РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Плевен, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20234430201624 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на „*** ЕООД, ЕИК: ***, против Наказателно постановление № 15-
2300126/29.06.2023 г., издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“ –
със седалище гр. Плевен. С НП, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр.
чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция на жалбоподателя в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 4а, ал. 3 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските.
В жалбата са наведени доводи, че видно от приложените по делото
доказателства работниците и служителите на жалбоподателя са били
запознати срещу подпис за обстоятелството какъв е начинът на запознаване
на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа
при сумирано изчисляване на работното време. В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя излага становище, че
наказващият орган не е спазил процедурата по установяване на
административно нарушение, тъй като е издал АУАН преждевременно, преди
изтичане на срока за изпълнение на дадените на жалбоподателя предписания.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
наказателното постановление, с молба за потвърждаването му. В депозирани
писмени бележки ответната страна сочи, че не е необходимо преди издаване
на АУАН да бъде дадено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, като
намира нарушението за безспорно установено.
1
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.
59 от ЗАНН.
На 27.04.2023 г. в 14:33 ч.. служителите на Д „ИТ“ – Плевен А. В. Д. и
Х. В. Р. са извършили проверка на място в обект „***“, стопанисван от
жалбоподателя „*** ЕООД, ЕИК: ***, като при проверката са изискани
документи от жалбоподателя. По време на проверката на 27.04.2023 г. не са
дадени предписания на дружеството жалбоподател.
При последвала документална проверка, проведена на 11.05.2023 г.,
служителите на Д"ИТ" са констатирали, че жалбоподателят не е определил в
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството какъв е начинът на
запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици
за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена
проверка от 11.05.2023 г., с който са дадени и предписания на дружеството
жалбоподател, които впоследствие са изпълнени в указания срок, като на
15.05.2023 г. работодателят е представил коригиран спрямо указанията
Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството.
На същата дата – 11.05.2023 г., срещу жалбоподателя е издаден АУАН
№ 15-2300126/11.05.2023 г. за констатираното при горепосочената проверка
нарушение на чл. 4а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските.
След предявяване и връчване на акта на същата дата и след подадено
възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е последвало издаване на
обжалваното НП на 29.06.2023 г., с което за извършеното нарушение на чл.
4а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Изложените фактически положения се установяват безпротиворечиво
от всички налични доказателства, а именно - показанията на свидетелите А.
Д. и Х. Р., за които съдът намира, че са еднопосочни и вътрешно
непротиворечиви, като същевременно са в пълен синхрон и логическа
взаимовръзка и с данните от приобщените писмени доказателства - Протокол
от извършена проверка от 11.05.2023 г., Заверено копие от Правилник за
вътрешния трудов ред, влязъл в сила на 04.04.2023 г. и другите писмени
доказателства по делото. Данните от горепосочените доказателствени
източници са еднопосочни, не са спорни между страните, поради което и не
се налага по-подробното им обсъждане.
2
При горната доказателствена съвкупност, съдът намира от правна
страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не се констатират
допуснати процесуални нарушения, които да представляват формално
основание за отмяна на атакуваното постановление. Видно от АУАН и НП,
същите съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и 57 ЗАНН, в т.ч.
надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните
обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на
нарушението, с посочените цифрова квалификация и правно основание на
наложената санкция. Посочени са и конкретна дата и конкретно място на
извършване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 4а, ал. 3 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в Правилника за вътрешния трудов ред се
определя начинът на запознаване на работниците и служителите с
утвърдените поименни графици за работа при сумирано изчисляване на
работното време, за дежурство и за времето на разположение. Когато е
уговорено задължение за разположение на работника и служителя, се
определя и начинът на уведомяване за явяване на работа.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че работодателят „*** ООД е нарушил посочената разпоредба,
като не е определил в Правилника за вътрешен трудов ред по какъв начин
работництие и служителите се запознават с утвърдените поименни графици за
работа при сумирано изчисляване на работното време, за дежурство и за
времето на разположение, доколкото приложения по делото Правилник за
вътрешния трудов ред, влязъл в сила на 04.04.2023 г., не отговаря на това
изискване.
Във връзка с направеното от жалбоподателя възражение следва да се
отбележи, че в закона не е предвидено задължение при констатирано
нарушение, да бъде дадено предписание за отстраняването му, нито
ограничение за актосъставителя, което да не му позволява да състави АУАН
за нарушението преди да е изтекъл срокът на дадено предписание.
Предписанието дава указания на нарушителя как да отстрани нередовностите,
така че при следваща проверка дейността на същия да не е в нарушение на
съответния закон. В тази връзка обстоятелството, че в настоящия случай с
Протокол за извършена проверка от 11.05.2023 г. са дадени преписания на
жалбоподателя, не представлява процесуална пречка за съставянето на
АУАН.
Необходимо е да се отбележи и че твърденията на жалбоподателя, че
служителите са били запознати писмено с Правилника за вътрешен трудов
ред и съответно не е налице нарушение също не са основателни, доколкото
нарушената разпоредба – чл. 4а, ал. 3 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, касае самото съдържание на въпросния правилник, в
който в настоящия случай липса посочен начин на запознаване на
служителите с графиците им за работа.
Същевременно, доколкото нарушението е отстранено в своевременно –
3
четири дни след извършената на 11.05.2023 г. документална проверка и
дадените на същата дата предписания, и не са налице данни от него да са
настъпили вредни последици за служителите, съдът счита, че следва да се
приложи привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ и съответно
предвидената в тази разпоредба санкция. При определяне вида и размера на
наказанието, което предвижда санкционната част на разпоредбата на чл. 415в,
ал. 1 КТ, а именно имуществената санкция в размер от 100 до 300 лева, която
следва да се наложи за извършеното нарушение съдът отчита всички
релевантни за конкретния случай обстоятелства, свързани с това, че
нарушението е първо за този жалбоподател, без данни за други предходно
санкционирани нарушения по КТ, както и по-ниската обществена опасност на
конкретното нарушение и последвалото отстраняване на нарушението. При
тези съображения, обжалваното НП следва да бъде изменено, като
наложеното от наказващия орган наказание - имуществена санкция се намали
в близък до минимално предвидения в закона размер от 150 /сто и петдесет /
лева. Съдът намира, че наказание в посочения размер ще окаже своята
превантивна роля, както и че същото е в справедлив размер.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали
размера на наложеното наказание.
По отношение на искането на представителя на ответната страна за
присъждане на разноски в размер на 80 лв., съдът намира следното. Редът по
АПК е регламентиран в чл.143, ал.1-4, но в него не е включена хипотеза на
изменение на акта, респективно на наказателното постановление. Поради това
на основание чл.144 от АПК е приложима нормата на чл.78, ал.1 от ГПК като
разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая
само е намален размерът на наказанието, с оглед на което релевантно е
съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер.
При наложена имуществена санкция от 2000 лв., която съдът изменя на 150
лв. и направени разходи за процесуално представителство от 80 лв., на
административнонаказващия орган в производството пред районния съд са
дължими 6 лв., които се явяват в същото съотношение спрямо цялата сума от
80 лв., както изменената на 150 лв. санкция се отнася спрямо първоначалната
санкция от 2000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН,
Районен съд Плевен
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2300126/29.06.2023 г.,
издадено от *** на Д "ИТ" - гр. Плевен, с което на „*** ЕООД с ЕИК ***, в
качеството му на***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 414, ал. 1 КТ за извършено нарушение по чл.
4
4а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, КАТО на
основание чл. 415в, ал. 1 КТ НАЛАГА имуществена санкция в размер на 150
(сто и петдесет) лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „*** ЕООД да заплати по сметка на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, сумата от 6 лв., представляваща
направените разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5