О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. Велико Търново, 16.09.2021г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
разгледа
докладваното от съдия Данаилова частно касационно НАХД № 10240/2021 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 234, ал. 1 от АПК.
Частният жалбоподател „Хайп Велико Търново“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ №
43, представлявано от управителя В.С.С., обжалва определение №
470 от 12.08.2021 г., постановено по НАХД № 20214110201116/2021 г. по описа на
Районен съд Велико Търново, с което е прекратено производството по делото.
Поддържа, че определението
е неправилно като постановено в
нарушение на закона. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като
бъде разгледана по същество нищожността на обжалваното НП №
2021-1739-023-002/04.06.2021г. на ВПД Началник на РУ – В. Търново към ОД на
МВР. Липсвала материалноправна компетентност на длъжностното лице, съставило
АУАН. Счита, че нищожността на НП е неразривно свързана с произтичащата от КРБ
необходимост от установяване на ефективен механизъм за противодействие на
посегателствата върху правата и законните интереси на гражданите и ЮЛ. Защитата
срещу нищожни НП, респ. АУАН не следвало да се ограничава със срок, а следвало
да се прилага общия принцип на АПК. Моли да се отмени определението и делото се
върне на първоинстанционния съд за служебно произнасяне по отношение на
нищожността на обжалваното НП.
Ответникът началник на ОД
на МВР – В. Търново, РУ Велико Търново не взема становище по частната жалба.
Жалбата е подадена в законоустановения за
това срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването му
и срещу акт подлежащ на оспорване по реда на гл. ХІІІ от АПК, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане жалбата ВТРС е приел, че жалбата е
депозирана след изтичане на седмодневния срок, визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Обжалваното НП е връчено редовно на жалбоподателя на 27.07.2021 г. Жалбата
срещу НП е депозирана по пощата с клеймо от 04.08.2021г. Върху съдържанието на
същата е налице отбелязване, че е изготвена на 04.08.2021г. срокът за оспорване
е изтекъл на 03.08.2021г.
Определението е
правилно.
Жалбоподателят не
оспорва връчване на НП на 27.07.2021г., нито подаването на жалбата срещу него на
04.08.2021г. Безспорно срокът по чл. 59, ал. 2 ЗАНН е изтекъл на 03.08.2021г. Депозираната
след изтичане на срока жалба е процесуално недопустима.
Неоснователно съдът намира
искането РС служебно да се произнесе по твърдението за нищожност на НП. На
първо място, такова твърдение не е било въведено в жалбата до РС, чрез АНО. На
следващо място, разписаните в чл. 63 ЗАНН правомощия на РС по отношение на НП
са възможността същото да бъде отменено, потвърдено или изменено. Не е
предвидена възможност за обявяването му за нищожно. От друга страна твърдяната
липса на материалноправна компетентност на длъжностното лице, съставило АУАН,
съгласно теорията и установената съдебна практика, е основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно, а не за обявяването на неговата нищожност. Още по-малко
нищожност може да бъде обявена на АУАН, тъй като същият не подлежи на
самостоятелен контрол.
Не могат да бъдат
споделени и останалите съображения в касационната жалба. Обжалването на НП по
ЗАНН е различно от оспорването на индивидуални административни актове по АПК,
като за всяко от тях се прилагат съответните процесуални норми. ЗАНН и АПК
регулират различни производство, всяко със собствена специфика. Противно на
твърдяното в частната жалба, с предвиденото по ЗАНН оспорване на НП в
законоустановения срок, е създаден ефективен механизъм за противодействие на
посегателствата върху правата и законните интереси на гражданите и ЮЛ.
Жалбоподателят не се е възползвал от така предоставеното му право в установения
срок. Не е нарушено правото му на защита, установено в рамките на общата
постановка на чл. 56, 120 и 121 от КРБ.
Предвид гореизложеното, оспореният акт е
законосъобразен, а жабата срещу него, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на осн. чл. 234 от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Великотърновският административен съд, първи касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 470 от 12.08.2021 г., постановено по
НАХД № 20214110201116/2021 г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.