влекач „В..“ с рег. № ., който
при предприета маневра изпреварване на движещия се пред него автомобил
изгубил контрол н. товарния автомобил, който се завъртял и влекачът се
ударил в мантинелата, а полуремаркето ударило з.ната лява врата на л.а. „Д.“
с рег. № .. Към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската
отговорност на водача на т.а. влекач „В..“ с рег. № . е застрахована при
ответника, a по отношение на л.а. „Д.“ с рег. № . е действал договор за
имуществено застраховане „К.“, по който ищецът е застраховател. Твърди, че
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 4468,40
лева, вследствие на което се е суброгирал в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. С оглед изплатеното застрахователно обезщетение
изпратил регресна покана до ответника, но последният отказал да извърши
плащане, пор.и което претендира и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на т.а. „В..“ с рег. № . е застрахована при
1
него, както и това, че между увредения и ищеца е съществувало
застрахователно правоотношение, по което ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 4468,40 лева, за което ответникът е
получил на 25.11.2021 г. покана за доброволно плащане. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП и вината на застрахования при него водач. Оспорва
размера на предявените искове като завишен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Г.", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Г." - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Г.".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „К.” между ищеца и
посоченото като увредено лице и извършено от ищеца плащане на
обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято г. е покрита от ответника.
С докл.а по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е сключен договор за „К.“ между ищеца и
увреденото лице, че гражданската отговорност на причинителя на вредата е
застрахованата при ответното дружество, както и плащането на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца на увреденото лице в
размер на 4468,40 лева.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на
произшествието и по чия вина е настъпило то, както и действителният размер
на причинените вреди по л.а. „Д.“ с рег. № ..
В приетия по делото протокол за ПТП № .., съставен от мл.
автоконтрольор Д.Д. към О.. – гр. С.З. е посочено, че на 27.05.2017 г. в 14:40
ч. между т.а. влекач „В..“ с рег. № . и л.а. „Д.“ с рег. № . на път . на км. 224+0
в района на община С.З. е настъпило ПТП, чийто причини и условия са в
процес на изясняване, при видими щети увредена лява странична част на л.а.
„Д.“ с рег. № .. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил
лично възприети от него факти – в случая видимите щети по превозните
средства документът има характер на официален удостоверителен и обвързва
съда с материална доказателствена сила.
Във връзка с установяване механизма на ПТП е образувано досъдебно
производство № ../2017 г. по описа на ОД на МВР, пр. пр. № ../2017 г. по
2
описа на РП С.З., като видно от приетото по делото постановление от
23.04.2018 г. след проведено разследване е възприето, че т.а. влекач „В..“ с
рег. № . се движел със скорост около 90 км/час, когато предприел
изпреварване на движещия се в същата посока в съседната пътна лента л.а.
„Д.“ с рег. № ., впоследствие предприел внезапно намаляване на скоростта,
пор.и което товарният автомобил изгубил устойчивост и последвал удар в
средната мантинела и в движещия се странично л.а. „Д.“ с рег. № .. Този
механизъм на ПТП се потвърждава и от приетата по делото съдебна-
автотехническа експертиза, в чието заключение е посочено, че пор.и
предприета от водача на т.а. влекач „В..“ с рег. № . маневра за изпреварване
при мокра пътна настилка водачът изгубил контрол н. превозното средство и
внезапно намалил скоростта, като настъпил сблъсък в средната мантинела и
з.на лява врата на л.а. „Д.“ с рег. № .. Следва да се посочи и че липсват
доказателства, които да установяват различен механизъм на произшествието
и на причините за настъпването му, пор.и което следва да бъде прието, че
именно по този начин е реализирано процесното събитие.
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено
правилото на чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, а именно водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а
при избиране скоростта на движението са длъжни да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Ето защо, следва да се приеме, че
вина за произшествието има водачът на т.а. влекач „В..“ с рег. № ., по
отношение на който към този момент е налице застрахователен договор за
застраховка „ГО“, по който застраховател се явява ответникът.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за
съпричиняване, тъй като липсват доказателства, от които да се установява, че
водачът на увредения автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди
по л.а. „Д.“ с рег. № . по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието
заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като
достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за
възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни
стойности на същите. В допълнение се изяснява от заключението, че
процесните увреждания могат да бъдат получени при описания механизъм,
пор.и което и при липса на доказателства в различна насока, следва да се
приеме, че е налице необходимата причинна връзка между всички твърдени
вреди и процесния удар. От заключението на автотехническата експертиза се
изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 6675,64
лева, а действителната средна пазарна стойност на процесния лек автомобил,
3
определена към същата дата е 6521 лева. Вещото лице е посочило, че
възстановителната стойност е по-голяма от действителната стойност на
автомобила, пор.и което прави извод, че е налице тотална щета. При
изчисление със съответните формули е отразено в заключението, че
стойността на дължимото обезщетение при тотална щета и след присп.ане на
запазените части от автомобила по реални оферти възлиза в размер на 4565
лева. Страните не спорят, а и от представените преводни нареждания се
установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на
увреденото лице в размер на 4468,40 лева, към което следва да бъдат
прибавени и обичайните ликвидационни разноски в размер 25 лева, чийто
размер се явява обективно обоснован, без да е необходимо да се доказва
плащането им.
По така изложените основания следва да бъде уважен предявеният иск,
ведно със законната лихва, считано от предявяването му.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. В случая за да изп.не в забава
длъжникът следва да бъде поканен от кредитора. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност
на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок
от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. Не е спорно между
страните, а и от съдържанието на поканата се установява, че към нея в
изпълнение на разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ са приложени изискуемите
доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие, в това
число копие на протокол за ПТП, опис на щетите, експертно заключение,
снимки по щета и др. Ответникът признава с отговора на исковата молба, че е
получил поканата на 25.11.2021г., т.е. ответникът е изп.нал в забава считано
от 25.12.2021г. Следователно, и на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи
лихва за забава за периода от 25.12.2021г. до 21.02.2022г., която лихва върху
главницата, изчислена от съда възлиза на сумата 73,65 лева, пор.и което и с
оглед диспозитивното начало искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
се уважи за пълния предявен размер от 34,95 лева.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, като в негова
полза следва да му бъде присъдена сумата 1037,34 лева – разноски за
държавна такса, депозит за експертиза и .вокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „О.“ ., ЕИК .., със седалище и .рес на управление: гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“ ., ЕИК ., със седалище и .рес на управление:
гр. С., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4493,40 лева,
4
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска – 22.02.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата 34,95
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната
главница за периода 25.12.2021г.-21.02.2022г.
ОСЪЖДА З. „О.“ ., ЕИК .., със седалище и .рес на управление: гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.“ ., ЕИК ., със седалище и .рес на управление:
гр. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1037,34 лева, представляваща
разноски за държавна такса, депозит и .вокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски гр.ски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5