РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. С., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело №
20211870100732 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„М.П.ЕООДсъс седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”А.П.Ч.“ №
45 чрез пълномощника си адв.П.С. е предявило срещу „А.“ АД,със седалище
и адрес на управление гр.С. ,бул.“М.“ № 76,представлявано от
изпълнителния директор „Б.Т.Х.“ АД чрез Т.М.П. искове за признаване за
установено по отонашение на ответника ,че дължи на ищеца сумата в общ
размер на 601,03 лева ,от които 462,32 лева главница ,представляваща
неизпълнено парично задължение по договор за доставка на електрическа
енергия от 24.01.2017 год. ,сключен между длъжника „А.“ АД и „Ф.Е. ООД
/понастоящем в несъстоятелност/ и 138,71 лева лихва за забава ,за периода от
14.12.2017 год. /датата,следваща падежа на главото задължение/ до 25.01.2021
год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението/,ведно със
законната лихва ,считано от 26.01.2021 год. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното им изплащане.Претендира направените
по делото разноски в заповедното и настоящото производство.
В исковата млоба се сочи ,че процесното вземане е придобито въз основа
на постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г. (Постановлението -
1
доказателство № 1), постановено по т.д. № 3343/2017г., VI - 19 състав,
Софийски градски съд и влязло в законна сила на 29.01.2021 г. С посоченото
Постановление на М.П. ЕООД са възложени вземанията на „Ф.Е." ООД (в
несъстоятелност), ЕИК ..... произтичащи от доставка на електрическа енергия,
продадени от синдика на „Ф.Е." ООД (в несъстоятелност) на проведен на
21.12.2020 г. търг с тайно наддаване, допуснат с определение от 02.12.2020 г.,
постановено по т.д. № 3343/2017г., VI - 19 състав, Софийски градски съд.
Сочи се ,че на 24.01.2017 г. между „Ф.Е." ООД-в несъстоятелност (по-долу
„Ф.Е."), от една страна, като търговец (продавач), и „А.' АД, ЕИК ....., от
друга, като клиент (купувач), е сключен Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги (по-долу „Договора" - доказателство № 2).
Съгласно Договора, Ф.Е. продава на ответника активна нетна
електрическа енергия на цена в размер от 81,00 лева за МВт/час и предоставя
услугата „Отговорност за балансиране", като поема за своя сметка
отговорността за небалансите в потреблението му. Ф.Е. предоставя на
ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението", като изготвя
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. Съгласно предвиденото в Договора, клиентът става член на
балансиращата група, на която координатор е търговецът.Твърди се, че за
закупените и доставени количества електрическа енергия до обектите на
клиента, същият дължи на търговеца договореното в Договора
възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване.За стойността на доставената електрическа
енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в който е
извършена доставка, Ф.Е. издава фактура на клиента.Сочи се,че цената по
Договора не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена
стойност, такса „Задължение към обществото", мрежови услуги за достъп и
пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължат
съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи.Тези
дължими суми, съгласно Договора, се начисляват отделно във фактурата,
която продавачът издава на купувача.
Поддържа се ,че в изпълнение на задълженията си по Договора, Ф.Е. е
2
продавало и доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици
за снабдяване.За месец декември 2017 г. Ф.Е. е доставило на клиента
договореното количество електрическа енергия.Доставената по Договора
електрическа енергия е измерена съгласно средствата за измерване в точките
на присъединяване и е надлежно фактурирана по реда, предвиден в
Договора.Консумираната от „А.' АД, ЕИК ..... и доставена от „Ф.Е." ООД - в
несъстоятелност електрическа енергия за процесния период месец декември
2017 г., измерена съгласно средствата за измерване в точките на
присъединяване и подлежаща на фактуриране съгласно Договора, е 2.54800
MWhСочи се ,че в издадените фактури, освен стойността на доставената
електрическа енергия, в същите са включени и допълнително начисляваните
такси и услуги, в това число акциз, данък добавена стойност, такса
„задължение към обществото",чието заплащане ответникът също дължи.
Поддърж се ,че съгласно предвиденото в Договора, плащането за
доставената от продавача електрическа енергия се извършва в срок до 14-то
число на месеца, следващ месеца на доставка.Следователно изискуемостта на
вземанията за доставена електрическа енергия настъпва автоматично с
изтичане на договорения в Договора срок за плащане.
Ищецът твърди ,че ответникът не е извършил плащане, включително
към настоящия момент, респ. същият дължи на М.П. ЕООД сумата в размер
на 462,31 лева за доставена по Договора електрическа енергия за месец
декември 2017 г., за което е издадена Фактура № **********/31.12.2017 г. за
сумата от 462.31 лева.Ответникът дължи и мораторна лихва върху
главницата, която е в общ размер на 138,71 за периода от 14.12.2017 г.
(датата, следваща датата на падежа) до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и законна лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на
вземането.
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, като е било образувано ч.гр.д.№ 65/2021 год. на РС-
С..Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена
на длъжника лично и в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение и това поражда правния
3
интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземането.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „А.“
АД ,чрез пълномощника си адв.М.Х. е отговорила на исковата молба като е
изразила становище за допустимост ,но за неоснователност на предявените
искове и е изложила подробни съображения.Оспорва обстоятелствата ,на
които се основава исковата претенция.Сочи ,че за всички вземания на
ищцовото дружество към ответника са погасени по давност и прави
възражение за изтекла погасителна давност на главното и акцесорното
вземане.Претендира разноски по делото.
В с.з. не се явява представител на ищеца. В писмено становище по
делото ищецът поддържа предявените искове.
АдвХ. –пълномощник на ответника оспорва исковете по изложените в
отговора на исковата молба съображения.
Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са допустими обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени като съображенията за това са както следва:
В производствто по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже фактът,от
който вземането му произтича ,а ответникът –възраженията си срещу
вземането.
По делото не е спорно ,че вземането на ищеца произтича от договор за
доставка на електрическа енергия от 24.01.2017 год., сключен между „А.“ АД
и „Ф.Е.“ ООД/ понастоящем в несъстоятелност/.С постановление за
възлагане по т.д.№ 3343/2017 год. на Софийски градски съд ,VI-19 състав,
вземанията на „Ф.Е.“ ООД/ в несъстоятелност /,произтичащи от доставка на
електрическа енергия ,в това число и процесните вземания ,са възложени на
ищеца „М.П.“ ЕООД.
Установява се по делото ,че визпълнение на задълженията си по
договора „Ф.Е.“ ООД/в несъстоятелност/ е продавало и доставяло
електрическа енергия на ответника.За месец декември то е доставило на
4
ответното дружество договореното количество електрическа енрегия .За
консумиранта от А.“ АД и доставена от „Ф.Е.“ ООД в несъстоятелност
електическа енергия за процесния период е издадена фактура № **********
от 31.12.2017 год., на стойност 462,31 лева, с дата на падеж 15.01.2018 год.
Съгласно клаузите на договора ,плащането на доставената електрическа
енергия се извършва в срок до 14 число на месеца ,следващ месеца на
доставка.Изискуемостта на вземането настъпва автоматично с изитичане на
договорения в договора срок за плащане.В случая изискуемостта на
вземането е настъпила на 15.01.2018 год. .Ответникът не е заплатил
дължимата сума ,представляваща неизпълнено парично задължение по
договор за доставка на електрическа енергия от 24.01.2017 год. ,сключен
между длъжника „А.“ АД и „Ф.Е. ООД /понастоящем в несъстоятелност/.
Независимо от това исковата претенция на ищеца –глава и акцесорна е
погасена по давност и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на вземането е основателно.
Давността започва да тече от датата, на която вземането е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Претендираното вземане произтича от договор
за досавка на електрическа енергия.Съгласно приложения по делото
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 24.01.2017 год.,
клиентът се задължава да плати на търговеца дължимите суми по издадената
фактура в български лева в срок до 14-то число на месеца ,следващ месеца на
доставка.Установи се ,че за месец декември 2017 год. е била издадена едно
фактура –фактура № **********/31.12.2017 год. ,като във фактурата е
посочен падежът -15.01.2018 год.8 това е падежът на вземането, на тази
датата е следвало ответникът да плати сумата в размер на 462,31 лева/.Така от
тази дата до датата ,на която ищецът /заявител/ „М.П.“ ЕООД е подал
заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК -26.01.2012 год. ,са изтекли повече от три
години и вземането на ищеца е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставяната електрическа
енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.
111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност.В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
5
постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с ТЪЛКУВАТЕЛНО Решение
№ 3 ОТ 18.05.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2011 Г., ОСГТК НА ВКС,
постановено след подаване на жалбата.Съгласно приетото в цитираното ТР,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо
този извод се налага от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които независимо че имат в основанието си доставка на електричаска
енергия, се дължат на месечни вноски.
Предвид изложеното, вземанията за главница и лихви, които са станали
изискуеми три години преди 26.01.2021 г. - датата на подаване на заявлението
на ищеца по чл. 410 от ГПК, са погасени по давност.С погасяването на
вземанията за доставена електрическа енергия се погасяват и лихвите за
забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите,
по отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
Предвид изложеното, предявените искове като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът има право на
разноски От представения по делото договор за правна помощ е видно, че
ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът следва да осъди ищеца
„М.П.ЕООДсъс седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”А.П.Ч.“ № 45 да
заплати на ответника „А.“ АД-гр.С. направените по делото разноски в размер
на 300 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените „М.П.ЕООДсъс седалище и адрес на
управление –гр.С., ул.”А.П.Ч.“ № 45 чрез пълномощника си адв.П.С. срещу
6
„А.“ АД,със седалище и адрес на управление гр.С. ,бул.“М.“ №
76,представлявано от изпълнителния директор „Б.Т.Х.“ АД чрез Т.М.П.
искове за признаване за установено по отонашение на ответника ,че дължи на
ищеца сумата в общ размер на 601,03 лева ,от които 462,32 лева главница
,представляваща неизпълнено парично задължение по договор за доставка на
електрическа енергия от 24.01.2017 год. ,сключен между длъжника „А.“ АД и
„Ф.Е. ООД /понастоящем в несъстоятелност/ и 138,71 лева лихва за забава ,за
периода от 14.12.2017 год. /датата,следваща падежа на главото задължение/
до 25.01.2021 год./денят ,предхождащ датата на подаване на
заявлението/,ведно със законната лихва ,считано от 26.01.2021 год. /датата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „М.П.ЕООДсъс седалище и адрес на управление –гр.С.,
ул.”А.П.Ч.“ № 45 да заплати на А.“ АД,със седалище и адрес на управление
гр.С. , бул.“М.“ № 76 направените по делото разноски в размер на 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Решенето може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски
окръжен съд от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7