Присъда по дело №2935/2015 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

 

№………             година 2017                           гр. СОФИЯ

 

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Софийски  градски съд,                   НО  6 състав 

На четиринадесети декември             две  хиляди и седемнадесета  година

В публично заседание в следният състав :

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОН УРУМОВ    

 

СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ц.Б. 

                                              2. М.Ц.

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА ПИРАЛКОВА 

ПРОКУРОР:  ЧАВДАР ПАСТОВАНОВ

като  разгледа  докладвано от  СЪДИЯТА :

НОХД № 2935  по  описа за 2015 година

И въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д.Х.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 14.01.2012 г. до 14.02.2013 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, като управител на данъчно задължено лице търговско дружество “БГ Л.” ЕООД, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 43160,25 лева, като в справки декларации по ЗДДС на “БГ Л.“ ЕООД, ЕИК *******по чл.125, ал.1 от ЗДДС с № 22141453726 / 14.01.2013 г. и с № 22131063969 / 14.02.2013 г . пред ТД на НАП в гр. София, потвърдил неистина - декларирал завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки, в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспада от дължимия данък добавена стойност за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като декларирал данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер на 267 912,16 лева вместо 42 218,94 лева, съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 268 269,56 лева и ДДС за внасяне в размер на 71,48 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 43 160,25 лева, като за целта използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе цитираните справки - декларации по ЗДДС за данъчния период 01.12.2012 г. - 31.01.2013 г., в които отразил съгласно чл.124, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДДС неистински фактури с право на данъчен кредит за доставка на стоки без да е налице такъв по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като деянието е извършено в условията на посредствено извършителство - чрез Л.О.И. - Т.( счетоводител на дружеството ), която изпратила в НАП по електронен път справки - декларации, съставени въз основа на предоставените й от Д.Х.И. първични счетоводни документи, за които Л.О.И. - Т.нямала субективна представа, че отразяват недействителни сделки, както следва :

1. На 14.01.2013 г. в гр. София, като управител на данъчно задължено лице – търговско дружество “БГ Л.” ЕООД, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери 22 240,33 лева, като в справка декларация по ЗДДС на “БГ Л.“ ЕООД с ЕИК *******по чл.125, ал.1 от ЗДДС с № 22141453726 / 14.01.2013 г. на ТД на НАП в гр. София, потвърдил неистина - декларирал завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспада от дължимия данък добавена стойност за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като декларирал данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер на 140 250,00 лева, вместо 20 900,00 лева, съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 139 601,65 лева и ДДС за възстановяване         в размер на 129,67 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 22 240,33 лева и използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе цитираните справки декларации за данъчния период 01.12.2012 г. - 31.01.2013 г., в които отразил съгласно чл.124, ал.1, т.1 и ал.4         от ЗДДС неистински : фактура № ********** / 03.12.2012 г., за сумата от 2 160,00 лева с данъчна основа 1 800,00 лева и ДДС 360,00 лева; фактура № ********* / 05.12.32012 г. за сумата от 1 260,00 лева с данъчна основа 1 050,00 лева и ДДС 210,00 лева; фактура № ********** / 16.12.2012 г. за сумата от 12 240,00 лева с данъчна основа 10 200,00 лева и ДДС 2 040,00 лева; фактура № ********** / 21.12.2012 г. за сумата от 12 360,00 лева с данъчна основа 10 300,00 лева и ДДС 2 060,00  лева; фактура № ********** / 23.12.2012 г. за сумата от 11 520,00 лева с данъчна основа 9 600,00 лева и ДДС 1 920,00 лева, на които е придаден вид че са издадени от управителя на “Л.Си” ЕООД; фактура № ********** / 05.12.2012 г. за сумата от 70 800,00 лева с данъчна основа 59 000,00 лева и ДДС 11 800,00 лева; фактура № ********** / 05.12.2012 г. за сумата от 7 080,00 лева с данъчна основа 5 900,00 лева и ДДС 1 180,00 лева; фактура № ********** / 19.12.2012 г. за сумата от 12 840,00 лева с данъчна основа 10 700,00 лева и ДДС 2 140,00 лева; фактура № ********** / 26.12.2012 г. за сумата от 12 960,00 лева с данъчна основа 10 800,00 лева и ДДС 2 160,00 лева, на които е придаден вид, че са издадени от управителя на “М.Г.И.“ ЕООД с право на данъчен кредит за доставка на стоки без да е налице такава по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като деянието е извършено в условията на посредствено извършителство - чрез Л.О.И. - Т.( счетоводител на дружеството ), която изпратила в НАП по електронен път справки - декларации, съставени въз основа на предоставените й от Д.Х.И. първични счетоводни документи, за които Л.О.И. - Т.нямала субективна представа, че отразяват недействителни сделки;

2. На 14.02.2013 г. в гр. София, в качеството му на управител на данъчно задължено лице – търговско дружество “БГ Л.” ЕООД, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери 20919,92 лева, като в справка декларация по ЗДДС на “БГ Л.“ ЕООД с ЕИК *******по чл.125, ал.1 от ЗДДС с № 22131063959 / 14.02.2013 г. на ТД на НАП в гр. София, потвърдил неистина - декларирал завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки, в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспада от дължимия данък добавена стойност за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като декларирал данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер на 127 662,16 лева, вместо 20 318,94 лева, съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 128 667,91 лева и ДДС за внасяне в размер на 71,48 лева, вместо 20 919,92 лева и използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе цитираните СД за данъчния период 01.01.2013 г. - 31.01.2013 г., в които отразил съгласно чл.124, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗДДС неистински фактури № 2007 / 08.01.2013 г за сумата от 13 104,00 лева с данъчна основа 10 920,00 лева и ДДС 2 184,00 лева; фактура № 2059 / 15.01.2013 г. за сумата от 14 894,99 лева с данъчна основа 12 412,49 лева и ДДС 2 482,50 лева; фактура № 2052 / 18.01.2013 г. за сумата от 15 000,02 лева с данъчна основа 10 833,35 лева и ДДС 2 166,67 лева; фактура № 2176 / 18.01.2013 г. за сумата от 14 700,00 лева с данъчна основа 12 250,00 лева и ДДС 2 450,00 лева; фактура № 2074 / 22.01.2013 г. за сумата 12 110,52 лева с данъчна основа 10 092,00 лева и ДДС 2 018,52 лева; фактура № 2181 / 22.01.2013 г. за сумата от 14 884,02 лева с данъчна основа 12 403,35 лева и ДДС 2 480,67 лева; фактура № 2199 / 23.01.2013 г. за сумата от 10 000,00 лева с данъчна основа 8 333,33        лева и ДДС 1666,67 лева; фактура № 2060 / 25.01.2013 г. за сумата от 6 000,00 лева с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева; фактура № 2077 / 25.01.2013 г. за сумата от 2 332,44 лева с данъчна основа 1 943,70 лева и ДДС 388,74 лева, на които е придаден вид, че са издадени от управителя на “Ф.М.” ООД; фактура № 3553 / 16.01.2013 г. за сумата от 13 800,00 лева с данъчна основа 11 500,00 лева и ДДС 2 300,00 лева; фактура № 3562 / 17.01.2013 г. за сумата от 13 986,00 лева с данъчна основа 11 655,00 лева и ДДС 2 331,00 лева, на които е придаден вид че са издадени от управителя на “М.Г.И.“ ЕООД, с право на данъчен кредит за доставка на стоки без да е налице такъв по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като деянието е извършено в условията на посредствено извършителство - чрез Л.О.И. – Т.( счетоводител на дружеството ), която изпратила в НАП по електронен път справки - декларации, съставени въз основа на предоставените й от Д.Х.И. първични счетоводни документи, за които Л.О.И. - Т.нямала субективна представа, че отразяват недействителни сделки, поради което и на основание чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.54 от НК МУ НАЛАГА  НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА   за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК  ОТЛАГА  изпълнението на така наложеното наказание от три години  лишаване от свобода по отношение на Д.Х.И. за срок от ПЕТ  ГОДИНИ .

 

ПРИСЪДАТА  подлежи на обжалване и протест в 15 дн. срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.                         2.

 

 

мотиви към присъда по НОХД № 2935 / 2015 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 6 състав

 

Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.Х.И. за това, че в периода от 14.02.2012 г. до 14.02.2013 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно  и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, като управител на данъчно задължено лице търговско дружество “БГ Л.“ ЕООД, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 43 160,25лева, като в справки декларации по ЗДДС на “БГ Л.“ ЕООД с ЕИК *******по чл.125, ал.1 от ЗДДС с № 22141453726 / 14.01.2013 г. и с № 22131063969 / 14.02.2013 г. пред ТД на НАП в гр. София, потвърдил неистина – декларирал завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки, в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспада от дължимия данък добавена стойност за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като декларирал данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер на 267 912,16 лева, вместо 42 218,94 лева, съответно размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 268 269,56 лева и ДДС за внасяне в размер на 71,48 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 43 160,25 лева, като за целта използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите – отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе цитираните справки – декларации по ЗДДС за данъчния период – 01.12.2012 г. – 31.01.2013 г., в които отразил съгласно чл.124, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДДС неистински фактури с право на данъчен кредит за доставка на стоки без да е налице такъв по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като деянието е извършено при условията на посредствено извършителство - чрез Л.О.И.- Т.( счетоводител на дружеството ), която изпратила в НАП по електронен път справки – декларации, съставени въз основа на предоставените й от Д.Х.И. първични счетоводни документи, за които Л.О.И. - Т.нямала субективна представа, че отразяват недействителни сделки, както следва :

1. На 14.01.2013 г. в гр. София, като управител на данъчно задължено лице – търговско дружество “БГ Л.” ЕООД, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери 22 240,33 лева, като в справка декларация по ЗДДС на “БГ Л.“ ЕООД с ЕИК *******по чл.125, ал.1 от ЗДДС с № 22141453726 / 14.01.2013 г. на ТД на НАП в гр. София, потвърдил неистина - декларирал завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспада от дължимия данък добавена стойност за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като декларирал данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер на 140 250,00 лева, вместо 20 900,00 лева, съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 139 601,65 лева и ДДС за възстановяване в размер на 129,67 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 22 240,33 лева и използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе цитираните справки декларации за данъчния период 01.12.2012 г. - 31.01.2013 г., в които отразил съгласно чл.124, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗДДС неистински : фактура №********** / 03.12.2012 г., за сумата от 2 160,00 лева с данъчна основа 1 800,00 лева и ДДС 360,00 лева; фактура № ********* / 05.12.32012 г. за сумата от 1 260,00 лева с данъчна основа 1 050,00 лева и ДДС 210,00 лева; фактура № ********** / 16.12.2012 г. за сумата от 12 240,00 лева с данъчна основа 10 200,00 лева и ДДС 2 040,00 лева; фактура № ********** / 21.12.2012 г. за сумата от 12 360,00 лева с данъчна основа 10 300,00 лева и ДДС 2 060,00  лева; фактура № ********** / 23.12.2012 г. за сумата от 11 520,00 лева с данъчна основа 9 600,00 лева и ДДС 1 920,00 лева, на които е придаден вид че са издадени от управителя на търговско дружество “Л.Си” ЕООД; фактура № ********** / 05.12.2012 г. за сумата от 70 800,00 лева с данъчна основа 59 000,00 лева и ДДС 11 800,00 лева; фактура № ********** / 05.12.2012 г. за сумата от 7 080,00 лева с данъчна основа 5 900,00 лева и ДДС 1 180,00 лева; фактура №********** / 19.12.2012 г. за сумата от 12 840,00 лева с данъчна основа 10 700,00 лева и ДДС 2 140,00 лева; фактура № ********** / 26.12.2012 г. за сумата от 12 960,00 лева с данъчна основа 10 800,00 лева и ДДС 2 160,00 лева, на които е придаден вид, че са издадени от управителя на търговско дружество “М.Г.И.“ ЕООД с право на данъчен кредит за доставка на стоки без да е налице такава по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като деянието е извършено в условията на посредствено извършителство - чрез Л.О.И. - Т.( счетоводител на дружеството ), която изпратила в НАП по електронен път справки - декларации, съставени въз основа на предоставените й от Д.Х.И. първични счетоводни документи, за които Л.О.И. - Т.нямала субективна представа, че отразяват недействителни сделки;

2. На 14.02.2013 г. в гр. София, в качеството му на управител на данъчно задължено лице – търговско дружество “БГ Л.” ЕООД, избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери 20919,92 лева, като в справка декларация по ЗДДС на “БГ Л.“ ЕООД с ЕИК *******по чл.125, ал.1 от ЗДДС с № 22131063959 / 14.02.2013 г. на ТД на НАП в гр. София, потвърдил неистина - декларирал завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки, в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспада от дължимия данък добавена стойност за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като декларирал данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер на 127 662,16 лева, вместо 20 318,94 лева, съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 128 667,91 лева и ДДС за внасяне в размер на 71,48 лева, вместо 20 919,92 лева и използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе цитираните СД за данъчния период 01.01.2013 г. - 31.01.2013 г., в които отразил съгласно чл.124, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗДДС неистински фактури : фактура № 2007 / 08.01.2013 г. за сумата от 13 104,00 лева с данъчна основа 10 920,00 лева и ДДС 2 184,00 лева; фактура № 2059 / 15.01.2013 г. за сумата от 14 894,99 лева с данъчна основа 12 412,49 лева и ДДС 2 482,50 лева; фактура № 2052 / 18.01.2013 г. за сумата от 15 000,02 лева с данъчна основа 10 833,35 лева и ДДС 2 166,67 лева; фактура № 2176 / 18.01.2013 г. за сумата от 14 700,00 лева с данъчна основа 12 250,00 лева и ДДС 2 450,00 лева; фактура № 2074 / 22.01.2013 г. за сумата 12 110,52 лева с данъчна основа 10 092,00 лева и ДДС 2 018,52 лева; фактура № 2181 / 22.01.2013 г. за сумата от 14 884,02 лева с данъчна основа 12 403,35 лева и ДДС 2 480,67 лева; фактура № 2199 / 23.01.2013 г. за сумата от 10 000,00 лева с данъчна основа 8 333,33       лева и ДДС 1666,67 лева; фактура № 2060 / 25.01.2013 г. за сумата от 6 000,00 лева с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00 лева; фактура № 2077 / 25.01.2013 г. за сумата от 2 332,44 лева с данъчна основа 1 943,70 лева и ДДС 388,74 лева, на които е придаден вид, че са издадени от управителя на търговско дружество “Ф.М.” ООД; фактура № 3553 / 16.01.2013 г. за сумата от 13 800,00 лева с данъчна основа 11 500,00 лева и ДДС 2 300,00 лева; фактура № 3562 / 17.01.2013 г. за сумата от 13 986,00 лева с данъчна основа 11 655,00 лева и ДДС 2 331,00 лева, на които е придаден вид че са издадени от управителя на търговско дружество “М.Г.И.“ ЕООД, с право на данъчен кредит за доставка на стоки без да е налице такъв по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура счита, че събраните по делото доказателства за еднопосочни, категорично обосноваващи обвинителната теза. Излага становище, че подсъдимият Д.И. невярно е декларирал пред данъчната администрация несъстояли се търговски сделки и по този начин е упражнил неправомерно право на приспадане на данъчен кредит. Посочва още, че подсъдимият като управител еднолично е осъществявал цялата търговска дейност на търговско дружество  “БГ Л.“ ЕООД, включително и издаването и съхраняването на всички документи, свързани с тази дейност като всички първични счетоводни документи е предоставил на свид. Л. Тошева, която е изготвяла и подавала пред НАП декларации по ЗДДС, осъществявайки елементите на изпълнителното деяние на престъплението, без да има представа, че в действителност не са били реализирани. Прокурорът твърди, че посредством показанията на разпитаните свидетели по делото – А.Д., В.П., С.И. се доказва, че същите не са имали каквото и да било отношения с представляваното от подсъдимия търговско дружество, респективно сделките в действителност не са реализирани. Поради изложените съображения, намира подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. При индивидуализация на наказанието предлага същото да бъде определено в размер от три години като намира, че за постигане на целите му не е необходимо същото да бъде търпяно ефективно.

Защитата на подсъдимия Д.И. – адв. В. моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като намира, че обвинението не е доказано по изискуемия от закона начин. Твърди, че подсъдимият Д.И. не знаел, че процесните фактури може да са издадени в нарушение на ЗДДС или да не са съставени от лицата посочени в същите като издатели, респективно за него не е съществувала основателна пречка да не се възползва от правото си на данъчен кредит. В този смисъл намира, че субективната страна на деянието не е налице, тъй като подсъдимият не е бил наясно, че издадените фактури са неистински или съставени в нарушение на ЗДДС, поради което ги е включил в справките - декларации, декларирайки неистинни – завишени стойности на данъчната основа. На следващо място защитата оспорва заключението на изпълнената в хода на делото ССчЕ и допълнението към нея, излагайки аргументи, че всички поставени в нея въпроси са от правен характер. Посочва, че от експертизата не става ясно въз основа на какво вещото лице заключва, че подадените от подсъдимия справки-декларации са с невярно съдържание, а тези изготвени от фирмите - съконтрахенти са истински, не става ясно защо се приема, че тези справки са подадени от Д.И., а не от някое друго лице.  Защитникът заявява, че допълнението към експертизата е неясно и противоречиво, като в нея са допуснати множество грешки, което обстоятелство “компроментира“ по мнение на защитата изцяло заключението на ССчЕ.

Вторият защитник на подсъдимия Д.И. – адв. М. се присъединява към казаното от адв. В.. Посочва, че по делото не се доказва по изискуемия от закона начин неистинността на инкриминираните от обвинението документи – отчетен регистър, дневник за покупките към справките – декларации по ЗДДС за данъчен период : 01.12.2012 г. - 31.01.2013 г. В този смисъл сочи, че липсват доказателства, че сделките не са осъществени, т.е. са недействителни. Защитникът излага съображения, че от управителите на дружествата – доставчици не са изискани първични счетоводни документи, нито са правени данъчни ревизии и насрещни проверки, при което не може да се твърди категорично кой е допуснал нарушения на ЗДДС и Закона за счетоводството, респективно от кого са декларирани неверни данни в НАП. Моли съда да приеме, че обвинението не е доказано  по безспорен и несъмнен начин, поради което да постанови оправдателна присъда и по двата пункта на обвинението.

Подсъдимият Д.И. в правото си на лична защита се присъединява към казаното от защитниците си. В предоставената му последна дума подсъдимият И. моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото, съобразно изискванията на чл.13 и чл.18 от НПК доказателства, взе предвид доводите и възраженията на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият Д.Х.И. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, неосъждан, безработен, живущ в гр. *****, кв. “*****“, ул. “**********, с ЕГН **********.

Търговско дружество “БГ Л.“ ЕООД било регистрирано като търговско дружество с ограничена отговорност. Същото разполагало и с регистрирация по ЗДДС. Подсъдимият Д.Х.И. бил едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество “БГ Л.“ ЕООД.

През 2013 г., подс. Д.И. развивал търговска дейност, сключвайки търговски сделки с различни дружества посредством посоченото търговско дружество.  Въз основа на регистрацията на дружеството по ЗДДС, за всяка сключена сделка с дружеството, за последното възниквало задължение да се преведе дължимия ДДС върху стойността на доставката, което ДДС на свой ред доставчикът следвало да внесе в държавния бюджет. По този начин, за всяка сделките, по която търговско дружество “БГ Л.“ ЕООД било доставчик, последното придобивало правото на данъчен кредит, който да се приспадне от дължимия от дружеството данък по сделките.

Самият ред за установяване размера на данъчния кредит се определял от данъчните органи по приходите, като се правил баланс между заплатения от търговско дружество “БГ Л.“ ЕООД данък ( ДДС ) от сделки, в които  дружество било доставчик, и същият се приспадал от заплатения от същото дружество данък ( ДДС ) по сделките и по които дружеството било купувач на стоки и услуги. Условието да се извърши приспадане на изплатеното от търговско дружество “БГ Л.“ ЕООД на ДДС, било да бъде подадена съответна ( ежемесечна ) справка - декларация, в която дружеството трябвало да попълни и представи пред данъчната администрация в законоустановения срок. В посочената  справка – декларация на дружеството трябвало да бъдат декларирани  всички сключените сделки през посочения данъчен период, включително с отразяване в нея на реалната ( действителната ) облагаема основа.

През посочения период от време счетоводното обслужване на търговско дружество “БГ Л.“ ЕООД се осъществявало от свид. Л.О.И. – Т.. Освен цялостното счетоводно обслужване, сред предвидените действия било включено попълване и подаване справки - декларации по ДДС, подаване на годишни данъчни декларации, както и допълнителното обработване на всички останали необходими счетоводни документи, свързани с дейността на посоченото търговско дружество.