Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч
,
01.12.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично заседание на седемнадесети ноември
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря М.К. като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1465 описа за 2016
година и за да се произнесе,
съобрази:
Бързо производство по реда на чл.
310 , ал.1 т.1 ,предложение второ от КТ:
Обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1 и 3 от КТ:
Постъпила е искова молба от **, с постоянен адрес:*** с ЕГН **********, против *****, със седалище
и адрес на управление в гр. ***о от управителите ** и **, по която се сочи ,че с трудов договор
№86/25.11.2015 год. на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ била назначена на
длъжност „оперативен счетоводител" в ответното дружество ** за срок от 6 месеца със основно трудово възнаграждение за длъжността от 850,00 лв. и
допълнително възнаграждение за клас прослужено време в размер на 135 лв., при
пълно работно време от 8 часа, с място на работа в седалището на дружеството в
гр. Летница.Твърди ,че на 14.05.2016 год. поради заболяване постъпила на
лечение в болница. На 14.06.2016 год. по куриер с препоръчано писмо й била
връчена заповед №199А/13.06.2016 год. за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ за заеманата от нея длъжност
„оперативен счетоводител". Счита прекратяването на трудовото й
правоотношение за незаконно, а издадената заповед №199А/13.0б.201б год. за
незаконосъобразна по следните съображения:
1.Издадената заповед №199А/13.06.2016год. е незаконосъобразна, поради
обстоятелството, че е издадена от единия от управителите на ответното
дружество. С оглед на вписаните в търговския регистър обстоятелства подлежащи
на вписване, дружеството се представлява и управлява от двамата си управители **
и ** заедно, поради което и заповедта за прекратяване на трудовия й договор
според нея следва да се издаде от двамата управители заедно, а не само от
единия от тях.
2. Тя е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че е немотивирана. В
нея работодателя е посочил единствено и само правната квалификация на
основанието за прекратяване на трудово правоотношение.
3.Издадената заповед е незаконосъобразна поради обстоятелството, че с нея
се прекратява трудовия й договор на основание чл.71 ал.1 от КТ каквото трудово
правоотношение между нея и ответното дружество твърди ,че не е възниквало. На
25.11.2015 год. е сключила договор със срочен характер по чл.68 ал.1 т.1 от КТ,
а не договор със срок на изпитване уговорен в полза на работодателя.
4.Издадената заповед е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че на
основание чл.71 ал.1 от КТ не може да се прекрати трудовия договор, който от
срочен по чл.68 ал.1 т.1 от КТ се е превърнал в трудов договор за неопределено
време. Видно от приложения трудов договор с който е възникнало срочното трудово
правоотношение за заеманата от нея длъжност на „оперативен счетоводител“ в
ответното дружество, срока за който е сключен изтича на 25.05.2016 год. От
31.05.2016 год. този договор сключен като срочен се е превърнал в такъв за
неопределено време поради това, че ответното дружество не е възразило писмено
срещу продължаващото от нея изпълнение на трудовите й задължения и не го е
прекратило на основание чл.325 ал.1 т.З от КТ. В този смисъл, след 31.05.2016
год. прекратяването на трудовия й договор от работодателя може да бъде
извършено по правилата за прекратяване на безсрочно трудовото правоотношение от
страна на работодателя със или без предизвестие.
С оглед на изложените съображения за незаконосъобразност на издадената от
ответното дружество заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.71 ал.1 от КТ счита, че е налице посоченото в чл.344 ал.1 т.1 от КТ основание за отмяната й, както и е налице основание ответното дружество да й
заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето през което съм останала без
работа, считано от 14.06.2016 год. до 14.12.2016 год. в размер на брутното ми
трудово възнаграждение от 885 лв. или сумата от 5310 лв.На основание изложеното
прави следните искания: да се постанови
решение, с което:
1.Да се отмени на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ издадената
от ******* заповед №199А/13.06.2016 год. , с която на основание чл.70 ал.1 от КТ е прекратено на трудовото правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ за
длъжността „Оперативен счетоводител" в ** като незаконосъобразна.
2.Да се осъди на основание чл.344 ал.1 т.З във вр. чл.225 ал.1 от КТ *******, ЕИК*******, с седалище и
адрес в гр. Летница, ул. Н.Петков №61 да й заплати сумата от 5310,00 лв.
представляваща обезщетение за оставането й без работа в следствие на
незаконното уволнение за времето от 14.06.2016 год. до 14.12.2016 год. ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане.
3.Да се осъди ответното дружество да й заплати направените съдебни
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва
предявените искове по основание и размер по следните съображения както и заявяват, че в
действителност ищцата ** е бивш служител на предприятието им считано до
13.06.2016г., като е заемала длъжността „оперативен счетоводител“ и месечното й
брутно трудово възнаграждение е било в размер на 885,00 лева.Във връзка с
твърденията на ищцата по исковата молба за незаконосъобразност на атакуваната
заповед, излагат възраженията си, както следва:
Издадената Заповед №199А/13.06.2016год. била незаконосъобразна, поради
обстоятелството, че е издадена от единия от управителите на ответното
дружество, а дружеството се представлява и управлява от двамата си управители **
и ** заедно, поради което и заповедта за прекратяване на трудовия
договор е следвало да се издаде от двамата управители заедно, а не само
от единия от тях. Счита това твърдение за несъстоятелно, тъй като атакуваната
заповед в нейния оригинал, съхраняван при работодателя е с подписите на двамата
управители, а на ищцата е връчен препис с подписа на единия управител. От друга
страна, ако се възприеме, че поради тази причина заповедта е нелегитимна, то
налице би бил и нелегитимен трудов договор, тъй като същия, и то представен от
ищцата, е също само с подписа на единия управител.
- Заповедта била незаконосъобразна и поради обстоятелството, че била
немотивирана. Счита, че това също не може да се възприеме като порок на
заповедта, тъй като мотивът за прекратяване на трудовото правоотношение е
закрепен както в закона - чл.71 ал.1 от КТ, така и в Трудовият договор, в който
е уговорен срок за изпитване шест месеца „в полза на работодателя", т.е.
самото посочване на основанието определя мотива.
- Не възприема и твърдението, че издадената заповед е незаконосъобразна
поради обстоятелството,че с нея се прекратява трудовия договор на основание
чл.71 ал.1 от КТ, каквото трудово правоотношение не било възниквало. Видно от
представения договор, в неговата т.З изрично е посочено, че е уговорен срок за
изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Терминът „ в полза на
работодателя" е законов, закрепен в чл.70 и 71 от КТ, и считат, че
няма място за съмнение относно тази уговорка между страните. Твърдението на
ищцата за липса на такава уговорка, от друга страна, би представлявало и
злоупотреба с права, тъй като докато е работила в предприятието, ищцата е
изпълнявала и функции по движението на „човешките ресурси", и всъщност
самата тя е подготвила трудовия си договор.
-Не може да се възприеме и твърдението според ответника, че заповедта е
незаконосъобразна и поради обстоятелството, че на основание чл.71 ал.1 от КТ не
можело да се прекрати трудов договор, който е срочен по чл.68 ал.1 т.1 от КТ, и
се бил превърнал в трудов договор за неопределено време. Според него няма
законова пречка трудов договор, който е срочен по чл.68 от КТ да бъде сключен с
клауза за срок за изпитване - такава клауза може да се уговори във всички
видове трудови договори.
- Твърди ,че въпросният договор не се е превърнал в трудов договор за
неопределено време, съобразно чл.69 ал.1 от КТ, тъй като следва да се държи
сметка за разпоредбата на чл.70 ал.4 от КТ, а именно „В срока за изпитването не
се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът.". Т.е. към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е в законоустановен
отпуск поради временна нетрудоспособност, съобразно чл.162 от КТ, считано от
14.05.2016г., както самата тя твърди, а срока за изпитване изтича на
25.05.2016г..
- Счита неоснователен и недоказан и искът за обезщетение по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ,тъй като законодателят
е предвидил, че такова обезщетение се дължи на работника, когато, и за времето,
през което е останал без работа поради уволнението. Ищцата се домогва да
доказва тези обстоятелства с декларация, че не е сключвала нов трудов c друг работодател й към настоящият момент е безработна и не получава обезщетение
за безработица (при това, както се отбеляза по-горе, без искане за приемането
на писмени доказателства). Фактът на безработица според тях може да бъде
доказан с официални удостоверителни документи, например удостоверение от НАП
или Агенцията по заетостта - Бюро по труда за установяване състоянието на
безработица по трудово правоотношение. Декларацията, с която ищецът декларира
оставане без работа след уволнението, съставлява частен свидетелстващ документ,
не е скрепена с наказателна отговорност по чл. 313 НК, и поради това не може да
удостовери твърдяното обстоятелство, по аргумент от Тълкувателно решение
№6715.06.2014г., постановено по Тълкувателно дело № 6/2013г. по описа на ВКС.
Нещо повече според тях , ищцата претендира обезщетение за неизтекъл период - до
14.12.2016г..При това положение, счита, че предявените искове, като недоказани,
както по основание, така и по размер, следва да се оставят без уважение, а
сторените съдебно-деловодни разноски да се поставят в тежест на ищцата.
Изпълнена е процедурата по 312 от ГПК:
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован , се явява
лично. Представлява се чрез адв. ** от АК – Плевен,който в ход по същество поддържа исковата молба и доразвива доводите си вписмена защита.
Ответника, редовно призован, се представлява чрез адв. ** , който моли за отхвърляне на
исковете и присъждането на разноските по делото и прилага писмена защита .
С
оглед предмета на делото и правилното
решаване на спора съдът е допуснал
съдебно – счетоводна експертиза и съдебно – графическа експертиза
като заключенията на вещите лица Р. А. и инж. Сл. П. съдът съобразява в изводите си.
От събраните по делото
доказателства: Трудов договор №86
/25.11.2015 г. Заповед за прекратяване №199а/13.06.2016 в копие с подпис на
един работодател , изв.за дост. От Спиди
, копие от ТК на ищцата ,стр. 9 – 12
вкл., Епикриза от МБАЛ – ЛЕВСКИ ЕООД,болничен лист
Е20165525244, Декларация от 08.08.2016 г. от ищцата ,
депозираните с отговора : Заповед за прекратяване №199а/13.06.2016 в оригинал с
подписите на двамата работодатели; болничен лист Е20164345780, приложената към
молба от ответника вх. № 8987/05.10.2016 г.Заповед № 199 А/13.06.2016 г. в
оригинал с подписите на двамата управители , копие от личното трудово досие на
ищцата от стр.49 – стр.72 на делото, от заключенията на вещите лица , от
показанията на разпитаната свидетелка на ответника *******,от извършената, констатация по трудова книжка в
оригинал № Р 685865 на ищцата, че след стр. 13, на която е отбелязано прекратяването
на трудовото правоотношение с ответника, няма друго вписване, от писмените
защити на страните , преценени поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за
установено следното:
Между страните е имало сключен трудов договор № 86/25.11.2015 г. на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за длъжността „оперативен
счетоводител”, като вид на договора е отбелязано: срочен за
Договорът е с действие от 25.11.2015 г. до 25.05.2016г..Направено е по
съответния ред и Уведомление по чл.62 , ал.5 от КТ.
На 27.04.2016 г. е подадена молба от К. за отпуск – платен за срок от
28.04. – 28.04.2016 г. и със Заповед за отпуск №324 /30.04.2016 г. е разрешен 1
д. редовен отпуск.
Ищцата е сезирала Заявление вх.№524 /24.03.2016 г. , за прекратяване на
трудовото й правоотношение , считано от 15.04.2016 г. като същата да се счита
за предизвестие по чл.326, ал.1 , считано от 24.03.2016 г.. молбата е с дата 24.03.2016
г.. Върху същата не е поставено разпореждане.
Считано от 14.05.2016 г. до 20.05.2016 г., ищцата е била в отпуск по болест
по силата на болничен лист Е20164345780/14.05.2016г. с предписан режим на
лечение „домашен”
Следвало е да се яви на работа на 21.05.2016 г.
Към личното трудово досие на ищцата е приложен болничен лист Е 20165525199/
25.05.2016г., по силата на който тя е била в отпуск по болест от 25.05.2016 г.
до 31.05.2016 г. – 7 дни и е следвало да се яви на работа на 01.06.2016 г.. По
отношение на същия е била подададена жалба от
работодателя чрез РС към РЗИ – гр. Плевен до ЛКК.
Към исковата си молба ищцата представя болничен лист Е20165525244, , изд.
на 10.06.2016 г., по силата на който е била във временна нетрудоспособност от
01.06.2016 г. до 20.06.2016 г., или общо 20 дни, от които видно от епикриза от ЕМБАЛ Левски ЕООД, е пролежала от 01.06.2016 –
10 дни „стационар” и 10 дни „домашно лечение”, или ищцата е следвало да се яви
на работа на 21.06.2016 г..
Към последната дата, трудовият й договор вече е бил прекратен със заповед
199А/ 13.06.2016 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 01.06.20165 г.
Междувременно с Заповед №199 / 06.06.2016 г., на осн.чл.325 , т.1 от КТ е прекратено ТПО №86 /25.11.2016 г.
,считано от 01.06.2016 г./ заповедта към трудовото досие не е подписана от
ищцата и носи подписа само на единият от работодателите й/.
Със Заповед №11 /13.06.2016 г., е отменена Заповед №199 / 06.06.2016 г. като незаконосъобразна , тъй като подаденото
Заявление за прекратяване на ТД , работодателя не се е произнесъл и същата е
продължила да изпълнява трудово – правните си задължения, поради което не
следва да се приеме ,че ТД-р може да бъде прекратен на осн.
чл.325 от КТ.
В тази връзка е и справка / стр.63 от делото към личното тр.досие за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 , ал.5
от КТ с вх.№11388163009583/06.06.2016 г..
Издадена е процесната Заповед №199А / 13.06.2016
г.,с която на осн. чл.71, ал.1 от КТ е прекратено ТПО
№86 /25.11.2015 г. , по причини : чл.71 , ал.1 от КТ , считано от 01.06.2016 г.
Заповедта е връчена на ищцата по куриер на 14.06.2016 г./ изв. за доставяне
по Спиди, от която дата се счита,че тече и
двумесечния срок за предявяване на исковете по чл.344 от КТ и е допустим.
Като причина за прекратяване по заповедта е посочен чл. 71, ал. 1от КТ.
Видно от представената трудова книжка , трудовото правоотношение е било с
начална дата 25.11.2015 и крайна 01.06.2016 г. и основание за прекратяване чл.
71, ал. КТ.
Видно от извършената констатация на ТКн.
,извършено на 04.10.2016 г. в о.с.з ,след стр. 13, на която е отбелязано
прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, няма друго вписване ,т.е
към тази дата съдът приема ,че К. не е постъпила на работа по ТПО.
Във връзка с твърденията на адв. ** за почивни
дни за времето от 21.05.2016 г. до 24.05.2016г. , съдът приема и ,че 21.05.2016 г. е почивен ден – събота -
неработен, 22.05.2016 г. почивен ден – неделя – неработен , 23.05.2016 г.,
обявен за почивен с ПМС и определен за отработване на 14.05.2016 г./ когато
ищцата е била в отпуск поради заболяване;и 24.05.2016 г. официален празник – не
работен ден.
По иска по чл.344,ал.1
, т.1 от КТ :
В производството по чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ, съдът проверява дали твърдените в заповедта за
прекратяване на трудовия договор факти и обстоятелства пораждат правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение и дали то е надлежно
упражнено. Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва към
момента на прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335, ал.2
от КТ. Съдът не е обвързан с посочената в заповедта правна
квалификация, а е задължен служебно да определи вярната правна квалификация на
спорното материално правоотношение, което е предмет на делото.
В тежест на ответника-работодател е да докаже законосъобразността на
уволнението.
В случая ищцовата страна е направила множество
възражения , но съществените , които следва да разгледа съда с оглед на
тежестта им са няколко:
-на първо място - какво е било трудовото правоотношение на ищцата, което е спорно
между страните. В случая съдът не възприема ищцовата
теза ,че същата е била назначена на срочен договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ .
Счита ,че се касае за срочен трудов договор , сключен при условията на чл.71,
ал.1 от КТ, тъй като изрично в ТД №86/25.11.2015 г. , е вписано за вид на
договора : „срочен за 6 месеца в полза
на работодателя“.
Следва да се посочи нещо повече в тази връзка ,свързано със страните ,
договарящи ТПО и то е ,че съгласно практиката , сключването на този вид
договори – с уговорка за изпитване може да се прави дори при договор за
неопределено време, доколкото това изрично е включено в съдържанието на самия
договор / Р №98 от 04.04.2000г. по гр.д. №1083 /99
г.,3 г.о. на ВКС ./ Т.е процесния трудов договор е валдно сключен и не противоречи на закона по смисъла на
чл.74 от КТ. Същият отговаря на изискванията за сключване на такъв от гледна
точка на работодател по смисъла на параграф 1 от КТ и условията при какви
случаи се допуска по чл.70 от КТ.
Или ,съдът приема ,че още при сключване на договора е било възможно и
договорено и включено в самото съдържание на ТД / съобразно чл.70 , ал.2 от КТ
/ уговорката за изпитване в полза на работодателя , именно даваща му право да
прекрати ТПО на осн. чл.71 , ал.1 от КТ, както е
сторено в случая.
Няма доказателства , тази клауза / срока за изпитване в полза на
работодателя / да е обявена по съответния ред за недействителна от ищцовата страна и съдът се съобразява с нея като я приема
за действителна.
Следващата главна теза на ищцовата страна се свежда
до твърдението й, че срочният трудов договор с изтичане на 6 месеца , се смята
за окончателно сключен , превърнал се е в безсрочен и не би могло да бъде
прекратен на основание чл. 71, ал.1
от КТ .
Оплакването, съдът разглежда от хипотезата на приетото по горе ,че се касае
за договор между страните по чл.68, ал.1 , т.1 от КТ във вр.
с чл.71 , ал.1 от КТ като договора е сключен с уговорката - в полза на
работодателя.
В този случай на действие на ТД за срок от 6 месеца от 25.11.2015 г. до
25.05.2016г., следва да се съобрази ,че съгласно разпоредбата на чл.70,ал.4 от ГПК , втози срок не се включва времето през което
работника / служителя е бил в законоустановен отпуск
или по други уважителни причини не е изпълнявал работата , за която е сключен
договора.
В случая ищцата е била на 28.04.2016 г. в отпуск един ден и от 14.05.2016
г. до 20.05.2016 г. – 7 дни в отпуск по болест.
Дните 21 и 22.05.2016 г. са почивни съгласно КТ.23.05.2016 г. не е бил
отработен от нея съгласно ПМС тъй като на 14.05.2016 г. е била в болничен
поради заболяване. Неработен е бил 24.05.2015 г. като официален празник и последващи са болничните листи , описани по горе, поради
което следва извода ,че ищцата не е работила реално при ответника след
14.05.2016 г..
Или съдът приема ,че горните 8 дни / като изключва и неотработения на
24.05.2016г/, през които ищцата не е работила , следва да се извадят от
изтеклия 6 месечен срок, / и прибавят за времето след изтичането му или от 26.05.2016
г. до 02.06.2016 г.,включително / .
От тук следва ,че считано на 02.06.2016 г.,включително реално изтича 6
месечния срок на ТД №86 /25.11.2016 г., поради което прекратяването на ТПО ,
считано от 01.06. 01г. , съдът приема за извършено в срока по чл.71 , ал.1 от КТ във вр. с чл.70, ал.4 от КТ, когато работодателя все
още е имал право да прекрати трудово правната връзка с ищцата без предизвестие
и по негова воля.
Не може да се сподели в такъв случай и възражението ,че процесния
договор се е превърнал в безсрочен по смисъла на чл.69 от КТ . Ищцата не се
доказва да е работила 5 работни дни без писмено възражение от работодателя.
Следва и извода на съда ,че без уважение следва да се остави и оплакването
за немотивираност на заповедта , тъй като правилно е посочено причината за
прекратяването му . Като основанието за прекратяването му е визирана разпорадбата по чл.71 , ал.1 от КТ като в случая по точна
би била общото осонвание за прекратяване на ТПО или
разпоредбата на чл.325, ,ал.1 , т.3 от КТ ,но двете в никакъв случай не си
противоречат .
Или не е допуснато някакво противоречие по заповедта , нарушаващо правото
на защита на ищцата в този смисъл или друго въведено основание ,което да
затруднява защитата й срещу заповедта. Освен това съгласно практиката , каквото
и да е вписал като мотиви работодателя , съдът не може да
обсъжда мотиви на заповед за
уволнение по чл. 71, ал.
1 от КТ, доколкото те биха изложени по
целесъобразност.
Не прави незаконосъобразна заповедта и обстоятелството ,че е връчена по време на
ползване на отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като в хипотезата на това уволнение
работникът или служителят не се
ползват от защитата по чл. 333 от КТ.
По отношение на оплакването ,че заповедта е издадена само от единия
управител , съдът съобрази ,че към исковата молба ищцата прилага копие от
Заповедта , отговаряща на това нейно твърдение.
По делото е приложена и заповед от ответника / към писмения отговор и към
трудовото досие , съответно и извършена констатация в оригинал на заповедта в
това й съдържание при ответника, съдържаща подписите и на двамата работодатели
, по отношение на която е допуснато производство по чл.193 от ГПК - оспорване
на автентичността на подписите на двамата работодатели, което следва да се
остави без уважение с оглед заключението на в.л.инж. Сл. П., което е дало
категоричен извод ,че подписите са поставени от двамата управители / стр.5 от
з-ето /като първият от подписите /горен/ е положен от ** – управител и вторият
от подписите /долния / е на **.
По отношение на твърденията на К. ,че подписите са положени по различно
време и самата заповед е овеществена като документ на
хартиен носител по различен начин , следва извода , че те се доказаха безспорно
в хода на производството. От показанията на разпитаната свидетелка на ответната
страна Мандинска , изготвила заповедта като документ
след съгласуването й с гл.счетоводителка ** и Управителя ** ,за който посочва ,
че я е подписал и била изпратена по куриер. По късно й било казано от същия ,че
К. има претенция за подпис на втория управител , тя поела ангажимента , но след
като е била изпратена вече първата заповед , да се подпише тя от ** когато е в
България и той я подписъл във фабриката като според
нея това станало скоро.
Двете заповеди към исковата молба и на ответниковата
страна , очевидно се различават като писмен документ , но това не е решаващ
мотив на съда до колкото съдържанието им е еднакво.
Следва при лазглеждане на становището да се
съобразят и възраженията на ответника , изложени в хода на делото и в писмената
му защита:
- досежно чл.141 от ТЗ , приложението на
европейското право и сочената ДИРЕКТИВА /чл.10,параграф 3 от ДИРЕКТИВА 2009
/101 /ЕО , но с уговорката ,че същите са свързани предимно с действие на
управителите пред 3 лица и предимно при сключване на сделки , но пък като
аргумент за по – голямото основание би следвало да намерят приложение тези
разпоредби и при ТПО.
- към тезата на ответника, следва да се посочи и по аналогия разпоредбата
на чл.42 , ал.2 от ЗЗД ,като категорично приема ,че в случая втория управител е
потвърдил волеизявлението на първия управител , което съвпада й с неговото,но безспорно
дадено в по – късен момент и след прекратяването на заповедта;
Съда приема за вярно ,въпреки доказаното авторство на подписите на
управителите,че подписването на заповедта от втория управител ** е станало в по
късен момент , неустановен по делото , неустановено е и дали е връчен този
екземпляр с двата подписа на ищцата и кога ,което налага извода ,че към датата
на връчването на заповедта е било налице един незавършен фактически състав в
хипотезата на колективно съвместно представителство на ООД , което не е спорно
от ответника към тази дата , при което
,считано от 6.07.2015 г. /по справка от дружествен договор с публичен характер
в ТР-р /,управителите действат съвместно, коетоотнесено
към настоящия казус се изразява в извод за липсата на воля изразена от втория
представляващ дружеството работодател за прекратяване на трудовото
правоотношение към датата на издаване на заповедта – 13.06.2016 г..
- Въпроса е , ако това е така при сключването на ТД / към исковата молба ,
копието съдържа един подпис на управител както твърди ответника , неоспорено от
ищцовата страна / , в който случай практиката приема
,че може ТД да не носи подписа на работодателя , разбира се при доказаване на осъществявани реално трудови функции , то
каква би била последицата в конкретния случай , когато сме изправени пред
хипотезата на прекратяване на ТПО при липса на съвместно волеизявление на
двамата управители ,още повече – неустановяване по делото кога е подписъл заповедта втория представляващ , кога е връчена
заповедта на ищцата с двата подписа и връчвана ли е въобще , имащо обаче
значение , за нейната защита – например за допустимостта на исковата молба - в
хипотезата за двумесечния срок за обжалване на заповедта.
Настоящата инстанция намира, че пороците и непълнотите в съдържанието на
писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор по
смисъла на чл.
335, ал.1 от КТ, каквото в случая съставлява заповедта, биха довели до
незаконност на уволнението на формално основание само когато възпрепятстват
защитата на работника или служителя и преценката по същество на съда. Това
безспорно е така, когато заповедта не съдържа мотиви относно конкретните фактически
и правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение, каквито в процесната са изложени.
В случая съдът приема ,че ответникът не доказа в хода на производството ,че
волеизявленията на двамата управители съгласно приетото в дружествения договор
за съвместно управление е било еднакво , едновременно постигнато и обективирано в писмен вид към датата на прекратяване на
трудовия договор е то е обхващало волята им да се прекрати ТПО на посоченото
основание и от посочената дата и съответно по съответния ред , доведено до
знанието на работника и служителя по избрания от работодателя начин в случая - чрез
куриер.
Само на това основание - при този констатиран порок на атакуваната заповед –
липсата на подписа на втория управител към дата на прекратяване на заповедта в
хипотезата на съвместна представителна власт, съдът приема ,че искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ ,следва да
се уважи като основателен и доказан.
С оглед на обстоятелството ,че ТПО,въпреки
горните изводи не може да бъде възстановена поради наличността на срочен и
изтекъл срок на договора - 6 месечен следва да бъде отхвърлен иска по чл. по 344 (1)т. 3 КТ като неоснователен и недоказани.
По разноските :
Предвид
изхода на процеса и на осн. чл.359 от КТ ,ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото съдебно
– деловодни разноски съобразно уважените искове / във вр. с чл.7, ал.1
,т.1 от Наредба №1/ и на осн. адв.
пълномощно на адв. ** , или за иска по чл.344, ал.1 ,
т.1 от КТ в
размер на 400 ,00 лева , или сумата 400,00 лева – адв. в-е.
От своя страна ищеца следва да заплати на ответника сумата 297,50 лева
съобразно отхвърления иск по чл.344,ал.1 , т.3 от КТ и адв.
пълн. на ответника - адв.**
,по което е вписано общо възнаграждение
за процесуалното му представителство 595, а по сметка на РС – ЛОВЕЧ ,следва да
внесе сумата 130,00 лева – възн за в.л. по съд.счет.е-за с оглед
отхвърлянето на иска по чл.344,ал.1 ,т.3 от КТ.
По държавните такси:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – ЛОВЕЧ ,
държавна такса върху уважения неоценяем иск по
чл.344, ал.1 , т.1 от КТ или сумата 30,00 лева.
Ищцата дължи д.т. поради отхвърляне на иска й по чл.344, ал.1 , т.3 от КТ с
цена 5 310,00 лева или сумата 212 ,40
лева както и разноските за в.л. по съдебно счетоводната е-за в размер на 130,00
лева , които не следва да бъде осъждана да заплаща на осн.
чл.359 от ГПК и същите следва да се понесат от сумите , предвидени от бюджета
на съда на осн. чл.83 , ал.3 от КТ.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО , уволнението , извършено по : ЗАПОВЕД №199А/13.06.2016г., издадена от ** – гр. ЛЕТНИЦА ЕИК ******* със адрес / седалище и адрес на управление: гр. Летница
,ул. „Н. Петков „ №61, с която на основание чл.71 ал.1 от КТ, е прекратено
трудовото правоотношение на **, с постоянен адрес:*** с ЕГН **********,за длъжността
„оперативен счетоводител при ** с ЕИК ******* и ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД №199А/13.06.2016г. , издадена от ** – гр. ЛЕТНИЦА с ЕИК ******* като незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ , предявеният от **, с горните данни , против **, с горните данни ,да
се осъди дружеството, на основание чл.344 ал.1 т.З във вр.
чл.225 ал.1 от КТ, да й заплати сумата от 5310,00 лв. представляваща
обезщетение за оставането й без работа в следствие на незаконното уволнение за
времето от 14.06.2016 год. до 14.12.2016 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на ИМ – 09.08.2016 г. до окончателното
изплащане като неоснователен и недоказан
.
ОСЪЖДА **, с горните данни, да
заплати на **, с горепосочените данни , разноските й по делото пред
настоящата инстанция за уважения иск по чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ или сумата 400
,00
лева – адв.
в-е.
ОСЪЖДА **, с горепосочените данни, да
заплати на **, с горните данни, сумата 297,50 лева – разноски по
делото – адв. в-е . , съобразно отхвърления иск по
чл.344,ал.1 , т.3 от КТ
ОСЪЖДА **, с горните данни, да заплати по сметка на РС – ЛОВЕЧ
сумата от 30,00 лева – д.т. върху уважения
иск по чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от посочената дата на
обявяване на решението – 01.12.2016г..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: