Решение по дело №872/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260700872
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 254

03.12.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                 ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Валентина Радева-Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №872 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.С.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Т.Н., против Решение №260110/25.06.2021 г., постановено по АНД №148/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка, установени по делото, и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съдът не бил обсъдил всички спорни факти и обстоятелства относно редовността и законосъобразността на издадения акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. АУАН бил съставен на 24.12.2020 г., а бил регистриран под №254р-184 на 16.02.2021 г., като не ставала ясна причината за това разминаване. В НП пък било посочено, че се издава на основание АУАН №527486 от 24.12.2020 г. Кога бил издаден АУАН не ставало ясно, под какъв номер бил заведен, съответно не била ясна и датата на издаване на НП и номера му, за да можело да се установи дали били спазени сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Ако АУАН и НП били издадени на един и същи ден, то жалбоподателят нямал възможност да упражни правата си по чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. За разясняване на тези обстоятелства по делото пред РС не бил разпитан актосъставителят, но въпреки това същият бил посочен в съдебното решение като свидетел. На следващо място се твърди, че предвид изпращане на материалите по административнонаказателната преписка на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Димитровград, същата следвало преди това да бъде прекратена на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, което в случая не било сторено. След отказа на прокуратурата да образува наказателно производство, следвало въз основа на постановлението за отказ да се издаде нов АУАН и да се образува нова преписка. Не било ясно по кой ред и в коя хипотеза на закона било издадено НП, по АУАН от 24.12.2020 или без АУАН, по образувана или не административнонаказателна преписка. Твърди се, че АУАН и НП били издадени в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като не било посочено точно и конкретно място на извършване на нарушение. Записано било бистро „Ъгъла“, но не бил посочен точен административен адрес, нито собствениците на обекта. Не ставало ясно къде се намирал А.А. – в заведението или извън него, под навес, и дали този навес е към заведението и затворен ли бил същият. Освен това мястото на извършване на нарушението не можело да се определи като обществено. Навеждат се доводи и за липса на реализиран състав на административно нарушение, тъй като бистро „Ъгъла“ попадало в изключенията по т.9 от Заповед РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Обектът представлявал питейно заведение и такова за хранене, а А. консумирал алкохол, поради което нямал задължение да носи маска, покриваща носа и устата, съответно не бил виновен. Налице било и разминаване в АУАН и НП по отношение описанието на изпълнителното деяние. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното Решение №260110/25.06.2021 г., постановено по АНД №148/2021 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №254р-184/16.02.2021 г., издадено от Директора на ОДМВР Хасково, с което на А.С.А. ***, за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП е законосъобразно, обосновано и доказано. Преценил е, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Приел за доказано, че административно наказаното лице е извършило описаното в акта и НП нарушение, тъй като на 24.12.2020 г. около 12.10 часа е било заварено на закрито обществено място без защитна  маска. Изложил съображения, че помещението, в което се намирал А.А. при установяване на нарушението, представлявал закрит навес към питейното заведение бистро „Ъгъла“, използвало се като място за пушене, като в обекта можело да се влезе безпрепятствено. Съдът отхвърлил възражението, че помещението  към неработещото заведение представлявало частен имот, в който се събрали приятели. Определил за съществено в случая обстоятелството, че мястото, в което се били събрали четиримата мъже, сред които и А., било обществено и от значение било практическото му използване по време на проверката, а не дали било работещо или частно, използвано със или без съгласието на собствениците. Съдът преценил санкционираното административно нарушение за ясно описано и правилно правно квалифицирано, мотивирал и извода си за липса на основания за определяне случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.

Настоящата инстанция споделя становището на въззивния съд, че наказателното постановление е законосъобразно. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От събраните пред районния съд доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място А.С.А. е бил без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, въпреки съществувалото към посочения момент задължение за лицата, които се намират в закрити обществени места.

Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето е посочено, че при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, достъпна на официалната интернет страница на Министерството на здравеопазването, със същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г., като в т.7 на заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №3.

След като е безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, то на същия законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето.

Подробно изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

От реквизитите на АУАН се установява, че същият е с бланков №527486 и е бил издаден на 24.12.2020 г. за извършено на същата дата административно нарушение. Във връзка с този акт е било издадено и потвърденото от Районния съд наказателно постановление. Поставеният в АУАН регистрационен №254р-184 с дата 16.02.2021 г. не води до твърдяната от касатора неяснота за дата на издаване на акта с бланков №***, а това, че е регистриран на дата, по-късна от дата на съставянето му, не води до неразбиране за това въз основа на кой АУАН е бил издаден санкционният акт. Не е налице и неяснота относно датата на издаване на НП – 16.02.2021 г. Предвид така посочените дати, сроковете за издаване на наказателното постановление, предвидени в чл.34, ал.3 от ЗАНН се явяват спазени.

Няма данни при изпращането на административнонаказателната преписка на прокуратурата административнонаказателното производство да е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но дори и да не е прекратено, това процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност, съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като ефектът от липса на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на наказателно постановление не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Същото така НП е издадено, като е взето предвид Постановление на РП – Хасково, ТО–Димитровград, с което е било отказано образуване на досъдебно производство във връзка със съставения АУАН №527486 от 24.12.2020 г. за извършеното на тази дата деяние от страна на А.А..

Неоснователно се твърди от касатора, че АУАН и НП били издадени в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Напълно изяснени са обстоятелствата за местоположението на А.А. по време на извършената от контролните органи проверка, съответно при установяване на нарушението, както и тези за конструктивните характеристики на коментирания от касатора навес. Изяснено е дали същият е част от бистро „Ъгъла“ и дали е от затворен тип или открит. Изводите на районния съд относно мястото на извършване на нарушението са подробни, ясни, логични и подкрепени с доказателства, поради което напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Доводите, че обектът, в който е било извършено нарушението, попада в изключенията по т.9 от Заповед РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, са неоснователни. От показанията на свидетелите по делото, част от които са били и присъстващи при установяване на нарушението, безспорно се установява, че касаторът, заедно с други лица, се е намирал в помещение към неработещ търговски обект, който се е ремонтирал по време на проверката на контролните органи. Следователно не може да се счита, че този обектът е представлявал място за хранене или питейно заведение, а събралите се в него лица – клиенти, за да се приеме, че намирайки се в такъв обект за А. е отпаднало задължението за носене на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство, покриващо носа и устата. След като касаторът се е намирал на закрито обществено място, което към този момент не представлява функциониращо в работен режим място за хранене или питейно заведение, то несъмнено същият не е спазил т.7 от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, съответно е извършил нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260110/25.06.2021 г., постановено по АНД №148/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.