О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№.............
10.04.2024 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в закрито заседание на 10.04.2024 г. в състав:
Съдия: Кирил Петров
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14146/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове от Е.Е.И. срещу ответниците „Е.“ АД, ЕИК ******, „Е.2.“ АД, ЕИК ******и „Д.“ АД-учредено съгласно законодателството на Република Италия с данъчен №00221210289.
С определение от 08.02.2023 г. производството е частично прекратено по предявения от ищеца Е.Е.И. срещу ответниците „Е.“ АД, ЕИК ******, „Е.2.“ АД, ЕИК ******и „Д.“ АД-учредено съгласно законодателството на Република Италия с данъчен №00221210289, иск с правно основание чл.440 ГПК, относно признаването за установено по отношение на ответниците, че „Е.“ АД не е било собственик на 305/1500 идеални части от процесните недвижими имоти, поради недопустимост на иска. Изложените са мотиви, че принудителното изпълнение е приключило, тъй като подадената жалба срещу постановлението за възлагане е оставена без разглеждане поради недопустимост –Определение №164/20.01.2020 г. на САС, като процесулано недопустимата жалба не поражда суспензивен ефект, а обезпечението на иска, чрез спиране на изпълнението е допуснато на 01.11.2019 г., т. е. след възлагането на имота с постановление на ЧСИ от 04.10.2019 г. Определението е потвърдено с определение № 1883 от 30.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1551/2023 г. по описа на САС. Изложено е, че искът по чл. 440 ГПК е недопустим, а Е.Е.И. може да се брани само с иск за собственост срещу определеното за купувач лице. С определение № 3872 от 04.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4693/2023 г. на I г. о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение № 1883 от 20.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1551/2023 г. на САС. Определението за частично прекратяване е влязло в сила на 04.12.2023 г.
Предмет на делото към настоящия момент са единствено предявените от Е.Е.И. срещу ответниците „Е.“ АД, ЕИК ******, „Е.2.“ АД, ЕИК ******и „Д.“ АД-учредено съгласно законодателството на Република Италия с данъчен № 00221210289, искове с правно основание чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД относно прогласяването на нищожността на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №115, том I, рег. № 3246, дело № 100/2012г. на нотариус М.Г.с № 303 съгласно регистъра на Нотариалната камара, поради противоречието му със закона в частта относно 305/1500 идеални части от процесните недвижими имоти.
Ищецът основава иска си с твърденията, че към датата на учредяване на ипотеката ипотекарният длъжник не е бил собственик на процесните идеални части от имота, тъй като те били реституирани в полза на неговата леля С.И.-Д.в качеството й на правоприемник на неговата майка, въз основа на завещание, което ищецът оспорва като недействително.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такива постъпиха от ответниците „Е.“ АД, „Е. 2000“ АД и „Д.“ АД - учредено съгласно законодателството на Република Италия. С тях те оспорват предявените искове като недопустими, защото ищецът не се легитимира като собственик на 305/1500 идеални части от ипотекирания имот. Считат, че твърденията на ищеца, че към момента на вписване на договорната ипотека имотът не е бил собственост на „Е.“АД за неоснователни, защото нотариалният акт за учередяване на ипотеката е вписан на 24.09.2012г., а решение №2006/29.12.2011 г. по гр. д.№ 1043/2007 г. по описа на САС е влязло в сила на 30.10.2012 г., т. е. след това.
С протоколно определение от 07.03.2024 г., е даден ход на делото по същество.
При извършена преценка за допустимостта на
производството, съдът намира следното:
Установява се от нотариален акт № 115, том I, рег. № 3246, дело № 100 от 2012 г. на М.Г., нотариус с рег. № 303 на НК, че „Е.“ АД учредява в полза на „Д.“ АД ипотека и върху процесните поземлени имоти – поземлен имот с идентификатор 65601.5478.124 /който след това е станал част от поземлен имот с идентификатор 65601.5478.137/, поземлен имот с идентификатор 65601.5478.128 и сграда с идентификатор 65601.5478.128.1.
„Д.“ АД се е снабдило с изпълнителен лист на основание заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 46475/2018 г. по описа на СРС, образувано е изпълнително производство.
С
постановление за възлагане на основание чл. 496 ГПК от 04.10.2019 г. е възложен
на Т.-Е.ЕООД поземлен имот с идентификатор 65601.5478.137, заедно с построените
сгради в имота. Постановлението е влязло в законна сила на 23.10.2019 г.
С постановление за възлагане на основание чл. 496 ГПК от 07.06.2021 г. е възложен на И.1 ЕООД поземлен имот с идентификатор 65601.5478.128, заедно с построените сгради в имота, включително сграда с идентификатор 65601.5478.128.1, състояща се от Блок „А“, Блок „Б“, Блок „В“ и Блок „Г“ /приложено по делото съобразно разпореждане на съда/. Постановлението е влязло в законна сила на 24.06.2021 г.
Изпълнително дело № 20189200400599 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление за прекратяване на ЧСИ Й.М..
Наличието на правен интерес е предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно в хода на производството. Целта на уважаване на предявения иск е съдебното решение да даде защита на съществуващи за ищеца права. Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или, ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита – виж решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г. на IV г. о.
В разпоредбата на чл. 175 ЗЗД е предвидено, че с извършването на публична продан на недвижим имот всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека, се погасяват, като законът не прави разлика действителни или недействителни са учредените ипотеки. С извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане, с което имотът е възложен на купувача, договорната ипотека е погасена ex lege. След успешно проведената публична продан – купувачът по публичната продан купува имота чист от всякакви тежести. Поради погасяване на ипотеката, съдът, сезиран със спора, не би могъл да се произнесе дали са основателни доводите за недействителността й.
По производството се установява, че и поземлен имот с идентификатор 65601.5478.137 и поземлен имот с идентификатор 65601.5478.128, заедно с построените сгради в имота, включително сграда с идентификатор 65601.5478.128.1 са изнесени на публична продан. Имотите са възложени на съответните купувачи с постановления за възлагане, които са влезли в сила.
При безспорния факт, че публичната продан на ипотекираните имот е реализирана и постановленията за възлагане са влезли в сила, като купувачите не са поели ипотеката /т. е. не е налице изключението, предвидено в чл. 175, ал. 2 ЗЗД/, то с извършената публична публичната продан са погасени всички ипотеки върху процесните имоти. При погасяването на учредените ипотеки съобразно правилото на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, липсва правен интерес от установяване нищожност на договор за ипотека, който не съществува по силата на закона и благоприятно решение по чл. 26 ЗЗД няма да защити субективно право – в този смисъл определение № 794 от 06.11.2014 г. по ч. т. д. № 3215/2014 г. на ВКС, I т. о., определение № 104 от 17.03.2022 г. по ч. гр. д. № 463/2022 г., на ВКС, III г. о. и др.
Следва да се посочи и, че ищецът не е длъжник по изпълнението или ипотекарен длъжник, които имат правен интерес да оспорват действителността на ипотеката и след приключване на изпълнението. Производството по чл. 440 ГПК е прекратено с влязло в сила определение, поради което и самостоятелните претенции по чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и то след извършените публични продани на процесните имоти се явяват недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото ипотеките върху процесните имоти се считат за погасени на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД. От изложените в исковата молба твърдения следва, че за правата си ищецът следва да търси защита със собственически иск /какъвто се твърди да е предявен по дело за делба/, за ищеца обаче не е налице интерес от иск за нищожност на ипотека, която ипотека не съществува на основание чл. 175 ЗЗД, поради което и евентуално благоприятно решение не би се отразило върху правната сфера на ищеца.
При това положения даденият ход на делото по същество
следва да бъде отменен, исковата молба върната, а производството по делото -
прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците
Е.“ АД и „Е.2.“ АД следва да се присъдят разноски в размер на общо 5000 лв. /по 2500 лв./ за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства /л. 304/
Ответникът„Д.“ АД не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.03.2024 г. по гр. д. № 14146/2019 г. на СГС,
с което е даден ход на делото по същество.
ВРЪЩА подадената искова молба в частта относно предявените от Е.Е.И. срещу ответниците „Е.“ АД,
ЕИК ******, „Е.2.“ АД, ЕИК ******и „Д.“ АД-учредено съгласно законодателството
на Република Италия с данъчен № 00221210289,
искове с правно основание чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА
изцяло производството по гр. д. № 14146/2019 г. по описа на СГС, I-12 състав.
ОСЪЖДА Е.Е.И., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Е.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и „Е.2.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 5000
лв. – разноски по производството.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: