№ 339
гр. гр.Велинград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20255210100755 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.
Предявен е иск от С. М. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Тодор Каблешков“ № 27а, чрез адв. С. М. от АК Пазарджик срещу
Прокуратурата на РБългария, за причинени неимуществени вреди в размер на
5001 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно –
07.07.2022 г., дата след влизане в сила на Постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2020 г. било образувано ДП №
ЗМ 457/2020 г. по описа на РУ МВР Велинград и вх. № 957/2020 г. по описа на
РП Пазарджик, ТО Велинград за извършено от ищеца престъпление по чл.
150, ал. 1 от НК. Сочи, че във връзка с образуваното срещу него ДП е бил и
задържан със Заповед за задържане на лице рег. Д 367зз-201 от 26.09.2020 г. на
мл. инспектор А.Я К. Производството по делото било прекратено с
Постановление от 22.02.2021 г.
Твърди, че от момента на образуване на наказателното производство и
след издаването на Заповедта за задържане, всички обстоятелства около това
му причинили много негативни, морални и психологически вреди. Изпаднал
за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност. Имал
големи притеснения, че може да бъде осъден. Не можел да спи нормално,
променила се личността му. Поради това, че живеел в гр. Велинград, което е
малко населено място, случаят се разчул, което довело до допълнителни
негативни емоции. Получавал отрицателни реакции от съгражданите си, което
наложило да ограничи социалните си контакти. Твърди, че от задържането си
получил допълнителни негативни емоции, тъй като се чувствал като
„маймуна в клетка“, на която всички се радвали. Излага аргументи, относно
репариране и на вредите от задържането в рамките на 24 часа. Претендира
разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, който оспорва иска, както по основание, така и по размер. Намира
така предявеният иск за недопустим, тъй като ищецът не е бил привличан в
качеството на обвиняем в производството. Излага правни аргументи,
отчитайки използваната терминология в практиката на ВКС, а именно:
„уличено лице“, което било процесуална фигура единствено в отменения
НПК. Излага съображения и от практиката на ЕС по тълкуване на чл. 6, т. 1от
КЗПЧОС. Намира, че прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана страна
за причинени вреди от действията на органите на МВР, по отношение на
задържането в срок от 24 ч., тъй като тя не разполага с правомощия да влияе
върху законността на това действие. Счита, че няма никакви доказателства за
връзката между задържането и конкретното ДП. По същество намира иска за
неоснователен, тъй като разгласяването на позорни факти не е извършено от
прокуратурата. Счита, че претенцията е недоказана и завишена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез
Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на
образувано срещу ищеца досъдебното производство, което е прекратено с
постановление от 22.02.2021 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради това, че деянието не представлява престъпление, а освен това няма
доказателства за извършването му.
От приетите по делото писмени доказателства, включително преписка
по ДП вх. № 957/2020 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, ЗМ
457/2020 г.по описа на РУ Велинград е образувано ДП за това, че на
26.09.2020 г. в гр. Велинград, в СПА хотел „Бор“ са извършени блудствени
действия, с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание по отношение
на лице, навършило 14 годишна възраст, а именно Симона Иванова Панкова,
родена на 12.12.2002 г. в гр. Ямбол, чрез използване на положение на
зависимост – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
На 26.09.2020 г. ищецът бил задържан със Заповед за задържане на лице
с рег. № 367зз-201/26.09.2020 г. за срок от 24 часа. От мл. Инспектор А.Г, на
дъжност ст. полицай при РУ Велинград, по ЗМ 457/26.09.2020 г.
На същата дата ищецът С. С. е давал обяснения.
Разпитвани са като свидетели Мария Михова в качеството й на
управител на СПА клуб „Бор“ и другият масажист в хотела – Николай Лилов.
На 14.01.2021 г. С. С. е разпитван от разследващ полицай в РУП
Велинград за случая. Събирани са доказателства за вида правоотношение, по
повод на което С. престира труд, а освен това и относно квалификацията му.
След извършване на гореописаните действия прокуратурата с
постановление от 22.02.2021 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
2
досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не
представлява престъпление, заради липса на субективен признак от състава на
престъплението специална цел, а и поради недоказаност.
В хода на настоящото производство не се събраха други доказателства,
различни от приложените писмени такива по ДП.
Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3,
предл. второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на
воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в
разпоредбата основания; настъпване на твърдените вреди вследствие на
воденото наказателно производство.
В случая не се спори, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по
досъдебното производство. Настоящият съдебен състав споделя практиката на
съдилищата, че макар и срещу ищецът да не е било повдигано обвинение за
конкретното престъпление, той понася вреди от висящото производство, в
случаите, когато от обстоятелствата по делото е несъмнено чия наказателна
отговорност е възможно да бъде ангажирана, какъвто е настоящият случай.
От самото образуване на наказателното производство Симона Панкова сочи
като единствен възможен извършител на твърдяното деяние именно ищеца и
не поставя съмнение по отношение на авторството. Съгласно Решение
5009/08.02.2023 г., постановено по гр. д. 932/2022 г. по описа на ВКС, трето гр.
отделение, е прието „че употребеният в чл.2 ал.1 т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко
за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален
смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено
ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в
който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние.
Съдът споделя изводите от цитираното решение на ВКС, че макар
формално производството да се е водело срещу неизвестен извършител, то е
било образувано по подробен сигнал именно срещу ищеца - при достатъчно
данни за конкретното престъпление, което единствено той би могъл да
извърши. Още от първото му явяване във връзка с искането на обяснения за
него е станало ясно, че разследването е във връзка с престъпление,
извършител на което е сочен единствено той и вероятно ще му бъде
повдигнато обвинение. В тази връзка е давал двукратно обяснения, бил е
разпитвана като свидетел. Събирани са данни относно квалификацията на
ищеца като масажист, както и вида на правоотношението, по повод на което
3
престира труд в СПА хотел „Бор“.
При това положение ищецът търпи вреди от наказателното преследване
от момента, в който е узнал за образуването му и спрямо него са били
извършвани действия във връзка с него. Не без значение е фактът, че именно
той е бил задържан за срок от 24 часа от органите на МВР, като в заповедта за
задържане е посочен № на ЗМ, съвпадащ с този по прекратеното впоследствие
досъдебно производство.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването
й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството. Дори дейността да е извършена напълно добросъвестно и
съобразно определени, конкретно необходими обстоятелства затова, ако тя
обективно не съответства на изискванията на закона, ще възникне отговорност
за обезщетяване на вреди. Отговорността е за вреди от неоснователно
осъществена процесуална принуда. Обяснението е, че правото на държавата
да въздейства върху гражданина е винаги ограничено от неговата свобода и се
схваща като изключение от правилото. Държавата носи вторичното
задължение за поправяне на вреди, породено от неспазване на първичното
задължение на държавните органи и на длъжностите лица в дейността си да не
прекрачват границите на закона /Р от 15.02.2024 г. постановено по в. гр. д. №
508/2023 г. по описа на ОС Пазарджик/.
Анализът на всички събрани по делото доказателства обосновава
несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от воденото срещу него разследване за
престъпление, приключило с постановление за прекратяване поради липса на
доказателства, че ищецът е извършил престъпление, и същите подлежат на
обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България.
Ответникът излага възражения, че не следва да се ангажира неговата
имуществена отговорност за вредите, претърпени от задържането от органите
на МВР, а по повод вредите, причинени от разгласяване на случая в
населеното място, в което ищецът живее, следва да се търси обезщетяването
им от лицата, разгласили обстоятелствата.
На първо място, съдът счита, че разгласяването на конкретните факти
по делото е станало във връзка с проведеното разследване. Видно от
писмените доказателства по ДП – протоколите за разпит на свидетели като
такива са разпитвани две лица, работещи в хотела – управителя на СПА клуб
„Бор“ и масажистът Лилов. В хода на разпита в достатъчна степен е станало
ясно за кои обстоятелства и спрямо кое лице се събират доказателства, както и
за характера на престъплението. Всичко това е напълно годно да предизвика
разпространение на обстоятелствата, което да е довело до сочените от ищеца
негативни изживявания – срам и понижено самочувствие.
Касателно възражението, че Прокуратурата на РБ не може да носи
отговорност за вредите, причинени от действия на органите на вътрешните
4
работи, съдът намира същото за неоснователно. При преценка на
подлежащите на обезщетение вреди следва да бъде взето предвид и
задържането под стража на ищеца за 24 часа, което, видно от заповедта, е
предприето именно във връзка с данни за извършеното престъпление.В
решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. №84 9/2010 г., ІІІ г.о., ВКС, постановено
по правния въпрос дали по реда на ЗОДОВ може да се претендира
обезщетение за причинени вреди в резултат на наложена мярка за процесуална
принуда задържане за срок от 72 часа, съдът е отговорил, че независимо дали
се касае за задържане за срок до 24 часа по чл. 65 ЗМВР от полицейски орган,
до такова за 72 часа по нареждане на прокурор за осигуряване на явяването на
обвиняем пред съд или за наложена от съда мярка за неотклонение "задържане
под стража", при неоснователност на обвинението причинените в резултат на
незаконното задържане неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.
Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в
общия размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3
на ВКС по тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението.
На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук,
вида и продължителността на наложените принудителни действия, данните за
личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални
изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания. В този смисъл - Решение №
223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
престъплението, в което ищецът е обвинен (чл. 150, ал. 1 от НК) се наказва с
лишаване от свобода от две до осем години, поради което същото се явява
тежко по своя характер и по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Производството е
приключило в рамките на 4 месеца. На лицето не е било повдигнато
обвинение, но пък е бил задържан за 24 часа, разпитвани са негови колеги, във
връзка с твърдяното престъпление.
Конкретни неимуществени вреди в настоящото обезщетително
производство не бяха доказани. Но съдът счита, че такива несъмнено на
претърпени, доколкото принципно такива негативни последици върху
личността и психиката на уличено в извършване на престъпление лице се
подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна
5
репресия. В случая за процесния период ищецът със сигурност е имал
неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди,
подлежащи на репариране от държавата.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен паричен еквивалент.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и
нормалното като последица от наказателното производство претърпени
неспокойствие, стрес и тревожност, срам, наказателното производство е
получило отзвук сред колегите му, от което несъмнено е пострадало доброто
му име в общността, задържането му, както и това, че престъплението, за
което е образувано наказателно производство е тежко и се предвижда
наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, но и това, че производството
е продължило сравнително кратко по-малко от 4 месеца, намира за справедлив
размер на претендираното обезщетение в размер на 2500 лв., заради което
следва да уважи така предявения иск в тази част и да отхвърли в частта до
размера на претенцията от 5001 лв.
Ищецът претендира заплащане на законова лихва от 07.07.2022 г., дата
след влизане в сила на постановлението за прекратяване. Видно от
приложеното ДП за пострадалото лице срокът за обжалване е изтекъл на
05.03.2021 г., но за ищеца това се е случило едва на 08.07.2025 г., когато е
влязло в сила Определение № 118/20.06.2025 г., постановено по ЧНД №
194/2025 г. по описа на РС Велинград, с което жалбата му срещу
прекратителното постановление е оставена без разглеждане. Т. е. от тази дата
се дължи плащане на законната лихва върху дължимото обезщетение.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, а именно половината от: 10 лв. за ДТ и възнаграждение за адвокат
осъществил безплатна правна помощ в размер на 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С. с ЕГН **********, с адрес гр.
Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 27а, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано
досъдебното производство ДП № ЗМ 457/2020 г. по описа на РУ МВР
Велинград и и вх. № 957/2020 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград,
което е прекратено с постановление от 22.02.2021 г. на Районна прокуратура-
6
Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК, ведно със законната лихва, за периода от 08.07.2025 г. до
окончателно плащане на главницата, като отхвърля иска за горницата над
2500 лв. до размера на претенцията от 5001 лв., както и законната лихва,
считано от 07.07.2022 г. до 08.07.2025 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С. с ЕГН **********, с адрес гр.
Велинград, ул. „Тодор Каблешков“ № 27а, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. М., АК Пазарджик, личен №
**********, със служебен адрес: гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл.
Б, ет. 1, ап. 10, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 300 лв. /триста лева/
представляваща адвокатско възнаграждение по оказана безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7