№260088
гр.
Силистра, 28.10.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Добринка
Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д.№ 358 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с ЕИК ********* против Разпореждане № 626/09.03.2020 г. по
ч.гр.д.№ 293/2020 г. на Районен съд Силистра, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение против К.М.С. с ЕГН ********** за „суми за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги“ за периода от 14.11.2018
г. до 14.06.2019 г. в размер на 35,20 лева; „застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги“ за периода от 14.11.2018 г. до 14.06.2019 г. в размер
на 264,00 лева; лихва за забава за периода от 14.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 20,14 лева; лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 14.11.2018 г. до 14.06.2019 г. в
размер на 15,60 лева по договор за заем
GrediHome+ № 1191-10185901 и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome+ № 1191-10185901 от 14.06.2018г., сключен между длъжника и “Микро
Кредит” АД, както и за разноски по делото за сумата над 20,00 лв за държавна
такса и над 30,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Едно от основанията, на които Силистренският районен съд се
е позовал, за да постанови обжалвания акт е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, а в ал. 5 от същата законова разпоредба (в сила от
23.07.2014 г.) клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат
за нищожни. Първоинстанционният съд е съпоставил предоставения на длъжника заем
в размер на 500,00 лева със срок на ползване от 14.06.2018 г. до 14.06.2019 г. и
дължимите суми, описани по-горе в общ размер на 334,94 лв., като е приел, че те
надхвърлят максималния законов размер на годишния процент на разходите,
регламентиран в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Намерил е, че уговорката за заплащане на
тези разходи по договора за заем противоречи на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, явява се
нищожна и на това
основание е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми.
Жалбоподателят оспорва обжалвания акт, като навежда доводи,
че сключеният договор за застраховка не попада под забранителната норма на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Моли за отмяна на разпореждането с искане за произнасяне по
същество от въззивния съд.
Силистренският окръжен съд намира частната жалба за
допустима, но неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
районния съд, тъй като ги счита за правилни, допълвайки следното: съгласно чл.
145, ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от
който той зависи. Според жалбоподателя процесният договор за потребителски
кредит не зависи от договора за застраховка, но тогава остава открит въпросът
защо в застрахователната полица длъжникът определя „за неотменимо ползващо лице
Микро кредит АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита“ му към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Очевидно става въпрос за вид
обезщетение на вземането на кредитора по договора за потребителски кредит, което
опровергава тезата на жалбоподателя, че между двата договора няма зависимост.
Поради едностранния характер на производството липсва насрещна страна, която да
потвърди или отрече този извод. В тази връзка, ако не с категоричността на
районния съд, то на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП въззивният съд намира, че по отношение на сключения договор за
допълнителни услуги, по силата на който е предоставена на длъжника потребител
застрахователно-брокерската услуга, и произтичащите от тези договори главни и
акцесорни задължения, предмет на настоящото дело, е налице обоснована
вероятност искането да се основава на неравноправна клауза, водеща до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Дали това е така, дали е по отношение на всички, или само за част от поисканите
суми като основание и размер, няма как да се прецени в рамките на заповедното
производство. Като се има предвид, че неговата цел е скромна – да придаде на
претендираното вземане качеството безспорност, без да се накърняват интересите
на потребителя, окръжният съд намира, че заявлението и приложените
доказателства към него, не удовлетворяват тази скромна цел, поради което
разпореждането на районният съд се явява правилно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 626/09.03.2020 г. по ч.гр.д.№
293/2020 г. на Районен съд Силистра
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.