Р Е Ш Е Н И Е
№ 441/13.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни, две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 1472 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалбата на „Мел Ойл“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Металик“
№ 30, представлявано от Мелина Георгиева Царска, подадена чрез адвокат Т.,
против Заповед № ФК-747-0023998/04.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК – 141/28.11.2019
г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния закон,
необоснованост и немотивираност. Иска се нейната отмяна и присъждане на
разноски.
Ответната
страна – началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП – чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли
заповедта да бъде потвърдена, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед за налагане на ПАМ № ФК-747-0023998/04.11.2019 г. е издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като съгласно заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2019г. на изпълнителен директор на НАП, същият е определен и
притежава материална компетентност да издава административни актове от
категорията на процесния. Със заповедта на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“
от ЗДДС на „Мел Ойл“ ЕООД е наложена мярката „запечатване на търговски обект“ –
„бензиностанция“, находяща се в гр.Пловдив, бул.“Цариградско шосе“ № 53,
стопанисвана и експлоатирана от дружеството и е забранен достъп до обекта за
срок от 7 дни по чл.187, ал.1 от ЗДДС. Фактическите обстоятелства за
нарушението се свързват с това, че на 28.10.2019г. в 12.40 часа е извършена
проверка в търговския обект, който е търговски по см. на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС. При проверката е установено, че жалбоподателят, в качеството му на лице
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, е
извършил нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 5, изр. 3 от Наредба № Н-18 на
МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. т. 3 и 5 от ЗДДС, като не предава данни от
всяка издадена касова бележка автоматично чрез фискалното устройство по
установената дистанционна връзка към НАП, съгласно приложение № 17, за период
от 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г. включително. Установено е, че дружеството
жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от 16.07.2018 г., като в обекта е
регистрирана и работеща от 14.10.2019 г. ЕСФП с ИН на ФУ и ИН на ФП, посочени в
заповедта. В рамките на проверката е прието за установено, че в търговския
обект са извършвани продажби в периода 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г., за което
има записи във фискална памет "Z". С оглед тези констатации е
счетено, че дружеството не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл.
118 от ЗДДС. За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл.
110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е съставен
Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА, № 0023998/28.10.2019 г. Въз
основа на данните и събраните в рамките на проверката доказателства, е прието
за установено, че наличното в стопанисвания от жалбоподателя обект ФУ не е
предавало необходимите данни от издадените фискални касови бележки за целия
период от 01.10.2019 г. до 13.10.2019 г. към НАП по установената дистанционна
връзка. Такива данни не са предавани още от момента на възникване на това
задължение на жалбоподателя, съгласно § 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № Н-18 (обн. ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от
02.07.2019 г.). Жалбоподателят предприема действия за продължаване на срока на
въвеждане на ЕСФП от одобрен тип до 30.09.2019 г. чрез подаване по електронен
път към НАП на данни за сключен договор от производител/вносител за придобиване
на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019 г., както и изготвяне на график за
въвеждането в експлоатация. След изтичане на законоустановения срок, за периода
от 01.10.2019 г. до 13.10.2019 г. включително е използвана ЕСФП, неотговаряща
на изискванията на Наредба № Н-18.
По делото е
разпитан като свидетел Н.П.Н., служител в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“,
чийто показания съдът възприема като последователни, достоверни,
непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на
поставените му въпроси свидетелят заявява пред съда, че в процесната
бензиностанция е извършена проверка за внедряването на ЕСФП, които не са
въведени в срок. След извършена справка в информационните системи на НАП е
установено, че в периода от 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г. се е използвала
старата система, която не предава данни за всяка извършена продажба или всяка
бележка на всеки 5 минути, а е изпращала само обобщен Z – отчет в края на деня.
Свидетелят посочва, че към момента на проверката 28.10.2019 г. е била въведена
нова система, която е функционирала съгласно изискванията.
С оглед
установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от лице с правен интерес – адресат на административния
акт. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.3 от АПК.
Със заповед
№ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл.10,
ал.1, т.1 от ЗНАП, чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК органът е
определил директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ и ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на
органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна
разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото
формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към
фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС.
Заповедта е
издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за
изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая
посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени
средства. С изготвяне на ПИП серия АА №0023998/28.10.2019г. е започнало
административното производство по издаване на заповедта. ПИП е връчен на
търговеца.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното
производство нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените.
По отношение
на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Основните
възражения в жалбата се концентрират около обстоятелството, че оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена преди издаването на наказателно
постановление (НП), с което да бъде определена съответната имуществена санкция
за извършеното от жалбоподателя нарушение. Не е спорно обстоятелството, че за
периода от 01.10.2019 г. – 10.13.2019 г. от въведената в експлоатация в обекта
ЕСФП са генерирани Z отчети и оборотът е регистриран по надлежния ред.
Дружеството своевременно е предприело действия по сключване на договор с
производител/вносител за придобиване на ЕСФП, изготвен е график за въвеждането
му в експлоатация, като са подадени данни към НАП. Фактът, че новата ЕСФП не е
въведена в експлоатация до 30.09.2019 г. не е последица единствено от действия
на жалбоподателя, тъй като забавянето се дължи на действия на "сервизната
фирма". Акцентира се и на обстоятелството, че срокът, за който се налага
процесната ПАМ, не е съобразен с тежестта на нарушението и степента на неговата
обществена опасност.
Според чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18, ФУ трябва да отговарят на функционалните
изисквания съгласно Приложение № 1. Според нормите на Раздел ІІІ б., точка 1.
"Дистанционна връзка", б. "е", ФУ подават по установената
дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на
ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени
и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален
бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в
хронологичен ред на издаването на фискалните бонове. Съгласно разпоредбата на §
22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 (обн.
ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.) крайният срок за изпълнение на
това задължение е 30.09.2019 г., в случай, че от проверяваното лице е
предприело действия за продължаване на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен
след 31.03.2019 г. тип.
В случая, от
страна на жалбоподателя се твърди, че неизпълнението на това му задължение за
периода 01.10.2019 г. – 13.10.2019 г., е резултат от несвоевременни действия на
сервизната фирма. С оглед на тези твърдения, съдът намира, че действително
причините за неизпълнение на посочените разпоредби са следствие забавянето от
страна на сервизната фирма. По делото са представени доказателства за сключен
договор със сервизна фирма, както и данни за неспазване на графика за въвеждане
в експлоатация на ЕСФП (лист 38-44), видно от които датата на внедряване на
ЕСФП, съгласно сключения договор е 02.09.2019 – 03.09.2019 г. Тоест графикът за
внедряване на новата система не е спазен и то не по вина на дружеството
жалбоподател.
Освен това
съдът намира за основателни твърденията, че извършените продажби не са укрити,
а данни за тях са постъпили по установената с НАП дистанционна връзка. Не е
спорно по делото обстоятелството, че в обекта за извършените продажби са
издавани фискални бонове от въведената стара система, чиито данни са генерирани
още същия ден и са изпращани с дистанционна връзка в НАП. Това е видно от
приетата по делото нарочна справка, както и се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел – служител на НАП, извършил проверката, който
заяви, че информация в НАП е постъпвала, но от старата система, а не на всеки 5
минути от въведената нова система. С оглед на това съдът намира, че въпреки
невъведената в срок нова система на регистриране и отчитане на продажбите, то
информация за извършваната дейност и осъществения оборот е била налична и
своевременно изпращана в НАП, каквото е изискването на закона.
Независимо от
изложеното до тук, съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка, следва да бъде отменена и поради следното:
Съобразно трайно
установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на
нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна
мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря
на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по специално в чл.
22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване
на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено
гориво, доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят
е предприел своевременно мерки за внедряване на нова ЕСФП.
При
упражняване на правомощията си, административният орган действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 7 дни е в
рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт
са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта
на закона, които обаче са много общи. Не са уточнени обществените отношения,
които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да
се формират изводи относно приоритета на защита. Посочените в мотивите цели
"превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели
законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било
наложено в едно административнонаказателно производство, но не и на мерките за
административна принуда. Не на последно място следва да се отбележи, че дори
когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което същата следва
да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане ще следва ответникът да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 250
лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 200 лева за адвокатски
хонорар.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик, VІ - състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ ФК-747-0023998/04.11.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на „Мел Ойл“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Металик“ № 53,
представлявано от Мелина Царска, направените по делото разноски в размер на 250
(двеста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1720 от 10.02.2021 г. по адм. дело № 9433/ 2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №441/13.07.2020 г. постановено по
адм.д.№1472 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2019 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на „Мел Ойл” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Металик“
№ 30, сумата от 500 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.