Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11368
по описа за 2011 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Л.М.У. и Д.М.С.
против „С.– БГ“ ЕООД в несъстоятелност кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Ищците
твърдят, че на 19.12.2006г. сключили предварителен договор с ответника за
продажбата на недвижим имот в строеж. Съгласно този договоро ответникът се
задължил да изгради, да им предаде и да им прехвърли правото на собственост
върху апартамент, находящ се в комплекс „Д.О. III“ в гр.
Банско, м.“Асаница“, със застроена площ от 60.48 кв.м., срещу заплащане на
цена, посочена в чл.2.2.1 от договора. Плащането следвало да се извърши чрез
посредника, посочен от „С.- БГ“ ЕООД, съгласно чл.7.10 от договора – „Б.С.Т.Л.“
– дружество, регистрирано в Англия и Уелс. В изпълнение на задълженията си по
договора ищците заплатили сумата от 25 194.75 евро на ответника на 20.12.2006г. чрез посочения посредник, но „С.- БГ“ ЕООД не изпълнило задължението си да
изгради изцяло сградата, в която се помещава процесния апартамент, в срок до
31.12.2008г. Поради огромното закъснение за изграждане на сградата, за ищците
не съществувал интерес от сключване на окончателен договор. С нотариална покана
от 23.02.2010г. поканили ответника да сключат споразумение за прекратяване на предварителния
договор по взаимно съгласие. В поканата посочили, че ако не се приеме тяхното
предложение, ще считат договора за развален, но не получили отговор. Поради
изложените доводи, молят съда да осъди ответника да им върне заплатената сума
от 49 276.65 лв., представляваща левовата равностойност на 25 194.75 евро, и да
им заплати сумата от 24 342.16 лв. – неустойка за периода 23.08.2008г. - 23.08.2011г.,
съгласно чл.6.2 , изр.2 от предварителния договор, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата до окончателното
изплащане.
Ответникът
оспова исковете, като прави следните възражения: липсвали доказателства за идентичност
между ищците и лицата, подписали договора; между страните не бил сключен
договор със съдържанието, посочено в исковата молба; в текста на представения
договор бил добавен текст на ръка, положен от неизвестно лице; дори и да бил подписан договор между страните,
той не бил породил действие, съгласно т.7.4, тъй като ищците не заплатили първата
вноска по него; нотариалната покана, представена от ищците, не можела да
развали договор, който не съществува, а и изхождала от лице, което не
разполагало с представителна власт, нито била получена от ответника. Моли съда
да отхвърли исковете.
На основание чл.637, ал.3,
т.2 от ТЗ са конституирани като участници в производството кредиторите А.Р.Х., П.М.Х.,
А.С.Б., Д. Ф .М. и Л.Д.М., подали възражение вх.№ 39578/11.04.2012г. в
производството по несъстоятелност по търговско дело № 1249/2011г. на СГС, ТО, VI -13 състав срещу вземанията на
ищците, предявени със заявление вх. № 21739/24.02.2012г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на страните, които участват в производството
по делото:
ИМ е подадена от Л.М.У., гражданин на Великобритания,
роден на ***г. в Кардиф, Уелс, и Д.М.С., гражданка на Великобритания, родена на
***г. на остров Ман, Великобритания, против „С.– БГ“ ЕООД.
С решение №108/18.01.2012г. по търговско дело №
1249/2011г. на СГС, ТО, VI -13 състав, е открито производство по несъстоятелност на
ответното дружество.
С определение от 10.04.2012г. производството по настоящото дело е спряно,
като е предоставена възможност на ищците да предявят вземанията си в
производството по несъстоятелност. С
определение от 01.02.2013г. по търговско дело № 1249/2011г. на СГС, ТО, VI -13 състав, вземанията на
ищците, предявени със заявление вх. № 21739/24.02.2012г., са изключени от
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите, като съдът е уважил
възраженията на кредиторите № 39313/2012г. и № 39578/2012г. С определение от
01.03.2016г./ л.167-гръб/ по настоящото дело съдът е приел, че възраженията са
подадени от А.Р.Х., П.М.Х., А.С.Б., Д. Ф .М. и Л.Д.М.. С определението
от 01.03.2016г. производството по делото е възобновено, като на основание
чл.637, ал.3, т.2 от ТЗ са конституирани кредитори, които са подали възражение
срещу вземанията – А.Р.Х., П.М.Х., А.С.Б., Д. Ф .М. и Л.Д.М.. С молба от 11.04.2016г. адв.Б. – процесуален представител на А.Р.Х., П.М.Х., А.С.Б.,
Д. Ф .М. и Л.Д.М., от чието име е подал възражението в производството по
несъстоятелност, заявява, че прави отказ
от оспорването на вземанията на ищците.
По
предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск,
трябва да е осъществен следният ФС: 1/ответникът да е получил някакво
имуществено благо; 2/това имуществено благо да му е предоставено от ищеца;
3/имущественото благо да е получено на отпаднало основание.
Видно от предварителен договор за
продажба на недвижим имот ответникът е поел задължение да изгради и предаде на
ищците в срока на договора апартамент G
302 със застроена
прощ от 60.48 кв.м., находящ се в
жилищна сграда „Д.О. III“ в гр. Банско, м.“Асаница“, срещу заплащане на цена от 100
779 евро, която включва всички разходи
за проектиране и строителство на недвижимия имот до степента, уговорена между
страните и съгласно архитектурните
проекти, неразделна част от договора. Страните са се споразумели след заплащане
на цената да се явят пред нотариус и да сключат окончателен договор в нотариална
форма за прехвърляне на правото на собственост върху имота, но не по-рано от
издаване на Акт15 за обекта. Цената по договора е следвало да бъде заплатена на
няколко вноски: 1-ва вноска – 25 % от цената на обекта - 25 194.75 евро,
дължима на 19.12.2006г.; останалите три вноски в размер на по 25 %, платими при
приключване на втория етаж, приключване на покрива и при завършване на обекта с
Акт 15. Съгласно чл.2.2.5 от договора, вноските са изискуеми в 7 дневен срок от
изпращане на уведомление до купувача, чрез посредника, за достигане на
съответните нива на строежа. Нотариалното изповядване на сделката е следвало да
се извърши в срок до 45 дни, считано от постъпването на последната вноска по
договора, но не по-рано от подписването на Акт 15 за обекта. Продавачът се е
задължил да изгради изцяло сградата в срок до 31.12.2008г./чл.3.1 от раздел
трети от предварителния договор/. Съгласно чл.6.1 от договора, при забава в
плащанията на вноските/с изключение на
първата вноска/, продавачът дава на
купувача допълнителен срок за издължаване в рамките, на който се дължи неустойка за забава
в размер на 0.01 % на ден върху изискуемата, но неизплатена сума. Съгласно чл.6.2
при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията за прехвърляне на
правото на собственост и за предаване на недвижимия имот, продавачът дължи на
купувача неустойка за забава в размер на 0.01 % на ден върху цената на
договорените, но неизвършени дейности, считано от 60-я ден на забавата, но не повече
от 5 % от стойността на надвижимия имот. След изтичане на 180 дни от забавата
на продавача, купувачът може да развали договора, поради неизпълнение, като
продавачът се задължава да възстанови незабавно на купувача изплатените от
последния суми, заедно с лихвата в размер на тримесечния Евро либор плюс 15 пункта
годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на
продавача. Съгласно чл.7.4, ако купувачът не изпълни задължението си за
заплащане на първоначалната вноска, посочена в т.2.2.1, в срока, посочен в
същата точка, договорът се счита за несключен и не подлежи на изпълнение, освен
ако продавачът не даде своето писмено съгласие за удължаване на срока за
внасяне на сумата. Съгласно чл.7.10, всички плащания между продавача и купувача
трябва да се извършат чрез посредника, посочен от купувача : „Б.С.Т.Л.“, регистрирано
в Англия и Уелс, по банкови сметки в евро и в британски лири. Страните са
приели, че с постъпването на съответните суми по банковите сметки на
посредника, купувачът е изпълнил задълженията си/чл.8/. При непостъпване на
вноските по банковите сметки, определени от продавача, се прилага чл.6.1,
съответно чл.7.4, когато се касае за първата вноска.
Представеният
договор е двустранно подписан, като в него изрично е посочено, че от името на „С.-
БГ“ ЕООД е подписан от управителя. С отговора на ИМ ответникът не е оспорил
автентичността на договора относно положения от управителя на „С.- БГ“ ЕООД подпис.
Вместо това е поискал да бъде представен оригиналът на договора и едва след като се запознае с него, да му бъде
предоставена възможност да го оспори.
Такова искане за откриване на производство по оспорване на предварителния
договор не е направено и след представяне на оригинала на договора в първото
съдебно заседание, в което ответникът не е изпратил представител. Следва да се
посочи, че дори и ответникът да бе изпратил представител в първото съдебно
заседание и да бе поискал откриване на производство по оспорване на
предварителния договор, това искане би било преклудирано, защото, съгласно чл.193,
ал.1 от ГПК, заинтересованата
страна може да оспори истинността
на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а в конкретния случай предварителният договор е
представен още с ИМ. Тъй като договорът е двустранно подписан от страните и не
е поискано от ответника, нито открито производство по оспорване автентичността
на договора относно подписа на управителя на дружеството, съдът приема, че договорът
е подписан от страните по него. Не се установява в договора да има дописан
текст на ръка. Единственият ръкописен текст е изписването на имената на
купувачите при положените подписи и
датата на полагане на подписите.
Спорен
въпрос по делото е дали ищците са страна по предварителния договор за продажба
на недвижим имот от 2006 г. Видно от самия договор той е сключен именно от
ищците в настоящото производство – Л.М.У. и Д.М.С., като в договора и в ИМ
ищците са индивидуализирани по един и същи начин, поради което възражението за
липса на активна легитимация по материалното правоотношение е неоснователно.
Спорен
въпрос е дали ищците са заплатили на ответника първата вноска, респ. дали
договорът е породил действие, съгласно чл.7.4 от него.
Ищците
твърдят, че са заплатили първата вноска в размер на 25 194.75 евро, като в
подкрепа на твърденията си представиха писма от трето за спора лице – търговско
дружество „Б.Д.“/от 21.11.2006г., от 12.12.2006г., от 17.01.2007г. и от
02.04.2007г./, както и писмо от 18.08.2010г.
от „Банка Лойдс ТСБ“. За установяване на същото обстоятелство по делото бе
назначена и счетоводна експертиза.
От
писмата, изпратени от „Б.Д.“ се установява, че това дружество е посредничило
при проучване на документите за сключване на
предварителния договор, извършило е правни консултации и е изпратило екземпляр
от резервационен формуляр и от предварителния
договор на ищците.
С
първото писмо от 21.11.2006г. „Б.Д.“ е изпратило на ищците резервационен
формуляр за апартамент G 302 от комплекс „Д.О.“ на стойност 100 779 евро. В
писмото е посочено, че ищците трябва да заплатят капаро в размер на 1000
британски лири или 1500 евро, като след плащането ще бъде изготвен предварителен
договор и ще им бъде изпратен за подпис. В писмото е указано, че капарото ще
бъде удържано от първата вноска по договора. Посочени са банкови сметки за плащане на сумата, а
това са същите банкови сметки, които са посочени и в предварителния договор
като банкови сметки за плащане на цената по него.
Със
следващото писмо от 12.12.2006г. е изпратено копие от предварителния договор за
покупко - продажба и договор за управление, като е указано на ищците да положат подпис на обозначените места на английската и българска
версия на документите и да върнат подписаните документи. С писмото У. и С. са
уведомени, че след като договорите бъдат подписани от строителния предприемач,
единият екдпемпляр от тях, ще им бъде изпратен обратно. Указано е, че първоначалната
парична вноска следва да бъде заплатена в срок от 14 дни чрез банков превод или
с чек на името на „Б.С.Т.Л.“ по банкови сметки в евро или британски лири, като
посочените в писмото банкови сметки са същите, които са указани и в
предварителния договор. В писмото е разяснено на ищците, че в случай, че са платили
капаро, следва да си удържат тази разлика при следващата вноска. Разяснено е,
че ако не са удържали капарото, ще им бъде възстановено заедно с всички суми,
подлежащи на възстановяване. В писмото за негов автор е посочен Д.С.– директор
“Продажби“. В превода на документа след името на Д.С.е изписано наименованието на „Б.С.Т.Л.“/л.44-45/, което
обстоятелство създава впечатлението, че Д.С.е директор “Продажби“ в „Б.С.Т.Л.“,
какъвто текст липсва в оригиналния документ./л.46-47/. В писмото на
английски език наименованието на „Б.С.Т.Л.“ е в най-долната част на документа
под линия.
Със следващото писмо от 17.01.2007г., подписано от Р.Д.– директор в
„Б.Д.“, е отправена благодарност до ищците, че са избрали дружеството при покупката
на имот в България. С писмото е потвърдено, че депозитът успешно е предаден на строителя на комплекс „Д.О.“,
като по този начин е гарантирано запазването на апартамент G 302. Посочено е, че общата
сума на първоначалния депозит в евро е в размер на 25 194.75 евро, като са
установили, че ищците вече са удържали капарото от 1500 евро преди превода.
С писмо от 02.04.2007г. К.К.от „Б.Д.“ е изпратила до Л.У. подписани договори за имота в България./л.53/
Само
две от писмата, изпратени на бланка на „Б.Д.“ – от 17.01.2007г. и от
02.04.2007г. са подписани от техния автор, не и писмата от 21.11.2006г. и от
12.12.2006г./л.28, л.46-47/. С отговора на ИМ ответникът е поискал да бъдат
представени оригиналите на писмата, като по отношение на писмата от
21.11.2006г., от 17.01.2007г. и от 02.04.2007г. е поискал да се открие
производство по оспорване авторството, а по отношение на писмото от 12.12.2006г.
е заявил, че след запознаване с оригинала,
моли да му бъде предоставена възможност
да поиска откриване на такова производство. В първото по смисъла на ГПК съдебно
заседание са представени оригиналите на писмата, но ответникът не изпрати
представител в това съдебно заседание, респ. не е поискано производство по
оспорване автентичността на писмо от 12.12.2006 г., а и то не носи подпис от
своя автор, поради което откриването на такова производство би било
безпредметно. По отношение на останалите писма – от 21.11.2006 г., от
17.01.2007г. и от 02.04.2007г., своевременно е поискано откриване на
производство по оспорване на авторството с отговора на ИМ. С определение от 26.09.2019г.,
на основание чл.193, ал.1 от ГПК, е открито производство по оспорване
автентичността само по отношение на писмата, които носят подпис - от 17.01.2007
г. и от 02.04.2007 г., а искането за откриване на производство по оспорване на
писмо от 21.11.2006г. е оставено без уважение, тъй като същото не носи
подпис и откриването на такова
производство би било безпредметно.
Съдът
намира писмата от 17.01.2007г. и от
02.04.2007г. за автентични, тъй като и
двете касаят предварителния договор от 19.12.2006 г., който е изпратен с
второто от писмата /от 02.04.2007г./ до ищците и е подписан от тях. Цитираните
писма, както и писма от 21.11.2006г. и от 12.12.2006г., сами по себе си обаче
не доказват, че ищците са заплатили на ответника “С.– БГ“ ЕООД сумата от 25 194.75 евро. Дружеството „Б.Д.“
не е посочено за посредник за плащания от „С.– БГ“ ЕООД в предварителния
договор. Видно от него страните са посочили като посредник „Б.С.Т.Л.“. Ответникът
оспори твърденията на ищците, че се касае за едно и също дружество, като в тази
насока се позова на официалната интернет страницата на регистъра на компаниите
в Англия –http://www.companieshouse.gov.uk и представи разпечатки за публикувана на сайта
информация за двете дружества. Съдът служебно извърши справка на официалния
сайт, посочен от ответника, при която установи, че действително двете компании
са регистрирани под различни номера и на
различни дати – № 04647920 на „Б.С.Т.Л.“, учредено на 27.01.2003г., и № 05202533
за „Б.Д. лимитед“, учредено на 10.08.2004г./л.89 - 92/. Касае се за две различни
търговски дружества.
От
представените писма и от договор за капариране от 22.11.2006г. се установява,
че „Б.Д.“ е съдействало на ищците при сключването на предварителния договор за
продажба на имота и е извършвало правни консултации за тях. С договора за
капариране от 22.11.2006г./л.30 - 42/, изготвен на бланка на „Б.Д.“, ищците са изразили в писмен вид воля „Б.С.Т.Л.“, за което в договора е посочено,
че е с търговско наименование “Б.Д.“, да капарира от тяхно име процесния апартамент
и да им предостави „свързани услуги“. Договорено е, че ако решат да закупят апартамента, „Б.Д.“ ще се приспадне
капарото от първата вноска на покупната цена, а ако не закупят апартамента, след
изтичане на срока на капарирането, „Б.Д.“ ще задържи капарото за покриване на административни разноски. В
договора е указано, че капарото включва разноски за първоначален юридически
анализ на договора за покупка на недвижим имот от български адвокати, както и че
ищците са съгласни да заплатят сума за допълнителни правни услуги. Договорено е,
че ищците нямат право на възстановяване на капарото, в случай, че решат да не ползват
правните услуги, предлагани от „Б.Д.“ за анализ на договора или не закупят
апартамента. Изрично е посочено, че „Б.Д.“
не е продавач и действа единствено като посредник между ищците и продавача с
цел улесняване сключването на самостоятелно и обективно споразумение. Договорът
за капариране е подписан само от ищците, но с оглед на изпратените от „Б.Д.“
писма, съдът приема, че това дружество се е съгласило с клаузите на цитирания
договор.
Сключването
на договор за капариране от 22.11.2006 г. между ищците и „Б.Д.“ по никакъв начин не обвързва „С.БГ“ ЕООД,
което не е страна по него, нито е изразявало воля плащанията към него да
се извършват чрез „Б.Д.“. За свой посредник „С.БГ“ е посочило едниствено „Б.С.Т.Л.“ и само плащания по банковата
сметка на това дружество, съгласно чл.8
от предварителния договор, представляват плащания към продавача.
В подкрепа на твърденията си, че са
заплатили сумата от 25 194.75 евро по сметка на посредника „Б.С.Т.Л.“ ищците
представиха писмо от 18.08.2010г. от „Банка Лойдс ТСБ“ до ищеца У. по повод
на негово запитване за извършен превод на 20.12.2006г. В писмото е посочено, че
на 20.12.2006г. и извършен паричен превод
в размер на 16 140.84 британски лири/23
694.75
евро/, платени от сметката на Д-р Л. М.У. и Д-р
Д. М.С. по банкова сметка *** „Б.С.Т.Л.“
- GB11BARC20320679134399. С
отговора на ИМ ответникът е поискал да бъде представен оригиналът на писмото и
да бъде открито производство по оспорване автентичността на този документ. С
определение от 26.09.2019г. съдът е открил поризводство по оспорване автентичността
на писмо от 18.08.2010 г., като е указал на ищците, че е тяхна доказателствената
тежест в това производство. Ищците не ангажираха никакви доказателства, за да
установят, че писмото е автентично. В съдебно заседание от 11.12.2019г. техният
процесуален представител заяви, че не може да осигури доказателства по чл.194
от ГПК за установяване истинността на документа. При липсата на доказателства,
установяващи, че писмото действително изхожда от банка „Лойдс“, съдът приема,
че същото е неавтентично и следва да бъде изключено от доказателствата по
делото, на основание чл.194, ал.2 от ГПК.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установи, че в
справка с дебитори и кредитори на дружеството към 31.12.2011г. не фигурират
имената на ищците. При справка в НАП експертът е установил, че „С.БГ“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС на 01.03.2007г., което означава, че в НАП няма данни за
издадени фактури преди тази дата. В дневник за продажби по ДДС за м.06.20076г.
е регистрирана фактура № 138/04.06.2007г. на стойност 15 969.36 лв./8 165 евро/
с получател Л.М.У. и Д.М.С.. Поставена е допълнителна задача на вещото лице да
посочи основанието, на което е издадена фактурата , има ли данни дали сумата по
фактурата е получена от ищците. С молба от 14.11.2019г. вещото лице заявява, че
не може да даде отговор на поставните въпроси, тъй като в дневника за продажби за
м.06.2007г. няма данни за основанието, на което е издадена фактурата. Синдиците
не са предоставили счетоводни документи на вещото лице. Процесуалният
представител на ищците с молба от 05.12.2019г./л.257/ заяви, че на неговите
доверители не им е извество, че е издадена фактура № 138/04.06.2007г. на тяхно
име, не им е известно за какво вземане е издадена и не са получавали сумата по нея.
Събраните по делото доказателства не
доказват твърденията на ищците, че са превели по сметка на „Б.С.Т.Л.“ на 20.12.2006г. сумата от 25 194.75 евро. Писмото
от 18.08.2010г. от „Банка Лойдс ТСБ“ бе изключено от доказателствата по делото,
на основание чл.194, ал.2 от ГПК. Писмата от „Б.Д.“ и договора за капариране от
22.11.2006г. не доказват, че ищците са заплатили първата вноска по договора на
ответника, тъй като „Б.Д.“ не е посочен за посредник в предварителния договор от
19.12.2006г. Издадената през 2007 г. от ответника фактура № 138/04.06.2007г.
на по-ниска стойност от 15 969.36 лв./8 165 евро/ не е ясно на какво основание е
била съставена, поради което съдът не би могъл да я разглежда като косвено доказателство
за твърдяното от ищците плащане на първата вноска по договора.
Липсват
основни елементи от ФС на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Не
са представени доказателства от ответника за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски по чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.М.У., гражданин на
Великобритания, роден на *** г. в К., Уелс, и Д.М.С., гражданка на Великобритания,
родена на ***г. на остров Ман, Великобритания, съдебен адрес:*** – за адв. Я.И.Н., против
„С.– БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, представлявано от синдика Д.П.Ш.,
с адрес ***2, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата от 49 276.65 лв., представляваща левовата
равностойност на 25 194.75 евро/заплатена първа вноска по развален предварителен договор за продажба на недвижим
имот в строеж от 19.12.2006 г./ и иск с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 24 342.16 лв./неустойка
за периода 23.08.2008г. до 23.08.2011г., дължима по чл. 6.2, изр.2 от
предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 19.12.2006г./,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 24.08.2011г. до
окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на конституирани по
реда на чл.637, ал.3, т.2 от ТЗ
кредитори, подали възражение в производството по
несъстоятелност по търговско дело № 1249/2011г. на СГС, ТО, VI -13 състав срещу вземанията на
ищците, предявени със заявление вх. № 21739/24.02.2012 г. - А.Р.Х., роден на ***г. в Линкълн, Англия, гражданин на Обединеното
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, П.М.Х., родена на ***г. в Б., Англия, гражданин на Обединеното
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, А.С.Б., роден на ***г. в гр.Б., Англия, гражданин на Обединеното
кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Д. Ф .М., роден на ***г. в Б. А. К., Дъблин, гражданин на Ирландия
и Л.Д.М., роден на ***г. в Нотингам, гражданин
на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, всички представлявани
от адв. Г.Б. *** с адрес за призававане: гр. София, бул.“*******.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: