№ 2838
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13684/08.08.2023 г., постановено по гр.д. № 61072/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 174 състав, е отхвърлен предявеният от Б. Е. С., ЕГН ********** срещу
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *******, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК относно признаването за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в общ размер от
640,21 лв., включваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 10.09.2016 г. по ч.гр.
д. № 23158/2016 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №
20168440403105 при ЧСИ С.Я., поради погасяване на вземането по давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Б. Е. С., в която се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че на 21.04.2017 г. са му наложени запори по
банковите сметки, за което не бил уведомен, след което на 07.11.2019 г. съдебният
изпълнител му изпратил съобщение за запор на трудовото му възнаграждение, което
обаче не било получено от работодателя, респ. суми не са били събирани. Поддържа
се, че изпълнителното дело се прекратило 2 пъти – един път в периода 21.04.2017 г. –
07.11.2019 г. и втори път в периода 07.11.2019 г. – 10.11.2022 г. /датата на исковата
молба/. Твърди се, че към датата на исковата молба е изминал период, по-дълъг от 5
години, поради което и е изтекла погасителната давност за вземанията. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане
на сторените разноски.
Втъзиваемият „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за
1
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито
първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални
нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Е. С., ЕГН **********
срещу Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК *******, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаването за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в общ размер от
640,21 лв., включваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 10.09.2016 г. по ч.гр.
д. № 23158/2016 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №
20168440403105 при ЧСИ С.Я..
По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение, поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила на 10.09.2016 г.,
доколкото към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта е бил влязла в
сила.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу
дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008
г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а
признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото
същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от
23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на
заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки
това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода
на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена
гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в
2
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока
за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и
др.). Предвид това, от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение –
10.09.2016 г., е започнала да тече петгодишна погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи (в
този смисъл и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
От приложеното по делото изп. дело № 20168440403105 по описа на ЧСИ С.Я.
се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист от
10.09.2016 г. по молба на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. В случая с подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело /17.09.2017 г./ взискателят е поискал
извършването на конкретно изпълнително действие – опис на движимо имущество,
поради което давността отново е била прекъсната.
Със запорни съобщения от 24.04.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор
на банкова сметки на длъжника, открити в редица търговски банки. Запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие,
като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Запорът се
счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният
способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде
прекратено. Ето защо и давността е била прекъсната на 24.04.2017 г. Със запорни
съобщения от 25.04.2018 г. съдебният изпълнител отново е наложил запор по
вземания на длъжника срещу търговски банки, с което давността отново е била
прекъсната.
Съгласно актуалната практика на ВКС – решение № 50017/27.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 50105 от 15.06.2023 г.
по гр. д. № 1589/2021 г. на IV ГО, погасителната давност не тече, докато трае процесът
по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност,
3
изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен, като предявеният
отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен. Ето защо и с предявяването на исковата молба на 10.11.2022 г.
давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече, като за периода
25.04.2018 г. - 10.11.2022 г. не е изтекла приложимата в случая петгодишна
погасителна давност, поради което и предявеният иск се явява неоснователен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13684/08.08.2023 г., постановено по гр.д. №
61072/2022 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА Б. Е. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *******, разноски в размер от 100
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4