Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260076 09.07.2021
ГОДИНА ГРАД П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ШЕСТИ ЮЛИ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР А.
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА
ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР КОНСТАНТИНА РЯДКОВА
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА ВНЧХД №123 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА,ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ,ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Присъда № 94 от 10.12.2020 година,постановена
по НЧХД №1267/2020 година на Пазарджишкия районен съд,са признати
подсъдимите Й.А.К. и В.А.К. за невинни в
това,че на 21.08.2020 година пред Х. „Д.“ в землището на град С., в съучастие като
съизвършители, са причинили на К.И. *** разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, като всеки един от тях е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Признати
са подсъдимите Й.А.К.
и В.А.К. за невинни в това,че на 21.08.2020 година пред Х. „Д.“ в землището на град С.,
публично, в съучастие като съизвършители, са казали нещо, унизително за честта
и достойнството на К.И. *** в негово присъствие, като всеки един от тях е
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във връзка с чл.146, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Признат е
подсъдимия Й.А.К.
за невинен в това,че на 21.08.2020 година пред Х. „Д.“ в землището на град С.,
публично, е извършил нещо, унизително за честта и достойнството на К.И. *** в
негово присъствие,като е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
Признати
са подсъдимите Й.А.К.
и В.А.К. за невинни в това,че на 21.08.2020 година пред Х. „Д.“ в землището на гр.С.,
публично, в съучастие като съизвършители, са приписали на К.И. *** престъпление,
като всеки един от тях е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Постановено
е след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство 1 брой СД да бъде
унищожен с делото.
Срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител К.И.И.-адв.Н. Я. ***.Твърди
се в жалбата,че първоинстанционният съд не е изследвал пълно,всестранно и
обективно всички обстоятелства по делото,стигнал е до неправилни изводи и е
постановил необоснована присъда.Твърди се,че присъдата е постановена при
игнориране на събрани по делото гласни и писмени доказателства,като съдът е
отказал и провеждането на очна ставка между свидетели.Иска се отмяна на
присъдата като неправилна и явно несправедлива.Не се сочат нови доказателства.
По делото е депозирано и
допълнение към въззивната жалба от адв.Л.К. и адв.Н. Я.-като повереници на частния
тъжител И..Твърди се,че присъдата в частта,с която подсъдимите са признати за
невиновни по обвиненията по чл.130,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК,по
чл.148,ал.1,т.1 от НК във връзка с чл.146 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК и
в частта,с която подс.Й.К. е признат за невиновен по чл.148,ал.1,т.1 от НК във
връзка с чл.146,ал.1 от НК,е неправилна,като се иска отмяната й и осъждането на
подсъдимите по тези обвинения.
Прави се оттегляне на
въззивната жалба от поверениците в
частта против оправдателната присъда по обвинението по чл.148,ал.2 от НК
във връзка с чл.147,ал.1 от НК.
Твърди се в допълнението към
въззивната жалба,че първоинстанционният съд е възпроизвел неправилна фактическа
обстановка и оттам е възпроизвел неправилни правни изводи.Твърди се,че съдът не
е сторил необходимото за разкриване на обективната истина,като е приложил
института на неизбежната отбрана без основание за това.Твърди се,че съдът не е
положил усилия да преодолее противоречията между разпитаните по делото свидетели,пренебрегвайки
показанията на св.Д. А..Твърди се,че съдът е приключил съдебното дирене,без да
са постъпили видеозаписи от охранителните камери на ЦСМП-Б.,за да се
изясни,имало ли е физическа саморазправа между частния тъжител и група от
хора,пристигнала там.Твърди се,че неубедително звучи възприетото от
пъроистанционния съд относно възприетия от него механизъм на получените от
тъжителя телесни увреждания.Правят се искания за събиране на доказателства в 6
пункта,подробно посочени.
Жалбата и допълнението към нея
се поддържат в съдебно заседание.Тъжителят И. заявява лично в съдебно
заседание,че оттегля въззивната жалба в частта,посочена по-горе,като с
протоколно определение от 30.03.2021 година е прекратено частично въззивното производство по настоящото ВНЧХД –
в частта относно обвинението по чл.148,ал.2,във връзка с ал.1,във връзка с
чл.147,ал.1 от НК.Това определение е влязло в законна сила на 15.04.2021
година.
В пледоарията си повереникът на
частния тъжител иска признаване на подсъдимите за виновни и осъждането им по
обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК,като им се наложи справедливо наказание.
По делото
е постъпило писмено възражение срещу депозираната въззивна жалба и допълнението
към нея от защитниците на подсъдимите-адв.П.-Г. и адв.М.К..Поддържа се
становище в това възражение,че първоинстанционният съд е събрал всички възможни
доказателства,относими към делото,които са правилно,задълбочено и обстойно
обсъдени.Сочи се,че фактическата обстановка е правилно установена,като
законосъобразно и обосновано е постановена оправдателна присъда по отношение на
двамата подсъдими.Счита се,че исканията по доказателствата са неоснователи и
следва да се оставят без уважение,както и въззивната жалба срещу присъдата,като
присъдата бъде потвърдена.
Защитниците на подсъдимите
пледират и в съдебно заседание за потвърждаване на оправдателната присъда.
Пазарджишкият окръжен съд,като
взе предвид доводите на страните,всички събрани по делото доказателства,включително
и пред въззивната инстанция, и провери изцяло така атакувания съдебен акт
съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:
Въззивната
жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред доказателства първоинстанционният съд е приел,че
подсъдимите Й.А.К. и В.А.К. не са
извършили престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК,като на
21.08.2020 година пред Х. „Д.“ в землището на град С., в съучастие като
съизвършители да са причинили на К.И. *** разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК; не
са извършили престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК,като на 21.08.2020 година пред Ханче „Д.“ в
землището на град С., публично, в съучастие като съизвършители да са казали
нещо, унизително за честта и достойнството на К.И. *** в негово присъствие,
както и подс.Й.К. не е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с
чл.146, ал.1 от НК,като на 21.08.2020 година пред Х. „Д.“ в землището на град С.,
публично да е извършил нещо, унизително за честта и достойнството на К.И. *** в
негово присъствие.
За да направи тези изводи,първоинстанционният
съд е направил обстоен и задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства,като се е мотивирал подробно, кои от тях кредитира и защо,както и
кои не кредитира и защо.
Настоящата инстанция,въз основа
и на събраните пред нея доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 21-ви
август 2020 година, петък, вечерта, подсъдимите братята В. и Й. К. излезли със
свои приятели - свидетелите Ц. Д.,М. К., А.Я. и Д. А.. Компанията била в крайпътното
ханче „Д.“, землището на С.,намиращо се на разклона за град С.,град П., град
Велинград и град С..Подсъдимите и свидетелите седели на маса отвън, а на
съседна маса бил със своята приятелка св. П..Телефонът на Д. А. звънял на
няколко пъти,като ий се обаждал частния тъжител К.И., което видимо я притеснило
и променило настроението й. След известно време на платното в близост до
заведението,през пътя, спрял автомобил,който бил управляван от частния тъжител К.И..Св.А.
тръгнала към автомобила,като преди това била заявила същия ден пред св.Я.,че
има намерение да преустанови отношенията си с частния тъжител - неин интимен
приятел,тъй като я тормозел психически.
Когато св.А.
приближила автомобила, тъжителят подал ръка през прозореца на вратата на
водача, хванал я за косите и започнал да я дърпа към себе си през прозореца. Тя
се опитвала да се отскубне,крещяла и се дърпала назад. Останалите от компанията
се обърнали и като видели случващото се, започнали да обсъждат как да се
намесят. Към това били призовани както от пристигналия до тяхната маса св. П.,така
и от св. Я..
Първи към
автомобила тръгнали братята – подсъдими Й. и В. К., а след тях и свидетелите М.
К. и Ц. Д..Пристигайки до автомобила на частния тъжител К.И.,подсъдимият Й.К. го
попитал, „дали е нормално да удря момиче и то пред свидетели“, при което между
тях започнал словесен конфликт, приключил с призив от подсъдимия да удря него
вместо св.А..Тогава частният тъжител казал на подс.Й.К.:“Сега като излезна,ще
видиш какво ще стане“,като тръгнал да излиза от автомобила.
За да попречат
на частния тъжител да излезе от автомобила,свидетелите Д. А. и М. К. застанали
до вратата,от която той се опитвал да излезе, и започнали да я подпират
отвън.Частният тъжител И. обаче успял да си провре крака през вратата и да
избута свидетелите,като отворил вратата на автомобила и излязъл от него.
Излизайки
навън, частният тъжител И. казал на подс.Й.К.:“*****************************“ и
*********** в *********Докато частният тъжител се опитвал да удари подс.Й.К. за
втори път,този подсъдим,за да се предпази,отблъснал с двете си ръце тъжителя,като
го избутал и тъжителят паднал на земята, продължавайки да сипе обиди.
След това
частният тъжител се изправил и свидетелите А. и Д. се опитали да застанат между
частния тъжител и подс.Й.К.,за да не се бият,а подс.В.К. обгърнал тъжителя с
ръце, за да го възпре. Тъжителят обаче се дърпал и съпротивлявал и така и двамата
с подс.В.К. паднали на земята,като и двамата получили охлузвания. Тогава подс. Й.К.
казал на свидетелите К. и Д. да отдръпнат тъжителя, а той отдръпнал брат си.
Инцидентът
приключил,а тъжителят и св.А. се качили в автомобила на частния тъжител и
потеглили,като отишли в ЦСМП,Филиал Б.,тъй като частният тъжител изпитвал болка
в гърдите,а подс.Й.К. подал сигнал на телефон 112,че св.А. е отвлечена от
частния тъжител,като отишли двамата с брат му-подс.В. ***,където описали,какво
точно се е случило.По подадения сигнал били ангажирани полицаите и свидетели по
делото Д. и Щ., които отишли до ЦСМП,филиал Б.,където разговаряли с частния
тъжител и св.А.. Св.А. им обяснила, че доброволно се е качила в автомобила на
частния тъжител и не е било упражнено насилие върху нея.На място пред
ЦСМП,филиал Б. били дошли междувременно и голяма група хора/около 7-8
човека/,роднини на св.А.,тъй като подсъдимите били уведомили и брат й С.,че са
му разказали за случилото се.Всичките те били пристигнали,за да потърсят сметка
на частния тъжител И..Пред тях обаче и пред полицаите Д. и Щ. св.А. казала,че
не е била отвличана от частния тъжител и напрежението било потушено,като и
частният тъжител,и роднините на св.А. си тръгнали оттам, без да настъпи какъвто и да било физически конфликт
между тях.
Пред полицаите
Д. и Щ. частният тъжител разказал,че бил бит от двамата подсъдими,бил с
разкъсан потник и им се оплакал от болки в гърдите,имал и охлузни рани по
коленете.
След
прегледа на тъжителя И. във ФСПМ от прегледалата го св.Т. П. бил издаден Фиш за
спешна медицинска помощ/л.87 от НЧХД№1267/2020 г. на Пазарджишкия РС/.Видно е
от този фиш,че частният тъжител И. е бил прегледан амбулаторно от 22,40 до
22,50 часа от св.П. на процесната дата и е съобщил за нанесен му
побой,констатирана е палпаторна болка в лява гръдна половина,усилваща се при
дишане.Като работна диагноза във фиша е записана контузия на гръден кош и
тъжителят е бил изпратен от св.П. за консултация с хирург.
След този
преглед тъжителят бил прегледан и от свидетелят д-р Е.,който по това време бил
дежурен в Спешна помощ при МБАЛ-П..Д-р Е. издал Лист за преглед на пациент/***
от цитираното НЧХД/,в който е записано,че прегледът е бил от 01,05 часа до
01,33 часа на 22.08.2020 година.Основната диагноза,която е посочена в този
лист,е контузия на гръдния кош,а в Анамнеза е записано,че е вследствие на
удар.Д-р Е. е изпратил тъжителя да му бъде направена рентгенография на ребра.По
делото е прието Рентгеново изследване,заявено от д-р Ц.-хирург и разчетено от
д-р К.-специалист по образна диагностика.Видно е,че за тъжителя няма
описано счупване/фрактура/ на ребра и
няма рентгенови данни за белодробно заболяване.
На
31.08.2020 година тъжителят подал настоящата тъжба, с която навежда твърдения
за извършени против него в съучастие от двамата братя подсъдими престъпления
против личността му - публична обида чрез изречени от тях спрямо него псувни и
обидни думи „ копеле мръсно“, публична клевета чрез отправен неверен сигнал до
ЕЕНСП 112 за „отвличане и побой на св. Д. А.“ , причиняване на лека телесна
повреда,изразяваща се в конкретно посочените увреждания; и само от подсъдимия Й.К.
- публична обида чрез действие - „заплюване в лицето“.
По делото е прието
Съдебномедицинско удостоверение №224/2020 година/л.8-9 от цитираното НЧХД/,от
което е видно,че частният тъжител И. на 24.08.2020 година е бил прегледан от
д-р П.-съдебен лекар,като по предварителни сведения,които тъжителят е дал на
д-р П.,той е бил нападнат и бит от подсъдимите на 21.08.2020 година около 22,15
часа пред ханче „Д.“ в град С.,които го били бутнали на земята и го били удряли
с юмруци и ритници.Тъжителят се е оплакал на д-р П. от болки в
лицето,главата,тялото и крайниците.
След извършения преглед на
тъжителя д-р П. е описал следните обективни находки:
-
***************************************************
В заключение д-р П. е посочил в
това СМУ,че при прегледа на тъжителя са установени разкъсно-контузни рани,
кръвонасядания, охлузване и травматични отоци по лицето,главата, тялото и
крайниците.Гореописаните травматични увреждания са получени според д-р П. в
резултат на действието на твърд,тъп предмет,чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени така,както съобщава пострадалия в предварителните
сведения.
Д-р П. сочи,че
разкъсно-контузните рани са причинили на тъжителя временно разстройство на
здравето,неопасно за живота по смисъла на чл.130,ал.1 от НК,а останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание по смисъла на чл.130,ал.2
от НК.
По делото е назначена от
въззивната инстанция Съдебно-медицинска експертиза,като вещото лице д-р М. е
изготвил заключение въз основа на всички събрани по делото
доказателства,включително и цялата налична медицинска документация относно
уврежданията на тъжителя.Това заключение съдът кредитира изцяло като
компетентно и добросъвестно изготвено,а и при подробния разпит на вещото лице
д-р М. в съдебно заседание същият отговори аргументирано и изчерпателно на
всички поставени му от страните и съда въпроси.
В това заключение вещото лице
д-р М. е описал подробно уврежданията на тъжителя,посочени и по-горе във
фиша,издаден от св.П.,в листа,издаден от д-р Е.,и в СМУ,издадено от д-р П..От
заключението се установява,че всички травматични увреждания на тъжителя са
причинени от действието на твърд тъп предмет,чрез удар с или върху такъв.
Кръвонасядането на гърдите в
ляво е получено при удар/силен тласък,блъскане/ в тази област,какъвто
установяват и подсъдимите Й. и В. К..
Уврежданията на главата в
тилната и слепоочните области могат да се получат при падане на терена,както и
уврежданията в областта на двете колена.За две падания на частния тъжител на
терена обясняват и самите подсъдими - един път след отблъскането му от подс.Й.К.
и един път при сборичкването на частния тъжител с подс.В.К. и падане заедно с
него.Уврежданията в областта на лицето могат да се получат при съудряне на
главите на пострадалия тъжител и подсъдимия В.К. при падането на терена.
Кръвонасяданията по гръдния кош
и ръцете се дължат на стискане и протриване от дрехата/която се е скъсала/при
съпротивата на пострадалия.Че потникът му е бил скъсан се установява и от
показанията на двама свидетели полицаи - Д. и Щ..
Уврежданията в областта на
лявото ходило могат да се получат при удар и притискане от вратата на
автомобила при опити на пострадалия да напусне автомобила.В тази насока са
показанията на подсъдимите,както и на свидетелите Д.,М. К. и Я.,които
установяват,че тъжителят е бутал вратата на автомобила,за да излезе от него и е
проврял крака си през вратата,докато в това време свидетелите А. и К. са
натискали отвън вратата,за да не може тъжителят да излезе.
Видно от заключението е,че само
описаните разкъсно-контузни рани на ляво ходило и на лява ушна мида покриват
медико-биологичния признак разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК,като те са малки по размери и оздравяват за около 7-8 дни.
Останалите травматични
увреждания са причинили на пострадалия болка по смисъла на чл.130,ал.2 от НК за
10-12- дни.
От разпита на вещото лице д-р М.
в съдебно заседание се установи и следното:
Кръвонасядането на гръдния кош,
описано от д-р П.,е в областта на ямката и близо до мишничната ямка. Тези
кръвонасядания могат да се получат при протриване.
По отношение на описаната
разкъсно-контузна рана на лявото ходило вещото лице установи,че е по механизъм,
при който пострадалият се е намирал в автомобила и е правил опити да излиза от
колата, като едновременно с това той е срещал външна съпротива – при отварянето
на вратата е имало едно блъскане, при което се получава това кръвонасядане в
областта на лявото ходило.Обяснява също относно левия глезен,че там е налице
масивен оток и е налице и рана,която сълзи.Налице е едно сериозно кръвонасядане
с рана в тази област. Установява,че тази рана отговаря да е получена при удари
с ръба на вратата при излизане, от елементи на купето,а не е получена от
ритник.Това е така,тъй като ако раната е от ритник,би следвало в тази област да
има охлузване,и отделно от това ритникът е нямало да доведе това толкова голямо
по размери кръвонасядане, което е 22х15 см и почти ангажира цялото ходило.
По отношение на ушната мида
вещото лице приема,че се касае по-скоро за дълбоко охлузване,като установява,че
това е възможно да се получи при удар или дърпане.
По отношение на кръвонасядането
на гърдите сочи,че се са касае за удар,силен тласък в тази област.
Относно охлузванията по
колената сочи, че са получени при падане –тези увреждания с такива размери,описани
от д-р П. по отношение на тях,са характерни за падане.
Вещото лице д-р М. обясни също
така,че е възможно уврежданията на главата да станат видими в по-късен период.
Ако преобладава отокът, в първите часове увреждането даже може да не е видимо.Обяснява,че
дори при някои от пациентите,които преглеждат, когато има изразен оток,искат да
ги прегледат на следващия ден, защото кръвонасядането става по-ясно видимо,
когато част от отока се преодолее, тоест част от лимфата се върне в
кръвоносните съдове.
Относно механизмът на
уврежданията по лицето на тъжителя вещото лице установи,че е възможно да бъдат
от удар с глава, може да бъдат от удар с ръка,но не може да бъдат от удар с
крак, защото там има първо махаловидно движение, допирателно и при всички
положения дори и да е бос кракът, трябва да има охлузване,докато в случая са
налице кръвонасядания.Сочи,че данни за падане на лицето няма,следователно нараняванията
по носната пирамида са вследствие на **********на някаква част от тялото.
Описано е, че носната пирамида е леко оточна, обаче това може да бъде една
травма в областта на изпъкналите части – нос, чело и свличане на
кръвонасядането от двете страни, тоест травма в изпъкналите части на лицето от
удар с твърд, тъп предмет – дали ще бъде глава, дали юмрук, е по-малко вероятно/с
юмрук/, защото такъв удар би трябвало така, както го описват с кръвонасядане от
двете страни на очите, при всички положения да има епистаксис, тоест
кръвотечение от носа или счупване на носните кости при пострадалия /каквито
няма описани и констатирани от д-р П./.
Вещото лице обясни също,че при
пострадалия тъжител няма констатиран интрамускулен хематом.Установява,че няма
данни за травматичен хематом,който ако е по-голям,изисква хирургична обработка
в следващите дни,а става въпрос за кръвонасядания.
От разпита на вещото лице се
установи също,че описаните в СМУ на д-р П. наранявания не е възможно да са
получени от тъжителя в по-късен момент/от посочения в това удостоверение/.Тост
така, както са описани уврежданията в съдебно-медицинското удостоверение като
давност, е възможно да бъдат във времето, в което е станал инцидентът.
Вещото лице обясни също,че в съдебно-медицинската
практика е прието кръвонасядания с размери, описани в съдебно-медицинското
удостоверение на д-р П., да ги преценяват и ги преценяват по медико-биологичния
признак болка и страдание, с продължителност на оздравителния процес, която
обикновено продължава няколко дни в зависимост от тежестта на увреждането.
Разкъсно-контузните рани, счупванията на носните кости, кръвоизливите от носа и
т. н. се преценяват по другия признак – разстройство на здравето.
Аналогична
фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
За да
възприеме горната фактическа обстановка,настоящата инстанция кредитира изцяло
обясненията на подсъдимите Й. и В. К.,които са подробни и по никакъв начин не
си противоречат,както и показанията на свидетелите-очевидци Д.,М. К.,Я. и П.,чиито
показания се допълват и не си противоречат относно основните факти,релевантни
по повдигнатите с тъжбата обвинения.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Щ. и Д.,които обаче не са били очевидци
на процесния инцидент - дотолкова,че от показанията им става ясно,че такъв
инцидент е имало между подсъдимите и тъжителя;че на тъжителя са били причинени
увреждания при този инцидент,който се е развил при х. „Д.“ на процесната дата
вечерта,както и че в присъствието на свидетелите Щ. и Д. на тъжителя не са били
причинени телесни увреждания от дошлите пред ФСМП в Б. роднини на св.А..
Съдът
кредитира изцяло показанията и на свидетелите П. и Е. и изготвената от тях
медицинска документация,която кореспондира на издаденото от д-р П. СМУ и
заключението,изготвено от д-р М..Вярно е,че голяма част от уврежданията извън
контузията на гръдния кош на тъжителя не са описани от тези свидетели в тази
окументация,но те обясниха какво точно отразяват в изготвените от тях документи
и че описаното зависи и от конкретно посочените от пострадалия оплаквания,а и
вещото лице д-р М. установи,че една част от тези увреждания е възможно да са получени
при процесния инцидент,но да не са били видими при прегледите на тъжителя от
свидетелите П. и Е..
Съдът
кредитира отчасти показанията на св.А.,като не кредитира показанията на св.Ш..
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства,които не си противоречат
и кореспондират с гласните доказателства,които съдът кредитира.Съдът кредитира
изцяло и заключението на вещото лице д-р М.,както и дадените от него
допълнителни обяснения при разпита му в съдебно заседание.Това заключение се
базира на събраната по делото медицинска документация и показанията на всички
разпитани свидетели,както и на обясненията на двамата подсъдими.Вещото лице
подробно и аргументирано обясни в съдебно заседание за всяко едно от
уврежданията на тъжителя как е било получено,кой е възможният механизъм и
корелира ли той на установеното от разпита на свидетелите очевидци.
Кредитираните от настоящата инстация гласни и писмени
доказателства са били кредитирани и от първоинстанционния съд,който обосновано им
е дал вяра,като обосновано не е кредитирал показанията на свидетелите А. и Ш..
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел,че не е спорно по делото,че между подсъдимите и тъжителя е имало инцидент
на процесната дата - на мястото и около часа,посочен в тъжбата.
Въз основа на приетата по-горе и от първоинстанционния
съд фактическа обстановка обосновано съдът е приел,че повод за този конфликт е
проявеното отношение от страна на тъжителя спрямо св.А.,което е било възприето
лично и непосредствено както от двамата подсъдими,така и от свидетелите Д.,К.,П.
и Я..
Не е спорно,че към процесната дата тъжителят и св.А. са
има интимна връзка,но твърдяното от тъжителя в тъжбата,че на тази дата
отношението му към св.А. било израз на тяхна си „закачка“,защото той така си я
дърпал за косата,за да я целува,се опровергава от обясненията и на двамата
подсъдими,както и на кредитираните по-горе свидетели.Всичките те са възприели
действията на тъжителя спрямо св.А. като насилие,като св.Я. и св.П. са
призовали подсъдимите и свидетелите Д. и К. да се намесят,като помогнат на св.А.
да се преустанови това насилие спрямо нея и я защитят.Относно тези
обстоятелства са налице напълно непротиворечивите обяснения и на подсъдимите,и
на горецитираните свидетели,като една част от тях са приятели на подсъдимите,а
св.П. е бил на съседна маса и е напълно безпристрастен спрямо създалата се
ситуация и участниците в нея.
Напълно обосновано съдът не е кредитирал показанията на
св.А.,че тъжителят така си я дърпал за косата,за да я целува, и това било тяхна
закачка.Ако това е наистина така,липсва каквато и да било логика в
по-нататъшните й показания пред първоинстанционния съд,в които тя
заявява,че,когато при тях били дошли подсъдимите и свидетели Д. и К.,тя ги била
попитала какво става и че не било това,което те си били мислили - „*************“.Това
означава,че обективно отношението спрямо нея от страна на тъжителя е било
такова,че да е налагало намесата на подсъдимите и двамата свидетели,за да я
защитят.Св.Я.пък установява,че същия ден преди инцидента в нейно присъствие
тъжителят е притеснявал по телефона св.А.,която е изразила желание пред св.Я.да
преустанови отношенията си с тъжителя заради психическия тормоз,който той й
упражнявал.
При така създалата се ситуация обосновано и
законосъобразно съдът е кредитирал обясненията на подс.Й.К. и показанията на
свидетелите К.,Д.,Я.и П.,които непротиворечиво установяват,че не тъжителят е
бил жертва на физическо и вербално насилие
от страна на двамата подсъдими/както се твърди в тъжбата/,а точно обратното –
тъжителят първо е упражнил насилие върху св.А., което именно е провокирало
намесата на подсъдимите. След размяна на реплики тъжителят е успял да преодолее
натиска върху вратата от свидетелите А. и К., като е промушил крака си в отвора
на вратата, увреждайки го по този начин глезена си/което се установява и от
приетото СМУ,и от приетото заключение на д-р М./,като излизайки навън от
автомобила пръв е посегнал и ударил подс.Й.К. в областта на шията високо над
гърдите. При второто посягане към него подс.Й.К. е успял да отблъсне тъжителя,и
то напълно правомерно,блъскайки го с две ръце в гърдите,при което тъжителят е
паднал за първи път на земята.
Напълно обосновано
първоинстанционният съд е приел,че с това отблъскване на нападението на
тъжителя подс.Й.К. е действал при условията на неизбежна отбрана - той е има
право да отблъсне нападението , причинявайки дори вреди на нападателя си. За
приложението на този институт не е необходимо отбраната да бъде единствено
средство за защита; нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от
активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и
обществените органи или трети лица. В случая нападнатият е отблъснал нападението,
осъществено спрямо него с директен юмрук в горната част на гърдите, като го е
оттласнал с ръце и така несъмнено е причинил лека телесна повреда без
разстройство на здравето , тоест причинил е вреди „в пределите на неизбежната
отбрана“ .
Обоснован е и изводът на съда за
съответствието на отблъсването/неизбежната отбрана/ от страна на подс.Й.К. на
нанесения преди това удар от страна на тъжителя и продължаващото от негова
страна нападение спрямо подс.Й.К.,опитвайки се да го удари втори път.
Установено е по безспорен начин по
делото,че след изправянето на тъжителя се е намесил подс.В.К.,който е обгърнал тъжителя с ръце, за да го възпре. Тъжителят
обаче се е дърпал,буйствал и се е съпротивлявал и така и двамата с подс.В.К. са паднали на земята,като и двамата получили охлузвания.
В тази насока са и обясненията на
подс.В.К.,дадени пред въззивната инстанция,които изцяло се подкрепят и
кореспондират с обясненията на подс.Й.К. и с показанията на свидетелите Д.,Я.,К.
и П..
Обосновано първоинстанционният
съд,кредитирайки приетото по делото СМУ,е приел,че двамата подсъдими не са
нанасяли удари на тъжителя-за разлика от твърденията му в тъжбата.Уврежданията,които
са получени от тъжителя,са вследствие и на негови действия - при провиране на
крака му през вратата и опита му да напусне автомобила,заплашвайки подс.Й.К.,докато
свидетелите К. и А. са натискали вратата отвън,за да му попречат,както и
вследствие на правомерното блъскане на подс.Й.К. на тъжителя в областта на
гърдите.Механизмът на тези увреждания,описан от подсъдимите и
свидетелите,посочени по-горе,чиито показания съдът обосновано е кредитирал,се
потвърждава по категоричен начин от заключението на вещото лице д-р М. по
назначената СМЕ и от подробния му разпит в съдебно заседание.
Съдът приема и за безспорно
установено по делото,че уврежданията на тъжителя на главата в тилната и
слепоочните области са се получили при падането му на два пъти на терена,както
и уврежданията в областта на двете колена.За две падания на частния тъжител на
терена обясняват и самите подсъдими - един път след отблъскането му от подс.Й.К.
и един път при сборичкването на частния тъжител с подс.В.К. и падане заедно с
него.Уврежданията в областта на лицето на частния тъжител пък са получени при
съудряне на главите на пострадалия тъжител и подсъдимия В.К. при падането им
заедно на терена.Кръвонасяданията по гръдния кош и ръцете на тъжителя се дължат
на стискане и протриване от дрехата/която се е скъсала/при съпротивата на
пострадалия.Че потникът му е бил скъсан се установява и от показанията на двама
свидетели полицаи - Д. и Щ..
В този смисъл изводите на вещото
лице д-р М. напълно кореспондират с разказаното пред първоинстанционния съд от
подс.Й.К. и свидетелите П.,Я.,Д. и К. и от подс.В.К. пред въззивната инстанция.В
съдебно заседание вещото лице д-р М. подробно и аргументирано обясни също,защо
уврежданията по главата и глезена на тъжителя не са от удар с юмрук/по лицето,главата/
и от ритник/ритници/ по глезена,тъй като при твърдения в тъжбата и от
повереника на тъжителя механизъм уврежданията биха били различни от тези,
констатираните и описани в СМУ при прегледа,извършен от д-р П. на тъжителя.
Обосновано първоинстанционният съд
не е кредитирал и показанията на св.Ш. – същият твърди неща,които не установява
никой от останалите очевидци.Освен това той от една страна твърди,че е очевидец
на инцидента,а от друга страна заявява,че когато бил отишъл вече при
тъжителя,той му бил казал,че вече са го набили.Св.Ш. твърди също,че двамата
подсъдими били измъкнали тъжителя от автомобила му,за да го бият,като там били
само подсъдимите и св.А.,която легнала върху тъжителя,за да не го ритат
подсъдимите.Относно това,кои са лицата,които са били на мястото на инцидента,показанията
на св.Ш. се опровергават дори и от показанията на св.А.,която сочи,че там освен
подсъдимите са били дошли и свидетелите Д. и К..Освен това св.Ш. е близък
приятел на тъжителя и в този смисъл също е заинтересован от изхода на делото.
Обосновано първоинстанционният съд
не е дал вяра на показанията на св.А. за развитието на физическия ковнфликт
между подсъдимите и тъжителя.Нейните показания не се подкрепят от показанията
на нито един очевидец,а и същата е заинтересована от изхода на делото,тъй като
е в интимна връзка с тъжителя.Освен това показанията й,че тъжителят е бил ритан
от подсъдимите се опровергават от разпита на вещото лице д-р М. в съдебно
заседание.Неговият разпит опровергава и показанията на св.Ш,който също
твърди,че тъжителят е бил ритан.
Обосновано и законосъобразно първонистнационният съд е
приел също,че липсват категорични доказателства по делото,че подс.Й.К. е заплюл
тъжителя,както и че двамата подсъдими са обиждали тъжителя по описания в
тъжбата начин - напротив,налице са доказателства по делото,че тъжителят е бил
този,който е псувал и обиждал- в този смисъл са освен обясненията на самите
подсъдими и показанията на свидетелите-очевидци Д. : /“К. започна да псува“/ , К.
: /“Й. и ************ К..К. казваше на тях двамата “***********“/, **.: /“*************************************
С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита,че обосновано
и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че подсъдимите Й. и В. К. не
са извършили престъпленията,за които са им били повдигнати обвинения с тъжбата
– по чл.130,ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 от НК и по чл.148,ал.1,т.1 във връзка
с чл.146,ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 от НК,а за подс.Й.К. – за престъпление по
чл.148,ал.1,т.1 във връзка с чл.146,ал.1 от НК.Постановената от
първоинстанционния съд присъда,с която подсъдимите са били признати за
невиновни и оправдани по горепосочените обвинения, следва да се потвърди-като
правилна,законосъобразна и обоснована.
Неоснователни са доводите на повереника на частния
тъжител,че в обясненията на подсъдимите били налице съществени противоречия;че
множеството наранявания по тялото на пострадалия не било възможно да станат от
едно „***“ падане;че те били в резултат на побой и нанесени множество удари от
подсъдимите на тъжителя;че подсъдимите били проявили агресия спрямо тъжителя;че
свидетелите Д.,Я.,П. и К. не казвали истината и че следвало да се кредитират
показанията на свидетелите А. и Шопов,като последният свидетел бил пряк
очевидец на нанесен на тъжителя побой,който бил на земята и бил ритан и удрян
от подсъдимите.
На всичките тези доводи и първоинстанционният съд е
отговорил аргументирано,като е обсъдил всички доказателства по делото поотделно
и в съвкупност,не е налице превратно тълкуване на същите,като направените от
съда изводи относно това,на кои свидетели да се даде вяра и на кои не и защо,и
защо дава вяра на обясненията на подсъдимия Й.К.,се подкрепят изцяло и от
заключението на вещото лице д-р М.,прието и кредитирано от въззивната инстанция
- като компетентно и добросъвестно изготвено.
Настоящата инстанция също изложи по-горе мотиви,защо
кредитира обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите К.,Д.,Я.и П.,и
защо не кредитира показанията на свидетелите А. и Ш..Съдът изложи и по-горе
мотиви,по кой механизъм възприема,че са причинени уврежданията на
тъжителя,който извод прави от кредитираните гласни доказателства,които кореспондират
на писмените такива и на заключението на д-р М. по назначената СМЕ.
Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
При разглеждането и решаването на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които
на това основание да налагат отмяна на присъдата - в това число и при съпоставянето,оценката
и анализа на събраните по делото доказателства.Твърденията в обратния смисъл на
повереника на частния тъжител са изцяло неоснователни,тъй като първоинстанционният
съд,както се каза по-горе, подробно е анализирал всички гласни и писмени
доказателства и е направил логични и законосъобразни изводи. Оправдателната
присъда не е постановена при липса или противоречие в мотивите,нито при
превратно тълкуване на доказателства по делото,които относно релевантните за
обвинението факти са и непротиворечиви и безспорни.
Воден
от горното и на основание чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 94 от 10.12.2020
година,постановена по НЧХД №1267/2020 година на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.